Ключови фрази
правно регламентирана дейност


8
Р Е Ш Е Н И Е

№ 472

гр. София, 17 февруари 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря…….......….Мира Недева….......……и в присъствието на прокурора….....….................Кирил ИВАНОВ…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1313 по описа за 2015 г.

Касационното производство е образувано по жалби на повереника на частния обвинител И. Г. К. - адв.П.П. от АК-С. З. и на защитника на подсъдимия Б. Г. Б. - адв.Д.Д. от АК-В. срещу решение № 122 от 26.06.2015 г., постановено по внохд № 40/2015 г. на Апелативен съд-В. с оплаквания за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК и двупосочни искания за отмяната му и връщане на делото за новото му разглеждане за приложението на закон за по-тежко наказуемо престъпление, което да се отрази върху размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, съответно от защитника - за оправдаването му от въззивната инстанция изцяло, алтернативно за изменяне на обжалваното решение и намаляване на размера на това наказание с отлагане на изпълнението му на основание чл.66, ал.1 от НК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите.
Всички частни обвинители по делото и техните повереници, редовно уведомени, не вземат участие в касационното производство, като необжалвалите въззивното решение не са взели и отношение по депозираните жалби.
Редовно уведомени, в производството пред ВКС не вземат участие и подсъдимият и неговият защитник.
Върховният касационен съд провери правилността на решението в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното :
С присъда № 79 от 05.12.2014 г. по нохд № 104/2014 г. Разградският окръжен съд е признал подсъдимия Б. Г. Б. за виновен в това на 06.08.2012 г. в Разград, като ръководител на обект „Г.”, собственост на „С.”-ЕАД-Разград и като водач на автоцистерна-газовоз на същия собственик, поради незнание и немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като нарушил задълженията си, произтичащи от редица законови, подзаконови разпоредби и вътрешни за дружеството производствено-технически правила причинил смъртта на две лица – на Р. П. С. от Р. и на Д. В. К. от С. З. и на основание чл.123, ал.3, пр.2-ро вр.ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от 4 години лишаване от свобода, като го е оправдал по първоначално предявеното му по-тежко обвинение по чл.123, ал.3, пр.3-то от НК деянието да представлява особено тежък случай.
Със същата присъда подсъдимият Б. е признат за виновен и осъден за осъществено, по същото време и място, в посоченото му качество, поради незнание и немарливо изпълнение на описаната правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, при неизпълнение и нарушаване на посочените нормативно установени и вътрешни производствено-технически правила за работа в обекта на търговското дружество с причиняването на средна телесна повреда на К. И. А. от [населено място], област Р., на основание чл.134, ал.1, пр.2-ро, т.2 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание от 10 месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23, ал.1 от НК са групирани наказанията за двете престъпления и на подсъдимия е наложено общо наказание от 4 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
Разпоредено е с веществените доказателства по делото, като е постановено след влизане на присъдата в сила да се върнат на собственика им.
В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски общо в размер на 5 768,50 лв.
Недоволни от присъдата са останали прокурорът от Окръжна прокуратура-Разград, частните обвинители и защитникът на подсъдимия.
Претенцията на прокурора за неправилност на първоинстанционната присъда е заради неправилното приложение на материалния закон и срещу оправдаването на подсъдимия по предявеното му по-тежко обвинение, довело до определянето на занижено по размер и явно несправедливо наказание с искане за постановяване от апелативния съд на нова присъда по по-тежкото обвинение и завишаване на наказанието на подсъдимия.
Същата е била и претенцията и на частните обвинители, съзирайки също неправилното оправдаване на подсъдимия Б. по предявеното му обвинение за осъществено по-тежко престъпление и явната несправедливост на наложеното му общо наказание с еднопосочно с прокурора искане за нова осъдителна, но по по-тежкото обвинение, присъда и определяне на наказанието при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Присъдата е била обжалвана и от защитника на подсъдимия с оплакване за нейната необоснованост, процесуална и материалноправна незаконосъобразност и за явната несправедливост на наложеното му наказание с искане за отмяната й и постановяване на нова, изцяло оправдателна и по двете обвинения присъда, алтернативно за намаляване на размера на наказанието му, но с решението си Варненският апелативен съд я е изменил, като е приложил закон за „същото престъпление” по чл.123, ал.3, пр.2-ро вр.ал.1 от НК и по чл.134, ал.1, т.2 от НК като осъществени поради немарливо изпълнение на правно регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност, увеличил е размера на наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл.123, ал.3, пр.2-ро от НК от 4 години на 5 години и е потвърдил обжалваната присъда в останалата част.
В касационната си жалба повереникът на частната обвинителка И. К. адв.П.П. наново изразява недоволството им заради отказа и на апелативния съд да приложи закон по предявеното на подсъдимия Б. обвинение за по-тежко наказуемото престъпление по чл.123, ал.3, пр.3-то от НК, отразило се върху справедливостта на наложеното му наказание с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане за отежняване на положението му в исканата от тях посока.
Касационната жалба на защитника на подсъдимия адв.Д. визира касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и 3 от НПК и моли обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд, алтернативно да бъде изменено, като бъде намален размерът на наложеното му наказание, позволяващ приложението на чл.66, ал.1 от НК, на което също се настоява.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема жалбите за подадени в законоустановения срок, от страни, имащи право на жалба и срещу въззивно решение, подлежащо на редовна касационна проверка по чл.346, т.1 от НПК, поради което са допустими, но разгледани по същество – за неоснователни по следните съображения :
По жалбата на защитника на подсъдимия :
В жалбата си защитникът подлага на критика „декларативния характер” на изложението на въззивния съд, представляващ „в съществената му част буквален препис на мотивите към първоинстанционната присъда”, в нарушение на изискванията на чл.339, ал.2 от НПК да направи собствен анализ на доказателствената съвкупност и изложи съображения по направените му възражения. Така не получили дължимия се отговор тези относно механизма на възникване на пожара в обекта и особено за обстоятелствата, касаещи субективната страна на деянието, като се коментират отделни факти по подготовката за прехвърляне на втечнения газ от авто- към стационарната цистерна, задълженията на подсъдимия Б. и вменени му нарушения на правила за осъществяване на тази дейност и „изненадата” му от изтичането на газ в хода на тази подготовка, при сертифициран и технически годен за безопасна експлоатация обект, последвано от възпламеняването му поради липсата на възвратен клапан на течната фаза на входа на стационарната цистерна. В тази връзка се оспорват изводите на тройната ИТЕ и четворната КПТТНЗБУТ, безкритично възприети от съда, както и липсата на съответен анализ на показанията на св. Л.А., извършил проверки за техническата изправност на съоръженията на „Г.” преди злополуката. Оспорват се и съображенията на съда за допуснатите от подсъдимия нарушения на нормативни изисквания при възлагане изработването и монтирането на „резбовото съединение”, доверяването му на заключенията на техническите експертизи за причините за разрушаването му и на показанията на свидетелите Т.Д., Кр.А., Хр.К., както и отказа му да възприеме обясненията на подсъдимия Б.. Всичко това ограничило правото им на защита и претендират отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Без да се навежда касационно основание по чл.348, ал.2 вр. с ал.1, т.1 от НПК, се поддържа оплакването за явна несправедливост на неоснователно увеличеното от въззивния съд наказание за престъплението по чл.123, ал.3, пр.2-ро вр.ал.1 от НК, за липса на „практическа разлика от гледна точка на генералната превенция между 3 и 4 години” лишаване от свобода и като се акцентира върху смекчаващите отговорността на подсъдимия Б. обстоятелства, алтернативно се иска намаляване на същото на законовия минимум и прилагане на института на „условното” осъждане.
Извън отправените укори към мотивите на решението на въззивния съд, останалите възражения са били правени от защитата на подсъдимия както пред първоинстанционния, така и пред апелативния съд и според настоящия състав на ВКС са получили убедителен и законосъобразен отговор.
Неоснователно съдът се упреква, че на места дословно възпроизвел пасажи от първоинстанционните мотиви, тъй като в основата им са вложени изводите на специалистите от комплексната и техническите експертизи, доколкото установяването на причините за злополуката и изследването на действията на подсъдимия Б. за спазване на нормативни и вътрешни за обекта производствено-технически правила изисква ползването на специалните знания на експертите. Основателно съдът е акцентирал върху конкретната причина за изтичането на газа и възникването на пожара, изследвайки поведението на жалбоподателя по налагане на техническото си решение, изработване и влагане на новото фланцово-присъединително приспособление на стационарната цистерна, както и конкретните действия по подготовката на прехвърлянето на доставения втечнен газ от автоцистерната към стационарната в присъствието на пострадалите С., К. и А.. В тази насока е изяснено качеството му на ръководител на обекта на търговското дружество, на който и понастоящем работи, и правоспособността му да пренася, товари и разтоварва като шофьор опасни товари, в случая втечнен газ „пропан-бутан” и какви задължения са му били вменени да знае и спазва. Правилно съдът е възприел заключенията на техническите вещи лица за противозаконно, некачествено изработената, ненадеждна, поради начина на свързване и вложена за експлоатация без съответно изпитване и разрешение пълначна подвръзка между стационарната цистерна и кран-„пистолета” на газовоза и категоричния им извод злополуката да е била неизбежна и при наличието на коментирания (но липсващ) възвратен клапан на входа на стационарната цистерна, тъй като до разрушаване на подвръзката би се стигнало и при преливане на газ под високо налягане над 10 bara откъм кран-пистолета на автоцистерната, като условие от физична гледна точка това преливане да се случи (стр.20-23 от мотивите на решението). А оттам, изводът на експертите инцидентът да е могло да се развие „в друга последователност и да има по-тежки последици” не само не е голословен, а технически защитен и правилно е възприет и от апелативния съд. Без газовозът да е бил заземен и преди да са били отстранени присъстващите, подсъдимият Б. запалил двигателя му и отворил дънния кран на автоцистерната, отворил и вътрешния кран на стационарната, след което разпоредил на св.А. отваряне на външния кран на последната и възникнал пожарът, причините за който не се оспорват. Тези обстоятелства обаче се заобикалят от защитника на жалбоподателя.
За установяване на действията му преди възникване на инцидента съдът основателно е приел за достоверни показанията на свидетелите Кр.А., Хр.К., М.П., Кр.Б., П.Д., Н.К., Ст.С., М.М., Т.Д., Пл.П., Ив.Я., Св.В., заключенията на КВТЕ и допълнителната такава, отхвърляйки в съществената им част твърденията на подсъдимия Б. като защитни и опровергани при анализа им с другите доказателства по делото (видно от съображенията на стр.24-32 от мотивите на решението). ВКС не намира основание да приеме доказателствения анализ на въззивния съд за „повърхностен” и в разрез с разпоредбите на чл.14 и чл.107, ал.3 от НПК. С особено внимание съдът се е отнесъл към показанията на св.Хр.К. и пострадалия св.Кр.А., възможната им обвързаност със св.Т.Д., проверил ги е чрез показанията на св.Н.К. и св.П.Д., като е отговорил на възраженията на защитника. По подобен начин се е произнесъл при извличане на останалите факти от кръга на чл.102 от НПК, поради което в пълнота е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК. Няма превратно оценени или пренебрегнати доказателства и доказателствени средства, като те са ценени според действителното им съдържание, поради което не са налични съществени нарушения на процесуалните правила и касираното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Правилно е приложен и материалният закон. Законосъобразно съдът е извел елементите от обективната и субективна страна на предявените на подсъдимия Б. обвинения, отговаряйки на възраженията на жалбоподателя да бъде субект на тези престъпления съобразно трудовоправните му и фактически изпълнявани от него задължения, конкретно извършените във връзка с инцидента на 06.08.2012 г. негови действия и допуснати нарушения на нормативни и вътрешни производствено-технически правила, в пряка причинна връзка с причинения вредоносен резултат. Обстоятелствено съдът се е занимал с двете форми на проявление на субективните признаци на деянието – дали то е допуснато поради незнание или поради немарливо изпълнение на правилата относно осъществяваната правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като се е съгласил, че в случая е налице втората, дала му основание да коригира първоинстанционната присъда. ВКС също намира, че изведените фактически обстоятелства изпълват с нужното съдържание елементите на съставите на престъпленията по чл.123, ал.3, пр.2-ро вр.ал.1 от НК и по чл.134, ал.1, т.2 от НК и не е налице основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1 от НК за намесата му.
Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложените на подсъдимия Б. поотделно за двете престъпления наказания лишаване от свобода. Не само поради високата обществена опасност на деянието, създало сериозна опасност от увреда не само на присъстващите около подсъдимия, но и за клиентите в обекта, чакащи за зареждане на битови бутилки с газ „пропан-бутан”, както и за прилежащите обекти – бензиностанция и пункт за ГТП на МПС. От особено значение при непредпазливите престъпления, особено при осъществяване на дейност с повишена опасност от причиняване на вредни последици, е тежестта на допуснатите от дееца нарушения на регламентираните правила и субективното му отношение за тяхното спазване, съответно нарушаване. В случая подсъдимият Б. безапелационно е решил да наложи своето техническо решение на възникналия проблем, настоял е св.К. да изпълни разпорежданията му и без да се консултира с него, погазвайки елементарни правила за проверка техническата годност на монтираното приспособление и на задължителните за проверката, изпитването му и получаване на разрешение от контролните органи за безопасната му експлоатация, е предприел действия по използването му при недопустимото присъствие на други лица, две от които са починали от сериозно изгаряне, а св.А. по случайност е бил увреден по-леко. Само благодарение на бързите и ефективни действия на екипите по пожарна безопасност не са настъпили следващите се от създадената за района опасност по-тежки вредни последици. Поради това основателно съдът се е съгласил, че приложената спрямо подсъдимия санкция за престъплението по чл.123, ал.3, пр.2-ро вр.ал.1 от НК е недостатъчна в размера на 4 години лишаване от свобода и я е увеличил с 1 година. Така тя е и на минимума на претендираното от прокурора във въззивния му протест и от частните обвинители по-тежко наказуемо престъпление, но при липсата на всички елементи на това престъпление, за което съдът също е изложил убедителни и законосъобразни съображения. От друга страна, няма основание за намаляване на така увеличеното от апелативния съд наказание, още по-малко до размер, позволяващ приложението на чл.66, ал.1 от НК. Жалбата на защитника на подсъдимия и в това отношение е неоснователна и следва да се остави без уважение.
ВКС обаче констатира, че увеличавайки наказанието на подс.Б. за престъплението по чл.123, ал.3, пр.2-ро вр.ал.1 от НК, апелативният съд не е съобразил материалния закон – пренебрегнал е чл.23, ал.1 от НК за корекция и на общото за съвкупността от престъпления наказание лишаване от свобода, а безспорно това е по-тежкото такова – увеличеното от съда от 4 години на 5 години лишаване от свобода, след като е потвърдил оправдаването на подсъдимия по предявеното му по-тежко обвинение по чл.123, ал.3, пр.3-то вр.ал.1 от НК, т.е. макар последното (частичното оправдаване) да не е последица от неправилно приложение на материалния закон, постигнатият с обжалваното решение неправилен краен резултат е в разрез с изискванията на посочената негова норма, който не може да бъде коригиран от касационната инстанция в тежест на подсъдимия, а налага ново разглеждане в тази му част по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК на основание чл.317 от НПК.
По жалбата на повереника на частната обвинителка И.К. :
Касационната жалба в голямата си част е копие на въззивната жалба и е повече емоционална, отколкото юридически защитима, заради което последната с основание не е уважена от апелативния съд.
Безспорно, причиненият вредоносен резултат за семействата на починалите пострадали е крайно тежък не само поради загубата им, но и поради мъките, в които те са издъхнали. И двамата пострадали С. и К. обаче са били шофьори с правоспособност да управляват МПС с опасни товари, включително и втечнен газ „пропан-бутан” при дружеството-собственик на обекта, задълженията им като такива при разтоварването му и е следвало да се отстранят при възприемане действията по започване преливането на газа, предприети от подсъдимия Б.. Макар това да не е съпричиняване на резултата, то е проявено от тях невнимание за собствената им сигурност. От друга страна, изяснено е в съдебната практика понятието за квалифициращото обстоятелство „особено тежък случай” и елементите му в случая не са налице. Няма как само от вредните последици да се претендира за наличие на „изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца”, съгласно изискванията на чл.93, т.8 от НК. Не може да се загърбят добрите характеристични данни за подсъдимия Б., трудовата му ангажираност в дружеството-собственик на обекта и в момента, семейно положение, чисто съдебно минало, възраст, макар частично проявената от него немарливост за изпълнение на задълженията му да граничи със самонадеяност. Това обаче не очертава случаят като особено тежък, както и необходимостта от по-тежка наказателноправна санкция за предизвикания инцидент.
Не е налице неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия Б. наказание, поради което жалбата на повереника на частната обвинителка И.К. следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 и ал.3, т.3 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 122 от 26.06.2015 г., постановено по внохд № 40/2015 г. на Апелативен съд-Варна в частта му за потвърждаване на присъда № 79 от 05.12.2014 г. по нохд № 104/2014 г. на Разградския окръжен съд относно приложението на чл.23, ал.1 от НК и ВРЪЩА ДЕЛОТО на въззивния съд за новото му разглеждане в тази част по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :