Р Е Ш Е Н И Е № 95 гр.София, 22 февруари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА ВЕРОНИКА ИМОВА със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 88/2012 година Производството пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на внохд № 2502/2011 год. на Софийския градски съд, отмяна на постановеното по това дело решение № 814 от 22.VІІ.2011 год. и връщане делото на същия съд за ново разглеждане. Сочените в искане за възобновяване касационни основания са по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК с довод за направен от въззивния съд „неверен правен извод”: след като съдът е установил, че „престъплението е извършено от подсъдимия”, неправилно го е оправдал поради „липсата на повдигнато обвинение” и „на друго лице”. В съдебно заседание прокурорът от ВКПр поддържа искането за възобновяване, докато оправданият Д. Д. К. и защитникът му искат да не се уважава. Върховният касационен съд установи: С присъда от 16.ІІ.2011 год. по нохд № 9631/2010 год. на Софийския районен съд Д. Д. К. е признат за невиновен в това, около 3 ч на 30.ІХ.2009 год. да е откраднал от офис на [улица] в София владяните от Г. Х. Г. метална каса на стойност 840 лева с намиращите се в нея 522 лева, което деяние да е извършил чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот и използвайки лек автомобил Р. 214 с рег. [рег.номер на МПС] , при което е оправдан по обвинението в престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и 4 НК. Оправдаването на К. първоинстанционният съд е мотивирал с това, че от установените факти „не може категорично да се заключи, а единствено да се предположи” авторството на подсъдимия. С въззивното решение, чиято отмяна по реда на възобновяването се иска, горната присъда е потвърдена, но не защото не е доказано авторството на К., а защото не е обвинен за извършването й „при условията на съучастие по чл.20, ал.2 …НК”. Искането за възобновяване е основателно. Потвърждавайки оправдаването на Д.Д.К. въззивният съд е допуснал преди всичко процесуално нарушение, което е съществено след като се е отразило върху правата на прокурора, следващи от поддържането на повдигнатото обвинение. В нарушение на чл.303, ал.2 и на чл.304 НПК въззивният съд е потвърдил оправдаването на подсъдимия, въпреки че е приел за установено по несъмнен начин деянието да е извършено, да е извършено от К. виновно и това деяние да съставлява престъпление, т.е. потвърдил е оправдаване макар да не е била налице нито една от предпоставките за това. Обстоятелството, че предвид тежестта на откраднатата метална каса – около 300 кг – престъплението не би могло да се извърши от К. без участието като съизвършители и на други лица, е без всякакво значение за отговорността му. Преценката, кой и за какво да бъде обвинен, е на прокурора, а задължение на съда е да постанови при доказано обвинение осъдителна присъда. Като не го е сторил въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени на основание чл.354, ал.3, т.2 и 3 НПК, и делото да му се върне за ново разглеждане. Ето защо ВКС в състав от трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 2502/2011 год. на Софийския градски съд, ОТМЕНЯ постановеното по това дело РЕШЕНИЕ № 814 от 22.VІІ.2011 год. И ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав и от съдебното заседание. При новото разглеждане на делото да се отстрани допуснатото процесуално нарушение и се приложи правилно материалния закон, освен ако не се установят други факти. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: