РЕШЕНИЕ № 186 София, 04. ноември 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на седми октомври две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1176 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 307 ГПК. Постъпила е молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 5705/20.07.2019 на Софийския градски съд по гр.д. № 13857/2018, с което е потвърдено решение № 435607/22.06.2018 на Софийския районен съд по гр.д. № 54455/2017 с което е уважен предявеният частичен иск за сумата 10.000,00 лева обезщетение за имуществени вреди от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение на основание чл. 441 ГПК със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД, включващо сумите 4.672,64 лева – част от изплатената цена по отменена публична продан на недвижим имот със законната лихва, 2.399,63 лева платен местен данък със законната лихва, 1.727,73 лева събрана такса за издаване на отмененото постановление за възлагане със законната лихва, 1.200 лева разноски в производството по отмяна на постановлението за възлагане със законната лихва и разноските по делото. Молителят Г. С. Д. иска отмяната на посоченото решение, тъй като са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при неговото решаване и с които той не е могъл да се снабди своевременно. Ответниците по молбата А. А. В. и Т. Н. В. я оспорват, като заявяват, че по отношение на тях не са предприети процесуални действия от длъжниците, но считат, че представените писмени доказателства нямат значение за решаването на делото. Представената заповед за изпълнение не се ползва със сила на пресъдено нещо и не разрешава спор за съществуване вземането, за чието изпълнение е издадена. Третото лице помагач ЗАД „Армеец“ АД, София не взема становище. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като констатира, че атакуваното решение е постановено на 20.07.2019 г., когато е влязло в сила, молбата за отмяна е подадена на 30.10.2019 г. – по-малко от три месеца след 12.08.2019 г. – денят на узнаването на новите обстоятелства, намира, че тя е подадена в срок, редовна е и е допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна. В решението, чиято отмяна се иска е прието, че с отмяната на постановлението за възлагане отпада неговото прехвърлително действие, поради което ищците – купувачи от публичната продан са увредени имуществено с претендираната част от платена от тях цена на имота и с посочените разноски за прехвърлянето и тяхната защита в производството по отмяна на постановлението за възлагане. Представеното съобщение от ЧСИ Р. А. вх. № 12730/12.08.2019, заявление за издаване на заповед за изпълнение и издадената заповед за изпълнение от 25.07.2017 г., влязла в сила на 06.10.2017 г. удостоверяват момента на узнаване на новите доказателства. Те не доказват удовлетворяване на ищците, но доказват обстоятелството, че те разполагат със съдебно потвърдено вземане от длъжниците за сумата 24.000 лева със законната лихва – част от получената от тях цена на имота в размер на 62.956,77 лева. Представените 2 бр. платежни нареждания удостоверяват изплащането на присъдените суми от молителя, а определението по гр.д. № 8076/2017 на СРС – че вземането на ищците срещу длъжниците за подобрения в имота е обезпечено с ипотека върху същия. Видно от изложеното представените писмени доказателства не удостоверяват факти с правно значение по предмета на делото. Те (без представените разписки) удостоверяват обстоятелството, че купувачите не може да бъдат отстранени от имота, без да им бъдат изплатени съответните суми, което важи също и за разликата над 24.000 до размера на 62.956,77 лева, тъй като връщането на имота се дължи на отпаднало основание, т.е. купувачите имат гарантирано право на задържане до връщане на получената от длъжниците цена, както и право на задържане до изплащане на извършените подобрения в качеството им на добросъвестни владелци. Това обаче не засяга присъденото обезщетение по атакуваното решение, тъй като то включва част от горницата над обезпечената част от вземането за обезщетение на имуществените вреди. Предвид изложеното представените писмени доказателства не може да послужат като основание отмяната на атакуваното решение. Ответниците по молбата А. А. В. и Т. Н. В. не претендират разноски. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ молбата на Г. С. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 5705/20.07.2019 на Софийския градски съд по гр.д. № 13857/2018, с което е потвърдено решение № 435607/22.06.2018 на Софийския районен съд по гр.д. № 54455/2017 на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.