Р Е Ш Е Н И Е № 10 гр. София, 09 януари 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурор АНТОАНЕТА БЛИЗНАКОВА, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 849 по описа за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на адв.С. С., в качеството му на защитник на подсъдимия Г. А., против въззивно решение № 173/21.06.2022 г., постановено по внохд № 20221000600289/2022 г. по описа на Апелативен съд - София. В жалбата са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК. Според защитника допуснатите от предходните инстанции съществени нарушения на процесуалните правила се изразяват в проявената от тях пасивност, тъй като не са направили всичко възможно за призоваването и личното явяване на подсъдимия пред съда. Посочено е, че предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и отсъствието на данни, че той тенденциозно не зачита правилата за движение по пътищата наложеното наказание от три години лишаване от свобода е завишено и неправилно е отказано приложението на чл.66 от НК. При условията на алтернативност се претендира да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстационния съд поради допуснати нарушения във връзка с призоваването на подсъдимия или да се измени атакувания съдебен акт, като се намали наказанието лишаване от свобода и/или се приложи института на условното осъждане. В съдебно заседание подсъдимият Г. А. - гражданин на република Турция, за който съдебното производство е проведено по реда на задочното, по смисъла на чл.269, ал.3, т.4 б. „Б“ от НПК, не се явява. Служебният защитник адв.С. поддържа жалбата и пледира тя да се уважи по изложените в нея съображение. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Частните обвинители Р. В., лично и като майка и законен представител на В. Ж. и Й. Ж., със съгласието на майка си Р. В. не се явяват, редовно призовани. В постъпилата молба повереникът им адв. С. Ч. счита, че не са налице твърдените от защитата процесуални нарушения и нарушения на закона като цяло, тъй като несъответства на фактическата обстановка по делото, че починалият К. Ж. е допринесъл по някакъв начин за настъпването на процесното пътно транспортно произшествие. Частните обвинители Ц. Д., Л. Б. и Д. Д. не се явяват, редовно призовани. Повереникът им адв. К. Н. счита, че жалбата е неоснователна, тъй като обвинението е предявено лично на подсъдимия, след което той е избягал по неустановен начин в република Турция, където е получил съдебната поръчка и е дал писмени обяснения. Тъй като единствената причина за настъпилото пътно транспортно произшествие са грубите нарушения на правилата за движение, допуснати от подсъдимия, свързани с превишената скорост и безпричинното влизане в насрещната лента, наложеното ефективно наказание не е явно несправедливо. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на своята компетентност, намери следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирани страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С присъда № 124/01.12.2021 г., постановена от Окръжен съд - Видин по нохд № 149/2020 г. подсъдимият Г. А. - турски гражданин, е признат за виновен в това на, че 08.03.2018 г., на международен път Е-79, в районна на километър 24+400, в посока [населено място] - [населено място], при управление на МПС - т.а. „М.“ с прикачено към него полуремарке, в нарушение правилата движение по пътищата - чл.16, ал.1, т.1 и чл.21 от ЗДП, със скорост от 90 км./ч. е навлязъл в лентата за насрещно движение, поднесъл е странично и е блъснал насрещно движещият се т.а. „И.“, управляван от К. Д. и по непредпазливост е причинил смъртта му, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„В“ вр. с чл.342, ал.1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години, като е оправдан да е нарушил чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 от ЗДП. На основание чл.343г вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от три години. С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски. По протест на прокурор от ОП - Видин, жалби на частните обвинители - чрез поверениците адв.Ч. и адв.Н. и жалба на защитника адв.С. е образувано внохд № 20221000600289/2022 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.337, ал.2, т.2 от НПК е изменена първоинстанционната присъда, като е отменено отложеното изпълнение на наказанието лишаване от свобода по чл.66, ал.1 от НК и е определен първоначален общ режим на изтърпяването му. Касационният състав не споделя възраженията на защитника за наличието на процесуални нарушение във връзка с разглеждането на делото по реда на задочното производство. Действително съдебното производство е проведено в отсъствието на подсъдимия Г. А., но на 09.03.2018 г. в присъствието на упълномощения от него защитник и на преводач той е привлечен лично в качеството му на обвиняем, непосредствено след което е дал обяснения, т.е. той е знаел за започналия срещу него наказателен процес. Същевременно около 10.05.2018 г. - само два месеца след инкриминираната дата, А. е напуснал пределите на република България, въпреки наложената му на 19.03.2018 г. забрана и иззетия, приложен по делото, международен паспорт, като се е установил на посочения от него адрес в република Турция, [населено място]. В съответствие с Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси, чрез няколко молби за правна помощ, от които едната - за призоваването му на досъдебното производство за извършване на последващо привличане като обвиняем и предявяване на разследването, а другата - за насроченото разпоредително заседание, за което на А. е връчен препис от обвинителния акт, той е надлежно призован, като е заявил, че не желае да се явява и не се е явил. Поради последвалите официални откази на турските власти да изпълнят следващите молби за правна помощ, първоинстанционният съд е приел, че неявяването на подсъдимия няма да попречи за разкриване на обективната истина и законосъобразно делото е разгледано и решено при условията на чл.269, ал.3, т.4 б. „Б“ от НПК. Това е мотивирало и въззивният съд да разгледа делото в отсъствието на подсъдимия, без да отправя нова молба за неговото призоваване. На тази основа касационният състав приема, че предходните инстанции са изпълнили изцяло задължението си за осигуряване възможността на подсъдимия да участва лично в наказателното производство, но той не се възползвал от нея, поради което съдилищата не могат да бъдат упрекнати, че са нарушили това му право, като са проявили твърдяната от защита процесуална пасивност. При установената по делото безспорна фактическа обстановка, за разлика от първоинстанционния съд, въззивният състав е приел, че настъпилият вредоносен резултат се дължи изцяло на допуснатите от страна на подсъдимия груби нарушения на правилата за движение, залегнали в нормата на чл.16, ал.1, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДП, без да е налице съпричиняване от страна на пострадалия, както и че деянието е извършено поради самонадеяност, т.е при по-тежката форма на непредпазливо виновно поведение сравнение с небрежността, както е определено субективното отношение на подсъдимия в самия обвинителен акт. В този смисъл не се налага корекция в желаната от защитата насока относно определения, при условията на чл.54 от НК, в близък до предвидения в закона минимум от две години, размер на наложеното наказание от три години лишаване от свобода. Правилно, установените от предходните инстанции смекчаващи вината обстоятелства са възприети, че не са нито многобройни, нито изключителни, така че да обосноват реализиране на наказателната отговорност в хипотезата на чл.55 от НК, поради което настоящият състав намира, че определеното на А. наказание е законосъобразно и справедливо. Касационният състав няма причина да не се съгласи с обстойно мотивираните изводи на въззивния съд, че в конкретния случай за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на А. е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. Съобразената висока степен на обществена опасност на конкретното деяние, наред с допуснатите от подсъдимия груби нарушения на правилата за движение, изразяващи се в управлението на товарната композиция с 20 км./ч. над максимално разрешената скорост, при това в тъмната част на денонощието и при лоши метеорологични условия, довело до навлизането в насрещната лента, с което пострадалият е лишен от всякаква възможност за спасителна маневра, съпроводено с последвалото напускане на страната по неустановен начин, напълно обосновават извода, че Г. А. изцяло и напълно не зачита установения в страната правов ред. По изложените съображения касационният състав намери, че в случая правилно е отказано прилагането на условното осъждане, т.е. наложеното наказание не само като вид и размер, но и като начин на изтърпяване, не е явно несправедливо, по смисъла на чл.348, ал.5, т.2 от НПК. По изложените съображения касационният състав приема, че жалбата се явява неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 173/21.06.2022 г., постановено по внохд № 20221000600289/2022 г. по описа на Апелативен съд - София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: