5 7 Р Е Ш Е Н И Е № 490 София, 20 декември 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ:РУЖЕНА КЕРАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар: Мариана Петрова и в присъствието на прокурора Красимира Филипова изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 647/2023 година Касационното производство е образувано по жалба, подадена от защитника на подсъдимия А. Р. А. против въззивна присъда № 14/18.05.2023 г., постановена по ВНОХД №164/2023 г. от Окръжен съд – Велико Търново. В постъпилата жалба и представеното към нея допълнение се сочи, че присъдата е постановена в противоречие с материалния и процесуалния закони. Акцентира се върху немотивираност на съдебния акт, изграден върху предположения и при пренебрегване и превратно тълкуване на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Поддържат се твърдения, че съдът недопустимо е игнорирал разпоредбата на чл. 23 Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1/19.07.2017г.), като не е зачетен негативният резултат от експертното изследване на иззетата от подсъдимия кръвна проба. С тези аргументи се настоява жалбата да бъде уважена. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият А. А., редовно призован не се явява. Жалбата се поддържа от неговия защитник. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира подадената жалба за неоснователна и изразява становище за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С постановената присъда № 53/06.12.2022 г. по НОХД № 619/2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново подсъдимият А. Р. А. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 3 от НК. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по протест на прокурора и с атакуваната сега присъда Окръжният съд – Велико Търново признал подсъдимия А. за виновен в това, че на 19.09.2021 г. е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество – тетрахидроканабинол, поради което и на основание чл.343б, ал.3 от НК и при условията чл. 55, ал.1, т. 1 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал.1 от НК. Подсъдимият е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от една година и девет месеца, като на основание чл. 59, ал.4 от НК съдът приспаднал, времето през което той е бил лишен от това право по административен ред. Касационната жалба срещу така постановения акт е основателна в основното твърдение за съществени процесуални нарушения при второинстанционното разглеждане на делото. Окръжният съд е изложил мотиви дистанцирани от изискванията на чл. 339, ал.3 във вр. с чл. 305 от НПК. В обжалвания съдебен акт при излагане на фактологията, приета от съда, може да се прочете, че свидетелите Г. и И. - полицейски служители, извършили проверка на подсъдимия А., забелязали странното му поведение, а именно същият изглеждал видимо неспокоен и с разширени зеници на очите. Изненадващо на стр. 4 от мотивите са заявени аргументи, с които е отказан кредит на доверие на свидетелстването на същите, в частта, с която те са пресъздали възприятията си за състоянието на подсъдимия. Основание за този извод е съзрян в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби, в който медицинското лице е отразило, различни данни за физическото, психическо състояние и статус на подсъдимия. Направеното пояснение от съда, че „повлияността на човек несъмнено е доказателство за употреба на наркотично вещество, но отсъствието й не доказава обратното“, не изключва съществуващото противоречие между приетите факти и направената съдебна оценка на част от посочените доказателствени източници. Все във връзка с коментираните свидетелски показания, съдът очевидно е извлякъл от тях факти за спазване на определени правила при вземане на биологичен материал от подсъдимия за провеждане на теста с „Дрегер Д. Чек 3000“ – приемане/изплакване с вода на устата, изчакването на определен период от време – 10 минути, без приемането от водача на храни – виж стр. 2 от мотивите. Безспорно, свидетелите Г. и И. са съобщили такива факти в разпитите си от досъдебното производство, но не и в показанията, депозирани в съдебната фаза на процеса, което би могло да се дължи на различни причини, вкл. на липсата на спомен. По същественото е, че по отношение на показанията им от досъдебното производство не е провеждана процедурата по чл. 281 от НПК, поради което и съдът не би могъл да използва в процеса на доказване изводимите от тях данни. Тази забележка е продиктувана не само от акцента, който предходната инстанция е поставила върху показанията на коментираните свидетели, че при извършване на теста е „спазена пълната последователност от действията, описани в методическото указание за работа с техническото средство“, но и като илюстрация за непрецизността при определяне обхвата на ценимия доказателствен материал, върху който следва да се изградят фактическите изводи на съда. В изложението на съдебната аргументация присъства позоваване на Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (Наредба № 30/27.06.2001 г.), изрично приета от съда, като действащ нормативен акт към инкриминираната дата – виж, пак стр. 4 от мотивите на присъдата. От съдържанието на съдебния акт не става ясно защо е приета приложимостта на тази наредба при положение, че подсъдимият е бил обвинен за извършено на 19.09.2021 г. престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, както и че същата към този момент е била отменена – виж, § 6 от ПЗР на Наредба № 1/19.07.2017 г. На следващо място, очевидно съобразявайки се с хипотезите очертани в чл. 2 от Наредба № 30/27.06.2001 г., съдът е приел, че установяването на употребата на алкохол или друго упойващо вещество с лабораторно изследване се извършва в случаите, при които физическото състояние на водача не позволява извършване на проверка с техническо средство, при некачествена проба или оспорване показанията на техническото средство, както и при отказ на водача за проверка с техническо средство, какъвто настоящият случай не е. Следователно, продължава съдът, медицинско изследване на кръвта посредством процедурата, предвидена в наредбата или чрез химическа експертиза не е било необходимо, защото подсъдимият е подписал без възражения акта за установяване на административно нарушение (АУАН). В същото време е ценил резултата от химико-токсикологичното изследване на урината на подсъдимия, реализирано именно по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г., съобразно извършеното по административнонаказателната преписка възлагане за това и приложената експертната справка № 22/ТХК – 44 от 22.02.2022 г. (л. 16, л. 18-20 от досъдебното производство). Следваният от въззивния съд подход, неяснотата в мотивировката за приложимата наредба, е довело до игнориране значението на факта, че кръвната проба на подсъдимия е отрицателна за употребата на наркотични вещества. Така е пропуснал да вземе отношение и да обсъди разсъжденията, изложени от основния съд, базирани на виждането за по-високата степен на достоверност на резултата от кръвното изследване, предвидено по нормативен ред в чл. 23 от Наредба № 1/19.07.2017 г. От друга страна, направеният извод, че подсъдимият А. е подписал без възражения АУАН, тоест по логиката на съда не е оспорил резултата от теста, правещо излишно лабораторното изследване на кръвната проба, съвсем не е еднозначен. Представените в съдебния акт разсъждения в тази насока са плод на проявената селективност при обсъждане на материалите по делото. Видно от съдържанието на посочения документ в него, освен друго, изрично е вписано, че подсъдимият е предоставил проби за химически анализ – амб. № 18584/148 от 19.09.2021 г., както и че такива вече са взети от медицинското лице. В предоставения талон за изследване № 088216 А. е посочил и избора си – чрез извършване на медицинско и химическо изследване. Отразените данни в приложените документи е следвало да се обсъдят от съда заедно с безспорния факт на предоставените от подсъдимия биологични проби, момента, в който това се е случило хронологично – преди или след съставянето на АУАН, както и в контекста на неговите обяснения за оспорване на резултата от теста. Отделно от казаното, неясна е позицията на съда за значението на вписаното в АУАН изявление, позволяващо да бъде противопоставено на регламентираните в НПК доказателствени източници, каквито са депозираните обяснения на подсъдимия при разпита пред основния съд, с които е отрекъл употребата на наркотични вещества, както и че предоставянето на биологичните проби за изследване е поради оспорване от негова страна на резултата, получен при теста. Позовавайки се така нар. „ноторно известни обстоятелства“ относно начинът на усвояване и преработване на наркотичните вещества от човешкия организъм, съдът е отхвърлил тези обяснения на подсъдимия, приемайки ги за защитна теза. Въздържал се е да посочи източника, от който са изводими тези специални знания и как те могат да се включат в процеса на доказване по конкретното дело. Въззивният съд е поставил в основата на решаващите си изводи и показанията на Г., свидетелствал за предпроцесното изявление на подсъдимия за употреба на канабис. Заявеното от свидетеля по естеството си представлява източник на производни доказателства, което също е подлежало на коментар от решаващия съдебен състав при съобразяване на утвърденото разбиране за принципното съотнасяне на първични и производни доказателства и кога вторите могат да се използват наред и наместо първите. Всъщност, пренебрегвайки негативния резултат от изследваната кръвна проба на подсъдимия, съдът е оставил без доказателествен прочит установени по делото обстоятелства. Преценката за обективност и достатъчност на доказателствените средства е в правомощията на решаващия второинстанционен съдебен състав, но това изисква задълбочен и цялостен анализ, без да се допуска игнориране, превратно тълкуване или пренебрегване на елементи от доказателствените материали, събрани по делото. Вярно е, че в мотивите на присъдата присъства изложение за характеристиката на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, почерпено от изразявани становища в съдебната практика. Принципно, напълно допустимо е съдът да се позовава на тези становища, но трябва да държи сметка дали ползваната съдебна практика разрешава идентична проблематика (от процесуално и материалноправно естество), като тази по делото. Горните констатации дават основание за извод, че като краен резултат съдебният акт не убеждава, че е осъществена пълноценна въззивна проверка, което препятства касационния контрол за нейната законосъобразност. Не са лишени от основание и доводите на касатора за немотивираност на въззивната присъда, доколкото непълнотата на съдебни разсъждения, по съществени въпроси, за които стана дума, неясната и вътрешно противоречива аргументация, лишава от възможност страните и контролната инстанция да проследят действителната воля на съда по същество. Налице е касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, предпоставящо отмяна на атакувания съдебен акт и ново разглеждане на делото от друг второинстанционен състав. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.3, т. 2 във вр. с чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 14/18.05.2023 г., постановена по ВНОХД № 164/2023 г. от Окръжен съд – Велико Търново. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.