1 Р Е Ш Е Н И Е № 595 гр. С., 27 декември 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов Кети Маркова при секретар Иванка Илиева и с участието на прокурор от ВКП Руско Карагогов , изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 611/2010 г. Делото е образувано по касационни жалби, подадени срещу въззивно решение №180 /26.05.2010г. по ВНОХД №194 / 2010г. на Софийския апелативен съд от упълномощеният защитник на подсъдимия К. Д. К. - адвокат П. П. от САК и от частните обвинители и граждански ищци В. Ч. Б. И Д. Ч. С., чрез техния повереник - адвокат К. Д. Д. от АК гр.Благоевград Жалбата на защитата на подсъдимия е срещу потвърдителната и изменителна част на решението. Иска се оправдаване по обвинението и отхвърляне на предявените граждански искове. При условията на алтернативност се иска намаляване на размера на присъдените обезщетения. Съображенията в жалбата са следните: 1) в нарушение на чл.116 НПК обвинението и съдебните актове на инстанционните съдилища се крепят на самопризнанието на подсъдимия, без то да е подкрепено и от други преки доказателства, а косвените такива не водят до единствено възможния извод че подсъдимият К. е извършил деянието; 2) показанията на свид.Т. и свид.Стоянов , използвани за установяване на авторството, се отнасят до управляването на процесния автомобил от подсъдимия К. в различни периоди от време, но не и относно фактите на деянието и неговия автор към момента на настъпването на ПТП-то. Нарушенията на материалния закон са: 1) неправилно не е приложен чл.15 от НК, при установените факти за механизма на произшествието, че при конкретно установената скорост на водача , която е била в рамките на законоустановената за населеното място, първоначалното осветяване на насрещно движещият се пешеходец и своевременното реагиране за аварийно спиране от страна на водача, същият не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара , т.е., автомобилът би спрял на 0,35м след мястото на удара ; 2) към момента на удара пострадалият се е намирал на 1,75м. от дясната ограничителна линия на пътното платно и ударът е настъпил почти в средата на лентата за движение на подсъдимия, поради което е могъл да забележи включените фарове и да се премести на банкета, което не е сторил и е нарушил чл.108, ал.2 от ЗДвП, при наличен банкет, се е движил на пътното платно и сам се е поставил в ситуация да бъде увреден ; 3) неоснователно са увеличени размерите за присъдените обезщетения и в нарушение на чл.51 ЗЗД е игнориран съществения принос пострадалия за настъпване на инкриминирания резултат В жалбата на частните обвинители и граждански ищци се твърдят нарушения по чл.348, ал.1,т.1-3 НПК, както следва : 1) нарушени са чл.13, чл.14 и чл.107, ал.3 и ал.5 НПК; 2) неправилно подсъдимият е оправдан по обвинението за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП; 3) неправилно е приложена разпоредбата на чл.52 ЗЗД, тъй като не са оценени действителните болки и страдания на наследниците на пострадалия от деянието, надвишена е ролята на съпричиняването, т.е. приложен е неправилно чл.51, ал.2 ЗЗД; 4) неправилно наказанието е отложено по чл.66 НК , вместо ефективното му изтърпяване. Иска се осъждане по първоначално внесеното обвинение, налагане ефективно изтърпяване на наказанието и присъждане на обезщетението в претендирания с исковете размер, респективно отмяна и връщане делото за ново разглеждане. В съдебно заседание подсъдимият К. не се явява редовно призован .За него се явява упълномощеният от него защитник - адвокат И. Н.. Не се явява, редовно призован, адвокат П. , който е заменен от подсъдимия с нов процесулен представител - адвокат Н.. Защитата поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и заявява исканията за оправдаване по обвинението и отхвърляне като неоснователни на гражданските искове. Оспорва се като неоснователна жалбата на частните обвинители и граждански ищци. В съдебно заседание не се явява, редовно призована, частната обвинителка и гражданската ищца В. Б., която не сочи уважителна причина за неявяването си. Явява се частната обвинителка и гражданска ищца Д. С. с повереника и на двете - адвокат К. Д., който поддържа жалбата и иска уважаването й, респ. ,оспорва жалбата на подсъдимия като неоснователна. ПРОКУРОРЪТ от ВКП намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и основателна жалбата на частните обвинители срещу гражданско-отхвърлителната част на решението. Намира, че следва да се прецени дали обезщетенията съответстват на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото , съобрази доводите на страните и в пределите на проверка и в рамките на правомощията си, прие следното : С присъда № 229 от 09.11.2009г, по НОХД № 335/2009г., на Благоевградския окръжен съд подсъдимият К. Д. К. е признат за виновен в това, че на 14.09.2008г. в около 20.00 часа, гр.Благоевград, на бул."Пейо Я." в района на магазин „С. дом", при управление на МПС - л.а. марка „Ауди", модел „100 СС" с ДК № КН 0008 АР, в посока от жк."Струмско" към жк."Еленово", е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.1 и 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Ч. М. С., като след деянието е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343 ал.З б."б", вр. чл.343 ал.1 б."в", вр. чл.342 ал.1 пр.З, и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години и на лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Изпълнението на лишаването от свобода е отложено за изпитателен срок от пет години. С присъдата са уважени частично - за сумите от по 30 000лв., гражданските искове, предявени от дъщерите на пострадалия Д. С. и В. Б. срещу подсъдимия, като в останалите им части до пълния предявен размер от по 100 000лв. са отхвърлени като неоснователни. С въззивно решение от 26.05.2010г. по ВНОХД № 194 по описа за 2010г.на Софийския апелативен съд е изменена гореописаната присъда, като подсъдимият К. Д. К. е признат за невиновен в това да е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.1 от ЗДП и е оправдан по повдигнатото обвинение. Присъдата е изменена и в гражданско-осъдителната й част, като е увеличен размера на присъдените обезщетения на В. Ч. Б. и Д. Ч. С. от по 30 000 лв. на по 50 000 лв../петдесет хиляди лева/ за всяка от тях. Подсъдимият К. Д. К. е осъден да заплати допълнителна държавна такса върху уважената част от гражданските искове в размер на 1 600лв., както и направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 40лв., като е потвърдил присъдата в останала й част. По жалбата на подсъдимия. Жалбата на подсъдимия е НЕОСНОВАТЕЛНА. Голосновно се твърди в жалбата, че обвинението и изводите в присъдата и решението относно авторството на деянието от подсъдимия се крепят само на неговите самопризнания в обясненията му, дадени пред съдия в досъдебното производство . Приобщените от съдилищата по фактите обяснения на подсъдимия, дадени пред съдия в досъдебното производство, съдържащи самопризнания за извършеното от него деяние, не са единственият източник на доказателствени факти, установяващи извършителя на инкриминираното деяние, поради което не е нарушен принципа в чл.116 ал.1 от НПК обвинението и присъдата да не се основават само и единствено на самопризнанията на подсъдимото лице. Инстанционните съдилища са събрали множество други доказателствени източници, съвкупната оценка на които е довела до единственият възможен извод, че подсъдимият К. е автор на деянието. Фактическите констатации, че ПТП е осъществено от водач, управлявал автомобила, марка „Ауди", модел „100 СС" с ДК № КН 0008 АР, с който на 14.09.2008г. в гр.Благоевград, на бул."Пейо Я." в района на магазин „С. дом", в около 20.00 часа, в дясната част на пътното платно при челен удар в преднатя дясна част на лекия автомобил е ударен пешеходецът Ч. М. С., в резултат на което са му причинени несъвместими с живота травматични увреждания и е причинена смъртта му са несъмнено установени от всички събрани доказателствени източници. Установено е също така от показанията на свид.С. – очевидец, която е наблюдавала удара на пешеходеца от дома си и на свид.Пингалов, който първи на пътя е спрял и се притекъл на помощ на лежащият на пътното платно пострадал, че след удара водачачът на лекия автомобил е избягал от местопроизшествието. Фактическите констатации, че автомобилът е бил управляван от подсъдимият К. в момента на удара на пешеходеца, са изведени не само от самопризнанието на подсъдимия, направено в подробните обяснения на подс.Кацарски, дадени на досъдебното производство на 18.09.2008г, пред съдия, след като е бил привлечен като обвиняем, но и от многобройните писмени и гласни доказателствени средства. Обясненията му са проверени с данните от показанията на свидетелката С., свидетелите Т. и Пингалов, с данните от протокола за оглед на местопроизшествие, протокола за оглед на веществени доказателства, протокола за претърсване и изземване на лек автомобил Ауди, заключение на трасологична експертиза, заключението на СМЕ на труп, заключение на САТЕ, в резултат на който анализ са потвърдени като непротиворечиви съдържащите признания в обяснения на обвиняемия. От тези доказателствени източници безпротиворечиво е установено, че подсъдимият К. е управлявал процесния лек автомобил Ауди по време на ПТП с пострадалия Ч. С., който се е движил в края на пътното платно срещу посоката на движение на подсъдимия , че ударът с пешеходеца е бил челен, като от удара се е счупило предното панорамно стъкло и предния десен мигач на автомобила и водачът е избягал от местопроизшествието. Приобщените по делото обяснения на подсъдимия съвпадат и с видяното от свидетелката –очевидка, която макар и да не е идентифицирала личността на дееца, и двамата са установили факти , които са специфични на конкретното поведение на дееца и могат да се твърдят само ако действително са се случили. В приобщените и анализирани от съдилищата обяснения на подсъдимия той твърди, че е видял удар на тяло върху предното стъкло на автомобила, което се счупило, но не е спрял, а само е намалил скоростта и не е продължил пътя си, а се върнал в гр.Кочериново, където има къща, оставил колата в двора й, и се прибрал в Благоевград с такси. Въззивният съд е отговорил в мотивите на решението на доводите на защитата на подсъдимия, че забраната по чл.116 ал.1 НПК не е нарушена, тъй като осъдителната присъда и решението, не се основават само на самопризнанието на подсъдимия. То е подкрепено и от други доказателствени източници. Няма пречка самопризнанието да бъде кредитирано, дори и когато подкрепящите го доказателства са косвени, когато при тяхната съпоставка е възможен само един единствен извод за деянието и дееца. При очертаната проверка на достоверността на признанието и на показанията на свидетелката-очевидка, неоснователно се твърди, че за авторството на деянието са кредитирани само доказателствени фактически данни, изводими от показанията на свид.Т. и свид.Стоянов , които сочат за управляването на процесния автомобил от подсъдимия в различни периоди, но нямат конкретни възприятия за инкриминираната дата. Съдилищата са приели за установено от показанията на свид.Янко Т. , съсед на подсъдимия, че на инкриминираната дата 14.09.2008 г. в 19.30 часа подсъдимият се е намирал в къщата си в гр.Кочериново. Установено е също , че той е ползвал по същото време Лек автомобил марка “Ауди100 СС”, с рег.№КН 0008 АР, собственост на свидетеля С. С., който я е предоставил във владението на подсъдимия, за да я ползва където имал къща. Свидетелят Т., който стопанисва магазин, разположен срещу къщата на подсъдимия, е видял, че К. кара бяло „Ауди" в процесната дъждовната вечер , с което е потеглил, а след около час и половина – два, отново де е върнал. Данни за авторството на деянието са изведени от анализа на обективните находки по тялото и дрехите на пострадалия с парчетата от лек автомобил - бяла лайсна и червени и оранжеви плексигласови части , щампованите надписи върху намерените части от автомобил, установяващи , че ударът е причинен от процесното МПС. От протокола за оглед на автомобила е установено, че има същите повреди (по преден десен фар, преден десен мигач и лайсната), на каквито повреди отговарят намерените при огледа на местопроизшествието авточасти, които принадлежат на иззетият от дома на подсъдимия автомобил бяло „АУДИ", модел „100”. Специфични фактически данни в поведението на извършителя на деянието, които могат да се потвърдят от два различни източника само ако действително са настъпили се състоял в изложеното и от С. и в обясненията на подсъдимия пред съдия в досъдебната фаза, че той не е намалил скоростта при наличието на пешеходеца на пътя и не е спрял след удара с него, както и не е слязъл от колата , а е продължил движението си. Следователно събраните доказателствени източници еднозначно са установили автомобилът и водачът му, които са причинили удара на пешеходеца. По делото е безспорно установено , че смъртта на пострадалия е получена от травматичните увреждания причинени му от удара с лекия автомобил, управляван в процесната нощ от подсъдимият К.. По делото са събрани, проверени и оценени в тяхната съвкупност както обективните находки по дрехите и тялото на пострадалия , така и веществените доказателства иззети при огледа на местопроизшествието като парчета от лек автомобил - бяла лайсна и червени и оранжеви плексигласови части. От обективните находки по тялото на пострадалия - разположението на нараняванията му, по делото е установено, че съприкосновението му с автомобила е в момент когато той е бил обърнат с лице и гърди срещу автомобила и инициалният удар е по предно-срединната повърхност на подбедрицата и коляното в дясно. От данните от свидетелят Пингалов , който първи установил пострадалия на пътя в 20.15ч., пострадалият е лежал по гръб, като краката му са се намирали на пътното платно, а останалата част от него - на банкета. По делото е установено, че пострадалият е получил фрактура на черепа и черепната основа, контузия на мозъка, травматични субдурален и субарахноидален кръвоизливи, оток на мозъка с вклиняване, счупване на дясна подбедрица, множество охлузвания, отоци и кръвонасядания по лицето, гърдите и крайниците, разкъсно-контузна рана на челото в ляво, сърдечна хипертрофия, ингвинална херния, довели до смъртта му. Одорологичната експертиза законосъобразно не е ценена като доказателствено средство , а само като способ за насочване на разследването към доказателствени източници, които могат да бъдат събрани по реда на НПК за изясняване на подлежащите на доказване факти относно това , кой е водачът на автомобила ударил пеешеходеца на процесната дата. Не са допуснати твърдяните нарушение на материалния закон. Приложен е законът , който еследвало да бъде приложен. Правилни са изводите при установените факти, че с поведението си подсъдимият К. е осъществил състава на престъплението по чл. 343 ал.З б."б", вр. чл.343 ал.1 б."в", вр. чл.342 ал.1 пр.З от НК, вр. чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДП, ,тъй като се е движел с несъобразена с пътната обстановка скорост и не е възприел своевременно възникнала опасност за движението, той е причинил ПТП със смъртен резултат. Не може да се възприеме тезата на защитата за наличието на случайно деяние. Неоснователни са доводите за приложимост на разпоредбата на чл. 15 от НК. За да бъде деянието случайно, би следвало К. не само да не е възприел С. на пътя като опасност за движението, но и обективно да не е могъл да го стори, както и да не е имал правно задължение за това. Тези предпоставки не са налице. Скоростта на движение на автомобила в конкретния случай е установена въз основа на повредите по автомобила и уврежданията по тялото на пострадалия, след първоначалното съприкосновение. Тя е определена в диапазона 50-60 км/ч. Изводът, че поведението на К. обективира избор на разрешена, но не и на съобразена с конкретната пътна обстановка скорост е верен. Установено е, че времето и условията на пътя, а именно : мократа пътна настилка, затруднената видимост от валежа и смрачаването, придвижването на пострадалия на пътното платно, защото в района на удара е имало насипани с камъни участъци от банкета (спр. установеното то свидетелката С.) , са задължавали подсъдимият да намали допълнително скоростта и да се движи , както е установено от САТЕ, с около 45-49 км/ч, за да е в състояние да предотврати удара. Още повече, защото по делото е установено и от обясненията на подсъдимия, че преди удара, той не е възприел движещият се по пътното платно пешеходец, който се е намирал на пътното платно и е представлявал опасност на пътя, с което той е трябвало да се съобрази. Правилен е изводът на съдилищата, че при наличието на такава опасност, съгласно чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП, водачът е бил длъжен да намали скоростта, а при необходимост, дори да спре ППС. Правилно съдилищата са установили, че като не е предприел намаляване на скоростта на движение, защото не е възприел опасността на пътя, а е могъл и е бил длъжен да го стори, несъобразената скорост не му е позволила да спре преди удара. Основателно са увеличени от въззивната инстанция размерите на присъдените обезщетения в съответствие на степента на болките и страданията на ищците от нематериялните им вреди при съобразяване и с тежестта на съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия. Вярно е, че в случая пострадалият също е нарушил правилата за движение.Нарушението ме правилно е изведено по чл. 108 от ЗДвП , защото към момента на удара пострадалият се е намирал на 1,75м. от дясната ограничителна линия на пътното платно и ударът е настъпил почти в средата на лентата за движение на подсъдимия, въпреки съществуващият банкет - той се е движил по пътното платно. Но е съобразено и обстоятелството, че макар и пешеходецът да се е движил на пътното платно, при съществуващ банкет, поради обективните пречки за използване на банкета в някои участъци на пътя , като този на ПТП, нарушението му е по-малко укоримо от това на подсъдимия, който е могъл и е бил длъжен да го види и да реагира на появата му като опасност на пътя. По жалбата на ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЦИ. В голяма степен отговорите на жалбата на частните обвинители и граждански се съдържат и изложените вече мотиви. Голословните твърдения за нарушаване на правилата за обективно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото като немотивирани и неподкрепени с нито е един конкретен довод , следва да се оставят без уважение. Проверката и анализът на доказателствата е в съгласие с изискванията на чл.107 НПК. Неоснователно се оспорва оправдаването на подсъдимия за нарушението по чл.20, ал.1 ЗдвП. Подсъдимият не е допуснал и нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП , което да е в пряка и непосредствена причинна връзка със съставомерните последици, каквото е изведеното на нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП. Следователно правилно е оправдан по първоначалното обвинение за нарушение по чл.20, ал.1 ЗДвП. Наказанието е справедливо. То е отмерено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и правилно е отложено за изпълнение по чл.66 НК.Фактическите данни, обуславящи ниската степен на обществена опасност на дееца, който е неосъждан , с трудова ангажираност , не е имал нарушения правилата за движение по пътищата, оправдават изводите, че са налице всички предпоставки за правилността на извода, че като личност с невисока степен на обществена опасност спрямо него може да се постигне възпиращото, поправителното и превъзпитателно въздействие на наказанието и без да бъде изолиран от обществото , в рамките на определения от съда изпитателен срок на отлагане изпълнението на наказанието.Същото е валидно и за срока на наказанието лишаване от права, който е съответен на извършеното. Обезщетението за всеки от ищците е справедливо, защото от една страна е отразено в размера му и съпричиняването от пострадалия, а от друга, са оценени и действителните болки и страдания на ищците със завишаване размерите на присъдените обезщетения от предходната инстанция. Водим от тези мотиви ВКС на РБ , на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №180 /26.05.2010г. по ВНОХД №194 / 2010г. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :