Р Е Ш Е Н И Е № 191 гр. София, 26 март 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети март двехиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 169 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.1 и сл. от НПК. Образувано е по касационни жалби на подсъдимия С. Д. К. и на назначения му служебен защитник адв.Г. против въззивно решение № 444/27.11.2013 г. постановено по ВНОХД № 646/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбите се поддържа наличието единствено на касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Изложени са доводи, че наложеното наказание е явно несправедливо, като не са отчетени в достатъчна степен смекчаващите отговорността обстоятелства. Претендира се да се измени въззивното решение, като се намали наложеното наказание лишаване от свобода и същото да бъде отложено за изпълнение при условията на чл.66 от НК. В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника му адв.Г. поддържат жалбите и молят те да бъдат уважени. Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Гражданският ищец Н. С. Б. не се явява, но чрез повереника й адв. Т. моли да бъде изменено въззивното решение в частта, с която е определен размера на присъденото обезщетение по предявения граждански иск. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С Присъда № 18/17.05.2013 г., постановена от Окръжен съд – гр. Кюстендил по НОХД № 178/2013 г. подсъдимият С. Д. К. е признат за виновен в извършването: - на престъпление по чл.330 ал.2 т.1 и т.2 вр. с ал.1 от НК и вр. с чл. 58А ал.1 от НК е осъден на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. - и на две престъпления по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 от НК и вр.58А ал.1 от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за всяко едно от тях. На основание чл.23 ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което е постановено да се изтърпи в затворническо общежитие от „открит” тип при първоначален „общ” режим. На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднат периода на предварителното задържане по отношение на подсъдимия. С присъдата К. е осъден да заплати на дъщеря си – гражданския ищец Н. С. Б. сумата от 4 220 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от престъплението по чл.330 ал.2 от НК, от които 4 005 лв. щети на жилищната сграда и 215 лв. за движими вещи, ведно със законната лихва, считано от инкриминираната дата – 28.07.2012 г. до окончателното й заплащане. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски, като съдът се е разпоредил и с веществените доказателства, приложени по делото. По жалби на подсъдимия и на защитника му единствено относно размера на наказанието лишаване от свобода е било образувано ВНОХД № 646/2013 г. на Апелативен съд гр. София, н.о. - 8 състав. С Решение № 444/27.11.2013 г. постановено по същото дело въззивният съд е изменил присъдата като единствено е намалил присъденото обезщетение за имуществени вреди от 4 220 лв. на 215 лв., както и присъдената дължима държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от 192,80 лв. на 50 лв. В останалата част присъдата е потвърдена. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371 т. 2 от НПК и в съответствие с разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК съдът правилно е определил наказанията при условията на чл. 58а ал.1 от НК. Изложените в касационната жалба доводи за намаляването им са напълно идентични с тези от въззивната жалба и на тях апелативният съд е дал задълбочен и изчерпателен отговор, който се споделя изцяло и от касационния състав. И двете предходни инстанции са отговорили подробно на доводите на защитата защо считат, че определените наказания в този размер са съответни на тежестта на извършеното и на обществената опасност на дееца и ще съдействат за постигане целите на наказанието. Не са пренебрегнати смекчаващите вината обстоятелства като чистото му съдебно минало на подсъдимия, напредналата му възраст и изразеното съжаление, които обаче не са достатъчни за приложените на чл.55 от НК, тъй като не са нито многобройни, нито изключително/и. Правилно са ценени като отегчаващи вината обстоятелства – завишената обществена опасност на престъплението по чл.330 ал.2 от НК, произтичаща от наличието на повече от един квалифициращ признак на деянието и начинът на осъществяване на самия палеж и заканите за убийство. В този смисъл законосъобразно на К. е определено наказание лишаване от свобода за всяко едно от трите извършени от него престъпления при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, които съобразно разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК са редуцирани с една трета. ВКС напълно споделя извода на въззивната инстанция, че последващо намаляване размера на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия ще бъде несъответно на тежестта на извършеното и няма да съдейства за постигане на предупредителната, превъзпитателната и възпираща функции на наказанието, както за личната, така и за генералната превенция. При така определения размер на общото най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от четири години не са налице основанията за отлагане на изпълнението му по чл.66 от НК. В този смисъл исканията на защитата и на подсъдимия за намаляване на наложените наказания лишаване от свобода, а от там и на определеното общо най-тежко такова се явява неоснователно. Предвид липсата на касационна жалба от гражданския ищец не могат да бъдат разгледани исканията на повереника за изменение на въззивното решение, в частта относно определения размер на присъденото обезщетение по предявения граждански иск. С оглед на гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 444/27.11.2013 г. постановено по ВНОХД № 646/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: