1 Р Е Ш Е Н И Е № 74 София, 13.07.2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА МИЛЕНА ДАСКАЛОВА при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 4588/2021 г. по описа на ВКС, гражданска колегия, първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Л. В. Г., чрез пълномощника си адв. Х. И., е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд, III-Б въззивен състав, № 263450 от 27.05.2021 г. по в. гр. д. № 8401/2020 г., с което е потвърдено решението на Софийския районен съд, 2-ро г.о., 163 с-в, № 46594 от 20.02.2020 г., допълнено с решение № 131059 от 24.06.2020 г., по гр. д. № 59898/2018 г., в частите, с които е отхвърлен предявеният от Г. срещу З. В. С. насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание давностно владение на недвижим имот с идентификатор № ..... по КККР на [населено място] /район К./, одобрена със Заповед № РД-18-61 от 27.09.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 840 кв.м., заедно с построените в него сгради с идентификатори № ....., ....., ....., ....., ....., ....., ....., и е допусната делба на тези имоти между съделителите при равни квоти. В касационната жалба се поддържа, че са налице всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на обжалваното решение. Изложени са оплаквания относно неправилна преценка на доказателствата и се оспорва решаващият извод на въззивната инстанция за извършен от касатора отказ от изтекла придобивна давност, тъй като от данните по делото се установява, че той владее имота и към настоящия момент. Поддържа се, че в случая материалноправните последици на придобивната давност са настъпили към 2003 г. – преди смъртта на наследодателите на страните, поради което имотът не е станал част от наследствената маса. Ответницата З. В. С., представлявана от адв. Х. Х., е подала писмен отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно - при постановяването му не е допуснато нарушение на материалноправните норми и процесуалните правила. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК с определението по чл.288 ГПК № 169 от 12.04.2022г. по правния въпрос: какви действия следва да са налице, за да се приеме, че владелецът е извършил отказ от изтекла придобивна давност. По така поставения правен въпрос Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Субективните права съществуват в патримониума на правните субекти, те могат да се откажат от тях, освен от правата, за които съществува изрична законова забрана /чл.113 ЗЗД, чл. 227 ал.4 ЗЗД, чл.34 ал.1 ЗС, чл.130 ал.4 СК и др./. Целта на отказа от субективното право е да се прекрати съществуването му в патримониума на отказващия се. Допустим е отказ от субективни права, но не и от факти и отношения, които са част от обективната действителност и когато са се осъществили, не могат да бъдат заличени по волята на правните субекти. В патримониума на владелеца влиза самото субективно право – собствеността, но не и елементите от фактическия състав за придобиването му. Лицето, което е владяло недвижим имот в срока по чл.79 ЗС, но впоследствие се откаже да го придобие по давност, може да го изостави или да не се снабди с констативен нотариален акт по реда на чл.537 ГПК, да не предяви иск за собственост за имота, да не направи правоизключващо възражение при предявен срещу него иск за собственост. Владението е фактическо отношение и поради това отказ от владение чрез едностранно изявление е недопустим. По аргумент за противното от чл.113 ЗЗД допустим е отказ от погасителна давност, след като тя е изтекла. Съгласно чл.84 ЗС правилото на чл.113 ЗЗД намира съответно приложение по отношение на придобивната давност. Последица от отказа от изтекла погасителна давност е възстановяване изискуемостта на облигационното задължение на лицето, което се е отказало от давността. Последица от отказа от изтекла придобивна давност е отказ от вече придобитото с изтичане на давностния срок право на собственост или друго ограничено вещно право. Поради това съответното приложение на разпоредбата на чл.113 ЗЗД по отношение на придобивната давност налага да се приеме, че за да е валиден, отказът от изтекла придобивна давност следва да бъде направен в предвидената от закона форма за действителност на отказа от вещни права. Следователно, когато се касае до отказ от придобивна давност за недвижим имот, съгласно чл.100 ЗС този отказ следва да се направи писмено с нотариална заверка на подписите и следва да бъде вписан в имотния регистър. Поради това отправено от съсобственика-владелец до другите съсобственици на недвижимия имот писмено изявление /нотариална покана/, в което се прави признание на правата на другите съсобственици или се отправя покана за преговори за уреждане на отношенията между съсобствениците, не представлява валиден отказ от придобивна давност, тъй като не обективира изрично изявление на владелеца за отказ от придобитото с изтичане на давностния срок право на собственост и не е направено в предвидената в чл.100 ЗС форма за действителност на отказа от собственически права върху недвижим имот. По основателността на касационната жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното: Искът е за делба във фазата по допускането като производството пред ВКС е висящо по отношение на жилищния имот – дворно място с идентификатор 68134.8200.571 по одобрените КККР на [населено място] и построените в това място сгради, бивша собственост на родителите на съделителите З. В. С. /ищца/ и Л. В. Г. /ответник/. Майка им Б. А. Г. е починала на 27.09.2008 , а баща им В. В. Г. е починал на 11.11.2012 г. Ответникът е оспорил иска за делба поради отсъствие на съсобственост, като се е позовал на придобивна давност с твърдение, че владението му е предадено от родителите му приживе през 1993г., от когато той го упражнява непрекъснато. На основание чл. 212 ГПК е приет за разглеждане в делбата предявеният от Л. В. Г. против З. В. С. инцидентен установителен иск за собственост на делбения имот – дворно място и сгради с основание за придобиването на собствеността от ищеца – придобивна давност при изложени идентични съображения с тези в отговора на исковата молба. С решение № 46594 от 20.02.2020 г. Софийският районен съд, 2-ро г.о., 163 с-в, по гр. д. № 59898/2018 г.е допуснал делба на имотите при равни права на съделителите, а с допълнително решение № 131059 от 24.06.2020 г., по гр. д. № 59898/2018 г. е отхвърлил инцидентния установителен иск за собственост, предявен от Л. В. Г.. С обжалваното пред ВКС решение Софийският градски съд е потвърдил двете първоинстанционни решения /основно и допълнително/. Въззивният съд е приел, че наследодателите на страните са живеели в имота, предмет на делбата, заедно със сина си Л. В. Г., а дъщеря им З. В. С. е живяла там до около 1974 г., когато сключила брак и се преместила да живее при съпруга си. Наследодателите обитавали сутерена, а синът им заедно със семейството си – жилищния етаж. След смъртта на майката на съделителите Б. А. Г. през 2008г. и на баща им В. В. Г. , фактическа власт върху имота се е упражнявала само от Л. В. Г., а сестра му рядко го е посещавала. Фактическа власт от него е установена въз основа на уговорка приживе на наследодателите владението върху имота да бъде предадено на сина им, в изпълнение на която през 1993 г. последният е установил самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността; в периода 1993 г. - 1996 г. е извършил фактически действия по упражняване на владение – пристрояване на жилищната сграда, построяване /преустройство/ на лятна кухня и гараж със знанието и без противопоставянето на родителите си, стопанисвал е имота и го е поддържал, като е правил и необходими ремонти. Сестра му също не се е противопоставила на тези действия. Въз основа на тези фактически изводи, съдът е приел, че е приложима презумпцията по чл. 69 ЗС, както и че срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на съделителя Л. В. Г. е изтекъл към момента на подаване на исковата молба. Въпреки това въззивният съд е счел, че преди образуване на делото касаторът е направил отказ от завършена давност, тъй като отправена от него нотариална покана от 28.08.2018 г., получена от сестра му на 03.10.2018 г. /преди подаването от В. Г. на отговор на исковата молба за делба, съответно предявяване на насрещния иск/, съдържа изявление, че е налице съсобственост между страните по отношение на процесния недвижим имот, породена от наследяване; че по никакъв начин и с никакви действия касаторът не е ограничавал или препятствал достъпа на сестра си до имота; че е съгласен да се предприемат съответните действия за прекратяване на съсобствеността и иска доброволно уреждане на отношенията. Съдът е приел, че до позоваване от страна на владелеца на вече изтеклата в негова полза придобивна давност е позволено извършването на отказ от изтекла придобивна давност след изтичането на срока на придобивната давност и преди момента на позоваване на давността, който отказ ще възпрепятства възможността за позоваване на придобивната давност, а оттам – за придобиване на собствеността от владелеца. По съображенията, изложени при отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, се налага извод за незаконосъобразност на дадената от въззивния съд правна квалификация на направените от Л. В. Г. изявления в нотариалната покана от 03.10.2018г. като отказ от изтекла давност. Изявленията до З. В. С., че Л. В. Г., не оспорва факта на наличието на съсобственост по отношение на делбените имоти по наследствено правоприемство от родителите им и изразяване на съгласие за прекратяване на собствеността чрез доброволно уреждане на отношенията , представляват признание на права на родителите на съделителите към момента на откриване на тяхното наследство, както и признание за право на собственост на З. В. С. до размер на законната наследствена Ѕ ид.ч. от делбените имоти. Това признание оборва презумпцията на чл.69 ЗС за своене на имота през целия период от 1993г. до предявяване на иска за делба, както и достоверността на показанията на свидетелите, на които се е позовал въззивния съд, за да приеме, че владението е установено още приживе на родителите на съделителите като давността е изтекла преди смъртта им. Отделно от това е явно необоснован изводът на въззивния съд, че фактът на непротивопоставяне на родителите за извършване на ремонти и ново строителство в техния имот от сина им Л. В. Г. сочи на предаване на владение. Когато собственикът живее в своя имот, съвместно с други лица, тези лица не могат да се считат за владелци, освен ако няма несъмнени и категорични доказателства, че те не са допуснати в имота да го ползват, а че собствениците са им предали своето владение и са останали в имота като държатели, каквито убедителни факти не се съдържат в показанията на свидетелите. По изложените съображения като краен резултат обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответницата З. В. С. следва да се присъдят разноски по представения списък в размер на 1800 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 09.08.2021г. в размер на 1000лв. и 800 лв. за процесуално представителство в откритото съдебно заседание по договор за правна защита от 18.04.2022г. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийския градски съд, III-Б въззивен състав, № 263450 от 27.05.2021 г. по въззивно гражданско дело № 8401/2020 г. ОСЪЖДА Л. В. Г. да заплати на З. В. С. сумата 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ разноски за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: