Р Е Ш Е Н И Е № 172 София, 19.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2504 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу решение № 152 от 24.06.2019г. по в.т.д. № 238/2019г. на Апелативен съд – Варна в частта, в която е потвърдено решение № 1037 от 28.12.2018г. по т.д. № 192/2018г. на ОС – Варна в частта, с която е отхвърлен предявеният от НАП иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ и чл.722, ал.1, т.6 ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване на публични вземания в общ размер 8 234,36 лева по актове за установяване на публични вземания, издадени от КЕВР – по УДВ 21/20.03.2015г. и УДВ 21/10.11.2015г., в производството по несъстоятелност на „Полимери” АД.
Касаторът Национална агенция за приходите поддържа, че въззивното решение в обжалваната от него част е неправилно. Излага съображения, че доколкото вземанията за лицензионни такси са публични и са възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, издаването и влизането в сила на акт за установяване на публичното вземане не е елемент от фактическия състав на възникване на вземането, като цитираните актове имат само декларативно, а не конститутивно действие. Сочи, че с тези актове не се създава същинско публично-правно задължение за заплащане на лицензионни такси, а се признава вече съществуващо право на държавата да получи вземането. Счита, че този извод следва и по аргумент на противното от чл.162, ал.2, т.7 ДОПК, съгласно която публични са вземанията по влезли в сила наказателни постановления, т.е. за подобен род вземания законодателят изрично е предвидил, че влизането в сила на наказателното постановление, с което същите са установени, е елемент от фактическия състав на възникването му, докато такова изискване липсва в разпоредбата на чл.162, ал.2, т.3 ДОПК. Моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.
Ответникът И. Т. Б. като синдик на „Полимери” АД – в несъстоятелност, представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Поддържа, че задълженията за лицензионни такси не са същински публични задължения за данъци и по отношение на тях намира приложение чл.166, ал.2 ДОПК, според който, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Поради това поддържа, че в процесния случай до установяването на вземането по реда на чл.166, ал.2 ДОПК същото не съществува и не е определено нито по основание, нито по размер. Счита, че се касае за нови/нововъзникнали/новоустановени задължения, тъй като преди това не са установени по основание и размер нито с декларация на длъжника, нито от друг компетентен орган по реда на ДОПК или друг специален закон. Поддържа, че ако публичните вземания се счетат за възникнали преди решението за откриване на производство по несъстоятелност, това би довело до заобикаляне на сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ, тъй като въпреки това вземанията ще бъдат предявени и приети след изтичане на сроковете по посочените разпоредби, което счита за недопустимо съгласно чл.688, ал.1, предл. последно ТЗ. Моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила.
С определение № 463 от 08.07.2020г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по следния правен въпрос: „Следва ли публичноправно вземане, дължимо за период преди датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника, но установено с акт за установяване на публично вземане след тази дата, да бъде квалифицирано като вземане с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ или като такова с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.7 ТЗ?“.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на предявения от НАП иск относно реда на удовлетворяване на приети и включени в списък №18 публични вземания по актове за установяване на публични вземания, издадени от КЕВР – по УДВ 21/20.03.2015г. и УДВ 21/10.11.2015г., както следва: за главница от 6 000 лева ред по чл.722, т.6 от ТЗ, а за лихвите върху тази главница в размер на 2 437.36 лева, изчислени до 12.12.2012г. – с ред по чл.722, т.6 от ТЗ, е приел, че и двата акта са издадени и влезли в сила след решението за откриване на производство по несъстоятелност – 12.12.2012 г., поради което поредността за удовлетворяване на тези вземания е тази по чл.722, ал.1, т. 7 от ТЗ за главниците и чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ за лихвите. Отрекъл е значението на обстоятелството, че част от задълженията са начислени за периоди преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, доколкото съобразно разпоредбата на чл.166 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Посочил е, че в случая нито в Закона за енергетиката, нито в друг, свързан с него нормативен акт, е уреден различен ред за установяване на тези задължения, поради което същите са възникнали с факта на издаването на актовете на КЕВР, т.е след решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Становището на настоящия състав по поставения правен въпрос произтича от следното:
Разпоредбата на чл.722, ал.1 ТЗ урежда по императивен начин редът за справедливо разпределяне на събраните в производството по несъстоятелност суми между различните категории кредитори. Съгласно чл.722, ал.1, т.6 и т.7 ТЗ в шестия ред за удовлетворение попадат публичноправни вземания на държавата и общините като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, а в седмия ред – вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа. Следователно меродавен за определяне на реда за удовлетворяване на публичноправно вземане на длъжника е моментът на възникването му.
Възникването на публичноправните вземания е обусловено от осъществяване на предвиден в закона фактически състав. В тази връзка следва да се извърши преценка дали вземането възниква по силата на закона като последица от осъществяването на предвидените в него факти или се поражда от издаден индивидуален административен акт. В първата хипотеза публичноправното вземане възниква поради настъпването на предвидените в закона факти, а актът за установяването му само констатира наличието на вече възникнало по силата на закона вземане. В този случай фактическият състав не предвижда издаването на акт с конститутивно действие, за да възникне публичноправното вземане, а властническото правомощие, обективирано в индивидуалния административен акт, е насочено към признаване на настъпилите преди неговото издаване задължения. По този начин с акта се декларира, признава пораждането на задълженията на конкретния субект, с оглед на което издаването му се предшества от предварителен етап, чиято цел е да се установят фактите и обстоятелствата, които са от значение за неговото законосъобразно издаване. Във втората хипотеза фактическият състав, от който възниква публичноправното вземане, включва и издаването на индивидуален административен акт с конститутивно действие. В този случай властническото правомощие е насочено към пораждане на несъществувало до този момент вземане /напр. вземания за наложени санкции и глоби/ и издаването на акта е моментът на негово възникване.
От направеното разграничение следва изводът, че само когато възникването на пуличноправното вземане е обусловено от издаването на конститутивен административен акт, моментът на издаване и влизане в сила на акта е от значение за определяне на реда на удовлетворяването му по чл.722, ал.1 ГПК. Когато публичноправното вземане е възникнало въз основа на закона поради осъществяване на предвидените в него факти, индивидуалният административен акт за установяването му има декларативно действие по отношение на вече възникналото вземане и поради това моментът на издаването му е без значение при преценката в кой ред за удовлетворяване следва да бъде включено.
Обстоятелството, че когато публичноправно вземане се установява по специалния ред – чрез акт за публично вземане, издаването на този акт е предпоставка за предявяването му в производството по несъстоятелност, не обуславя различен извод. В тази хипотеза, ако актът за установяване на публичното вземане е издаден за стари вземания след изтичане на сроковете по чл.685 и чл.688 ТЗ, последните не намират приложение, тъй като процедурата за издаването на акта за публично вземане, явяваща се условие за предявяването му, не е приключила /в този смисъл определение № 20 от 31.07.2020г. по ч.т.д. № 433/2010г. на ВКС, ТК, II т.о./.
По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че публично вземане, дължимо за период преди датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност срещу длъжника, но установено с акт за установяване на публично вземане след тази дата, следва да бъде квалифицирано като вземане с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ.
По основателността на касационната жалба:
С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване по настоящото дело, е неправилен изводът на въззивния съд, че публичноправните задължения на длъжника са възникнали с факта на издаването на актовете на КЕВР, тъй като в специалния закон - Закона за енергетиката, липсвал различен ред за установяване на тези публични вземания и съобразно чл.166 от ДОПК те се установявали по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.
С Акт за установяване на публично държавно вземане № УДВ-2 от 20.03.2015г. са установени следните публични вземания за периода преди 12.12.2012г. /датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност/: в размер на 1000 лева за първа вноска от годишна такса за 2011г., дължима към 31.03.2011г., и лихва за просрочие върху нея за периода от 01.04.2011г. до 31.12.2011г. в размер на 77,91 лева; в размер на 3000 лева, начислена такса за изменение/допълнение на лицензия, съгласно Решение на ДКЕВР № И2-Л-261/01.03.2010г., дължима към 06.04.2011г. и начислена върху нея лихва за просрочие в размер на 228,63 лева за периода от 07.04.2011г. до 31.12.2011г.; в размер на 1000 лева – втора вноска от годишната такса за 2011г., дължима към 30.11.2011г., и начислена върху нея лихва за просрочие в размер на 8,80 лева за периода от 01.12.2011г. до 31.12.2011г.; в размер на 511,82 лева – лихва за просрочие върху неплатената главница за 2011г. за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г.; в размер на 1000 лева – начислена първа вноска от годишна такса за 2012г., дължима към 31.02.2012г. и лихва за просрочие за периода от 01.04.2012г. до 31.12.2012г. в размер на 76,62 лева; в размер на 1000 лева – втора вноска от годишна такса за 2012г., дължима към 30.11.2012г. и начислена лихва за просрочие за периода от 01.12.2012г. до 31.12.2012г. в размер на 8,73 лева.
Съгласно заключението на ССЕ лихвата за забава върху неизплатените вноски от лицензионните такси за периода до 12.12.2012г. възлиза на 880,66 лева.
С издадените УДВ 21/20.03.2015г. и УДВ 21/10.11.2015г. на КЕВР са установени публични задължения за лицензионни такси и законна лихва върху тях, определени съгласно Тарифата за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ, с оглед издадената на „Полимери“ АД /н./ лицензия при условията на чл.39, ал.3 ЗЕ за дейността „производство на електрическа и топлинна енергия“ преди изграждане на енергийния обект за срок от 20 години. Задължението за заплащане на лицензионни такси е възникнало на основание чл.28, ал.1 от ЗЕ поради осъществяване на предвидените в чл.28, ал.1, чл.39, ал.3 ЗЕ и Тарифа за таксите, които се събират от ДКЕВР по ЗЕ, факти /издадена на дружеството лицензия по чл.39, ал.3 ЗЕ/, а актовете на КЕВР само са установили размера на вече възникналите задължения. Липсата на предвиден в специалния закон ред за установяване на тези публични вземания не обуславя различен извод, доколкото препращането по силата на чл.166 ДОПК към реда по АПК не променя характера на акта. Предвиденият в АПК ред за издаване на индивидуални административни актове се отнася както до конститутивни /чл.21, ал.1 АПК/, така и до декларативни индивидуални административни актове /чл.21, ал.2 АПК/. Обстоятелството, че с посочените по-горе актове на КЕВР е установено и вземане за лихва за просрочие, потвърждава извода, че публичното вземане за лицензионни такси е възникнало и изискуемостта му е настъпила преди издаване на акта – от момента на осъществяване на предвидения в ЗЕ фактически състав.
По изложените съображения настоящият състав приема, че публичноправните вземания по УДВ 21/20.03.2015г. в размер на 7000 лева – вноски от лицензионни такси за 2011г. и 2012г. и в размер на 880,66 лева – лихва за просрочие на лицензионни такси за периода до 12.12.2012г., са възникнали преди 12.12.2012г. – датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, поради което са с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ. Доколкото с предявения иск се прави искане за установяване на поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 на публични вземания, установени с актове, издадени от КЕВР, представляващи главници – вноски от лицензионни такси, възникнали до 12.12.2012г., в размер на 6000 лева, предявеният иск следва да бъде уважен само за вземане в посочения размер. Останалата част от вземането за лихва за забава за периода след 12.12.2012г. е възникнало след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и поради това не се включва в реда за удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ.
Предвид изложеното обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ и чл.722, ал.1, т.6 ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване на публични вземания в общ размер 6880,66 лева по акт за установяване на публични вземания, издаден от КЕВР – по УДВ 21/20.03.2015г., в производството по несъстоятелност на „Полимери” АД, като бъде постановено решение, с което искът бъде уважен. В останалата му част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса за настоящата инстанция в размер на 40 лева следва да се събере от масата на несъстоятелността на „Полимери” АД /н./
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1037 от 28.12.2018г. по т.д. № 192/2018г. на ОС – Варна в частта, с която е отхвърлен предявеният от НАП иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ и чл.722, ал.1, т.6 ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване на публични вземания в общ размер 6880,66 лева по акт за установяване на публични вземания, издаден от КЕВР – по УДВ 21/20.03.2015г., в производството по несъстоятелност на „Полимери” АД, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявен от Национална агенция за приходите иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ, че публичноправните вземания по УДВ 21/20.03.2015г., издаден от КЕВР, в размер на 6000 лева, представляващи вноски от лицензионни такси за 2011г. и 2012г. и в размер на 880,66 лева – лихва за просрочие на лицензионни такси за периода до 12.12.2012г., имат поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1037 от 28.12.2018г. по т.д. № 192/2018г. на ОС – Варна в останалата му част.
ОСЪЖДА “Полимери“ АД /н/, [населено място] да плати за сметка на масата на несъстоятелността, в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ВКС, държавна такса в размер на 40 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |