Р Е Ш Е Н И Е № 82 София, 19.06. 2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Силвиана Шишкова изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1205/2019 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. В., с ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2474 от 25.10.2018 г. по в.гр.д. № 529/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, първи състав, в частта, с която след частична отмяна на решение № 6878 от 16.10.2017 г. по гр.д. № 16883/2011 г. на Софийски градски съд, I ГО, 4 състав, е постановено отхвърляне на предявения срещу „Д. застраховане“ АД и ЗАД“Армеец“ иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 70 000 лв. до 100 000 лв., както и в частта, с която е потвърдено отхвърлителното първоинстанционно решение за разликата над 100 000 лв. до пълнопредявения размер от 180 000 лв. С определение № 84 от 18.02.2020 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос от материалното право – по приложение на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД съобразно предвидените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Твърди се неточно приложение на чл.52 ЗЗД в резултат на непълна и неправилна преценка на : тежкото комплексно увреждане при процесното ПТП, продължителността на възстановителния период, както и неблагоприятните последици за физическото и психическото здраве на жалбоподателката, въпреки изминалия продължителен период от инцидента. По съображения, подробно развити в жалбата, поддържани в публичното съдебно заседание, се иска отмяна на въззивното решение в отхвърлителните части и уважаване изцяло на предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, с присъждане на разноски. Ответникът ЗАД”Армеец” АД е заявил становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание на 10.06.2020 г. процесуалният пълномощник на застрахователното дружество поддържа доводи за съответствие на определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди на принципа за справедливост, приложен в зависимост от установените по делото релевантни факти. Ответникът „Д. застраховане“ АД, чрез процесуален пълномощник, е депозирал писмен отговор на касационната жалба, с твърдения за неоснователност на касационните оплаквания. В срока по чл.287, ал.1 ГПК по делото е постъпил и писмен отговор от третото лице помагач - ЗАД „Алианц България“, чрез процесуален представител, в който се съдържат доводи за правилност на обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: За да постанови атакуваното решение, въззивният съдебен състав е приел за безспорно установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответните застрахователни дружества, в качеството им на застрахователи на гражданската отговорност на делинквентите Б. А. Д. и И. Р. В.. Отчетено е, че извършените от Д. и В. деяния, тяхната противоправност и виновността на посочените лица са установени с влязло в сила решение по чл.78а НК, обвързващо гражданския съд. Апелативният съд е описал получените от ищцата увреждания в резултат на настъпилото на 08.05.2009 г. ПТП : сътресение и контузия на мозъка, с изпадане в състояние на пълна загуба на съзнание до степен кома, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, разкъсно-контузна рана на дясната челна област със счупвания на дясна челна и скулна кост, наличие на свободен въздух в гръдната кухина, счупване на дясна раменна кост и счупване на таза. При произнасяне по спорния по делото въпрос – относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд, въз основа на приета по делото медицинска документация и изслушани медицински експертизи, е преценил, че получената от ищцата черепно-мозъчна травма с нараняване, проникващо в черепната кухина и кръвоизлив, е протекла с дълбоко коматозно състояние и е довела до посттравмена енцефалопатия; контузията на гръдния кош, на десния бял дроб и счупванията на таза и на дясната раменна кост, са довели до ограничени и болезнени движения в шийния отдел на гръбначния стълб и в дясната раменна става, намалена мускулна сила и отслабени рефлекси на дясната ръка, главоболие, безсъние, нервно напрежение; наличието на видими козметични дефекти от счупването на двете ябълчни кости, тежко психично състояние на ищцата. При констатирано съответствие между показанията на съпруга на ищцата и останалите доказателствата по делото, установените от този свидетел факти са възприети изцяло. Освен негативното отражение на посочените увреждания и възрастта на ищцата към момента на настъпване на произшествието – 45 години, въззивният съд е посочил, че следва да се вземат предвид и социално-икономическите условия, с оглед лимитите на застрахователно покритие, както и съдебни решения по сходни случаи, с оглед принципа на предвидимост. Според съда, обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 70 000 лв. и този размер съответства на изискванията на чл.52 ЗЗД. В този смисъл, въззивният съд е счел за частично основателни въззивните жалби на застрахователните дружества – ответници за разликата над 70 000 лв. до присъдения от СГС размер от 100 000 лв., а въззивната жалба на ищцата – за неоснователна. В частта за отхвърляне на възраженията на застрахователите за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата ищца, както и на доводите, свързани с приложението на чл.53 ЗЗД, въззивното решение не е предмет на касационното производство. Решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно. По материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е налице задължителна за съдилищата в Република България практика – т.11 от ППВС № 4/1968 г., доразвита в постановени от ВКС решения по реда на чл.290 ГПК, според която понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с цялостна преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания при телесни увреди, е необходимо да се съобразят следните общи критерии: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните - нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. За надлежното обосноваване на размера на обезщетението е необходимо не само изброяване на обстоятелствата от значение за прилагане на принципа за справедливост, а и извършване на съвкупната им оценка от решаващия съд. В този смисъл са не само част от посочените от жалбоподателката съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК / в редакция преди изменението й – ДВ бр.86/2017 г./, а и : решение по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и мн.др. С оглед на горното, обжалваното въззивно решение следва да се прецени като отчасти несъобразено със задължителната практика по приложение на чл.52 ЗЗД. Независимо от изброяването на установени по делото конкретни обстоятелства, релевантни към предвидените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии за справедливо обезщетяване на понесени неимуществени вреди от пострадалата ищца /сега касационен жалбоподател/, въззивният съдебен състав е подценил значението им при определяне на дължимото обезщетение. В мотивите към атакувания съдебен акт не е извършена съвкупна оценка на специфичните за делото обстоятелства, въз основа на които се дължи определяне на действителния /адекватен размер на вредите. Апелативният съд не е отчел в нужната степен факта, че почти седем години след произшествието /към момента на изготвяне на трите съдебно-медицински експертизи/, пострадалата има затруднения и ограничения в движенията на дясната раменна става, при периодични болки в десния горен крайник и таза при физическо натоварване и при промяна на атмосферните условия. Такъв порок е допуснат и по отношение на установените от в.л. д-р Х. М. тежки последици от увредите на централната нервна система и периферно-нервната коренчева увреда на шийно ниво, сочещи на получена от пострадалата посттравмена енцефалопатия. Наред с това, въззивният съдебен състав напълно е игнорирал получената от ищцата контузия в областта на двете орбити и счупването на горната челюст, установени от в.л. д-р З. К., както и травматичните увреждания, изразяващи се в: травматичен и хеморагичен шок; субкапсуларен хематом на десен бъбрек, доказани не само от приложената медицинска документация, но и от изготвената от д-р М. експертиза, които безспорно са съпроводени с болки и значителни ежедневни неудобства за пострадалата. Съдът не е коментирал наличието на белег на дясната раменна става на ищцата, съставляващ козметичен дефект, който остава дефинитивно за цял живот, а единствено са посочени белезите по лицето на пострадалата, получени в резултат на лицевите счупвания и разкъсни рани. Не са съобразени в пълнота констатациите на приетата психологическа експертиза, а е възприето само част от заключението. Според в.л. Л. К., състоянието на пострадалата и към момента е тежко, като от съществено значение са наблюдаваните при нея емоционални признаци на разстройството в адаптацията – тъга, безнадежност, липса на радост, нервност, тревожност, плач, отчаяние, нарушение на съня, трудно концентриране, избягване на семейство и приятели. При постановяване на решението не е отдадено необходимото значение на изключително тежката съчетана черепно-мозъчна травма и множеството травматични увреждания, от които пострадалата все още не се е възстановила нито физически, нито психически, независимо от продължителното комплексно лечение, съпътствано с болки и страдания, както и понесените от нея значителни неудобства в бита и невъзможност да се обслужва сама за значителен период от време. Всички тези обстоятелства са доказани не само от приетите СМЕ, но и от св. В.. В този смисъл въззивното решение следва да се прецени и като необосновано. Като паричен еквивалент на понесените болки и страдания, справедливото обезщетение за неимуществени вреди изисква съобразяване и на конкретните икономически условия към момента на увреждането, чийто обективен белег са и лимитите на застраховане. Възприемайки изцяло формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС в тази насока, следва да се приеме, че въззивният съд, макар и да е отчел момента на увреждането, не е съобразил в достатъчна степен значението и нарастването на нормативно определените лимити /§ 27, ал.1 от ПЗР на КЗ, отм./ за отговорността на застрахователя. Предвид посочените по-горе обстоятелства, които са от съществено значение за конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди, и при отчитане на общественото разбиране за справедливост, настоящият състав счита, че в случая обезщетение в размер на 120 000 лева се явява справедливо по см. на чл.52 ЗЗД. Като неоснователни следва да се преценят въведените в процеса от : ответника ЗАД”Армеец” АД и от третото лице – помагач възражения за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното обезщетение по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ - за разликата над 80 000 лв. до 180 000 лв., както и по отношение на обезщетението за забава. Преди всичко, както е видно от исковата молба, в нея съществува противоречие между отразената цена на иска в адресната част – 80 000 лв. и претендираното обезщетение за неимуществени вреди, така както и посочено в петитума – 180 000 лв. Това противоречие би следвало да се цени като техническа грешка в адресната част на исковата молба /с оглед цялостното й съдържание/, която не е отстранена до момента на депозиране на молба от процесуалния пълномощник на ищцата в съдебно заседание на 27.09.2017 г. /л.472 от първоинстанционното дело/, независимо от възраженията на ответника „Д. Застраховане“ АД, обективирани още в отговора на исковата молба. С цитираната молба, размерът на иска за неимуществени вреди е увеличен на 180 000 лв., прието с постановено, на осн. чл.214 ГПК, определение на СГС от същото с.з. Изявлението на процесуалния пълномощник на ищцата в с.з. на 27.09.2017 г., че „искът е предявен като частичен за 80 000 лв.” не съответства на исковата молба, нито на искането, обективирано в молбата от същата дата. Освен това, такова уточнение би било и недопустимо към посочения момент, с оглед постановките, обективирани в мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, според които: за да се приеме, че искът е предявен като частичен, е необходимо ищецът още в исковата молба изрично да заяви, че претендира част от спорното право, част от вземането. Това е необходимо не само за определяне на предмета на делото, но и с оглед основанията за спиране и прекъсване на давността, вкл. и за евентуалната приложимост на чл.116а ЗЗД и т.1 от цитираното ТР. Независимо от горните констатации, погасителната давност спрямо увеличения размер на предявения иск, когато не е заявен като частичен, се преценява към момента на предявяване на исковата молба, а не към датата на депозиране на молбата за увеличение на цената на иска. Към релевантния момент – 08.12.2011 г. давността не е изтекла нито по отношение на главния иск, нито по отношение на акцесорното обезщетение за забава, като в тази насока е приложимо основанието за спиране на давността по чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД, както и чл.116, б.“б“ ЗЗД, по силата на който, давността, в случая, е прекъсната с предявяване на иска . Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано в частта за отхвърляне на иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 70 000 лв. до 120 000 лв., като на ищцата се присъдят допълнително още 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от увреждането - 08.05.2009 г. до окончателното им изплащане. Въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която са редуцирани: дължимата от ответниците държавна такса по сметка на СГС, дължимите от ответниците разноски за експертизи и за събиране на гласните доказателства, и дължимото възнаграждение на адв. К., определено по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.,както и в частта, с която в полза на ответните застрахователни дружества са присъдени разноски за въззивната инстанция – по 704 лева. В останалата обжалвана част – за разликата над 120 000 лв. до 180 000 лв. отхвърлителното въззивно решение следва да се остави в сила. Съобразно съотношението между уважена и отхвърлена част от иска, ответниците дължат на жалбоподателката разноски в размер на 2 204.55 лева – за касационното производство, както и възнаграждение в полза на пълномощника на жалбоподателката, определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в общ размер на 4 930 лв., от които: 400 лв. допълнително за първоинстанционното производство и 4 530 лв. - за въззивното производство. Възражението на процесуалния пълномощник на ответника по касация – ЗАД „Армеец” АД за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция, следва да се прецени като неоснователно, т.к. посочената в договора за правна защита и съдействие сума от 4 600 лв., не е прекомерна по см. на чл.78, ал.5 ГПК, независимо, че е над предвидения в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 2004 г. /в редакция към момента на заплащане на договореното адв. възнаграждение/ минимален размер. В тази насока от значение е действителната фактическа сложност на делото, а не правната, свеждаща се единствено до точното приложение на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Ответниците по касационната жалба следва да бъдат осъдени да заплатят дължат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1000 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2474 от 25.10.2018 г. по в.гр.д. № 529/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, първи състав, в следните части: в частта, с която след частична отмяна на решение № 6878 от 16.10.2017 г. по гр.д. № 16883/2011 г. на Софийски градски съд, I ГО, 4 състав, е постановено отхвърляне на предявения от В. И. В. срещу „Д. застраховане“ АД и ЗАД“Армеец“ иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 70 000 лв. до 100 000 лв., ведно със законната лихва от 08.05.2009 г.; в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата над 100 000 лв. до 120 000 лв., ведно със законната лихва от посочената дата, както и в частта относно разноските, като вместо него постановява: ОСЪЖДА „Д. застраховане“ АД и ЗАД“Армеец“ АД да заплатят солидарно на В. И. В. допълнително сумата 50 000 /петдесет хиляди лева/ - обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 08.05.2009 г., на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва от 08.05.2009 г. до окончателно погасяване на задължението, както и разноски за касационното производство в размер на 2 204.55 лв. ОСЪЖДА „Д. застраховане“ АД и ЗАД“Армеец“ АД да заплатят в полза на адвокат Петя К. от САК адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивно производство в общ размер на 4 930 лева, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. ОСЪЖДА „Д. застраховане“ АД и ЗАД“Армеец“ АД да заплатят в полза на Върховен касационен съд сумата 1 000 лв. държавна такса. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2474 от 25.10.2018 г. по в.гр.д. № 529/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, първи състав, в останалата обжалвана отхвърлителна част – за разликата над 120 000 лв. до 180 000 лева. Решението е постановено при участие на „Алианц България” АД – трето лице помагач на страната на ответника ЗАД „Армеец“. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: