Ключови фрази
Кумулации * критерии за определяне на по-тежкото наказание

Р Е Ш Е Н И Е

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

224

 

гр. София, 29 април 2010г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

            Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети  април,  две хиляди и десета година,  в състав:

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ВЕРОНИКА  ИМОВА

       ЧЛЕНОВЕ :   ФИДАНКА  ПЕНЕВА

                                                                          КЕТИ  МАРКОВА

 

 

при  участието на секретаря  ЛИЛИЯ  ГАВРИЛОВА

и в присъствието на прокурора  РУСКО  КАРАГОГОВ

изслуша докладваното от съдията  КЕТИ   МАРКОВА

н. д. №  131/ 2010г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на Главния прокурор на Република България, за възобновяване на НЧД № 3404/ 2009г., по описа на Районен съд- гр. В., отменяване на постановеното същото дело определение от 3. 12. 2009г., и връщане на делото за ново разглеждане, на основание чл. чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, по изложените в него съображения, със заявеното искане.

Осъденият Н. А. Р., лично и чрез назначения му служебен защитник, поддържа, че искането на Главния прокурор е неоснователно, поради което счита, че същото не следва да бъде уважавано.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите в искането, становищата на страните в съдебно заседание, и провери атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането на Главния прокурор на Република България е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежен орган, по смисъла на чл. 420, ал. 1 НПК, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, искането е основателно.

С определение № 2* от 3. 12. 2009г., постановено по НЧД № 3404/ 2009г., Районният съд- гр. В., на основание чл. 25, вр. чл. 23, ал. 1 НК, е групирал наказанията, наложени на осъдения Н. А. Р., от с. С., обл. Велико Търново, между тези, по НОХД № 1148/ 2004г. , на РС- гр. Г., и № 4650/ 2008г., на РС- гр. В., като му е определил едно общо наказание в размер на единадесет месеца лишаване от свобода, при общ първоначален режим на изтърпяването му, в затвор.

На основание чл. 25, ал. 2 НК, е приспаднал изтърпяното наказание лишаване от свобода до момента.

На основание чл. 24 НК, е увеличил определеното общо наказание лишаване от свобода на осъдения Р. , с два месеца, което да се изтърпи при общ първоначален режим, в затвор.

Определението не е обжалвано и протестирано, влязло е в сила, и не е било проверено по касационен ред.

Настоящата инстанция, съобразно предоставената й компетентност да се произнесе в рамките на основанията и исканията, релевирани от Главния прокурор, намира, че проверяваното определение е постановено при съществено нарушение на материалния закон, обуславящо неговата отмяна по реда на възобновяването.

Принципно законосъобразно първоинстанционният съд е декларирал, че при групиране на наказанията, при условията на съвкупност от престъпления, по смисъла на чл. 23, ал. 1 НК, се определя едно общо наказание, в размер на най- тежкото между наложените. Въпреки правилността на тези си разсъждения, при конкретното кумулиране на наказанията, при условията на чл. 25, вр. чл. 23 НК, решаващият съдебен състав незаконосъобразно е счел, че между две наказания от един и същи вид- лишаване от свобода, но с различни срокове: съответно една година, с отложено изпълнение, условно, по реда на чл. 66, ал. 1 НК, и единадесет месеца, с постановено ефективно изтърпяване, по тежкото, и съответно водещо във формираната съвкупност, се явява второто. Макар и да не се е мотивирал изрично, за да изложи съображенията си в подкрепа на горния извод, очевидно е, последният не би могъл да намери опора в действащото наказателноправно законодателство. Поради това и позицията на служебния защитник на осъденото лице в подкрепа правилността на атакуваното определение, развита в съдебно заседание, а именно, че всяко ефективно изтърпяно наказание лишаване от свобода е по- тежко от отложеното, с приложение на института на условното осъждане, независимо от техния размер, не може да бъде споделена. От теорията и практиката са известни критериите за определяне на по- тежкото наказание, в различните възможни хипотези: при еднакви по вид, и при различни по вид наказания, поради което ВКС не намира за необходимо да разяснява отново тези принципни положения на материалното наказателно право. Допуснатото по описания начин нарушение на закона има характера на съществено, поради което възраженията на Главния прокурор са изцяло основателни.

Предвид горните съображения, като констатира допуснатото от компетентния съд съществено нарушение на материалния закон, релевирано в искането на Главния прокурор на Р България, ВКС в настоящия си състав намира, че следва да възобнови производството по НЧД № 3404/ 2009г., по описа на РС- гр. В., да отмени влязлото в сила определение № 2* от 3. 12. 2009г., постановено по същото дело, и върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния районен съд, от стадия на съдебното заседание- за законосъобразно произнасяне по искането за групиране на наказанията на осъдения Н. А. Р..

При новото разглеждане на делото, следва да се отстрани допуснатото нарушение на материалния закон, като се съобразят задължителните указания на касационната инстанция по приложението му, съгласно чл. 426 вр. чл. 355, ал. 1, т. 2 НПК.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

 

Р Е Ш И :

 

ВЪЗОБНОВЯВА НЧД № 3404/ 2009г., по описа на Районен съд- гр. В., ОТМЕНЯВА влязлото в сила ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2* от 3. 12. 2009г., постановено по същото дело, с което са групирани наказанията на осъдения Н. А. Р., от с. С., обл. Велико Търново, и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ- на Районен съд- гр. В., от стадия на съдебното заседание.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: