5 Р Е Ш Е Н И Е № 336 гр. София, 13.10.2014 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева 2. Велислав Павков при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3634 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.307 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение № V-125/08.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 1401/2010 г. от състав на Окръжен съд – Бургас. Ответникът по молбата за отмяна на влязло в сила решение я оспорва, като неоснователна. Молбата за отмяна на влязло в сила решение е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска по реда на извънредния способ за отмяна на неправилни съдебни решения, въззивният съд е приел за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижими имоти, ответникът [фирма] е осъден на основание чл.108 ЗС да предаде владението върху тези имоти на ищеца по делото – [фирма]. По отношение на част от имотите, искът е приет за неоснователен и е отхвърлен от въззивния съд като такъв. До този извод, въззивния съд е достигнал, като е приел, че от представения като доказателство по делото протокол №7 от 26.02.1959г.на ИК на ОНС [населено място] се установява,че е било взето решение за отреждане на терен от 46 дка за устройство на пионерски лагери на ЦК на Профсъюза на работниците от селското и горското стопанство/РСГС/,обособен като комплекс №7,а от удостоверение № 2503/04.08.1959г.издадено от ТКЗС „Септември” [населено място] е видно,че е било дадено съгласие за изграждане на пионерски лагер срещу заплащане на земята. Съдът е обсъдил представени заповед №312/02.08.1961г.и протокол на комисията по ППЗПИНМ от 02.08.1961г.,от съдържанието на които е установил ,че е извършена оценка на имот,отреден за пионерски лагер на ЦСПС в [населено място],с площ 58 дка. За този имот с площ 58 дка ЦСПС се е снабдил с нотариален акт № *** т.* дело №260/196*г.,като основание за придобиване на собствеността в нотариалния акт е посочен протокол №20/26.09.1959г.на ОНС [населено място],протокол за оценка и платежно нареждане за заплащане на земята.Протокол №20/26.09.1959г.на ОНС [населено място] също е представен като доказателство по делото и с него е взето решение за разширение на комплекса „Пионерски лагери” край [населено място],източно и югозападно от одобрения проект и създаването на четири нови обекта,един от които на ЦСПС. Съдът е преценил този протокол в съвкупност с останалите доказателства и е направил извод, че отредената за изграждане на пионерски лагер на ЦСПС площ е била увеличена с последващо решение на ОНС, оценена и заплатена на ТКЗС от ЦСПС е била площта от 58 дка. От протокол за приемане в експлоатация на обект „Пионерски лагер на Профсъюза на РСГС” съдът е приел за установено,че към 26.06.1961г. той е приет в експлоатация и към този момент са били изградени хранителен блок,жилищен блок №1 и благоустрояване. Впоследствие с решение № 486/26.11.1984г.на секретариата на ЦС на Б. е прехвърлен безвъзмездно на ЦК на Д. теренът на изградения лагер в [населено място], като с протокол от 30.06.1990г.в изпълнение на ПМС №43/1990г.и заповед на Министъра на народната просвета БДМ като правоприемник на Д. е предал на Министерството на народната просвета „Национален детски комплекс М П”-село Р.. По отношение на останалата част от терена, въззивния съд е приел, че ищецът не е представил доказателства конкретно за отреждането му за пионерски лагер на Д., но са ангажирани доказателства подкрепящи твърденията му, че такова отреждане е имало и то е било част от по-мащабно мероприятие на държавата по обособяване на курортна зона на [населено място] и строителство на почивни бази. Съдът е обсъдил приетото като доказателство писмо № 7482/10.12.1964г.на ОНС-отдел Селско стопанство и съдържанието на т.10 от списък на документите, въз основа на които е била намалена обработваемата земя в Бургаски окръг в периода 1964-1965г. е и приел за установено, че със заповед на Комитета по архитектура и благоустройство №797/27.05.1963г. са били отчуждени земи за регулация и курортна зона на [населено място] с обща площ 990 дка. Изграждането на пионерски лагер в същата зона и включването му като част от имуществото на Д. съдът е приел за установено от протокола за предаване на имуществото на лагер-школите при БДМ/правоприемник на Д./ на Министерство на народната просвета,съставен на 14.08.1991г. От съдържанието на този протокол съдът е установил, че лагер-школите, в това число и тази в [населено място] е била предадена за стопанисване на предаващата организация по силата на заповед №6848/25.12.1968г.на М.. М. е приело от БДМ имуществото на тази лагер школа /в [населено място]/,включващо и основни средства по сметка 104 в размер на 573 429 лева. Въз основа на горното и при извършен косвен съдебен контрол за законосъобразност на решенията за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ въззивният съд е достигнал до изводи, сходни с тези на първата съдебна инстанция. Решенията на ПК-Н.,с които първоначалните праводатели по сключените сделки са се легитимирали като собственици на процесните имоти са счетени за незаконосъобразни административни актове, защото с тях е възстановено право на собственост върху имоти, които отдавна/преди влизане в сила на ЗСПЗЗ/ са изгубили предназначението си на земеделска земя, върху тях има реализирано комплексно строително мероприятие, с предназначение - почивно заведение, което съобразно нормата на чл.2 и чл.10б ЗСПЗЗ е абсолютна пречка за възстановяване на собствеността в реални граници. Решаващия извод на въззивния съд е, че е без правно значение за спора е обстоятелството дали имотите са застроени законно или не/макар ищецът да е представил доказателства и в тази насока/,дали има одобрен генплан за осъществяване на това мероприятие или не. В това отношение въззивния съд се е позовал и на константната и еднопосочна съдебна практика,в това число и тази по чл.290 ГПК, в която се приема становището, че законна пречка за възстановяване на собствеността при условията на чл.10б ЗСПЗЗ е всяко застрояване на терена, представляващо комплекс от строителни дейности, без значение дали се касае за земя в строителни граници или извън тях. В хипотезата на чл.10 б ал.1 ЗСПЗЗ законодателят не е поставил изискване за законност на строителството, а е посочил, че от значение е само завареното фактическо състояние към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, в това число и няма въведено изискване за проведено отреждане на терена за конкретен вид строителство. Цитирани са от въззивния съд решения на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика, съгласно ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото са постановени по реда на чл.290 ГПК. С определение на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение не е допуснато и същото е влязло в законна сила. Изискването на чл.303, т.1 ГПК, за да е налице основание за отмяна на влязло в сила решение е, да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за изхода на делото по съществото на спора, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В настоящия случай тези предпоставки не са налице. На първо място, представеното ново доказателства – заповед № 797/27.05.1963 г. /посочено некоректно в молбата с друг номер – 979/ не е ново писмено доказателство, което да не е било известно на страната – молител в настоящото производство. Въззивния съд е обсъдил приетото като доказателство писмо № 7482/10.12.1964г.на ОНС-отдел Селско стопанство и съдържанието на т.10 от списък на документите, въз основа на които е била намалена обработваемата земя в Бургаски окръг в периода 1964-1965г. и това писмено доказателство е приобщено към доказателствения материал по делото, като в него се съдържат данни за наличието на представеното в производството пред настоящия съд доказателство – заповед № 797/27.05.1963 г., т.е. страната е узнала към момента на разглеждането на делото за наличието на същата заповед и е могла своевременно да се снабди с нея и да е представи по делото, при наличието на процесуалните предпоставки за това – чл.147, т.1 ГПК, която разпоредба допуска представянето им до приключването на съдебното дирене. Въз основа на горното, настоящия състав приема, че страната е знаела за наличието на представеното писмено доказателство при решаването на делото и е могла да се снабди с него своевременно и е разполагала и с процесуалната възможност да го представи като доказателство по същото. На следващо място, представеното доказателство следва да е от съществено значение за изхода на спора по делото, т.е. при неговото обсъждане, евентуално изводите на съда относно крайния изход на спора да биха могли да бъдат различни. Решаващите изводи на съда са, че е без правно значение за спора е обстоятелството дали имотите са застроени законно или не/макар ищецът да е представил доказателства и в тази насока/, дали има одобрен генплан за осъществяване на мероприятието по застрояването на имотите или не. Представеното ново доказателство не би променило този извод на съда, следователно не е и от съществено значение за изхода на спора по делото. Предвид липсата на предпоставките по чл. 303, т.1 ГПК, на които се основава молбата за отмяна на влязлото в сила решение, същата следва да се остави без уважение, като на ответника се присъдят направените съдебни и деловодни разноски. Не са представени доказателства за направени в настоящото съдебно производство доказателства за направени разноски, макар да е направено такова искане, като не е направено и изрично искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което на ответника не следва да се присъждат разноски. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна на влязло в сила решение № V-125/08.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 1401/2010 г. от състав на Окръжен съд – Бургас, подадена от [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.