Р Е Ш Е Н И Е № 510 гр. София, 25 ноември 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на първи ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Николай Дърмонски Капка Костова при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Димитър Генчев, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1644/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на осъдения Х. Х. Е. Г. за възобновяване на производството по наказателно дело № 520/2013 година на Свиленградския районен съд, по което с определение № 474 от 23 май 2013 година е одобрено споразумение за решаване на делото и производството е прекратено, а също е постановено определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК за решаване на въпросите по чл. 25, ал. 1 от НК и чл. 68, ал. 1 от НК. В искането са заявени съществени процесуални нарушения, допуснати от съда при произнасяне по споразумението и неговото одобряване, довели до ограничаване на процесуалните права на молителя Е. Г., което ангажира отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. ал. 3, т. 1 от НПК. Претендира се отмяна на определението за одобряване на споразумението и на определението по чл. 306 от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебното заседание пред ВКС осъденият Е. Г. участва лично и със защитниците си адвокати Е. И. и Б. З., и двамата от С. адвокатска колегия, които поддържат искането на осъдения за възобновяване на делото и излагат конкретни доводи и съображения в негова подкрепа, вкл. и за неправилно приложение на закона при решаване на въпросите по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК. Идентично е и становището на осъдения в рамките на упражненото от него право на лична защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище поначало за неоснователност на искането и оставяне в сила на атакуваното определение за одобряване на споразумението. По отношение на произнасянето на съда по съвкупността от престъпления и привеждането в изпълнение на отложените наказания намира, че ВКС следва да се произнесе изрично и отстрани евентуална неправилност. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като извърши проверка по основанията, посочени в искането и съобрази доводите на страните, установи следното: С определението си, постановено на основание чл. 382, ал. 7 от НПК, Свиленградският районен съд е одобрил споразумение за решаване на делото, с което е ангажирана наказателната отговорност на осъдения Х. Х. Е. Г. за това, че в съучастие като помагач, умишлено е улеснил чрез съвети, разяснения и обещания за помощ ливанския гражданин Х. Х. Е. Г., на 07. 05. 2013 година, през ГКПП „К. А.”, да влезе през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните власти, като деянието е извършено повторно, след като е осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, поради което и на основание чл. 279, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 4 във вр. чл. 28, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъден на седем месеца лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип, както и на глоба в полза на държавата в размер на 200 лева. Приспаднато е времето, през което осъденият е бил задържан, считано от 07. 05. 2013 година. Със същото споразумение, одобрено от съда с посоченото определение, е ангажирана наказателната отговорност и на Х. Х. Е. Г. за извършено от него на същата дата и на същото място престъпление по чл. 279, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 от НК. Осъденият Х. Е. Г. не е атакувал одобреното от съда споразумение по реда на възобновяването на наказателните дела. След одобряване на споразумението съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 24, ал. 3 от НПК. Определението е влязло в законна сила в деня на постановяването си на 23. 05. 2013 година. С определение от същата дата и на основание разпоредбата на чл. 383, ал. 2 от НПК, съдът се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1. 1 и т. 3 от НПК по предходните осъждания на Х. Е. Г., като: - формирал е съвкупност от престъпленията, за които същият е осъден с влезли в законна сила присъди (одобрени от съда споразумения) по нох дела №№ 394/2010 година на Видинския районен съд и 573/2011 година на Петричкия районен съд и е определил общо наказание за тях в размер на по-тежкото наказание – единадесет месеца лишаване от свобода, към което е присъединил наказанието глоба в полза на държавата в размер на 100 лева; - отложил е изтърпяването на общото наказание, при условията на чл. 66, ал. 1 от НК, за срок от три години; - привел е в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, определеното общо наказание от единадесет месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно изцяло, ефективно и преди наказанието, предмет на настоящето производство, при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип; - приспаднал е изтърпяното до момента по всяко от трите наказателни производства. Определението не е обжалвано/протестирано и не е проверявано по въззивен и касационен ред. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК и по отношение на съдебни актове, които подлежат на проверка по извънредния способ за възобновяване на наказателните дела, съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 1 във вр. чл. 382, ал. 7 и чл. 341, ал.,1 от НПК. Разгледано по същество, искането е частично основателно, но само относно атакуваното определение, постановено по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК. І. По отношение на определението за одобряване на споразумението за решаване на делото, ВКС констатира следното: Претендираното от осъдения отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не се подкрепя от данните по делото и не е налице. Искането за възобновяване на делото, съдържащо общо формулирани твърдения за упражнена принуда при подписване на споразумението и нарушени човешки права, е лишено от конкретика, а това затруднява проверката за наличие на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, към което препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, при това ако допуснатото нарушение е съществено. Доколкото все пак подаденото искане съдържа съображения, от които да се установят действителните причини за недоволството на осъдения Ел Г. от одобряването на споразумението за решаване на делото, ВКС извърши проверка, при която установи, че при провеждане на съдебното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита на осъдения, напротив – правата му в процеса са били охранени в максимална степен. Изготвеният срещу осъдения Е. Г. обвинителен акт е преведен на арабски и е връчен на него и на защитника му адвокат В. С. (призовка и разписка на л. 16 и л. 17 от нох дело). Изрично изявление за извършването на това процесуално действие осъденият е направил лично, в открито съдебно заседание на 23. 05. 2013 година и в присъствие на защитника си (протокол на л. 23 от делото). Изготвеното споразумение, вкл. декларацията за отказ от разглеждане на делото по общия ред, са подписани от осъдения, преводача от арабски език А. К., защитника адв. С. и прокурора К., с изрично удостоверяване на извършен превод (л. 21 от нох дело). Съдът е разяснил на осъдения правата му и е изпълнил в пълнота задълженията си по чл. 382, ал. 4 от НПК, като в резултат осъденият е заявил, с помощта на преводача, че разбира обвинението, признава се за виновен, разбира последиците от споразумението и е съгласен с тях (протокол от с. з. на 23. 05. 2013 година, на л. 23-24 от нох дело). Споразумението е подписано пред съда от осъдения и всички участници в процеса, посочени по-горе. С осъществяването на описаните процесуални действия, съдът е спазил стриктно процесуалния закон, като е разяснил на осъдения естеството на диференцираната процедура и последиците от нея. От изявленията на осъдения може да се прецени, че той е разбрал разясненията, приел е и е осмислил сключването на споразумението и го е подписал доброволно. Всичко това е осъществено в условията на публично проведена съдебна процедура, с участието на защитник и преводач (въпреки дългогодишното и трайно пребиваване на осъдения в страната ни, създаденото семейство с българска гражданка, осъществяваната от него тук трудова дейност и пр.). Всичко това дава основание на ВКС да приеме, че при изготвяне и одобряване на споразумението за решаване на делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правата на осъдения Е. Г. в процеса. Не намира опора в данните по делото тезата, че споразумението е сключено при липса на воля от негова страна и въз основа на неправилна преценка за случващото се. Напротив, осъденият напълно съзнателно се е ползвал от законовата диференцирана процедура за решаване на делото и в рамките на същата е получил наказание, определено при условията на чл. 55 от НК, под минимално предвиденото за това престъпление, т. е. направил е напълно информиран избор да сключи споразумение с представителя на обвинителната власт при точно определени и отразени в споразумението клаузи на същото. Поради това, ВКС намира, че искането за отмяна на определението за одобряване на споразумението е неоснователно и следва в тази си част да бъде оставено без уважение. ІІ. По отношение на определението, постановено на основание чл. 383, ал. 2 от НПК и по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, ВКС констатира неправилно приложение на закона, изразяващо се в следното: Неправилността се състои преди всичко във включване в съвкупността от престъпления, за които Е. Г. е осъден с влезли в законна сила присъди, на осъждане, чийто изпитателен срок е изтекъл към момента на извършване на настоящето деяние, както и в едновременното прилагане на разпоредбите на чл. 66 НК и чл. 68, ал. 1 от НК. Във формираната от съда съвкупност са включени престъпленията по чл. 280 от НК и чл. 381 във вр. чл. 279 от НК, за които Е. Г. е осъден с присъдите (споразумения) по нох дела №№ 394/2010 година и 573/2011 година. И при двете осъждания са му наложени наказания лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено при условията на чл. 66 от НК. И двете престъпления несъмнено са в отношение на реална съвкупност по правилата на чл. 25 във вр. чл. 23 от НК. Извън вниманието на съда обаче е останало обстоятелството, че изпитателният срок на осъждането по нохд № 394/2010 година на Видинския районен съд е изтекъл на 23. 03. 2013 година. И това е така, защото срокът е тригодишен, а присъдата е влязла в сила на 23. 03. 2010 година (с одобряване на споразумението). В този срок осъденият Е. Г. не е извършил друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание от единадесет месеца лишаване от свобода. Деянието, предмет на настоящето производство, е извършено след изтичане на този срок - на 07. 05. 2013 година. При това положение, правната последица, която се свързва с посоченото осъждане, е настъпила за него реабилитация по право съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК. Това е първото по време осъждане на Е. Г. и посочената разпоредба не е била прилагана за друго престъпление, извършено от него, поради което ограничението на чл. 86, ал. 2 от НК не е приложимо в случая. Не така стоят нещата по отношение на осъждането по нохд № 573/2011 година, по което на Е. Г. е наложено също наказание лишаване от свобода, отложено при условията на чл. 66 от НК. Изпитателният срок по това осъждане би изтекъл на 27. 04. 2014 година, ако в този срок осъденият не бе извършил настоящето престъпление. Затова предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК са налице, но само по отношение на това осъждане, по което наказанието от шест месеца лишаване от свобода е следвало да бъде приведено в изпълнение. Като е включил във формираната от него съвкупност престъпление, за което е настъпила реабилитация по право, съдът е нарушил закона. Независимо от тази неправилност, ВКС намира за необходимо да отрази и друга своя констатация във връзка с проверявания съдебен акт, а именно: По принцип едновременното прилагане на условното осъждане за формираната от съда съвкупност от престъпления и привеждането в изпълнение на определеното общо наказание, при наличие на предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК, е неправилно. И това е така, защото изпитателните срокове при условните осъждания губят самостоятелното си правно значение при “поглъщането” на престъпленията от съвкупност и преценката за приложението на чл. 66 от НК относно определеното общо наказание следва да бъде извършена отново (чл. 25, ал. 4 от НК). При тази преценка обаче задължително следва да се отчете обстоятелството, че извършване на престъпление в изпитателния срок за едно или няколко от престъпленията от съвкупността, е пречка за приложение на чл. 66 от НК за определеното общо наказание. В настоящия случай съдът е направил точно това – определил е общо наказание за две престъпления (макар и неправилно, както бе обсъдено по-горе), отложил е изтърпяването му по чл. 66 от НК и след това е приложил чл. 68, ал. 1 от НК, което също е неправилно, защото е направено по отношение на изпитателен срок, който дори не е започнал да тече, доколкото неговото начало може да съвпадне единствено с влизане в сила на присъдата (в случая споразумението). ВКС намира, че може да отстрани констатираната неправилност по приложение на материалния закон в рамките на правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, като измени атакуваното определение в посочените негови части (по чл. 25 от НК и по чл. 68 от НК), защото основанията за това са в полза на осъдения Е. Г. – той ще следва да изтърпи, при предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК, единствено наказанието от шест месеца лишаване от свобода, наложено му с присъдата (споразумението) по нохд № 573/2011 година на Петричкия районен съд. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ определението от 23 май 2013 година на Свиленградския районен съд, постановено по нохд № 520/2013 година по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, като отменя същото в частта по чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на общо наказание на осъдения Х. Х. Е. Г. за престъпленията, за които е осъден по нохд № 394/2010 година на Видинския районен съд и нохд № 573/2011 година на Петричкия районен съд и изменя същото в частта по чл. 68, ал. 1 от НК, като осъденият Х. Х. Е. Г. следва да изтърпи само отложеното наказание от шест месеца лишаване от свобода по нохд № 573/2011 година на Петричкия районен съд. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. Х. Е. Г. за възобновяване на нохд № 520/2013 година на Свиленградския районен съд в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.