1 Р Е Ш Е Н И Е № 294 София, 13.07.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и десета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ при участието на секретаря Р. И. изслуша докладваното от съдия А.С. гр.дело № 2654/2008 година и за да се произнесе взе предвид следното: ` Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. К. К., чрез пълномощника му адв.И. И., против решението от 07.03.2008 г. по гр.д. № 2815/2007 г. на Софийски градски съд, ВК, ІV-Д отд., с което е оставено в сила решението от 19.01.2007 г. по гр.д. № 11417/2001 г. на Софийски районен съд в частта, с която приетия за съвместно разглеждане при условията на чл.286 ГПК/отм./ иск на П. К. К. против М. И. Г. с правно основание чл.31 ал.2 ЗС за сумата 9600 лв. за периода 08.08.2000 г.- 19.04.2006 г. е отхвърлен. С определение № 1113 от 11.09.2009 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по въпроса относно една от предпоставките по чл.31 ал.2 ЗС- писменото поискване до съсобственика-ползувател на имота за заплащане на обезщетение, по който съдът се е произнесъл в противоречие с установена практика на ВКС, която е в смисъл, че за покана за плащането на обезщетение се счита и исковата молба за делба, щом като съдържа волеизявление за такова обезщетение, и ответникът- съсобственик, който ползва съсобствения имот, дължи обезщетение от датата на получаване на исковата молба до датата на предявяване на иска по чл.31 ал.2 ЗС по реда на чл.286 ГПК/отм./. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като съдът неправилно не е зачел писменото поискване по смисъла на чл.31 ал.2 ЗС, материализирано в исковата молба за делба. Ответницата М. И. Г., чрез пълномощника й адв.Д. Ц., изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да постанови обжалваното решение в частта му по иска с правно основание чл.31 ал.2 ЗС, въззивният съд е приел, че не е налице писмена покана от ищеца до ответницата, която е предпоставка за възникване вземането му за обезщетение за ползването само от ответницата на допуснатия до делба съсобствен имот при равни квоти. Приел е, че съдържащото се в исковата молба за делба искане за обезщетение не е покана по смисъла на чл.31 ал. 2 ЗС. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен състав намира за правилно становището, че за покана за плащане на обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС следва да се счита и исковата молба за делба, когато съдържа волеизявление за плащане на обезщетение за ползването на съсобствения имот от ответника. Това волеизявление отговаря на изискването на разпоредбата на чл.31 ал. 2 ЗС, съгласно която, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. В този случай ответникът дължи обезщетение за периода от датата на получаване на тази искова молба за делба, т.е. от деня на писменото поискване, до датата на предявяване на иска по чл.31 ал. 2 ЗС в делбеното производство по реда на чл.286 ГПК/отм./. В случая въззивният съд неправилно е приел, че не е налице посочената предпоставка по чл.31 ал.2 ЗС. В исковата молба за делба се съдържа волеизявление, че ищецът желае ответницата, която ползва съсобствения имот, да му заплаща обезщетение. Препис от тази искова молба е връчен на ответницата на 04.06.2002 г., видно от отрязъка от призовката- л.18 от първоинстанционното дело. Следователно изискваното от посочената разпоредба писмено поискване е налице. В съдебното заседание на 31.01.2008 г. ответницата е направила признание, че след бракоразводното решение тя е ползвала процесния апартамент. Установено е по делото, че имотът е съсобствен на страните- бивши съпрузи, при равни квоти. При това положение предявеният по реда на чл.286 ГПК/отм./ иск с правно основание чл.31 ал.2 ЗС е основателен за периода от деня на писменото поискване- 04.06.2002 г. до 19.04.2006 г. За частта от периода- от 08.08.2000 г. до 03.06.2002 г., предхождащ писменото поискване по смисъла на посочената разпоредба, искът е неоснователен. Относно размера на дължимото обезщетение, като се съобразят данните от заключението на вещото лице в първата инстанция за средните пазарни месечни наемни цени на процесния имот, относими към периода 04.06.2002 г.- 19.04.2006 г., и правото на собственост на ищеца върху ½ ид.ч. от имота, следва извод, че ответницата дължи на ищеца обезщетение в размер на 3 580 лв. за периода от 04.06.2002 г. до 19.04.2006 г. Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в частта за отхвърляне на иска за периода от 04.06.2002 г. до 19.04.2006 г. и за сумата 3 580 лв. и да бъде постановено друго, с което искът за този период и размер да се уважи, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска- 19.04.2006 г. до окончателното изплащане на главницата. А решението в останалата му част- за разликата над 3 580 лв. до 9 600 лв. и за периода от 08.08.2000 г. до 03.06.2002 г. следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответницата разноски за настоящото производство в размер на 342,17 лв. по компенсация Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 07.03.2008 г. по гр.д. № 2815/2007 г. на Софийски градски съд, ВК, ІV-Д отд., в частта, с която е оставено в сила решението от 19.01.2007 г. по гр.д. № 11417/2001 г. на Софийски районен съд в частта за отхвърляне на приетия за съвместно разглеждане при условията на чл.286 ГПК/отм./ иск на П. К. К. против М. И. Г. с правно основание чл.31 ал.2 ЗС до размер на сумата 3580 лв.и за периода 04.06.2002 г.- 19.04.2006 г, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА М. И. Г. от[населено място], [жк] бл.702, вх.Б, ет. 5, ап.26 да заплати на П. К. К. от[населено място], бул. „Д. П.” № 64, вх.ІІІ, ет.І, ап. 4, обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС за периода 04.06.2002 г.- 19.04.2006 г. в размер на 3 580 лв., ведно съ с законната лихва върху тази сума, считано от 19.04.2006 г. до окончателното й изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение в останалата му част. ОСЪЖДА П. К. К. да заплати на М. И. Г. разноски по компенсация в размер на 342,17 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: