4 4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №686 София, 12.12.2014 година Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Геника Михайлова като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова частно гражданско дело № 7091 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274,ал.3,т.2 ГПК. С определение №1075, постановено на 06.06.2014г. от Апелативен съд-П. по ч.гр.д.№626/2014г. е оставена без уважение частната жалба на Калин И. Б. против разпореждане №39194/16.10.2013г. по гр.д.№851/2013г. на СГС, І ГО, 2 състав, с което е отхвърлена молбата от 03.07.2013г. за освобождаване от държавна такса за обжалване в размер на 15лв. във връзка с подадената от Калин И. Б. частна жалба с вх.№61872/27.05.2013г. срещу определение №8286/26.04.2013г. Определението е обжалвано от К. И. Б. с оплаквания, че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че не са налице предпоставки за освобождаването му от държавна такса. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за наличието на предпоставки за освобождаване от държавна такса при представени доказателства за диагностицирани хронични заболявания, представена декларация по чл.83, ал.2 ГПК за притежавано имущество и извършени от съда справки и проверка на имуществото в противоречие с определения на състави на ВКС, с които същият жалбоподател и при същите данни за имуществено и здравословно състояние е бил освобождаван от държавна такса. Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване,като съображенията за това са следните: В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по въпроса за наличието на предпоставките за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на държавна такса в размер на 15лв. по подадена от него частна жалба, като е приел, че тези предпоставки не са налице, тъй като месечният доход на жалбоподателя възлиза на 100 евро, равностойни на 200лв. и внасянето на държавна такса за производството пред въззивния съд в размер на 15лв. е в рамките на финансовите му възможности. Прието е също така, че жалбоподателят е на 61 години и е в трудоспособна възраст, като въпреки заболяванията му-диабет ІІ тип и хипертония ІІ степен няма данни да е инвалидизиран. Изложени са и съображения, че при наличие на данни за участие в две търговоски дружества твърденията, че същите не осъществяват търговска дейност са голословни. По въпроса за наличието на предпоставки за освобождаване от държавна такса при представени доказателства за диагностицирани хронични заболявания, представена декларация по чл.83, ал.2 ГПК за притежавано имущество в представеното с изложението към частната жалба определение №342/09.05.2014г. на ВКС, ІV ГО по ч.гр.д.№1591/2014г. е прието, че преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателствата за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. В същия смисъл е и разрешението, дадено в представеното с изложението към частната жалба определение №303/15.05.2013г. на ВКС, ІV ГО по ч.гр.д.№3051/2013г., в което е прието, че преценката следва да бъде извършена въз основа на данните, съдържащи се в подадената декларация, с която искащото да бъде освободено от задължение за заплащане на държавна такса лице е декларирало под страх от наказателна отговорност /знанието за което е посочено в декларацията/, че не разполага с парични средства, както и с недвижими имоти към датата на подаване на декларацията, от които би могъл да получи или реализира доход. Тъй като и двете представени от жалбоподателя определения на тричленни състави на ВКС са постановени по реда на чл.274, ал.2 ГПК, следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК-поставеният от жалбоподателя въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата. Настоящият състав приема за правилно разрешението, дадено в определение №342/09.05.2014г. на ВКС, ІV ГО по ч.гр.д.№1591/2014г. и определение №303/15.05.2013г. на ВКС, ІV ГО по ч.гр.д.№3051/2013г., а именно, че преценката за наличието на предпоставките за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса в съдебното производство следва да бъде извършена въз основа на данните за семейното, имуществено и здравословно състояние на поискалото освобождаването лице, както и за трудовата му заетост и получаваните от него доходи по трудови и други правоотношения, вкл. и от реализиране на търговска дейност, съдържащи се в подадената от него декларация и приложените към нея доказателства. Преценката не може да бъде извършвана на основата на предположение за възможността лицето да полага труд и да реализира доход, както и за наличието на приходи от осъществявана търговска дейност при наличието на изрично изявление в декларацията, че такива доходи лицето не получава. Ако за съда съществува основателно съмнение в истинността на посочените в декларацията данни, на искащото освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса лице могат да бъдат дадени указания за представяне на допълнителни доказателства, установяващи тези данни, но не и да се формира извод за липса на предпоставки за освобождаване от заплащането на държавна такса само на основата на предположение, което при липса на доказателства следва да се приеме за необосновано. Поради тези съображения настоящият състав приема,че постановеното от Апелативен съд-П. определение, с което е прието, че от значение за преценката за наличието на предпоставки за освобождаване от заплащане на държавна такса е и обстоятелството, че жалбоподателят е трудоспособна възраст и въпреки хроничните си заболявания не е инвалидиризиран, както и че твърденията му, че търговските дружества, в които има участие не осъществяват търговска дейност са голословни, а месечният му доход от 100 евро, равностойни на 200лв. сочи, че внасянето на държавна такса в размер на 15лв. е в рамките на финансовите му възможности, е неправилно. Както вече беше отбелязано, изводът за наличието на предпоставките за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса в съдебно производство следва да бъде основан на съдържащите се в подадената за тази цел декларация и приложените към нея доказателства. Обстоятелството, че молителят е в трудоспособна възраст само по себе си не може да обоснове извод за наличие на достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса, доколкото преценката следва да бъде извършена не с оглед възможността на молителя да придобие такива средства с труда си за в бъдеще, а с оглед притежаването на средства към момента на подаване на молбата. Обстоятелството, че молителят участва в търговски дружества също само по себе си не може да обоснове извод за получаване на доходи от търговска дейност без размерът на тези доходи да е посочен в декларацията. В случая в представената по делото декларация за материално и гражданско състояние жалбоподателят, декларирайки, че му е известно, че носи наказателна отговорност за подаване на невярна декларация, е посочил, че е разведен, получава месечен доход от 100 евро, не притежава имущество, страда от хронични заболявания, както и че търговските дружества, в които участва, не развиват търговска дейност. Според настоящия състав съдържащите се в тази декларация и доказателствата към нея данни сочат, на невъзможност Калин И. Б. да заплати дължимата държавна такса за обжалването, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо това жалбоподателят бъде освободен от заплащане на държавна такса по подадената от него частна жалба вх.№61872/27.05.2013г. срещу определението, постановено на 26.04.2013г. по гр.д.№851/2013г. на СГС, І ГО, 2-ри състав. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване определение №1075 на Апелативен съд-П., постановено на 06.06.2014г. по ч.гр.д.№626/2014г. ОТМЕНЯ определение №1075, постановено от Апелативен съд-П. на 06.06.2014г. по ч.гр.д.№626/2014г. и разпореждане №31194/16.10.2013г. по гр.д.№851/2013г. на СГС, І ГО, 2-ри състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83,ал.2 ГПК К. И. Б. от задължението за заплащане на държавна такса в размер на 15лв. по подадената от него частна жалба с вх.№61872/27.05.2013г. срещу определението на СГС, І ГО, 2-ри състав по гр.д.№851/2013г. от 26.04.2013г. Връща делото на Софийски градски съд за администриране на подадената от Калин И. Б. частна жалба с вх.№61872/27.05.2013г. Определението е окончателно. Председател: Членове: