Ключови фрази
право на възстановяване * гори * преобразуване на кооперации * реституция * Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

641

 

София, 22.12.2009 г.

 

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  съдебно заседание   на шестнадесети ноември, две хиляди и девета година, в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА  

                                             ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                    

                                                                ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

                          

                      

изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 4579/2008 г.

                          Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. В. Л.,с. Нареченски бани, област Пловдив, срещу въззивно решение от 28.03.2008г. по гр.дело № 2997/2007г. на Пловдивския окръжен съд.

С определение от 03.06.2009г. е допуснато касационнно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК поради наличие на противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос относно съществуването или несъществуването на спорното право във връзка с приложението разпоредбата на чл.3, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗВСГЗГФ и разграничаването на двете хипотези за възстановяване правото на собственост на бившите член-кооператори или на техните наследници върху г. и земите от горския фонд, както и за предпоставките, които следва да са налице, при всяко едно от двете основания за възстановяване собствеността върху горите. Първата хипотеза третира заличените от регистрите след 09.09.1944г. кооперации, а втората – преобразуваните след тази дата кооперации.

В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Ответниците по касация не изразяват становище.

След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г.о. приема следното:

С обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд е отменено постановеното на 08.10.2007г. решение на Асеновградския районен съд по гр.д. № 466/2007г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът, предявен от Д. В. Л., с. Н. бани, по чл.13,ал.2 ЗВСВГЗГФ за признаване правото му в качеството на наследник на И. В. Л. за възстановяване собствеността върху 15 433 дка, като идеални части от кооперативен ревир «Бяла вода Ч. стена» в землището на с. К., община А.. Въззивният съд е приел, че не е установен статутът на кооперация „С” относно нейното възникване и прекратяване, както и последващото сливане. Дори да се приеме, че е съществувала, то не е установено кооперация „С” да е била собственик на процесния ревир към релевантния за реституционния закон момент, тъй като е приложима разпоредбата на чл.3, ал.3 ЗВСГЗГФ. Кооперация „С” не е била прекратена като субект, а напротив след 09.09.1944г. е преобразувана чрез сливане с ГТПК ”З”, а впоследствие чрез сливане към Всестранна кооперация „С”. Съгласно Закона за улесняване сливането на кооперативните сдружения /1947г./ новото приемащо кооперативно сдружение е поело актива и пасива на кооперация „С”.

По делото е било установено, че ищецът е наследник на И. Л. , поч.1963г., бивш жител на с. Н.. Наследодателят като член-кооператор в кооперация „С”, с. К., е притежавал 15,433 дка гори в кооперативен ревир „Б” - 11 дяла. От стопански план на кооперативен ревир „З” на Г. кооперация „З”, в землището на с. К. от 1942г., одобрен с Указ № 806/1945г., договор за съставяне на стопански план от 1926г. на г. в кооперация „З” и въпросници за стопански единици за 1944/45г. и 1946/47г. е било установено, че „З” е бил частна собственост на кооперация „З”. С протокол №22/16.07.1947г. е извършено сливането на производителна кооперация „С” и Г. кооперация „З” въз основа на Закона за улесняване сливането на кооперативните сдружения. Първата е приемаща, а втората присъединяваща се кооперация с наименование след сливането - ТГСК „С”. През 1949г. Всестранна кооперация „С” е декларирала собственост върху ревир „Б” с площ 2828,9 дка. Впоследствие през 1951г. кооперация „С” се е сляла към горовладелска кооперация „С” като последната е приемаща кооперация.

Изводите на въззивния съд относно недоказаността на статута на горовладелска кооперация „С” – възникването, преобразуването и вливането и в „С”, са необосновани. Данните по делото сочат възникване и преобразуване на тази кооперация, съобразно действащата към релевантния момент законова уредба, в т.ч. Закона за улесняване сливането на кооперативните сдружения. Освен това по делото този въпрос не е бил спорен. Такъв е бил въпросът относно прилагане разпоредбата на чл.3, ал.3 ЗВСГЗГФ. Въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.13,ал.2 вр.чл.3,ал.3 ЗВСГЗГФ като е застъпил становище, че релевантният за реституцията момент, към който трябва да се установи членството на наследодателя, е моментът към датата на преобразуване на кооперацията. Оттук и правоимащи лица са само членовете на кооперацията преди вливането и /”З”/, а не и тези, които са членували в приемащата кооперация /”С”/, какъвто член е бил наследодателят на ищеца. В приложените съдебни решения, обосновали допускане на касационното обжалване по реда на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, е застъпено друго становище. То се изразява в това, че релевантно за реституцията по чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ вр.чл.3 от същия закон е правото на собственост на кооперацията, от които е отнет имотът, като правоимащи са лицата, които са членували в нея. Оттук се извежда извод, че членовете на приемащата кооперация „С”, са също правоимащи. Настоящият съдебен състав намира, че правилно е становището, застъпено в обжалваното решение. Правилно е проведеното разграничение между нормите на чл.3,ал.2 и ал.3 ЗВСГЗГФ, като е посочено, че ал.2 предвижда хипотеза на възстановяване на собствеността на бившите член-кооператори върху г. и земите от горския фонд на кооперациите, които са били заличени след 09.09.1944г., докато в ал.3 е уреден случай като процесния, когато кооперациите са продължили своето съществуване след тази дата като е предвидено възстановяване на собствеността на бившите член-кооператори към датата на преобразуването на кооперацията, в която са членували. С определяне релевантния момент за реституцията, законодателят очертава правоимащите лица - членовете на преобразуваната кооперация и изключва от тях членовете на кооперацията след преобразуването. Сливането не рефлектира върху правата на членовете на вливащата се кооперация спрямо притежаваните от нея към момента на преобразуването гори, както и не създава права за членовете на приемащото сдружение върху същите имоти. Релеванто е единствено членственото правоотношение към момента на преобразуването. В конкретния случай ревирът безспорно е принадлежал на кооперация „З” към момента на сливането. Правата на реституция принадлежат на членовете на „З”, какъвто наследодателят на ищеца не е бил към същия момент. Той не е придобил права и с факта на сливането поради членственото си правоотношение с приемащата кооперация „С”. Последващият момент на одържавяване на г. за разглежданата хипотеза е без значение, защото собствеността е опосредена от членствено правоотношение към предходен момент.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 28.03.2008г. по гр.дело № 2997/2007г. на Пловдивския окръжен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

2.