Р Е Ш Е Н И Е № 107 град София, 26.03.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ГАЛИНА ЗАХАРОВА при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 312 по описа за 2014 г. Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Н. С. М. за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 315/ 2013 г. на Окръжен съд – Ловеч, отмяна на решение № 86 от 17.09.2013 г. и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Искането се позовава на посоченото в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК основание за допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, обосновани с подробен анализ на доказателствата и твърдение за неправилна квалификация на деянието. Молителят е останал недоволен от некредитирани показания на очевидци на инцидента, от нарушеното му право на защита, от липса на мотиви по възражението му, че действал при неизбежна отбрана и в афектно състояние. Осъденият Н. С. М. не взема становище пред касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно и предлага да бъде отхвърлено. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 86 от 17.09.2013 г. по в.н.о.х.д. № 315/ 2013 г. Ловешкият окръжен съд потвърдил присъда № 32 от 19.06.2013 г. по н.о.х.д. № 143/ 2013 г. на Районен съд – Тетевен, с която осъденият Н. С. М. бил признат за виновен в това, че на 26.11.2012 г., в землището на село Б., Лов. област, умишлено причинил средна телесна повреда на З. М. М., изразяваща се в травматично счупване на лакетната кост на дясната ръка, довело до трайно затруднение в движенията на горния десен крайник, поради което и на основание чл. 129, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от три години. Искането на осъдения Н. С. М. за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. Въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствените източници. В решението е изложил ясни, логични и достатъчно изчерпателни съображения кои от тях е възприел с доверие и защо не се е позовал на други, които описват събития след деянието или ги е счел за недостоверни. Фактическите положения е изградил въз основа на показания на непосредствени очевидци на престъплението: свид. А. М., свид. А. Г. и свид. З. М., които описват действията на осъдения Н. М. по замахване с дървен кол (кривак) към пострадалата, при който пряк и силен удар била счупена лакетната кост на дясната й ръка. Показанията на непосредствените свидетели са оценени за достоверни след намерената категорична подкрепа в експертните разяснения на съдебния медик за механизма на причиненото телесно увреждане. Събраните доказателства представяли, че инцидентът между осъдения и семейството на пострадалата продължил и след счупването на ръката. Останалите свидетели пристигнали след това, поради което в показанията им не са намерени сведения от значение за предмета на делото. Окръжният съд е извършил самостоятелна проверка на събраните доказателства, възприел ги според точния им смисъл и е подкрепил направените от първоинстанционния съд доказателствени изводи. Подробно е обсъдил показанията на свид. С. М., кметски наместник в селото, които са разгледани в съпоставка със заключението на съдебно-медицинската експертиза (л. 34 от д.п.) и обясненията на вещото лице, дадени в хода на съдебното следствие (л. 64-65, н.о.х.д.), че счупването е възможна последица само на директен и силен удар и не може да се причини при подхвърляне на дървения кол и падането му върху пострадалата. Затова и обясненията на осъдения Н. М., които некореспондират с експертните изводи, са приети за защитна теза срещу повдигнатото обвинение. Възраженията на осъдения, че доказателствените средства не са обсъдени всестранно, задълбочено и обективно не намира опора в доказателствените изводи. Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В рамките на изведените фактически положения правните изводи за съставомерност на деянието по чл. 129 от НК са законосъобразни. Правилно въззивният съд е приел, че поведението на осъдения М. не е извършено при неизбежна отбрана, макар съображенията за това да не са верни. От значение за приложението на института по чл. 12 от НК е наличието на непосредствено и противоправно нападение. Такова нападение е извършил осъденият М., нападайки с пръчка свид. А. М.. Описвайки фактическата обстановка случая окръжният съд е посочил: „М. я бутнал, нанесъл й няколко удара в областта на главата и врата, след което свадата продължила във взаимно дърпане и размяна на удари...” (л. 23, в.н.о.х.д.). По-късно в защита на дъщеря си и на свид. Г. се притекла пострадалата З. М.. Не може да се ползва от института на неизбежната отбрана деец, който сам е предприел нападение. Проявлението на неизбежна отбрана не зависи от изречени обиди и клевети, нито от това кой първи ги е отправил, с каквито обстоятелства неправилно се мотивирал окръжният съд в решението си. Осъденият е неговият защитник не са поставяли на вниманието на въззивната инстанция въпроси, свързани с поведенческо отклонение на дееца. Подобна проява не е доказателствено изводима, поради което не се откриват процесуални нарушения, свързани с неоснователен отказ да се разкрият условия на силно раздразнено състояние у дееца. Недоказаният афект не поражда и нарушение на материалния закон. Правната квалификация на деянието е законосъобразна. Не е налице соченото в искането основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В мотивите (стр. 5) първоинстанционният съд си е позволил по неприемлив начин да изрази лично становище, че поведението на дееца след случилото се било „твърде характерно за неговия бит и манталитет”. Описал е допълнителни факти, които не се намират в пряка връзка с разглежданото обвинение и били проявени далеч след довършване на престъплението. Така съдът е излязъл извън дължимото от него поведение на независим и безпристрастен съдебен орган, пред когото са поставени на разглеждане въпроси, свързани с разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните, правилното приложение на закона и защита от престъпни посегателства на личността, правата на гражданите и правовия ред. Личното отношение на съдебния състав към страните и останалите участници в наказателния процес е недопустима проява както в хода на процеса, така и в начина на изготвяне на присъдата или решението. Подобна проява може да доведе до отмяна на постановения съдебен акт, ако поведението на съда нарушава залегналия в чл. 11 от НПК принцип на равенство на гражданите в наказателното производство. С основание осъденият се е подразнил от написаното, макар процесуалните му права и в частност – правото на защита, реално да не са накърнени. Не са допуснати претендираните от осъдения Н. С. М. нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, поради което искането му за възобновяване на въззивното производство по делото като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд по изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане от осъдения Н. С. М. за възобновяване на в.н.о.х.д. № 315/ 2013 г., по описа на Окръжен съд – Ловеч. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.