Р Е Ш Е Н И Е № 5 гр. София, 14 февруари 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евелина Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Мина Топузова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1973/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане (назовано „молба”) на осъдения Н. И. М. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда от 9 март 2012 година на Софийския районен съд, постановена по нохд № 14683/2011 година, потвърдена с решение № 316 от 11 март 2013 година на Софийски градски съд по внохд № 4302/2012 година. В искането са заявени всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, към които препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, когато допуснатите нарушения са съществени. Иска се отмяна на присъдата и оправдаване на молителя по повдигнатото му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав в предходен процесуален стадий. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият М. участва лично и със защитника си адв. Т. от САК, който поддържа искането за възобновяване на наказателното дело при релевираните в него отменителни основания и доводи в тяхна подкрепа. Защитникът е на становище, че преди постановяване на въззивното решение е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване, поради което СГС е следвало да внесе отново делото в съдебно заседание и да изиска становището на подсъдимия за приложението на чл. 82 от НК. Предлага ВКС да упражни правомощията си по чл. 425, ал.1, т. 2 от НПК. Пред настоящия състав на касационната инстанция осъденият М. прави искане наказателното производство по делото да бъде прекратено. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че трябва да се съобрази становището на осъденото лице, което иска прекратяване на делото. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, при осъществения контрол по реда на възобновяването на наказателни дела, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 09.03.2012 г. на СРС Н. И. М. е признат за виновен в това, че на 23.06.2005 г. в [населено място], [улица], в сградата на ОПП – СДВР, пред М. С. В. – служител в ОПП- СДВР, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - карта за медицински преглед на водач на МПС, на което е придаден вид, че е издаден от V МБАЛ – ЕАД, като за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК му е наложено наказание от пет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в законна сила. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на осъдения. В рамките на въззивна проверка, инициирана по жалба на защитника на осъдения М., е постановен атакуваният сега по реда за възобновяването на наказателните дела съдебен акт на СГС – решение № 316 от 11.03.2013 г., с което присъдата е потвърдена изцяло. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежно легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Върховният касационен съд намира изразеното лично от осъдения в съдебното заседание на 15.01.2014 година пред касационната инстанция волеизявление наказателното производство да бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК за основателно. Поради това, направеното искане за прекратяване на производството поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност за наказателно преследване не налага разглеждане на искането за възобновяване по същество. За деянието по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК, извършено от осъдения на 23.06.2005 г., предвиденото наказание е лишаване от свобода до три години. Съобразно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 4 НК. Към момента на постановяване на въззивния съдебния акт /11.03. 2013 г./ е била изтекла абсолютната давност за наказателно преследване - 23.12.2012 г. СГС не е съобразил това обстоятелство и е допуснал нарушение на закона – основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като не е упражнил правомощията му по чл. 317, вр. чл. 302, вр. чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1 и 2 НПК. При изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 НК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 14683/2011 година на Софийски районен съд и внохд № 4302/2012 година на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ изцяло постановената присъда от 9 март 2012 година на Софийския районен съд по нохд № 14683/2011 година, потвърдена с решение № 316 от 11 март 2013 година на Софийски градски съд по внохд № 4302/2012 година. ПРЕКРАТЯВА наказателното производство срещу Н. И. М., образувано за извършено на 23.06.2005 г., в [населено място], престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 НК, поради настъпила абсолютна погасителна давност. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.