Ключови фрази
Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * довършен опит * Грабеж

Р Е Ш Е Н И Е


№ 146

София, 06.04.2015 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
2. БИСЕР ТРОЯНОВ
при участието на секретаря Надя Цекова ……................................................................................... и в присъствието на прокурора Димитър Генчев ...............................................................................
разгледа докладваното от съдия Троянов ...........................................................................................
наказателно дело № 248 по описа за 2015 г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Р. Б., чрез адвокат В. Х., против решение № 458 от 22.12.2014 год. по в.н.о.х.д. № 724/ 2014 год. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, V въззивен състав, с искания за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане или за намаляване на наказанието като явно несправедливо.
Посочени са всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК.
Нарушението на материалния закон е обосновано с твърдение за липса на доказателства за участието на подсъдимия в престъпната проява. Процесуалните нарушения са изведени от необоснованите съдебни актове, в които бил отразен неправилен доказателствен анализ, показанията на пострадалата били съмнителни и липсвали мотиви относно възражението за невъзможността подсъдимият да е автор на престъплението, тъй като по същото време е бил на място отдалечено от местопрестъплението.
В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата с направените искания и по съображенията, подробно изложени в нея.
Представителят на Върховна касационна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а подлежащото за изпълнение наказание за справедливо наложено.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата,
изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши
касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:

С решение № 458 от 22.12.2014 год. по в.н.о.х.д. № 724/ 2014 год. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, V въззивен състав потвърдил присъда без номер от 03.06.2014 год. по н.о.х.д. № 694/ 2014 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, V състав, с която подсъдимият А. Р. Б. бил признат за виновен в това, че на 25.07.2013 г., около 14.45 ч. в [населено място],[жк], при условията на опасен рецидив направил опит да отнеме чужда движима вещ (един брой златен ланец, 14 карата, с тегло 15 грама, на стойност 900 лв), от владението на С. А. Н., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. ”а” и ”б” във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от седем години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изпълнение в затвор, на основание чл. 61, т. 2 във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС. При изпълнение на наказанието, на основание чл. 59, ал. 1 от НК, било приспаднато предварителното задържане на подсъдимия с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 04.08.2013 г.
Съдът присъединил, на основание чл. 27, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, неизтърпяната към 25.07.2013 г. част от наказанието лишаване от свобода по н.ч.д. № 12362/ 2011 г. на Софийски районен съд. В тежест на подсъдимия Б. били възложени разноските по делото.
Касационната жалба е неоснователна.
Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с извършения от съдилищата доказателствен анализ.
Всички доказателства са били обсъдени внимателно и задълбочено. Показанията на разпитаните свидетели и съдържащите се в тях факти са били възприети според точния смисъл на изложеното и без да е допуснато тяхното изопачаване. С необходимата грижа са били преценени изложенията на пострадалата С. Н., възможността й правилно да възприеме чертите от лицето и облеклото на дееца, както и категоричната й убеденост в резултата на извършеното от нея разпознаване на подсъдимия. Изведените в нейните показания факти и обстоятелства около престъпното поведение на подсъд. Б. са били съпоставени със сведенията за неговото продължително отсъствие по същото време от обектите, за които бил разпределен на работа, и съдържащи се в показанията на свид. К.. Показанията на свидетелите Б., Н. Х., Г. Х., Г. и Д. допълват в хармонично единство общата картина от работното ежедневие на лишените от свобода, привлечени за работа в трите сгради на Министерство на правосъдието в столицата. Извън вниманието на съдебните състави не е убягнал и опита за изграждане на алиби чрез обясненията на подсъдимия и показанията на свид. М.. Изложенията на двамата приятели били съпоставени с останалите доказателствени източници и констатираните от решаващите съдебни състави противоречия не дали повод представеното алиби да бъде прието с доверие.
Приобщените по делото доказателства не разкрили начина, по който подсъд. Б. се придвижил от мястото на престъпление до министерството (какъвто неоснователен упрек е отправен към съдилищата), което било преодолимо в рамките на столичния град с изградена бърза и съвременна транспортна комуникация. Продължителното отсъствие на дееца от прекия надзор на свид. К., съвпадащо по време с извършване на грабежа, както и възприетото от този свидетел физическото състояние на подсъдимия в края на работния ден – „много запъхтян и много почервенял”, не изключва по категоричен начин реализацията на престъпното деяние.
След извършената подробна доказателствена оценка съдилищата извели вътрешната си убеденост за извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. Доказателствените и правните изводи са изградени на основата на всестранен, обективен и пълен анализ на всички факти и обстоятелства по делото.
Неоснователно с касационната жалба се претендира нарушение на материалния закон.
Според изложените от съдилищата факти по случая поведението на подсъд. А. Б. правилно е подведено под престъпния състав на чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК. Подсъдимият е упражнил принуда (физическа сила), за да отнеме златния ланец от врата на пострадалата Н., поради което от обективна страна е реализирал признаците на съставното престъпление на грабежа. Опитът за грабеж е довършен. По време на противозаконното отнемане пострадалата е предприела действия да запази своята вещ и задържайки накита при дърпането му от дееца синджирът се скъсал, като в ръката й останал част от него (ок. 6 гр при общо тегло от 15 гр). Бягайки от местопрестъплението подсъдимият успял да отнеме останалата част от чуждата вещ.
Предишните осъждания на подсъд. Б. обусловили извършеното престъпление при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК. Осъжданията с поредни номера от 2 до 7 от свидетелството му за съдимост (л. 17-30 от н.о.х.д. № 694/ 2014 г.) са извършени при еднородна реална съвкупност (групирани по н.ч.д. № 12362/ 2011 г.), а съвкупностите от 1 и 8 предпоставят останалите в рецидив (за тях кумулация по чл. 25 от НК не е извършвана).
Наложеното наказание не е явно несправедливо.
При определянето му от съдилищата са взети предвид всички индивидуализиращи предпоставки, които правилно обусловили съответствието на вида и размера на санкцията с тежестта на извършеното престъпление. Смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства са преценени справедливо, без да са надценени или пренебрегнати едни за сметка на други.
Не са налице прояви на института по чл. 58, б. „а” от НК, тъй като макар и престъплението да е спряло във фазата на опита този опит е довършен – деецът е осъществил изпълнителното деяние, реализирал е всичко необходимо за противозаконното отнемане на чуждата вещ. Обстоятелството, че подсъдимият успял да установи трайно владение върху част от отнетия златен накит, не предпоставя наказанието да бъде определено при условията на предвидената в закона поощрителна разпоредба.
Наложеното наказание от седем години лишаване от свобода може да постигне целите, посочени в нормата на чл. 36 от НК и най вече да окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие над подсъд. Б., което предишните санкции не са успели да постигнат, а по време на принудителния му пенитенциарен престой да отнеме занапред възможността от продължаване на престъпната дейност.
Посочените в жалбата касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК не са проявени по делото. Обжалваното въззивно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а исканията на касатора – отхвърлени като неоснователни.
Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 458 от 22.12.2014 год. по в.н.о.х.д. № 724/ 2014 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, V въззивен състав.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.