5
Р Е Ш Е Н И Е
№176
[населено място], 17.01.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо търговско отделение , в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври , през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретаря Наталия Такева и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 71 / 2013 год. , за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. против решение № 1027 / 20.06.2012 год. по гр.д.№ 593 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав , в частта , в която със същото е отменено частично , за разликата над 30 000 лв. и до сумата от 60 000 лева, с отхвърляне на иска против ЗД [фирма] , присъденото в полза на касатора обезщетение за неимуществени вреди , претърпени от ПТП, настъпило на 04.06.2001 год. по вина на водача на застрахован при ответника ЗД [фирма] лек автомобил – Ч. Д. , вкл. в частта , в която е оставено в сила решението на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 1556 / 2004 год./ по същество второ допълнително решение № 3842 от 16.06.2011 год. , по реда на чл. 193 ГПК отм. / , с което е оставен без разглеждане предявеният от касатора против Ч. Д. Д. , в качеството на евентуален спрямо иска против ЗД [фирма], иск с правно основание чл.45 ЗЗД , за обезщетение за неимуществени вреди , претърпени в резултат на ПТП , причинено по вина на същия ответник , за сумата над 30 000 лева и до претендираните от ищеца 60 000 лева . Жалбоподателят оспорва правилността на решението срещу застрахователното дружество , като постановено в противоречие с материалния закон - чл.52 ЗЗД , при определяне размера на дължимото обезщетение по справедливост, поради неотчитане всички аспекти на търпимите вреди и съобразно всички релевантни критерии, неотчитане инфлационните процеси и икономическите промени в периода от настъпване на увреждането до присъждане на обезщетението и по същество незаконосъобразно придаване абсолютен приоритет на нормативно определените лимити на застрахователната отговорност – в случая съгласно Наредба за задължителното застраховане от 1997 год. / отм. / - чл.9 , в съответната й към датата на увреждането редакция, незаконосъобразно ограничило обезщетението на касатора и спрямо евентуалния ответник – делинквент .
Ответните страни - ЗД [фирма] и Ч. Д. Д. – не са депозирали отговор на касационната жалба , нито заявили становище в хода на касационното производство .
С определение № 676 / 29.07.2013 год. касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следния въпрос : Следва ли при частично уважаване на прекия иск срещу застрахователя, на основание лимитираната му отговорност , в съответствие с принципа за справедливо обезщетяване на пострадалия, за разликата до пълния предявен размер, да бъде разгледан иска срещу делинквента , конституиран в процеса като страна по евентуално предявен иск ? . Твърди се , че въззивното решение , по така поставения въпрос , противоречи на реш. № 25 от 03.04.2009 год. по т.д.№ 504 / 2008 год. на ВКС, І т.о. , постановено по реда на чл.290 ГПК – основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение въз основа на данните по делото и наведените касационни основания , в съответствие с правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК , приема следното :
За да отмени първоинстанционното решение за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 30 000 лв. и до присъдените от първоинстанционния съд 60 000 лева , по иска на И. И. срещу ЗД [фирма] , въззивният съд е обосновал крайния си решаващ извод за основателност на иска за 30 000 лева с изчерпването на застрахователния лимит, съгласно чл. 9 от приложимата към момента на увреждането Наредба за задължителното застраховане от 1997 год . / отм. / , не в качеството на ориентир с оглед икономическата конюнктура, а директно в качеството му на критерий за определянето на размера на обезщетението по справедливост , съгласно чл.52 ЗЗД , поради съвпадането му с размера на застрахователната сума по договора, макар съгласно Наредбата същият да се явява само ориентир за минимално договоримите суми . Действително недоказана по делото е конкретно договорената между страните по застрахователното правоотношение , по-висока от лимитите, застрахователна сума.Относно наличието на застрахователно правоотношение въззивният съд е санкционирал поведението на ответното дружество , на основание чл.128 ал.2 ГПК , с оглед обстоятелствата по делото / вписаните в протокола за ПТП конкретни данни за наличието на застрахователна полица и отказа на застрахователя да я представи по делото , но по съображения за несъхраняването й / . Първоначално / преди увеличението по чл. 116 ГПК отм./ , самата искова молба е предявена при заявен срещу засрахователя размер на иска от 30 000 лева , именно с оглед твърдения от ищеца , като приложим и по конкретното застрахователно правоотношение, в качеството на договорена застрахователна сума , лимит по Наредба за задължителното застраховане / отм. / . Съобразено е , че ищецът не твърди , нито доказва в процеса по – висока застрахователна сума, като обстоятелство за което и като ползващо го носи доказателствената тежест в процеса . Въззивният съд е приел , че влязлото в сила решение по иск с правно основание чл.200 КТ срещу работодателя на пострадалия , предвид липсата на доказателства за изплащане на обезщетението, не се явява пречка за допустимостта и основателността на предявения пряк иск по чл.407 ал.1 / отм. / ТЗ , доколкото не е налице субективен и обективен идентитет между делата и наличието на реално обезщетяване на вредата от работодателя на пострадалия , към момента на постановяване не е доказано . Въпреки отхвърлянето на иска по чл.407 ал.1 ТЗ / отм./ , за разликата до необжалвания от ищеца, присъден от първоинстанционния съд размер от 60 000 лева , обусловено с лимитираната отговорност на застрахователя, е останал неразгледан иска срещу конституирания евентуален ответник - делинквента Ч. Д. .
По правния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване :
На същия е отговорено с постановеното по реда на чл. 290 ГПК реш. № 25 от 03.04.2009 год. по т.д.№ 504 / 2008 год. на ВКС, І т.о. , в което е прието, че в случай на репариране по пряк иск срещу застрахователя , на претърпените вреди в размер , по-малък от претендирания от пострадалия размер , поради изчерпване лимита на отговорността му, няма пречка да бъде разгледан и уважен за разликата , предявеният в евентуалност спрямо прекия иск срещу застрахователя , иск срещу делинквента. Настоящият състав споделя даденото разрешение, приложимо в конкретния случай, тъй като евентуалния иск за обезщетяване на неимуществени вреди , срещу делинквента Ч. Д. , за разликата над присъдените в тежест на застрахователя 30 000 лева до претендираните 60 000 лева / за разликата до 80 000 лева не е инициирано въззивно производство / не е разгледан от въззивния съд , определил дължимото от застрахователя обезщетение на база лимита на отговорността му , съгласно действащата към момента на деликта нормативна уредба .
По основателността на касационната жалба :
Произнасяйки се по иска на И. И. против ЗД [фирма] въззивният съд е постановил мотиви в противоречие със закона - чл.52 ЗЗД вр. с ППВС № 4 / 1968 год. и задължителна съдебна практика / реш. 1 / 26.03.2012 год. по т.д.№ 299 / 2011 год. ІІ т.о. ВКС , реш.№ 95 / 24.10.2012 год. по т.д.№ 916 / 2011 год. на І т.о. на ВКС и др. /, определяйки размера на дължимото обезщетение директно с оглед лимита на застрахователна отговорност, съгласно чл.9 от Наредба за задължителното застраховане от 1997 год . / отм. /, като критерий , а не в сътветствие с действително търпимите от касатора вреди . Лимита е споделен не и като ориентир за приложимата икономическа конюнктура, а като съответстващ на минимално възможната застрахователна сума , при недоказан от ищеца по-висок размер , с оглед носената от същия доказателствена тежест за този ползващ го факт / съответно и на първоначалните му изявления с исковата молба , в обосноваване размера на иска срещу застрахователя /. Съдът не е мотивирал справедлив размер на обезщетението с обстоятелствени мотиви относно действително търпимите от страната вреди , в различните им аспекти - физически, психологически и социален , като не е коментирал събраните доказателства , в обосноваване на справедлив размер на обезщетение . От претърпяното ПТП ищецът е изгубил долен крайник на 27-годишна възраст , довело до 93 %-на трайна нетрудоспособност, претърпял продължителен период / едногодишен / на интензивни физически болки и емоционални страдания, продължава да търпи такива / фантомни болки / , както и неудобства в придвижването и обслужването си ежедневно , отделно от травмиращите психиката му последици на увреждането в социален аспект – изгубена работа и социална среда, ограничени контакти , преустановена интимна връзка, постоянна зависимост от помощта и подкрепата на близките . Така претърпяната увреда , по мнение на настоящия състав , спрямо икономическата конюнктура към момента на увреждането и отчитайки инфлационните процеси междувременно , предпоставя справедлив размер на обезщетението от 60 000 лева .
Така постановеното решение по иска срещу ЗД [фирма], обаче, не следва да бъде отменено, тъй като макар неправилно определяйки справедлив размер на обезщетението 30 000 лв. вместо 60 000 лв. , кореспондиращ на лимита, като критерий по чл.52 ЗЗД , въззивният съд , при така събраните доказателства , не може да присъди обезщетение, надхвърлящо го. С оглед действителния размер на дължимо обезщетение, обаче, по съображения изводими от преждецитираното реш.№ 25 от 03.04.2009 год. по т.д.№ 504 / 2008 год. на ВКС, І т.о. , за разликата до 50 000 лева следва да бъде уважен искът срещу делинквента – Ч. Д. . Произнасянето на настоящата инстанция за пръв път по евентуалния иск е по арг. от т. 15 на ТР № 1 / 04.01.2011 год. по т.д.№ 1 / 2000 год. на ОСГК на ВКС .
С оглед изхода на делото , на основание чл.81 вр. с чл. 78 ал.1 ГПК , в полза на касатора следва да се присъдят понесени разноски , съобразно уважена спрямо отхвърлена част от жалбата и съобразно представения списък за разноски - платено адвокатско възнаграждение от 3050 лв. - или 1 525 лева, в тежест на ответника Ч. Д. .
Водим от горното, на основание чл. 293 ал.1 ГПК ,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение , постановено по гр.д.№ 593 / 2011 год. на САС ГО , 8 състав , в частта , в която със същото е оставено в сила решението на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 1556 / 2004 год./ по същество второ допълнително решение № 3842 от 16.06.2011 год., по реда на чл. 193 ГПК отм. / , с което е оставен без разглеждане предявеният от касатора против Ч. Д. Д. , в качеството на евентуален спрямо иска против ЗД [фирма], иск с правно основание чл.407 ал.1 /отм./ ТЗ , за обезщетение за неимуществени вреди , за сумата над 30 000 лева и до размера на 60 000 лева , като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Ч. Д. Д. , на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на И. Г. И. обезщетение за причинени му неимуществени вреди , в размер на 30 000 / тридесет хиляди / лева, ведно със законната лихва върху същото , считано от 04.06.2001 год. до окончателното му заплащане , както и 1 525 лева , претърпени по делото разноски, съобразно уважена част на касационната жалба .
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1027 / 20.06.2012 год. по гр.д.№ 593 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав,в останалата му обжалвана част .
ОСЪЖДА Ч. Д. Д. за заплати по сметка на ВКС държавна такса ,съобразно уважената част от жалбата, в размер на 400 лева ,на основание чл. 78 ал.6 вр. с чл. 83 ал.1 т.4 ГПК .
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
|