Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 469                                               гр. София, 20 ноември 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и девета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                 ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА                                                                                  БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Румяна Виденова       и в присъствието на прокурора Петя Маринова        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 496 по описа за 2009 г   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. П. Р., депозирана чрез защитата му, срещу осъдителната част на въззивна присъда на Пловдивски апелативен съд № 135 от 15.06.09 г, по ВНОХД № 395/08, с която е изменена присъда № 52 от 10.06.2008 г, по НОХД № 920/07 на Пазарджишкия окръжен съд, като престъплението по чл. 205, ал. 1, т. 2 вр. чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 НК е преквалифицирано по чл. 205, ал. 1, т. 3 вр. чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 НК, подсъдимият е оправдан по чл. 219 НК за разликата в размера на причинената вреда от 7 664 лв до 9 001 лв, присъдата е отменена относно осъждането по чл. 254 а, ал. 1 НК, и, на основание чл. 78 а НК, деецът е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба, в размер на 600 лв, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, в чийто диспозитив са изложени множество обстоятелства, извън признаците от състава на престъплението, какъвто подход е не само ненужен, но и процесуално неиздържан, жалбоподателят е признат за виновен в това, че в качеството си на длъжностно лице - временно изпълняващ длъжността кмет на Община Б., при условията на продължавано престъпление, през август 2005 г, не е положил достатъчно грижи за управлението, ръководенето и стопанисването на повереното му имущество и от това са последвали значителни щети, в размер на 9 001 лв, като деянието е извършено умишлено, с оглед на което и на основание чл. 219, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода”, както и на „лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност”, за срок от три години, като е оправдан за сумата 27 148, 20 лв, както и по обвинението по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Признат е за виновен и в това, че в същото длъжностно качество, през август 2005 г, е присвоил чужди пари, собственост на Община Б., в размер на 42 000 лв, връчени му в това му качество и поверени му да ги управлява, като за улесняване на присвояването е извършил и престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, и присвояването е в особено големи размери, като присвоените пари са внесени до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, с оглед на което и на основание чл. 205, ал. 1, т. 2 вр. чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода”, като е оправдан за разликата до 50 637 лв, както и по чл. 203 вр. чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201 НК. Признат е за виновен и в това, че в същото длъжностно качество, в нарушение на бюджетния закон, се е разпоредил с бюджетни средства с целево предназначение, в размер на 6 564 лв, не по предназначението им, с оглед на което и на основание чл. 254 а, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на шест месеца „лишаване от свобода”, и „лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност”, за срок от три години. На основание чл. 23, ал. 1 НК, му е определено едно най-тежко общо наказание: три години „лишаване от свобода”, отложено по чл. 66, ал. 1 НК, за изпитателен срок от пет години, и „лишаване от право да заема държавна и обществена длъжност”, за срок от три години. С жалбата се релевират нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Оспорват се доказателствените изводи на въззивната инстанция, като се твърди, че доказателствените източници са интерпретирани невярно. Сочи се, че не са взети предвид гласни доказателства, установяващи, че областният управител и началникът на „Гражданска защита” са разпоредили да бъдат съставени инкриминираните документи с цел да бъдат отпуснати средства за преодоляване на последиците от наводнението. Твърди се, че не са съобразени показанията на св. К, св. Д св. Родев. Сочи се, няма доказателства жалбоподателят да е целял трансформиране на имущество, общинска собственост, в собственост на ЕТ Г. П. Оспорва се възможността да бъде ползвано заключението на тройната техническа експертиза. Изтъква се, че не е отговорено на възраженията срещу съставомерността на умишлената безстопанственост и длъжностното присвояване, както и не е аргументирано защо се отказва приложението на чл. 13, чл. 14 или чл. 15 НК. С жалбата се иска да бъде отменена обжалваната част на въззивната присъда и подсъдимият да бъде оправдан, или, делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата и за оправдаване на жалбоподателя. Алтернативно, деянието по чл. от 219, ал. 3 НК да бъде преквалифицирано по ал. 1 и да бъде приложен Законът за амнистия, приет с ДВ, бр. 25/7.04.2009 г. Жалбоподателят не участва лично в касационното производство. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Жалбата е неоснователна.   Релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато.   Пловдивският апелативен съд е подложил на обстоен анализ доказателствената съвкупност, като е спазил изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Изводите му почиват на вярна интерпретация на събраните доказателства и доказателствени средства, тоест, липсва порок във вътрешното убеждение по релевантните факти. Свидетелските показания, включително тези на св. К, св. Д, св. Р, са ценени, наред с писмените доказателства, касаещи процесните строително-монтажни работи / фактури, протоколи образец 19 /, и заключението на тройната техническа експертиза. Отчетено е, че св. К, управител на „Райкомерс” ООД, е заинтересован да твърди, че вписаните в съответните документи и предварително заплатени строително-монтажни работи са извършени, опровергано от показанията на св. Р от заключението на тройната техническа експертиза. Въззивният съд е взел предвид показанията на св. Д, като ги е съпоставил с казаното от св. Р, и отчитайки заключението на експертизата за т. нар. „скрити работи”, тоест, такива, за които е следвало да се изготвят нарочни протоколи, каквито липсват, е приел, че в тази част на обвинението по чл. 219 НК деецът не следва да носи наказателна отговорност. Подробно е аргументирано в коя част е кредитирана тройната техническа експертиза и по какви съображения, а и липсва основание тази експертиза да бъде изключена от доказателствената съвкупност. По делото е установено, че инкриминираните документи, които по закон представляват доказателство за приключена работа, са съставени преди работата да е извършена. Подсъдимият не оспорва този факт, но твърди, че е действал по разпореждане на областния управител. Въззивният съд не е дал вяра на св. К св. Варев, че областният управител - св. Д началникът на „Гражданска защита” - св. К са разпоредили съставянето на документи за несвършена работа, тъй като е кредитирал показанията на посочените длъжностни лица, отрекли този факт. Съгласно чл. 16 НК, не е виновно извършено деянието, което е осъществено в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага очевидно за дееца престъпление. Следователно, не всяко противоречащо на закона разпореждане води до отпадане на наказателната отговорност, а само това, извършено при хипотезата на чл. 16 НК. В случая, евентуално дадена неправомерна устна заповед отнасяща се до съставяне на документи с невярно съдържание, не попада в обсега на чл. 16 НК, на две основания: 1/ разпореждането на висшестоящ ръководител следва да бъде направено писмено, тоест, даването на устна заповед не е по установения за това ред, 2/ заповед да бъдат съставени документи, отчитащи несвършена работа, налага извършване на очевидно за дееца престъпление. Ето защо, отговорността на жалбоподателя не може да отпадне при условията на чл. 16 НК. На следващо място, въззивният съд е съобразил всички писмени доказателства и е потвърдил осъдителната присъда само за тези строително-монтажни работи, за които е безспорно, че не са извършени, а дължимите за тях парични средства са изплатени предварително. Обстойно са обсъдени възраженията на защитата срещу доказателствената основа на престъпленията по чл. 219 НК и по чл. 205 НК и е даден правилен отговор на въпроса защо доказателствената съвкупност изключва възможността за отпадане на наказателната отговорност и оневиняване на жалбоподателя. По тези съображения, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не може да бъде уважено искането за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.   Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Кръгът от релевантни факти е квалифициран правилно. Касае се за умишлена безстопанственост, както е приел и въззивният съд. В действията на подсъдимия липсва непредпазливост, поради което деянието не може да бъде преквалифицирано по чл. 219, ал. 1 НК, откъдето следва, че искането за приложение на Закона за амнистия, приет с ДВ, бр. 25/7.04.2009 г, не може да бъде уважено. Мотивът да бъдат извършени престъпленията е да бъдат преодолени последиците от наводнението, но той не изключва наказателната отговорност, тъй като за постигането на целта са извършени неправомерни действия, попадащи в обсега на НК. Въззивният съд е изложил подробни съображения относно признаците от съставите на престъпленията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, които са правилни и се възприемат от настоящата инстанция. Защитата изтъква, че деецът не е целял да трансформира сумата 42 000 лв, собственост на Община, Белово, в собственост на едноличния търговец П. , който факт обаче има отношение не към вината, а към мотива, за който вече бяха изложени съображения, че не отменя съставомерността на деянието. Деецът се е разпоредил неправомерно със средства на Общината и така е обогатил патримониума на едноличния търговец, получил заплащане за работа, която не е извършил. Налице е и субективната страна на длъжностното присвояване, тъй като подсъдимият е съзнавал признаците от обективната страна на състава. Доводите на защитата за приложение на чл. 13 НК и чл. 15 НК са получили отговор от въззивната инстанция, която законосъобразно е приела, че, в случая, нито една от тези хипотеза не е налице. Неоснователно се сочи, че може да намери приложение нормата на чл. 14 НК. Това би било възможно, ако от релевантните факти следва, че жалбоподателят е действал при условията на незнание на фактически обстоятелства от съставите на престъпленията, за които е осъден, а настоящият случай не е такъв. Не може да бъде уважено искането за отмяна на въззивния акт и оправдаване на жалбоподателя, тъй като липсва хипотезата на осъждане за несъставомерно деяние, което прави неприложима нормата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.   По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 135 от 15.06.2009 г на Пловдивски апелативен съд, по ВНОХД № 395/08. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: