3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 376 София, 28.05.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 22 май две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 291/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Ц. М. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. М. П., срещу въззивното определение на Бургаския окръжен съд, V гр. възз. с-в, № 746 от 20.03.2012г. по ч.гр.д. № 406/2012г., с което е оставена без уважение частната жалба на К. Ц. М. против определение № 695 от 21.01.2012г. по гр.д. № 11275/2011г. на Бургаския районен съд, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно правилото на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. ВКС допуска касационно обжалване на тези определения когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да се произнесе по допускане на касационно обжалване на въззивното определение ВКС взе предвид следното. Бургаският районен съд е прекратил производството по делото и го е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд по съображения, че ищецът не се е възползвал от предоставената му с чл. 108, ал. 1, изр. второ ГПК възможност за изборна подсъдност като предяви иска по седалището на поделението, където е полагал труд през процесния период. Поради това следва да се приложи общата местна подсъдност по седалището на ответника. Въззивният съд е потвърдил определението с мотиви, че спорът не е трудов по смисъла на чл. 357 КТ, което е видно от съдържанието на договора за кадрова военна служба. Местно компетентен да разгледа исковете е съдът по местонахождението на ответника Министерство на отбраната. Действително съгласно чл. 108, ал. 1, изр. второ ГПК ищецът има право на избор по отношение на местната подсъдност, но същият е твърдял, че е изпълнявал кадровата военна служба в поделение в [населено място], а не в съдебен район на Бургаския районен съд. Фактът, че поделението е било закрито, а дейността му е преминала към друго, военно формирование, намиращо се в [населено място], също не обуславя подсъдност на спора в БРС. Няма преки отношения между ищеца и поделение на МО. Договорът за кадрова военна служба е сключен с министъра на отбраната и изпълнението му в поделения, намиращи се в различни населени места не обуславя преки отношения с конкретното поделение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на въпроса за характера на правоотношението /трудово или служебно/ по претенцията за заплащане на извънреден труд на кадрови военнослужещ, и приложима ли е разпоредбата на чл. 108, ал. 1, предл. второ ГПК в този случай. Прилага съдебна практика. ВКС намира, че поставените въпроси са от значение за решаването на делото, но по първия от тях не е налице твърдяното противоречие. С приложеното определение № 578/2011г. ІV г.о. ВКС е разрешен въпрос по прилагането на чл. 114 ГПК по трудов спор. В настоящия случай правоотношението между страните не е трудово. То е възникнало на основание чл. 115 и чл. 119 от Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България /отм./. Разпоредбата на чл. 114 ГПК се прилага само относно лицата, наети по трудово правоотношение - в този смисъл например е определение № 482 от 23.09.2009г. по ч.гр.д. № 503/2009г. ІІІ г.о. ВКС. Относно местната подсъдност на споровете по изпълнението на договор за кадрова военна служба важат общите правила за подсъдност на исковете. По втория от поставените въпроси следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Както бе изложено по-горе въззивният съд е приел, че договорът за кадрова военна служба е сключен с министъра на отбраната, поради което изпълнението му в поделения, намиращи се в различни населени места не обуславя преки отношения с конкретното поделение. Поради това, че няма преки отношения между ищеца и поделение на МО, искът следва да се предяви по местонахождението на министерството. ВКС намира, че въззивният съд не е приложил разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. второ ГПК в точния й смисъл. Няма пречка искът да се предяви по местонахождението на поделението, където ищецът е полагал труд, така както е приел първоинстанционният съд. В случая обаче няма данни по делото в подкрепа на твърдението, че правоприемник на закритото поделение в [населено място] е друго поделение в [населено място]. Няма и признания в тази насока от ответника, както се твърди в частната жалба. Данните по делото са, че след закриване на военно формирование 22730 – П., документацията му е сдадена в Оперативния архив на БА. При липса на доказателства за твърдяното правоприемство, доводите на ищеца за местна подсъдност по местонахождението на поделение в [населено място], са неоснователни. Въззивното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Бургаския окръжен съд, V гр. възз. с-в, № 746 от 20.03.2012г. по ч.гр.д. № 406/2012г. ОСТАВЯ В СИЛА определението на Бургаския окръжен съд, V гр. възз. с-в, № 746 от 20.03.2012г. по ч.гр.д. № 406/2012г. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Председател: Членове: