4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 628 София, 11.07.2012 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 359/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу определение от 23.01.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 17270/2011 г. на Софийски градски съд. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу разпореждане от 15.11.2011 г. по ч. гр. д. № 42116/2011 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено подадено от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против [фирма] за сумата 11 894.54 евро. Частният жалбоподател поддържа оплакване за недопустимост на въззивното определение и моли за неговото обезсилване с произтичащите от това последици. Недопустимостта на определението е аргументирана с твърдения, че при подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК въззивният съд е потвърдил разпореждане, с което първоинстанцинният съд е разгледал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а като значим за изхода на делото е поставен следният процесуалноправен въпрос : „Допустимо ли е съдът за преквалифицира подаденото от заявителя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК като такова по реда на чл.417 ГПК на база личната преценка на съдията, че такова е било намерението на заявителя, тъй като е приложил документ, предвиден в чл.417 ГПК.”. Без да се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, частният жалбоподател е представил с изложението определение № 812 от 29.11.2011 г. по ч. гр. д. № 672/2011 г. Ответникът [фирма] - [населено място], не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по ч. гр. д. № 42116/2011 г. е образувано пред Софийски районен съд по подадено от [фирма] заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу [фирма]. З. е използвал образец на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно Приложение № 1 към чл.3 от Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на министъра на правосъдието за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. В т.12 на заявлението /”Обстоятелства, от които произтича вземането”/ е посочено, че вземането произтича от договор за финансов лизинг № 014568-RF-001 с нотариална заверка на подписите, приложен към заявлението. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК и го е отхвърлил, след като е преценил, че представеният в копие, а не в оригинал, договор за финансов лизинг не отговаря на изискването на чл.418, ал.2 ГПК за външна редовност и поради това не може да послужи като основание за издаване на заповед за изпълнение на претендираното вземане, ведно с изпълнителен лист. По повод частна жалба на [фирма] Софийски градски съд е потвърдил разпореждането като е възприел изцяло изводите на първата инстанция за неоснователност на заявлението поради отсъствие на редовен от външна страна документ по чл.417, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС поради вероятността да е процесуално недопустимо. Заповедното производство, уредено в Глава ХХХVІІ на ГПК, е формално и започва с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец, утвърден с издадената на основание чл.425 ГПК от министъра на правосъдието Наредба № 6/20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. С чл.3 и чл.5 от цитираната наредба са утвърдени два вида образци на заявление, съответно образец на заявление по приложение № 1 към чл.3 за издаване на заповед за изпълнение на задължение по чл.410 ГПК и образец на заявление по приложение № 4 към чл.5 за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. За всеки образец са предвидени специални реквизити, съобразени със съдържанието и обхвата на проверката, които следва да извърши сезираният със заявлението съд, за да се произнесе относно наличието или отсъствието на предпоставки за издаване на исканата заповед за изпълнение. Правото на избор кой от утвърдените образци да бъде ползван принадлежи на заявителя - кредитор, по чиято инициатива започва заповедното производство. Избраният образец на заявление предопределя рамките на конкретното заповедно производство, а в съответствие с принципа на диспозитивното начало - чл.6 ГПК, съдът е длъжен да се произнесе по искането за издаване на заповед за изпълнение в очертаните със заявлението рамки. Принципът на диспозитивното начало изключва допустимостта съдът да подменя волята на заявителя и да се произнася по заявление, различно от това, което последният е избрал. В този смисъл е и произнасянето в представеното от частния жалбоподател определение № 812 от 29.11.2011 г. по ч. т. д. № 672/2011 г. на ВКС, І т. о., с характер на задължителна практика по чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК. При подаване на заявление в образец, отговарящ на приложение № 1 към чл.3 на Наредба № 6/20.02.2008 г., заповедният съд следва да прецени налице ли са предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК въз основа на твърденията на заявителя, след като извърши проверка за редовност на заявлението - чл.410, ал.2 ГПК, и за евентуално наличие на отрицателни предпоставки от кръга на визираните в чл.411, ал.2 ГПК. Ако заявителят е ползвал образец на заявление по приложение № 4 към чл.5 от наредбата, произнасянето по основателността на заявлението предполага проверка на предпоставките по чл.417 и чл.418 ГПК, а именно - дали посоченият в т.12 на заявлението документ е сред изрично предвидените в чл.417 ГПК документи; дали е редовен от външна страна; дали удостоверява валидно възникнало и подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу длъжника със съдържание и в размер, отразен в заявлението. Дружеството - частен жалбоподател е сезирало Софийски районен съд със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника [фирма]. За целта е използван образец, съответстващ на предвидения в приложение № 1 към чл.3 на Наредба № 28/20.02.2008 г., т. е. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В противоречие със съдържанието на използвания образец Софийски районен съд е квалифицирал заявлението като заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, изхождайки единствено от твърдението в т.12, че претендираното вземане произтича от договор за финансов лизинг с нотариална заверка на подписите. В резултат на това е отхвърлил заявлението по съображения за отсъствие на неотносими към обхвата на проверката по чл.410 ГПК изисквания - редовен от външна страна документ по чл.417, т.3 ГПК, доказващ вземането. Като се е произнесъл с разпореждане за отхвърляне на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист при подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, първоинстанционният съд е нарушил принципа на диспозитивното начало и е постановил недопустим съдебен акт, който е следвало да бъде обезсилен от въззивния съд. Вместо да обезсили недопустимото първоинстанционно разпореждане, въззивният съд е потвърдил същото и така на свой ред е постановил недопустим съдебен акт. Предвид изложеното, обжалваното определение на Софийски градски съд и потвърденото с него разпореждане на Софийски районен съд следва да бъдат обезсилени като недопустими, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на подаденото от [фирма] заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу [фирма]. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОБЕЗСИЛВА постановеното от Софийски градски съд определение от 23.01.2012 г. по ч. гр. д. № 17270/2011 г. и потвърденото с него разпореждане от 15.11.2011 г. по ч. гр. д. № 42116/2011 г. на Софийски районен съд. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за разглеждане на подаденото от [фирма] заявление вх. № 42120/06.10.2011 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу [фирма] ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :