4 Р Е Ш Е Н И Е № 422 гр. София, 13 ноември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и дванадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иван Недев ЧЛЕНОВЕ: Елена Величкова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора Искра Чобанова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №1311 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано по искане на Главния Прокурор за възобновяване на наказателното производство по НОХД №227/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.София и отмяна на определението от 17.05.2012 г., постановено по същото дело, с което на основание чл.382 НПК е било одобрено предложеното от представителя на Окръжна прокуратура-гр.София споразумение за решаване на делото в досъдебното производство. В искането е посочено, че с този съдебен акт първостепенният съд е допуснал нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК. Поддържа се, че неправилно съдът е одобрил предложеното споразумение, като не е положил усилия да изясни важните за изхода на производството факти- дали обвиняемият М. е осъществил престъплението при наличието на квалифициращото обстоятелство по чл.343, ал.3 НК, както и не е изследвал въпроса за това дали са му били налагани административни наказания за осъществени преди инцидента нарушения на правилата за движение по пътищата. Наред с това се правят оплаквания за това, че отлагането по реда на чл.66, ал.1 НК на наказанието противоречи на закона, тъй като с приложение на института на условното осъждане не могат да бъдат постигнати целите на чл.36 НК. На тези основание се предлага наказателното производство да бъде възобновено, а делото върнато на първостепенния съд за ново произнасяне по внесеното от държавното обвинение споразумение. Защитата на осъдения М., пред настоящата инстанция поддържа, че в хода на воденото наказателно производство не са били допуснати съществени нарушения и отмереното наказание не противоречи на закона и морала. Предлага искането за възобновяване на воденото наказателно производство да не бъде уважавано. Осъденият М. поддържа становището на защитата си. Представителят на държавното обвинение поддържа искането, като твърди, че в хода на воденото производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неизясняване на съществени за изхода на производство факти. Твърди се, че отмереното на осъдения наказание не е съответно на обществената опасност на деянието и дееца. На тези основания се предлага искането да бъде уважено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираното искане на Главния Прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по НОХД №227/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.София е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и е допустимо. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. При внимателен преглед на материалите по делото се установява, че първостепенният съд е одобрил по реда на чл.382 НПК споразумение, сключено между обвиняемия М. и представител на Окръжна прокуратура- гр.София, за престъпление, осъществено при наличието на квалифициращия признак „пияно състояние”. Видно от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство тезата за наличието на алкохол в кръвта на обвиняемия е подкрепена единствено от приложения препис от протокол за извършено химическо изследване на кръв, за която се твърди, че е била взета от М.. В кориците на делото липсват каквито и да е било доказателства, от които може да бъде установено кога е била взета тази кръвна проба, кой е осъществил това действие, кога пробата е била представена на изследващата лаборатория и дали взимането на кръв е било предхождано от извършена проба с техническо средство. При липсата на информация по отношение на тези важни за изхода на производството обстоятелства неправилно съдът е приел за подкрепено от доказателствените материали, че престъплението е било осъществено в „пияно състояние” и незаконосъобразно е било одобрено споразумението. В постановлението за привличане на обвиняем и в споразумението, предложено за одобрение, словно е отразено, че М. е осъществил престъплението като е нарушил чл.15, ал.1 и ал.3, чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.67, ал.1 ППЗДвП, причинил е смъртта на Х. М. и е осъществил това в пияно състояние. В този процесуален документ като правна квалификация на престъплението цифрово е посочена чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, б.”б”, във вр. с ал.1 б. ”в”, във вр. с чл.342, ал.1 НК. При сравнение на цифровото и словното изписване на обвинението се установява съществено противоречие, тъй като в чл.343, ал.4 НК са посочени като квалифициращи обстоятелства увреждането на повече от едно лица, а по делото не е спорно, че единствено Х. М. е пострадал от инкриминираното деяние. Всяко едно от посочените нарушения е било допуснато от представителите на държавното обвинение, като именно прокуратурата е имала не само правото, но и задължението да събере всички относими към предмета на производство доказателствени материали и да квалифицира правилно инкриминираното деяние. Вместо да изпълни това законово изискване представителят на държавното обвинение е сключил обсъжданото споразумение със защитника на обвиняемия М. и е преценил, че същото трябва да бъде представено за одобрение на компетентния да се произнесе по чл.381 и сл. НПК съд. От своя страна съдът е трябвало да констатира допуснатите нарушения, да прецени, че е налице колизия между доказателствените материали и направеното самопризнания (доколкото наличието на квалифициращото обстоятелство по чл.343, ал.3 НК не е било установено по надлежен ред), както и това, че предложената правна квалификация е не само неточна, но и не отговаря на релевантните за изхода на производството факти и на основание чл.382, ал.7 НПК да откаже да го одобри. С одобряването на споразумението в този му вид без съмнение съдът е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, което е и основание за уважаване на искането, възобновяване на приключилото наказателно производство и отмяна на обсъдения съдебен акт. Касационната инстанция намира, че при констатирано съществено нарушение на процесуални правила е безпредметно да обсъжда отмереното на М. наказание. Единствено и само с оглед пълнота на изложението и доколкото има пространни мотиви в искането по отношение на неговия размер и приложението на чл.66, ал.1 НК съдът приема, че при определяне на наказанието и най- вече при преценка за приложението на института на условното осъждане без съмнение трябва да бъдат събрани доказателства за наличието на предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, извършени от осъдения, както и да бъдат отчетени обстоятелствата, че пострадалият не е допринесъл за настъпване на инцидента, той е причинен единствено и само от поведението на М., както и това, че последният е причинил произшествието, като е осъществил множество и различни нарушения на норми на ЗДвП и ППЗДвП. При преценка на обществената опасност на инкриминираното деяние трябва да бъде обсъдено и това, че след смъртта на М. той е оставил две деца (на девет години и на близо година) сираци, което без съмнение трябва да бъде отчетено при отмерване на наказанието. Предвид изложеното съдът прие, искането за основателно и прецени, че трябва да възобнови приключилото наказателно производство, да отмени постановеното по реда на чл.382, ал.7 НПК определение по НОХД №227/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.София и да върне делото за разглеждане по реда на чл.382 НПК от друг състав на Окръжен съд-гр.София. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА по реда на чл.422, ал.1, т.5 НПК производството по НОХД №227/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.София. ОТМЕНЯ определение от 17.05.2012 г., постановено по НОХД №227/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.София. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- гр.София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.