Р Е Ш Е Н И Е N 726/10 София , 08.06.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври , две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА Василка Илиева При участието на секретаря Виолета Петрова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1829 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. ГПК . С определение № 742 от 11.08.2010 г. по гр.д. № 1829 /2009 г. на ВКС, Първо отделение е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на С. К. Ц. на решение № 281 от 14.07.2008 г. по гр.д. № 1263 от 2004 г. на Окръжен съд, [населено място], с което е отменено решение № 98 от 31.05.2004 г. по гр.д. № 88 от 2003 г. на Несебърския районен съд и е отхвърлен иска за делба на четири броя земеделски имота. Касацията е допусната в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материално правният въпрос за наличието на съсобственост, която е обусловена от решение по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, без да е извършена промяна в решенията на Общинската служба за земеделие и гори по реда на чл.14, ал.7 и ал.7а от ЗСПЗЗ. Ответниците А. Н. Т., В. Х. Х., В. К. П., В. К. Г., Г. В. В., Г. И. К., Г. К. С., Д. В. Т., Д. Н. Н., Д. Г. Г., Е. Г. И., Е. А. В., Е. Г. Д., Е. Д. И., Е. Т. И., Е. П. Н., Ж. В. Т., З. Н. П. , К. И. Ф., К. Г. К., К. А. Т., К. Х. Х., М. А. К. , М. И. К. , М. Г. В. , М. Г. С. , Н. В. Б., Н. Д. П., Н. Д. Т., Н. А. Н., Н. А. П. , П. Н. С., Р. А. Т., Р. А. К., Р. В. Т., С. К. К. , С. К. С., С. А. К., С. А. Г., С. Д. П., С. И. Г., С. Ф. Б., Т. К. Г., Т. Н. Л., Ф. И. Ф., Ф. К. Г., Я. В. Д. и Я. Н. С. не са подали отговор и не са взели становище по жалбата. Ответницата Е. Т. Т. е на мнение, че касационната жалба е основателна. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, които засяга материалните и права, в срока по чл.283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Решението е постановено в противоречие с материалния закон, същото е необосновано и при разглеждането му са допуснати съществени процесуални нарушения , които са ограничили правата на защита на касаторката. По поставеният материално правен въпрос обаче Бургаския окръжен съд се е произнесъл в съответствие с трайната съдебна практика. По делото е поискана делба на четири броя земеделски имота , които са възстановени от Общинската служба по земеделие и гори , [населено място] с решение № Б133 Т от 25.07.1994 г. с план за земеразделяне в полза на наследниците на Н. Т. К. , починал на 31.10. 1944 г. /у-ние за наследници № 8 от 15.01.2003 г./. Ищците са наследници на Н. Т. и на съпругата му К. Г. Т., починала на 25.02.1969 г. /у-ние за наследници № 4 от 10.01.2003 г. /. която е негова втора съпруга . Между страните е имало спор относно тези имоти и е постановено решение по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ под № ІІІ-237 от 29.12.2005 г. по гр.д. № 690 от 2005 г. на Бургаския окръжен съд , което е влязло в сила на 8.06.2007 г. и по което е било признато за установено, че към датата на образуване на ТКЗС, собственик на 1/6 идеална част от имотите е била К. Г. Т., която се легитимира с н.а. № 100, т.01, рег. № 1901 н.д. № 120 от 1948 г., съставен по реда на Закона за селско стопанското настаняване на бежанците. По отношение придобиването на собствеността, респ. съсобствеността, е нужно да се има предвид нормата на чл.77 от Закона за собствеността, където е казано, че правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В случая ищците говорят за възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ, което е друг начин , установен със закона. В тази връзка следва да се има предвид, че по силата на разпоредбите на чл.14 ЗСПЗЗ и чл.27 от ППЗСПЗЗ възстановяването на правото на собственост в патримониума на лица, внесли земи в ТКЗС, или техните наследници, става въз основа на административен акт, издаден от Поземлената комисия , респ. от Общинската служба за земеделие и гори. Следователно за възстановяването е необходим специален административен акт, който има конститутивно действие както е посочено в Тълкувателно решение № 1 , постановено по гр.д. № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС. В конкретния случай такова решение е било постановено и е налице влязъл в сила индивидуален административен акт- решение на ПК, [населено място], с което е възстановена собствеността с план за земеразделяне върху земеделските имоти , т. е. налице са юридически индивидуализирани вещи, които могат да бъдат обект на делба. По делото също така е било безспорно ,че върху тези индивидуализирани с решението недвижими имоти е налице съсобственост. Решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, с което е била призната самостоятелна квота на майката на ищците би се отразило само върху квотите на страните , тъй като с него се признават правата на тяхната наследодателката върху 1/6 ид.ч. от имотите към момента на влизане в ТКЗС. Решението по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ обаче не установява право на собственост към настоящия , а към минал момент, поради което не може да легитимира ищците като собственици на 1/6 идеална част от имота на основание, различно от основанието на останалите съсобственици, наследници на Н. Т.. Притежанието на земеделските имоти към момента на образуване на ТКЗС е един от елементите от фактически състав на реституцията по ЗСПЗЗ, поради което изходът на спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и има преюдициално значение. Следва да се постанови допълнително позитивно решение в изпълнение на нормата на чл.14, ал.7 и ал.7а ЗСПЗЗ. В същото време решението по чл.14, ал.4 ЗПСЗЗ се ползва с обвързваща сила за страните, които са участвали в производството и за съда - чл.297 и чл.298 ГПК. Това решение следва да бъде зачетено и от органите по земеделска реституция. Необходимо и задължителтно е да се проведе допълнителна процедура по чл.14, ал.7, 7а ЗСПЗЗ , като установеното право на собственост към минал момент се трансформира в право на собственост, придобита по реда на земеделската реституция. Основното оплакване на касаторката е че въззивният съд не се е съобразил с исковата молба , с която се иска делба на тези безспорно съсобствени имоти , като е налице спор само относно квотите на страните. В решението липсват мотиви относно извода, че не следва да се допуска делба на безспорно индивидуализирани и съсобствени имоти при квотите, които са установени с оглед съществуващите наследствени правоотношения от покойния Н. Т., чийто наследници са и ищците и ответниците. В този смисъл крайният извод по решението е неправилен и същото следва да се отмени и да се върне на въззивният съд за ново произнасяне. Въззивният съд следва да укаже на ищците да представят решение на О. съгласно чл.14, ал.7а ЗСПЗЗ. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 281 от 14.07.2008 г. по гр.д. № 1263 от 2004 г. на Окръжен съд, [населено място] . ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за произнасяне по съществото на спора от друг съдебен състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: