Ключови фрази
Установителен иск Чл. 124, ал. 1 ГПК * установяване право на собственост * земеделски земи * замяна * възстановяване правото на собственост


8
гр. д. № 6263/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ


N 117

София, 05.08.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 2 юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 6263/2014 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.
С определение № 162 от 23.03.2015 г. на основание чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по жалба на Държавата е допусната касационна проверка на решение № 115 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 192/2014 г. Варненски апелативен съд .
С решението е потвърдено решение от 06.07.2012 г. по гр. д. № 856/2011 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е прието за установено, че А. А. Х. е собственик на реална част с площ от 935 кв. м. от ПИ с идентификатор 10135.2566.121 по КК и КР на [населено място] от 2008 г., защрихован с червени линии на скицата, към заключението на л. 146 от делото, която е неразделна част от решението.
Отменено е решението в отхвърлените му части и е постановено друго, с което: - е признато за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие, че А. А. Х. е собственик на ½ ид. ч. от реална част с площ от 4887 кв. м от ПИ с идентиф. 10135.2566.121 по КК и КР на [населено място] от 2008 г., защрихован с червени линии на скицата, към заключението на л. 146 от делото.
- е признато за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие, че А. А. Х. и Р. Г. А. са собственици на ПИ с идентиф. 10135.2566.167 по КК и КР на [населено място] от 2008 г., с площ от 1278 кв. м. при квоти ¾ за А. Х. и ¼ за Р. А., индивидуализиран и с граници по скица № 15632 от 22.06.2011 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна.
Проверката на въззивното решение е допусната по въпросите 1. завършена ли е замяната по реда на чл. 131 ЗТПС, ако е съставен протокол, обективиращ решение за замяна на земя на общинската комисия по Т., но липсва доказателство за одобряването на замяната от поземлени съвет на дирекция по земята; 2. одобрението на замяната от Дирекцията на земята дали е част от фактическия състав на замяната по чл. 131 от ЗТПС или е само контролен акт по отношение на замяната и по въпроса - легитимират ли се като собственици лицата, чиято земеделска земя е била отнета при колективизацията и не е била възстановена по реда на ЗСПЗЗ; 3. налице ли е надлежна легитимация относно правото на собственост върху определен недвижим имот, ако подлежи на възстановяване съгласно чл. 18з, ал. 3 ЗСПЗЗ, но не е възстановен по предвиденото за това административно производство.
К. поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон.
Ответниците по касация в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържат становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
По поставения въпрос настоящият състав приема следното:
Решенията на общинската комисия придобиват законна сила след изтичане на срока за обжалване и подлежат на изпълнение освен в изрично посочените в правилника и в Закона за т. п. с. случаи на задължително одобрение на решението от поземления съвет. Това следва от чл. 5, ал. 8 ППЗТПС. Изискването за одобряване решението на комисията по т. п. с. е изключение от правилото, че актът за извършване на замяната е решението на комисията.
Когато недвижим имот подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, ако правоимащото лице не е провело процедурата за възстановяване, то не може да се легитимира като собственик на имота, дори и да са налице предпоставките за възстановяването му.
По същество на касационната жалба :
От фактическа страна съдът е приел за установено, че ищците се позовават на придобиване на правото на собственост на имотите, предмет на исковете, на основание наследствено правоприемство.
Наследодателката З. Х., починала 2003 г., е оставила за наследник ищецът А. А., внук от починал през 1994 г. син А. А. Х.. Ищцата Р. Г. А. не е наследник на З. Х., тя е наследник на А. Х., нейн съпруг, починал 1994 г.
І. Установено е, че наследодателката З. Х. е придобила на основание наследствено правоприемство и делба, извършена между нея, сестра й Т. Х. и брат й А. С. по гр. д. № 203/1960 г. на Варненски народен, правото на собственост върху ½ ид. ч. от лозе с площ от 4.5 дка и от лозе с площ от 1.4 дка и двете в землището на [населено място], местността „В.”, а на основание съдебно решение за делба, постановено по гр. д. № 236/1965 г. на Варненски районен съд право на собственост върху лозе с площ от 1.500 дка в м. „Т.” в землището на [населено място].
Двата имота по съдебната спогодба от 1960 г. са били съседни и по данни от заключението на съдебно-техническата експертиза от 10.02.2012 г. в одобрения план на старите имотни граници за местността „Т.” са били отразени като стар имот с пл. № 1517 с площ от 6.488 кв. м. Този стар имот попада и обхваща източната част от имот пл. № 1517 от КП от 1956 г., целия с площ от 15362 дка.
С общия градоустройствен план на крайбрежието на [населено място], одобрен с Указ № 470 от 08.12.1956 г., имотът попада в територия, отредена за индивидуално вилно застрояване и представлява част от имот пл. № 1517.
Няма данни по делото този имот да е бил разделян между съсобственичките.
На 29.03.1967 г. е съставен протокол № 6 на комисията по т. п. с. за извършени замени на недвижими имоти в м. „В.”, които са влизали в блок на УБО за обект „Е.”. По данни от същия З. А. Х. е отстъпила 2.5 дка лозе, ІІІ категория и е получила нива с площ от 0.800 кв. м. в м. „Журналист”. Другата съсобственица Т. А. Илиева (Х. С. по мъж) е отстъпила също лозе с площ от 2.5 дка и е получила в замяна нива с площ от 0.800 кв. м. в м. „Журналист”. С влязло в сила решение, постановено в производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ по гр. д. № 3841/2002 т. на В., е признато на наследниците на Т. Илиева право на възстановяване на заменения имот на основание чл. 18з, ал. 3 ЗСПЗЗ, тъй като върху него не е било проведено мероприятие.
По делото няма данни и не се твърди наследодателката З. Х. или наследникът й по заместване А. А. Х. след нейната смърт, настъпила през 2003 г., да са провели процедура за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ.
По действащата КК и КР, в сила от 2008 г. имотите попадат в имот с идентификатор 10135.2566.121.
При така установените факти необосован е изводът на съда, че ищецът А. Х. се легитимира като собственик на основание наследствено правоприемство на ½ ид. ч. от правото на собственост върху реална част от площ от 4887 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 10135.2566.121, по съображения, че имотите не са внасяни в ТКЗС, не са били отредени и предоставени за оперативно управление на УБО.
Не намира опора в закона и прието, че извършената замяна по реда на ЗТПС не е породила транслативно действие тъй като не е одобрена от поземления съвет на Дирекцията за земята – изискване установено в чл. 131, ал. 3 ППЗТПС.
В противоречие на този извод е прието, че имотите подлежат на възстановяване на основание чл. 18з ППЗСПЗЗ, тъй като след замяната върху тях не е извършено застрояване или разпоредителни сделки, което да е пречка за възстановяването им.
Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 2 ЗТПС от 1948 г. отменен 1997 г., замяната се извършва от общинската комисия по т. п. с. и се одобрява от поземления съвет на Дирекцията за земята в изрично посочените случаи в закона и правилника за прилагането му.
Писменото доказателство протокол за замяна от 1967 г. е представено от ответника по иска и прието като доказателство по делото с определение на съда от 25.04.2012 г. по гр. д. № 856/2011 г. на Варненски ОС като не е било оспорено от ищците по иска. Те не са навели довод, че решението е подлежало на одобряване и процедурата по замяна на е завършена и правото им на това е преклудирано. Възражение за това дали протоколът е породил транслативно действие и дали замяната е валидна след като не е спазена нотариалната форма е направено едва във въззивната жалба. Като официален документ, съставен от компетентен орган при изпълнение на предоставената му компетентност, решението на комисията по т. п. с. се ползва с обвързваща доказателствена сила. Преценен в съвкупност с останалите доказателства, установяващи че другия съсобственик на имотите Т. Х. е провела процедура по възстановяване на заменената земя, той установява извършената замяна на имотите на З. Х., придобити на основание спогодбата за делба от 1960 г.
При така установените факти, необоснован е изводът на съда, че наследодателката е запазила правото на собственост върху ½ ид. ч. от лозе с площ от 4.5 дка и от лозе с площ от 1.4 дка и двете в землището на [населено място], местността „В.”, и по наследствено правоприемство това право е преминало в наследника й А. А. Х. .
След като имотът е бил заменен по реда на ЗТПС, възстановяването му е могло да се извърши само по реда установен в ЗСПЗЗ. От компетентност на ОСЗ е да установи дали, имотът е незастроен и ако не е налице някое от ограниченията по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ да се произнесе по това дали подлежи на възстановяване. Ищецът не е инициирал процедура за въстановяване на собствеността върху имота, поради което той е останал включен в държавния поземлен фонд на основание извършената замяна и ищецът не се легитимира като собственик на основание наследствено правоприемство към момента на предявяване на иска.
Като е уважил иска за този имот съдът е постановил незаконосъобразно решение. Това е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяната му. На основание чл. 293, ал. 2 ГПК ще бъде постановено друго по съществото на спора, с което искът като неоснователен ще бъде отхвърлен.

ІІ. Законосъобразно е решението в частта, с която съдът се е произнесъл по иска на А. Х. за установяване, че е собственик на реална част с площ от 935 кв. м. от ПИ с идентификатор 10135.2566.121 по КК и КР на [населено място] също на основание наследствено правоприемство по заместване от З. Х..
По делото е установено, че Х. е придобила на основание съдебна делба по гр. д. № 236/1965 г. на Варненски РС правото на собственост върху лозе с площ от 1500 кв. м. в м. Т.”. От представената скица към заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че и този имот е съседен на предходните и попада с 979 кв. м. в имот с идентификатор 10135.2566.121 по действащите КК и КР на [населено място]. По делото не е установено този имот да е внасян в ТКЗС, да е отчуждаван от собственика. Не е установено с него да е извършвана замяна по реда на ЗТПС от което е направен извод, че имотът е бил в патримониума на наследодателката към датата на откриване на наследството и на основание наследствено правоприемство ищецът се легитимира като собственик.
Съгласно чл. 12 ЗТПС, физическите лица са могли да притежават обработваема земя до 5 дка в чертата на населеното място. С влизане в сила на ЗСГ са били въведени нови ограниченията за притежаване на недвижими имоти в страната. По делото няма данни имотът, притежаван от З. Х. да е станал държавна собственост по реда на чл. 12 З..
Съобразно това е направен законосъобразен извод, че този имот е останал собственост на наследодателката, поради което обосновано и законосъобразно искът за него е уважен.
Касационната жалба като неоснователна в тази част следва да се остави без уважение.
ІІІ. По предявения от А. Х. и Р. А. установителен иск за собственост на поземлен имот с идентиф. 10135.2566.167 по КК и КР на [населено място], съдът е приел, че наследодателят на страните А. Х., баща на първия и съпруг на втората, е придобил през 1963 г. на основание дарение лозе с площ от 2 дка, съставляващо част от имот пл. № 1517 по общия градоустройствен план на Крайбрежието на [населено място], одобрен с Указ № 470 от 08.12.1956 г. В одобрения през 1999 г. план на старите имотни граници за м. „Т.” имотът е нанесен с пл. № 4517, при граници : имот пл. № 3517, път, имот № 5517 и земя на бившия дворец „Е.”. Този имот е бил реална част от имот пл. № 1517 по КП от 1956 г.
По действащата КК и КР одобрени през 2008 г. имотът включва в себе си изцяло имот с идентификатор 10135.2566.167, с площ от 1278 кв. м.
Придобитият от А. Х. имот е бил заменен през 1967 г. по реда на ЗТПС и срещу него ме е отстъпен имот с площ от 0.800 дка в м. „Журналист”. По делото няма данни да е проведена процедура за възстановяване на имота по реда на ЗСПЗЗ.
Въз основа на тези данни съдът е приел, че замяната не е породила действие, тъй като решението на комисията по т п. с. не е било одобрено от поземления съвет.
Намерил е и това, че предоставеният от наследодателя имот по замяната не е бил застроен и с него не е било извършено разпореждане, поради което не са били налице пречки от визираните в чл. 18з, ал. 3 З. за възстановяването му. Направил е извод че извършената замяна е „ загубила действието си”, поради което ищците се легитимират като собственици на имота.
Изводите са незаконосъобразни.
Замяната от 1967 г. е породила действие по изложените по-горе аргументи. Имотът е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Възстановяването на правото на собственост върху имоти по реда на ЗСПЗЗ се извършва по установения в закона ред от оторизирани орган общинска служба по земеделие (ОСЗ), а по първоначалната редакция на закона поземлената комисия.
Незаконосъобразно съдът е извършавал преценка за това дали са били налице предпоставките за възстановяване правото на собственост върху земята, което е в противоречие с приетото преди това, че тя не е била заменяна и включвана в поземления фонд. Съдът би бил компетентен да обсъжда предпоставките за реституция само ако извършва косвен съдебен контрол върху акта на ОСЗ.
След като имотът е бил заменен от комисия по т. п. с и за него не е проведена процедура за възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ, ищците не се легитимират като собственици към датата на предявяване на иска.
Решението и в тази част като незаконосъобразно следва да бъде отменено. Тъй като не се налага извършване на други процесуални действия на основание чл. 292, ал. 2 ГПК след отмяната му ще бъде постановено друго, с което и исковете за този имот ще бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на спора по исковете по т. І и т. ІІІ ответникът по иска, който е представляван от юрисконсулт, има право на претендираните разноските за въззивното и касационно производство на основание чл. 78, ал. 2 и ал. 8 ГПК. Възнаграждението следва да се определи въз основа на цената на исковете, посочена в молбата за уточняване на исковата молба от 28.07.2011 г. (л. 84). По предявения от А. Х. иск за ½ ид. ч. от реална част с площ от 4887 кв. м от ПИ с идентификатор 10135.2566.121 по КК и КР на [населено място] посочената цена на иска е 59658.05 лв. На основание чл. 9 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за размера на минималните адвокатски възнаграждения, следващото се адвокатско възнаграждение за въззивната и за касационната инстанции възлиза на по 2319.74 лв. или общо 4639.48 лв.
По предявения от А. Х. и Р. Г. А. иск за поземлен имот с идентификатор 10135.2566.167 по КК и КР на [населено място] посочената цена в исковата молба е 31202.40 лв. На основание чл. 9 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за размера на минималните адвокатски възнаграждения, следващото се адвокатско възнаграждение за въззивната и за касационната инстанции възлиза на по 1466.07 лв. или общо 2932.14 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 115 от 11.07.2014 г. по гр. д. № 192/2014 г. Варненски апелативен съд В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 06.07.2012 г. по гр. д. № 856/2011 г. на Варненски окръжен съд, в частта с която е признато за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие, че А. А. Х. е собственик на ½ ид. ч. от реална част с площ от 4887 кв. м от ПИ с идентиф. 10135.2566.121 по КК и КР на [населено място] от 2008 г., защрихован с червени линии на скицата, към заключението на л. 146 от делото, както и В ЧАСТТА, с която е признато за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие, че А. А. Х. и Р. Г. А. са собственици на ПИ с идентификатор 10135.2566.167 по КК и КР на [населено място] от 2008 г., с площ от 1278 кв. м. при квоти ¾ за А. Х. и ¼ за Р. А., индивидуализиран и с граници по скица № 15632 от 22.06.2011 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър – Варна и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. Х. срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие, че А. А. Х. е собственик на ½ ид. ч. от реална част с площ от 4887 кв. м от ПИ с идентиф. 10135.2566.121 по КК и КР на [населено място] от 2008 г., защрихован с червени линии на скицата, към заключението на л. 146 от делото, на основание наследствено правоприемство.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. Х. и Р. Г. А. иск за установяване по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие иск за установяване, че са собственици на основание наследствено правоприемство на поземлен имот с идентификатор 10135.2566.167 по КК и КР на [населено място] от 2008 г., с площ от 1278 кв. м. при квоти ¾ за А. Х. и ¼ за Р. А..
ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.07.2012 г. по гр. д. № 856/2011 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на Държавата, че А. А. Х. е собственик на реална част с площ от 935 кв. м. от ПИ с идентификатор 10135.2566.121 по КК и КР на [населено място] от 2008 г., защрихована с червени линии на скицата, към заключението на л. 146 от делото, която е неразделна част от решението.
ОСЪЖДА А. А. Х. да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие, сумата 4639.48 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната и касационната инстанции по иска за собственост за ½ ид. ч. от реална част с площ от 4887 кв. м от ПИ с идентификатор 10135.2566.121 по КК и КР на [населено място].
ОСЪЖДА А. А. Х. и Р. Г. А. да заплатят на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие, сумата 2932.14 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната и касационната инстанции по иск за собственост за поземлен имот с идентификатор 10135.2566.167 по КК и КР на [населено място].


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: