РЕШЕНИЕ № 194 София, 12 юли 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шести април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1689 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 28.04.2009 г. по гр.д. № 329/2009, с което по реда на чл. 218з ГПК (отм.) са отхвърлени искове по чл. 45 и чл. 86 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос отговаря ли лекарят (общопрактикуващ или с индивидуална практика за първична или специализирана медицинска помощ) и пред кого за възнаграждението на изпълнителя на медицинска помощ от НЗОК, извършена по направление, което той не е имал право да издаде. По поставения въпрос, Върховният касационен съд намира, че изпълнителят на медицинска помощ има право на възнаграждение за всяка предоставена медицинска услуга. Когато услугата се предоставя на неосигурено лице, възнаграждението се дължи от него, а когато тя се предоставя на осигурено лице, възнаграждението се дължи от НЗОК. НЗОК дължи възнаграждение за предоставена медицинска услуга на осигурено лице, когато тя е изпълнена по направление, издадено от общопрактикуващ лекар или лекар, осъществяващ индивидуална практика за първична или специализирана медицинска помощ, който има сключен договор с НЗОК. Плащането, което НЗОК е извършила на изпълнителя на медицинска помощ, когато тя е изпълнена на осигурено лице въз основа на направление е надлежно и не подлежи на връщане, тъй като изпълнителят на медицинската помощ има задължение да провери дали лицето е осигурено, но не и дали издателят на направлението е имал право да го издаде. Осигуреният, който е получил медицинска помощ въз основа на направлението не дължи възнаграждение. Когато издателят на направлението не е имал право да го издаде, той уврежда непозволено НЗОК и отговаря пред нея за причинените вреди. Ако изпълнителят на медицинската помощ върне полученото възнаграждение на НЗОК, той погасява чуждо задължение – това на издателя на направлението, без да има интерес от това, поради което не може да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор, но за него възниква вземане на основание чл. 59 ЗЗД за това, с което се е обеднил по отношение на длъжника, който се е обогатил при погасяването на задължението му към удовлетворения кредитор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответницата има регистрирана индивидуална практика за първична медицинска помощ, като за 2001 г. не е имала сключен договор с НЗОК, но е издала направления на здравноосигурени лица, по които ищецът е извършил съответните медицински услуги, но е върнал на ЗНОК полученото възнаграждение за това в размер на 14.001,50 лева съгласно подписана с НЗОК спогодба. Правилно въззивният съд е приел, че ответницата има регистрирана индивидуална практика за първична медицинска помощ, като за 2001 г. не е имала сключен договор с НЗОК, но е издала направления на здравноосигурени лица, по които ищецът е извършил съответните медицински услуги, но е върнал на ЗНОК полученото възнаграждение за това в размер на 14.001,50 лева съгласно подписана с НЗОК спогодба. Също правилно съдът е приел че осигурените лица не дължат възнаграждение за получената медицинска помощ, но в нарушение на материалния закон е приел, че неоснователно плащане би било налице само ако медицинската помощ е получена от неосигурено лице. Плащането е неоснователно и когато издателят на направлението не е имал право да го издаде. Затова издателят на направлението отговаря пред НЗОК за причинените вреди. Като е върнал полученото възнаграждение без да го дължи, ищецът е погасил задължението на ответницата да обезщети причинените на НЗОК вреди. Така тя се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, поради което дължи претендираната сума със законните последици. Претендираната сума не се дължи на деликтно основание, това има значение за ответницата. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове – уважени от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. На ищеца „Д. ІІ С.” Е., София следва да бъдат присъдени всички разноски по делото в размер на 4.360,00 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Софийския апелативен съд от 28.04.2009 г. по гр.д. № 329/2009. ОСЪЖДА Н. С. Д. от София да заплати на „Д. ІІ С.” Е., София сумата 14.001,50 лева на основание чл. 59 ЗЗД със законната лихва от 29.09.2009 г. и сумата 200 лева изтекли лихви до тази дата на основание чл. 86 ЗЗД, както и сумата 4.360,00 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.