Р Е Ш Е Н И Е № 147 София , 15.06.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галина Захарова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Биляна Чочева при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора К.Софиянски изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 457/2018 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 423, ал.1 от НПК по искане от адвоката на осъдения Д. Т. И. за възобновяване на чнд №246/2017 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора. В искането и пледоарията на защитата пред касационната инстанция се сочи, че осъденият не е информиран и надлежно призован за образуваното срещу него производство по чл. 306, ал.1 ,т.1 от НПК, което налага новото му провеждане. Прокурорът пледира делото да бъде прекратено, тъй като искането е отправено след законния шестмесечен срок по чл.423, ал.1 от НПК. Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : Окръжният съд в гр. Стара Загора с определение № 450 от 16.06.2017 г. по чнд № 246/2017 г. групирал наложените на Д. Т. И. наказания до размера на най-тежкото от тях – лишаване от свобода за срок от четири години, което увеличил на основание чл. 24 от НК с още две години, търпими при първоначален строг режим, и присъединил към него наказанието глоба в от 2 800 лева. Съгласно чл.25, ал.2 от НК съдът приспаднал от така определената санкция изтърпения срок от две години и осем месеца лишаване от свобода. Определението не е обжалвано и влязло в сила на 04.07.2017 г. Искането за възобновяване е с дата 16.04.2018 г. В него осъденият заявява, че е узнал за определеното общо наказание през м.март 2018 г., когато в хода на нохд № 451/2017 г. на Районен съд-гр. Айтос била представена актуална справка за неговата съдимост. По делото няма доказателства осъденият да е бил информиран за резултата на чнд №246/2017 г. преди тази дата. Касационната проверка отхвърля твърдението на прокурора, че това е станало на 16.08.2017 г., когато искателят е започнал да търпи наказание по атакуваното определение, видно от приложеното на стр.72 от досието по делото писмо на прокурора в Окръжна прокуратура–гр. Стара Загора Р.Р. до Окръжен съд-Стара Загора. Тази кореспонденция ангажира единствено страните по нея и не установява убедително, че Д. И. е бил уведомен за извършеното групиране на наказания. Привеждането му в затвора в гр. Бургас не доказва у него знание, че в самостоятелно производство е извършено групиране, засягащо осем от наложените му наказания. Ето защо искането на осъдения Д. И. е допустимо, тъй като е направено от процесуалнолегитимирана страна в законния шестмесечен срок и се отнася до съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество то е основателно поради следните съображения: Производството е проведено неприсъствено за подсъдимия. Призовката за първото съдебно заседание на 23.05.2017 г. не му била връчена, тъй като призовкарят не го открил на посочения в нея адрес - [населено място], ул.” Д. П. Б.” № *. Съставът на Окръжен съд-гр. Стара Загора приел, че призоваването на осъдения е нередовно, местонахождението му е неизвестно и не дал ход на делото, на въпреки това назначил служебен защитник на основание чл. 94, ал.1, т.8 от НПК и изискал справки за регистрираните адреси на осъдения и за задграничните му пътувания.. Следващото заседание било насрочено за 16.06.2017 г. Призовката на осъдения отново била изпратена на адрес в [населено място], ул.” Д. П. Б.” № *, посочен за единствено известен в базата данни за населението. Тя за пореден път не била връчена на лицето, тъй като то не живеело там. От Областната дирекция на МВР-гр. Стара Загора постъпила административна справка, според която липсвали данни за задгранични пътувания на Д. Т. И., с уговорка, че тази информация е непълна. При тези данни съдът решил, че осъденият не е намерен на посочения от него адрес и като се позовал на чл.269, ал.3, т.1 от НПК, дал ход на делото и постановил оспорваното определение. Настоящият съдебен състав счита, че не са били налице процесуални предпоставки за задочно съдебно производство. Цитираната от окръжния съд разпоредба на чл.269, ал.3, т.1 от НПК е неправилно разтълкувана. Тя е относима към хипотези, при които, в конкретен процес, подсъдимият е посочил адрес и не е намерен на него или го е променил, без да уведоми съответния орган. В рамките на чнд №246/2017 г. Д. И. не е заявил адрес – нещо повече, той изобщо не е знаел за образуваното производство за групиране на наказания, тъй като то е инициирано от прокурора. Ето защо осъденият не би могъл да уведоми който и да било съдебен орган за промяна на местонахождението си . Тук е мястото да се подчертае, че напускане на адресната регистрация само по себе си не презумира нарушение на наказателнопроцесуални задължения. Вж. Colozza v. Italy, ЕСПЧ , жалба № 9317/81 Съдът е следвало да предизвика щателно издирване на подсъдимия и едва след изчерпване на неговите възможности да обсъди хипотеза за задочно производство. В досието на делото е приложено писмо № 5332 от 20.04.2018 г. на Окръжна прокуратура–гр. Стара Загора, в което има данни, че две седмици преди решаване на делото прокуратурата е поискала издирване на Д. И. за привеждане в изпълнение на присъда по нохд № 407/2015 г. на Окръжен съд–Стара Загора. Очевидно тези действия са дали резултат, тъй като на 16.08.2017 г. Д. И. вече е бил в затвора в гр. Бургас. Ако съдът бе проявил нужното старание да издири и призове осъдения той би могъл да разчита на не по-малък успех за откриването му от този , постигнат при изпълнение на вече наложени наказания. Разглеждането на делото без редовно призоваване на подсъдимия извън хипотезите на чл. 269, ал.3 от НПК опорочава производството по кумулиране на наказания и предпоставя основанието на чл. 423, ал.1, пр.1 от НПК за възобновяване на производството и новото му разглеждане от окръжния съд. Този изход на възобновителното производство предпоставя съгласно чл. 423, ал.4 от НПК произнасяне и по мярката за неотклонение на задочно осъдения, тъй като той е задържан в изпълнение на влязлото в сила определение на окръжния съд. Данните по делото разкриват условията на чл. 63, ал.1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража. Осъденият е санкциониран за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода. Установено е по делото , че той е напуснал адреса си и е издирван за изпълнение на влезли в сила присъди. Тези обстоятелства водят до извод за трудноконтролируема мобилност на Д. И., обуславяща реална опасност той да се укрие преди да завърши производството по определяне на общо наказание. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 425, ал.1, т.1 във връзка с чл. 423, ал.1 и ал.4 от НПК Р Е Ш И ВЪЗОБНОВЯВА производството по чнд № 246/2017 г. по описа на Окръжен съд-гр. Стара Загора, ОТМЕНЯВА постановеното по него определение № 450 от 16.06.2017 г. и връща делото за ново разглеждане от същия съд . Взема по отношение на осъдения Д. Т. И. мярка за неотклонение „задържане под стража”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2..