О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 522 гр. София, 12.08.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1633 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Агро-Кръстеви“ ООД и К. В. К. срещу решение №1529 от 19.11.2020 г. по в.т.д.№2138/2020 г. на САС. С обжалваното решение /постановено след обезсилване на решение №86 от 10.01.2019 г. по в.т.д.№5084/2018 г. на САС с решение №69 от 07.078.2020 г. по т.д.№1545/2019 г. на ВКС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд/, е потвърдено решение №97 от 14.08.2018 г. по т.д.№89/2017 г. на ОС Враца, в частта, с която „Агро-Кръстеви“ ООД и К. В. К. са осъдени да заплатят солидарно на „Граунд Трейд“ ЕООД сумата от 84 885.24 лв., причинени на дружеството имуществени вреди, представляващи стойността на 137.47 тона необран слънчоглед, реколта 2016 г. засаден в БЗС №№ 72504-14-1-2 с площ от 244.700 дка; 72504-37-2-2 с площ от 180.600 дка; 72504-101-1-1 с площ от 67.900 дка и 72504-45-2-2 с площ от 270.500 дка. в землището на [населено място], област Враца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е вероятно недопустимо, с оглед произнасянето на съда по нередовна искова молба, в която не е посочено вредоносното деяние, прекият причинител и претърпяната вреда, евентуално очевидно неправилно, поради нарушение на материалния закон /предвид неправилното становище на съда, че ответниците следва да носят отговорност по чл.49 и чл.45 от ЗЗД за действия на неизвестни по делото лица, извършили жътвата без да е налице някакво възлагане/, съществено нарушение на съдопроизводствените правила /с оглед необсъждане на наведените от ответниците възражения за активната легитимация на ищеца, вкл. за нищожност на заповед№182-1/16.10.2015 г./ и необоснованост /предвид произволно и декларативно направените в решението изводи, които не следват от представените по делото доказателства/. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК извън поддържаната вероятна недопустимост и очевидна неправилност на решението, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни. 2. При наличие на висящо производство за контрол на един административен акт по съдебен ред допустимо ли е в рамките на гражданско правен процес да се осъществява косвен контрол на същия административен акт по реда на чл.17 от ГПК. 3. За да бъде ангажирана безвиновна отговорност на възложителя на една работа по чл.49 от ЗЗД трябва ли да има установяване на лицето, на което е възложена работата и неговата вина и трябва ли да се ангажира отговорност по чл.49 от ЗЗД, ако не е установен извършителя на възложената работа. 4. Може ли да се ангажира отговорност по чл.49 от ЗЗД за дружество за извършване от някакви неуточнени лица на нещо непозволено от закона – прибиране на чужда продукция и в тази ситуация следва ли да се изследва вината на извършителя на жътвата. 5. В петитума на исковата молба за ангажиране на отговорност по чл.45 и чл.49 от ЗЗД трябва ли да има изрично посочване на вредоносното деяние, на прекия извършител и на претърпяната вреда, освен стойността на вредата и липсата на тези елементи води ли до недопустимост на иска/решението. Спрямо първите четири въпроса се поддържа селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а спрямо пети, както и евентуално по отношение на втори, трети и четвърти въпрос - че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касация „Граунд Трейд“ ЕООД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежни страни, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по делото е установено, че ищецът е собственик на процесната продукция от слънчоглед, реколта 2016 г. Установил е, че със заповед №182/01.10.2015 г. на ОД „Земеделие“ са разпределени масивите за ползване за стопанската 2015/2016 г. за процесното землище и е одобрено доброволно сключеното по реда на чл.37в от ЗСПЗЗ споразумение между собствениците и/или ползувателите им, като заповедта е обявена и влязла в сила и съгласно нея и одобреното споразумение процесните земеделски площи са предоставени за обработване на И. М. П.. Установил е също така, че по силата на договор за съвместна дейност от 03.10.2015 г. последната ги е предоставила за обработване на „Стил Трейд“ ООД, като по силата на последващо споразумение /Анекс от 20.10.2015 г. към договор за съвместна дейност от 03.10.2015 г./ „Граунд Трейд" ЕООД е заместило И. М. П. в договора за съвместна дейност. Приел е, че със заповед №182-1/16.10.2015 г. на ОД „Земеделие“ И. М. П. е заменена и в одобреното разпределение на земеделски площи от учреденото от нея дружество „Граунд Трейд“ ЕООД, като с договор за особен залог, сключен на 22.08.2016 г. между „Граунд Трейд“ ЕООД, в качеството на залогодател и „Стил трейд“ ООД, в качеството на заложен кредитор, е учреден залог върху необраните насаждения върху процесните земеделски площи, за обезпечение на задължението на залогодателя, възникнало на основание договор за съвместна дейност от 03.10.2015 г., изменен с Анекс от 20.10.2015 г. Намерил е за неоснователно възражението, че заповед №182-1/16.10.2015 г. на ОД „Земеделие“ е следвало да бъде обявена - същата представлява индивидуален административен акт и не касае останалите собственици и ползуватели на разпределени масивите за ползване за стопанската 2015/2016 г. Позовавайки се и на разпоредбата на чл.37в., ал.14 от ЗСПЗЗ /ДВ, бр.94 от 2009 г., отм., бр. 62 от 2010 г., нова, бр. 25 от 2012 г./ е достигнал до извод, че продукцията необран слънчоглед, реколта 2016 г. засаден в БЗС № № 72504- 14-1-2 с площ от 244.700 дка; 72504-37-2-2 с площ от 180.600 дка; 72504-101-1-1 с площ от 67.900 дка и 72504-45-2-2 с площ от 270.500 дка. е принадлежала на „Граунд Трейд“ ЕООД, като ответниците са знаели, че през стопанската 2015/2016 г. на „Агро-Кръстеви“ ООД не е било разпределено да ползва процесните земеделски земи и съответно това дружество не е имало правно основание да се ползва от продукцията върху тези земи. Счел е за установено, че процесната продукция от слънчоглед е била прибрана от ответника „Агро - Кръстеви“ ООД, което прибиране е организирано и ръководено от ответника К. К., в качеството му на управител на дружеството. Изразил е становище, че свидетелските показания, както и документите, находящи се полицейска преписка №3693М-105/2016 г. по описа на ОД на МВР – Враца установяват факта, че жътвата на процесния слънчоглед е осъществена именно с техника на „Агро- Крътеви“ ООД, като и в двата случая на жътвата в масивите е установявано присъствието на ответника К. К., чиито указания са следвали комбайните на „Агро - Кръстеви“ ООД, поради което е достигнал до извод, че земеделската продукция от слънчоглед от процесните масиви е събрана от „Агро - Кръстеви“ ООД по указанията и под ръководството на управителя К. и това е осъществено неправомерно, тъй като „Агро - Кръстеви“ ООД не е притежавало правото върху тази земеделска продукция, а от друга страна не са ангажирани доказателства действията по прибиране на земеделската продукция да са му били възложени от лицето, чието е било правото върху нея. Приел е, че в резултат на това неправомерно поведение ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на стойността на прибраната от „Агро - Кръстеви“ ООД продукция, като действията на К. по организиране и ръководство на прибирането на реколтата слънчоглед от процесните масиви, извършени в качеството му на управител и представляващ ответника „Агро - Кръстеви“ ООД /от името и за сметка на дружеството/, което се явява възложител на неговата работа като управител, са противоправни и са довели до имущественото увреждане на ищеца, като действията на ответника К. представляват непозволено увреждане, за което солидарна отговорност носят причинителят и юридическото лице – възложител по силата на чл. 49 от ЗЗД. По отношение на размера на причинените вреди е взел предвид приетата по първоинстанционното дело съдебно-техническа оценителна експертиза и нейното заключение, което не е оспорено от страните. Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Решението на въззивния съд е постановено в съответствие с очертания от ищеца, чрез подробно наведените в обстоятелствените части на редовни искова и допълнителна искова молби фактически твърдения /относно извършените от управителя на ответника и възложени му от последния действия – организиране от управителя на жътва и прибиране на реколтата със знанието, че площите не са разпределени на ответното дружество, в резултат на което е настъпила претендираната от ищеца вреда, с посочена стойност/ и отправеното до съда искане /за солидарно осъждане на ответниците, вкл. на дружеството по реда на чл.49 от ЗЗД, като отговарящо за действията на управителя, да заплатят исковата сума/, предмет на делото, в който смисъл са били и дадените указания в решение №69 от 07.078.2020 г. по т.д.№1545/2019 г. на ВКС, с които въззивният съд се е съобразил изцяло. Ето защо в случая не се установява поддържаната от касатора евентуална недопустимост на решението и на това основание, както и по свързания с него пети въпрос, касационно обжалване не може да бъде допуснато. С оглед изложените от въззивния съд мотиви касационно обжалване не може да се допусне и по останалите формулирани от касатора въпроси. С трети и четвърти правни въпроси, израз на поддържаната от касатора теза, че за да се ангажира отговорността на ответното дружество е следвало да се установят лицата /комбайнери/ осъществили лично фактическата жътва на процесната реколта, се предпоставя наличие на предмет на делото, какъвто обаче не е въведен от ищеца. Както бе посочено очертаното от ищеца възлагане, като част от фактическия състав на отговорността по чл.49 от ЗЗД, е в лицето на управителя, а не на работниците, участвали в прибирането на реколтата и именно в съответствие с указанията на ВКС е и разглеждането от въззивния съд на действията на управителя по организиране на жътва и прибиране на реколтата със знанието, че площите не са разпределени на ответното дружество, като съдът е приел, че тези действия са били противоправни и виновни. В този смисъл посочените въпроси не са обусловили правната воля на съда и по тях, при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато, още повече, че константна е практиката на ВКС, че правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него ООД, възниква от избора на управителя, като това правоотношение има смесен характер /съдържа елементи от договора за поръчка и договора за изработка/, а дружеството може да носи отговорност по реда на чл.49 от ЗЗД за виновните действия или бездействия на своя управител. Също така при постановяване на решението си въззивният съд, съобразявайки се с практиката на ВКС по приложение на разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК е дал собствено разрешение на предмета на делото, направил е собствени фактически констатации и правни изводи, като е обсъдил релевантните с оглед този предмет доводи и възражения на страните и е извършил самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса. В решението се съдържа анализ на приетите по делото доказателства и мотивиран отговор на намерените за релевантни възражения на ответниците. Действително в съдебния акт липсва извод относно валидността/нищожността на заповед №182-1/16.10.2015 г. /поради което вторият от въпросите не е обусловил решаващата воля на съда/, но с оглед възприето по същество в решението /а и с оглед приетите по делото договор за съвместна дейност от 03.10.2015 г., Анекс от 20.10.2015 г. и договор за особен залог/, изводът за собствеността на земеделската продукция не би се променил и при установяване на нищожността на посочената заповед, респективно спрямо формулирания в изложението първи правен въпрос не се установява наличие на поддържаното селективно основание и касационно обжалване не може да бъде допуснато. Всъщност с поставените въпроси по същество се оспорва правилността на направените в обжалваното решение изводи и възприетите от съда становища по наведените доводи и възражения, която правилност обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност /, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. В този смисъл и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. С оглед изхода на спора касаторите дължат на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 3696 лв. с ДДС. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение №1529 от 19.11.2020 г. по в.т.д.№2138/2020 г. на САС. ОСЪЖДА „Агро-Кръстеви“ ООД, ЕИК[ЕИК] и К. В. К. ЕГН [ЕГН] да заплатят на „Граунд Трейд“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата от 3696 лв., разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.