Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 319

гр. София, 22.07. 2022 г.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа, докладваното от съдия Любка Андонова ч.гр. дело № 2392/22 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. К. С. от [населено място], подадена чрез процесуалния й представител адв.Д. М. от АК-П. срещу определение № 1079/27.4.22 г, постановено по гр.дело № 925/22 г на Окръжен съд-Пловдив, 5-ти състав, с което е потвърдено определение № 867/25.1.22 г по гр.дело № 12574/21 по описа на Районен съд Пловдив, Втори граждански състав, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения иск.

В частната касационна жалба се подържа, че обжалваното определение е неправилно, необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Ответникът по частната жалба-Върховен касационен съд оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител експерт-юрисконсулт З. С..Счита, че не налице основания за допускане на определението до касационен контрол.Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Частната касационна жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното въззивно определение е прието, че с иска по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ обезщетението за вреди от забавени съдопроизводствени действия по приключени производства, какъвто е разглеждания случай може да се търси само когато е изчерпана административната процедура по Глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение-чл.8 ал.2 от ЗОДОВ.Право да подадат заявления имат лицата, чиито национални досъдебни и съдебни производства са приключили към датата навлизане на закона в сила и не са изтекли повече от 6 месеца от постановяване на окончателния акт.Ако производството е приключило с окончателен акт преди повече от 6 месеца от влизане в сила на измененията в ЗОДОВ, публ.ДВ бр.98/12 г, лицата не могат да подадат заявление за обезщетение по реда на глава Трета“а“ от ЗСВ, нито да предявят иск за обезщетение на основание чл.2б от ЗОДОВ.В тази хипотеза държавата отговаря за вреди и действия на правозащитни органи, които в нарушение на чл.6 ЕКЗПЧОС, не са извършени в разумен срок на основание чл.49 ал.1 ЗЗД, какъвто в случая не е предявен.

Установено е по делото, че с решение № 1568/1.8.2014 г по гр.дело № 1102/14 г по описа на Окръжен съд-Пловдив е потвърдено решение № 709/20.2.14 г по гр.дело № 5927/13 г по описа на РС-Пловдив, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от С. С. обективно съединени искове по чл.48 ал.7 вр.чл..6 ал.1 т 10 от ЗУЕС и чл.86 ал.1 ЗЗД искове за сумите 793, 50 лв- разходи, сторени във връзка с водени срещу длъжници на ЕС в [населено място], на [улица] граждански и изпълнителни дела и сумата 247, 38 лв лихва за забава върху претендираната главница.Срещу това решение С. е подала молба за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК, която с решение № 70 от 17.7.2018 г по гр.дело № 7330/14 г на ВКС, Четвърто ГО е отхвърлена като неоснователна.Производството по молбата за отмяна е продължило прекомерно, с което са й нанесени морални и материални вреди, поради което е подала заявление вх.№ РС-20-60-27.2.20 г по описа на ИВСС, на основание чл.60а ал.3 ЗСВ.Прието е, че заявлението е подадено 1 година, 1 месец и 8 дни след изтичане на законоустановения 6 месечен преклузивен срок, поради което правото на заявителката да ползва административната процедура е погасено.При това положение ищцата е предявила пред съда иска по чл.2б от ЗОДОВ за сумата 20 000 лв.Подържа, че от образуване на делото по молбата й за отмяна пред ВКС до произнасянето на ответника със съдебен акт са минали 3 г и 8 месеца, което не може да се вмести в понятието „разумен срок“ по смисъла на ЕСЧП.Действително производството е било спряно за продължителен период от време до приемането на ТР по т.д.№ 7/14 г на ОСГТК на ВКС, което е отнело 4 години и е надвишило в пъти срока, определен за приемане на ТР съгласно чл.130 ал.1 ЗСВ, но всичко това е увредило жалбоподателката, която претендира вреди от бавно правосъдие в посочения размер.Съдилищата са приели, че искът е недопустим.Административната процедура по чл.60а от ЗСВ не само не е изчерпана, но същата не е и проведена, тъй като заявлението на ищцата е подадено извън рамките на установения в закона 6-месечен срок.

В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1, 2 и т.3 ГПК.

Подържа се следното :

1/ Обжалваното определение е постановено в противоречие с решение № 63/24.6.20 г, по гр.дело № 2763/19 г на ВКС, както и на задължителната практика на ВКС, съдържаща се в тълкувателни решения и постановления по въпроса относно „задължението на съда да извърши преценка въз основа на всички данни, съдържащи се в доказателствата по делото-поотделно и в тяхната съвкупност, да посочи кои факти приема за установени и кои не, да изложи съображения защо не възприема съдържащите се в доказателствата данни.“

2/Обжалваното определение е постановено в противоречие с Конституцията на РБ-по въпроса относно „вземане предвид на всички мотиви направени от подзащитната на адв.М.“, както и относно осигуряване на равенство и състезателност на страните в процеса, както и в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз-решение № 10/6.10.94 г на Конституционния съд и решение Case of Uzukauskas v.Lithuania-application no.16965/04-относно спазване на изискванията на състезателното производство.

3/Да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК като се прецени дали обжалваното определение не противоречи на чл.6 от Конвенцията за правата на човека по въпроса „относно правото на справедлив процес, което всяко лице притежава, относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него и правото му на справедливо публично разглеждане от независим и безпристрастен съд, в съответствие със закона.Съдебните решения се обявяват публично, а пресата и публиката могат да бъдат отстранявани по всяко време на целия или на част от съдебния процес в интерес на нравствеността, обществената и национална сигурност в едно демократично общество, когато това се изисква за интересите на непълнолетните лица, с което е необходимо и изясняването на този въпрос и развитие на правото в тази насока.“

4/Съдът на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК да даде отговор на въпроса : спазена ли е процедурата по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ, когато производството е приключило с влязъл в сила съдебен акт, който е обжалван и по който няма получен отговор.В тази хипотеза от кой момент започва да тече 6-месечния срок.

По така поставените в изложението въпроси, Върховният касационен съд, Трето ГО намира следното :

Не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по така поставения въпрос № 1, тъй като липсва противоречие с решение № 63/24.6.20 г, по гр.дело № 2763/19 г на ВКС, както и на задължителната практика на ВКС, съдържаща се в тълкувателни решения и постановления.

Релевантните обстоятелства по делото са : спазени ли са нормите на чл.8 ал.2 от ЗОДОВ и чл.60а от Глава Трета на ЗСВ.Съгласно чл.8 ал.2 от ЗОДОВ ова - ДВ, бр. 98 от 2012 г/ гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.Заявленията по ал. 1 се подават в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието.Съдът е изследвал наличието на горните две предпоставки и въз основа на анализа на данните по делото и закона е дал отговор на въпроса допустим ли е предявения иск.Приел е, че същият е недопустим, тъй като не е изчерпана административната процедура, а тя не е изчерпана защото не е проведена.Заявлението на ищцата е прието за просрочено, като подадено след изтичане на установения в закона 6-месечен срок. Следователно всички релевантни за спора факти са взети предвид от съда и данните по делото, както и възраженията на страната са разгледани поотделно и в тяхната съвкупност с останалите доказателства.
2/ Не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
С решение от 6.10.94 г по к.д.4/94 г за основна тълкувателна задача по делото е определена тази да се отговори на въпроса: кой орган е компетентен да приложи или прогласи непосредственото действие на конституционните разпоредби в хипотезите на приложимост на завареното от Конституцията законодателство.От изясняване преди всичко се нуждае понятието "непосредствено действие", съдържащо се в чл. 5, ал. 2 от Конституцията ("разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие").Непосредственото действие означава, че не е необходимо да има опосредствуващ елемент или звено от правно-техническа гледна точка, за да се прояви то.Непосредственото действие прави от Конституцията живо, приложимо право. Защитата на правото, при което ще се приложи непосредственото действие на съответните конституционни норми, ще се осъществи по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс, Наказателнопроцесуалния кодекс или Закона за административното производство, т. е. ще се реализира по действуващия процесуален ред.Това е сторил и въззивният съд.Съобразил е изцяло действащия процесуален ред по ГПК, поради което липсва твърдяното противоречие.Не е налице и такова свързано с посоченото от касатора решение Case of Uzukauskas v.Lithuania-application no.16965/04-относно спазване на изискванията на състезателното производство, доколкото във фазата на изследване на предпоставката за допустимост на предявения иск изобщо не е проведен принципа за състезателност между страните по делото.

3/Не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 ГПК и ал.3 ГПК относно формулираното в т.3 от изложението твърдение за нарушение правото на ищата на справедлив процес и нарушение на нейните граждански права, както и правото й на разглеждане на делото от безпристрастен и независим съд, в съответствие със закона.

Съдът дължи произнасяне по иска, когато той е допустим.Нормата по чл.8 ал.2 от ЗОДОВ е императивна и същата не може да бъде дерогирана от съда.За нейното приложение съдът е длъжен да следи служебно. При липса на процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск съдът не може да го разгледа.Освен това в разглеждания случай пред страната остава на разположение общия ред на разглеждане на делото- по чл.49 ЗЗД, където ще се възползва от възможността делото й да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд.По реда на чл.2б от ЗОДОВ е пропуснала тази възможност предвид собственото си процесуално бездействие и небрежност и е компрометирала предявяване на иска, поради просрочено заявление.

Останалите изложени от страната твърдения във връзка с публичното обявяване на съдебните решения, присъствието на пресата и публиката в съдебната зала, както и отстраняването им по време на съдебния процес в интерес на нравствеността, обществената и национална сигурност, когато това се изисква за интересите на непълнолетните лица /каквито в настоящия случай няма/ нямат отношение към предмета на исковата защита, към мотивите на въззивното определение и към предмета на касационно обжалване, поради което не следва да бъдат обсъждани от настоящия съд.Още повече с оглед та тези твърдения липсва формулиран адекватен въпрос по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК-материално правен или процесуалноправен, което е достатъчно основание за недопускане касационен контрол.

4/ Съдът на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК да даде отговор на въпроса : спазена ли е процедурата по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ, когато производството е приключило с влязъл в сила съдебен акт, който е обжалван и по който няма получен отговор.В тази хипотеза от кой момент започва да тече 6-месечния срок.

По отговора на поставения въпрос.

Отговор на поставения въпрос е даден в самия закон-8 ал.2 от ЗОДОВ и чл.60а от Глава Трета на ЗСВ.Съгласно чл.8 ал.2 от ЗОДОВ ова - ДВ, бр. 98 от 2012 г/ гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 по приключени производства, само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.Заявленията по ал. 1 се подават в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт. Предмет на отмяна в производството по глава 24 от ГПК са влезлите в в сила съдебни актове, по които е формирана сила на присъдено нещо, при наличието на изчерпателно изброени основания–чл.303 ГПК.Производството е самостоятелно и извъннинстанционно.Постановените съдебни решения, с които ВКС се произнася по съществото на молбата за отмяна не подлежат на обжалване, предвид липсата на предвиден такъв съдопроизводствен ред.Решението на ВКС, постановено в производство по същество на молбата за отмяна е окончателно и не подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС /петчленен състав на ВКС, който частният жалбоподател счита, че следва да разгледа жалбата му не съществува отпреди повече от 14 години- с влизане в сила на ГПК в сила 1.3.2008 г/.Абсолютно невярна е и интерпретацията на фактите, дадена от касатора, че липсва произнасяне по частната му жалба. Същата е върната с разпореждане № 274 от 24.10.2018 г по гр.дело № 7330/14 г на ВКС, Четвърто ГО като недопустима и това разпореждане е потвърдено с определение № 5 ог 3.1.2019 г по ч.гр.дело № 4739/2018 г на ВКС, Второ ГО, постановено по реда на чл.274 ал.2 ГПК, което е окончателно. Въпросът спазена ли е процедурата по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ, когато производството е приключило с влязъл в сила съдебен акт, който е обжалван и по който няма получен отговор не е правен такъв по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а още повече е плод на невярната интерпретация на фактите, дадена от самия жалбоподател.Касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице доколкото не се изисква тълкуване на законовите разпоредби по чл.8 ал.2 ЗОДОВ и чл.60а от Глава Трета на ЗСВ, които са точно приложени от съда.По тяхното приложение съществува и съдебна практика, създадена на основание чл.290 ГПК и чл.274 ал.3 ГПК, която е безпротиворечива и не се нуждае от актуализиране или променяне.

Предвид горното обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.

Жалбоподателката дължи на ответника на основание чл.78 ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 300 лв.Сума в този размер жалбоподателката е заплатила на пълномощника си за процесуално представителство в настоящото производство.При същата фактическа и правна сложност и същият обем работа юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено също в размер на 300 лв.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1079/27.4.22 г, постановено по гр.дело № 925/22 г на Окръжен съд-Пловдив, 5-ти състав,

ОСЪЖДА С. К. С. от [населено място] да заплати на Върховен касационен съд на основание чл.78 ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2. и чл.303

.