Р Е Ш Е Н И Е № 24 гр. София, 10 януари 2024 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА СВЕТЛА БУКОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Красимира Филипова изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 878/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия Е. М. срещу решение № 81/26.05.23г. на Пловдивски апелативен съд, постановено по внохд № 457/22 г. по описа на същия съд. В жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В резултат на неправилен анализ и оценка на доказателствените източници, съдът достигнал до незаконосъобразен извод за виновност на подсъдимия, единствено на основата на направеното от него самопризнание в нарушение на принципа на чл. 116, ал. 1 от НПК. Възразява се срещу елемент от обективната страна на престъплението - предметът му да е с търговско предназначение, като се сочи, че същият е недоказан. Оспорва се заключението за наличие на субективна страна на престъплението по чл. 242 от НК, с довод че същото е основано изцяло на предположение. Възразява се срещу приложението на материалния закон с довод, че всъщност деецът е имал умисъл за извършване на престъпление по чл. 251 от НК, а не на престъплението по чл. 242 от НК, за което неправилно е била ангажирана наказателната му отговорност. Иска се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия по обвинението да е извършил престъпление по чл. 242, ал. 1, б.“д“ от НК или алтернативно - изменяване на решението с преквалифициране на деянието от престъпление по чл. 242, ал. 1 б. “д“ в престъпление по чл. 251 от НК. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба и моли за уважаването й. Представителят на ВКП застъпва становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди касационните оплаквания в жалбата на подсъдимия, както и доводите на страните, намери следното: С присъда № 24/06.10.22г., постановена по нохд № 389/22г., Хасковският окръжен съд е признал подсъдимия турския гражданин Е. М. за виновен за това, че на 13.02.2022 г., през ГКПП "Капитан Андреево“, да е пренесъл през границата на страната, от Република Турция в Република България, без знанието и разрешението на митниците стоки за търговски цели в големи размери, а именно – златни бижута (пръстени, медальони, синджири, колиета, гривни, обици – различни проби и грамажи), на обща стойност 103 805, 02 лева, поради което на осн. чл. 242, ал. 1, буква "д" и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК го е осъдил на 2 (две) години лишаване от свобода с изпитателен срок от 3 (три) години, като му наложил кумулативното наказание „глоба“ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева. На осн. чл. 242, ал. 7 НК съдът постановил отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението. Възложил направените по делото разноските за експертизи в тежест на подсъдимия, изключвайки тези, които са свързани с дейността на назначения на същия преводач. По жалба на защитника на подсъдимия било образувано внохд № 457/22г. по описа на Пловдивския апелативен съд. С атакуваното решение № 81/26.05.23г. по внохд № 457/22г. Пловдивският апелативен съд изцяло потвърдил първоинстанционната присъда на Хасковския окръжен съд. При извършената касационна проверка, ВКС намери жалбата за допустима, но неоснователна по същество. Релевираните нарушения по чл. 348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК не са допуснати. Осъществената от инстанциите по фактите аналитична и оценъчна дейност отговаря на стандартите по чл. 13, 14 и чл. 107 от НПК. Лишено от основание е възражението, че фактите се основават единствено на самопризнанието на подсъдимия, в нарушение на фундаменталния принцип по чл. 116 от НПК. Действително самопризнанието на подсъдимия е било от съществено значение за детайлното изясняване на мотивите и подбудите за осъществяване на деянието, но фактът за него и авторството му, не са изведени единствено и в решаваща степен от самопризнанието на дееца. Съдът с основание се е позовал и на показанията на митническите служители Д., В. и С., показанията на св.Й., протокола за оглед на веществени доказателства, ведно с албум и заключението на назначената по делото стоково - оценъчна експертиза. С допълнително значение е и безспорно установеният факт, че подсъдимият не просто е пренасял бижутата по начин, изключващ знанието му за тяхното наличие, а те са били специално укрити от него, чрез прикрепването им в специално пригодени за това 5 бр. пакети, прикрепени под ризата му към тялото му. Вярно е, че свидетелите не са били разпитани при условията на състезателност, устност и непосредствотност в хода на съдебно следствие пред първоинстнационния съд, но това е станало при изричното съгласие на касатора, одобрено от съда, да се ползват по реда на диференцираната процедура по чл. 371, т.1 от НПК. Въпреки това, съдилищата са били процесуално изрядни, изпълнявайки задължението си да съпоставят доказателствените източници - както помежду им, така и в съвкупност, за да изведат фактическите си изводи. При това положение, не се констатира заявения в касационната жалба порок в оценъчната дейност на инстанциите по фактите, включително и относно изводите за действителното представно съдържание на дееца относно това какво извършва и с какви последици е деянието му. Верни са изводите и относно това, че подсъдимият е бил наясно със задължението си да декларира пред митническите органи пренасяните от него, укрити под дрехите му, златни бижута. По този въпрос, с основание съдилищата са се позовали на фактическите обстоятелства, че подсъдимият е лице с над 10 годишен стаж като международен шофьор, редовно е извършвал курсове между Република Турция и Република България, бил запознат с митническата практика и изисквания на двете държави за пренос и превоз на пари, стоки и ценности, както и със задължението си да ги декларира при преминаването през границата. Отделно от това – касаторът е бил водещият шофьор на курса, а и въпреки поканата и разясненията на митническите служители за деклариране на пренасяни от него стоки, лични вещи и валутни ценности, не е предприел действия за информиране на митническите власти за това. В съответствие с доказателствените материали е и заключението, че пренасяните от жалбоподателя златни бижута, укрити под дрехите му в специално пригодени пакети, представляват стоки за търговски цели. Съгласно чл. 1 пар. 21 б. "б" от Делегирания регламент № 2446/2015 на Европейската комисия, допълващ Регламент /ЕС/ № 952/13 г. за създаване на Митнически кодекс на ЕС, стоките, които по дефиниция не са с търговски цели са тези в личния багаж на пътниците, които имат случаен характер, предназначени са за лично ползване или за подаръци или естеството и количеството им е такова, че да показва, че те не се внасят или изнасят с търговска цел, както и когато се изпращат от изпращача на получателя без каквото и да е заплащане. Като основни компоненти по посочената дефиниция за „стоки с нетърговски характер“ могат да се отграничат следните признаци, независимо дали се касае до стоки, които се намират в пратка или в личния багаж на пътника - частният и случаен характер на предметите/обектите, съдържанието им, включващо стоки изключително за лично ползване от получателя или семейството му или стоки, предназначени за подаръци, но които стоки нито по естество, нито по количество представляват търговски интерес. Видно е, че в конкретния случай правилно съдилищата са приели, че укритите и сортирани по асортимент в отделни пакети златни бижута от подсъдимия представляват стоки за търговски цели в големи размери по смисъла на чл. 242, ал.1, б.“д“ от НК. Предназначението им за стоковия пазар се извежда от обясненията на подсъдимия (посочил, че е се е ангажирал с пренасянето на бижутата през границата ни с Турция, тъй като е получил обещание за възнаграждение от 400 евро, когато достави златото в Нюрнберг), но фактически се основава на вида и асортимента (разнообразни по вид бижута - обици, гривни, колиета, пръстени, синджири), количеството - над килограм златни бижута, както и от стойността му- 103 805,02 лева. Допълнително - доводите, с които се оспорва търговското предназначение на пренасяните от касатора стоки, са лишени от конкретика, поради което не могат да получат детайлно обсъждане. Не е налице нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Напротив - приетите от контролираната инстанция факти са преценени в контекста на нормите на Валутния закон и Закона за митниците, като контролираните съдилища законосъобразно са приели, че е налице обективна и субективна съставомерност на деянието по чл. 242, ал.1, б.“д“ от НК. В рамките на фактическите положения съдът законосъобразно е приел, че златните изделия са били пренесени без знанието и разрешението на митниците - въпреки изричното запитване от митническия служител те не са били декларирани от подсъдимия, а при последващата физическа проверка са били намерени 5 бр.пакета, съдържащи златните бижута, обвити с тиксо, прикрепени към торса под ризата му. Затова съдът правилно е извел прекия умисъл от обективно установеното поведение на подсъдимия М. и другите обстоятелства, при които се е развило конкретното събитие на престъплението. Генералното възражение на защитата за субективна несъставомерност на деянието по този текст се основава на твърдението в касационната жалба, че касаторът е осъществил деянието с умисъл за престъпление по чл. 251 от НК, доколкото „златото има характер на валутна ценност“. То не може да се сподели, като искането за приложение за закон за по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, също не може да се удовлетвори. Предмет на престъплението по чл. 251 от НК, по актуално действащата правна уредба ( ЗИДНК, обн. бр.82 от 29.09.2023г.) са само „парични средства“ по смисъла на чл. 2, параграф 1, буква "а" от Регламент (ЕС) 2018/1672, съответно § 1, т.6 от ДР на Валутния закон (обн. ДВ, бр. 83 от 21.09.1999 г., в сила от 1.01.2000) и които обхващат четири категории средства: а) валута; б) прехвърляеми инструменти на приносител; в) стоки, използвани като високоликвидни средства за съхраняване на стойност, и г) някои видове предплатени карти. Златото, когато е предмет на внос/износ, се счита за парично средство (т.е. за средство, попадащо в предметния обхват на действие на нормите на Валутния закон) като стока, използвана като високоликвидно средство за съхраняване на стойност, в два случая – а) когато се пренасят монети със съдържание на злато от най-малко 90 % и б) под формата на кюлчета, късове или буци със съдържание на злато от най-малко 99, 5 %. (вж.т.1 на Приложение 1 на Регламент (ЕС) 2018/1672). Настоящият случай не е такъв с оглед естеството, количеството и презназначението на стоките, пренасяни от касатора, независимо че същите представляват изделия, изработени от злато. Друг е въпросът, че с оглед изменението на материалния закон, исканата от касатора преквалификация на деянието по чл. 251 от НК е недопустима, тъй като понастоящем неизпълнението на задължението за деклариране на благородни метали и изделията от тях (извън посочените в т.1 от Приложение № 1 на Регламент (ЕС) 2018/1672,) не представлява престъпление по чл. 251 от НК. Във всички останали случаи, когато се касае за пренасяне през границата на страната на благородни метали и изделията от тях, от или за трета страна, за преценката дали се касае за съставомерно по чл. 242 от НК деяние или за административно нарушение, на обмисляне подлежат нормите на Закона за митниците и разпоредбите на квалифицираната контрабанда по НК. Именно квалифицирана контрабанда на стоки с търговски цели в големи размери, е налице в конкретния случай, поради което с осъждането на подсъдимия по обвинението да е извършил престъпление по чл. 242, ал.1, б. „д“ от НК не е допуснато нарушение на материалния закон. С оглед изложеното касационният съд счита, че не са допуснати претендираните нарушения на процесуалния и материалния закон. В касационната жалба не се изтъкват каквито и да било аргументи относно справедливостта на наложеното наказание, поради което касационната инстанция не намира за необходимо подробно да се спира на дейността на контролираните инстанции по индивидуализиране на наложеното наказание. Достатъчно е да се отбележи, че на подсъдимия е наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК, като както наказанието лишаване от свобода, така и кумулативното наказание „глоба“ са под предвидените минимални размери в санкцията на чл. 242, ал.1, б.“д“ от НК, като не са налице основания за тяхното допълнително намаляване. По изложените съображения и като намери касационната жалба за неоснователна, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81/26.05.2023г., постановена по ВНОХД № 457/2022г. по описа на Апелативен съд- Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: :