Ключови фрази
Лично имущество * Съпружеска имуществена общност /СИО/ * дарение * принос * симулация * споразумение при развод поради разстройство на брака

Р Е Ш Е Н И Е

№ 384/2015 г.

гр. София 18.01.2016 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 19 октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 6443 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата К. И. К. от [населено място], чрез адв. Л. Г. против решение от 15.08.2014 г., постановено по в.гр.дело № 173/2014 г. на Окръжен съд [населено място], с което е отменено решение от 17.04.2014 г., постановено по гр.дело № №70640/2013 г. на Районен съд [населено място] и вместо отменената част е признато за установено по отношение на К. И. Ц., че придобитият по време на брака й с М. А. Ц., с нотариален акт № 40/2006 г. на нотариус при МРС недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 48489.11.108 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 354 кв.м., стар идентификатор УПИ X. с пл. № 1573 в кв. 71, заедно с построените в имота сграда с идентификатор 48489.11.108.1 с предназначение жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 55 кв.м., сграда с идентификатор 48489.11.108.3, представляваща селскостопанска едноетажна сграда с площ от 18 кв.м. и сграда с идентификатор 48489.1108.2, представляваща хангар, депо, гараж на един етаж със застроена площ от 25 кв.м. не представлява съпружеска имуществена общност, а е негова лична собственост, поради липса на принос на ответницата при придобиването му. Поддържа основания за недопустимост на предявения иск, тъй като от изложените фактически твърдения и петитум се касае за отрицателен установителен иск за разкриване на относителна симулативност на покупко продажба на процесния имот, като прикриваща дарение и да бъде признато, че процесният недвижим имот не съставлява съпружеска имуществена общност, а е лична собственост на ищеца, поради липса на принос при придобиването му от ответницата – иск с пр.осн.чл.17,ал.1 ЗЗД, вр.чл.20,ал.1 СК/отм./ с цел оборване презумпцията по чл.19,ал.1 СК/отм./ за съвместен принос в придобиване на собствеността на спорния недвижим имот. Счита, че решението е недопустимо, тъй като с решение по гр.дело № 70 439/2013 г. на Монтанския районен съд е одобрено постигнато споразумение между страните по делото по предявен иск за развод от М. Ц.. Съобразно това споразумение в т.6-та страните са се договорили съпругата К. Ц. да заплаща на съпруга си М. Ц. по 50 лв. месечно за наем на ползваното от нея и детето на цялото жилище, придобито през време на брака им за неговата половина – ½ ид.част от жилището, считано от влизане на решението за развода в сила. Сочи, че с решение от 08.11.2013 г. по гр.дело № 70439/2013 г. на МРС споразумението е утвърдено, че с утвърждаването на споразумението от съда се санира договора относно имуществените отношения между съпрузите, че в тази част решението е влязъл в сила акт на съдебна администрация. Според жалбоподателката споразумението в частта относно имуществените отношения има договорен характер и ако е нищожно или унищожаемо, поради пороци на волята може да бъде атакувано по исков ред – т.е. по реда на чл.26,ал.2 – чл.33 ЗЗД, поради което предявеният иск в настоящото производство е недопустим. Счита, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Ответникът по жалбата М. А. Ц., чрез адв. В. К. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по същество.
С определение № 735/08.06.2015 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Монтанския окръжен съд по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, поради съществуваща вероятност решението да е недопустимо.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.20,ал.1 СК/отм./.
От фактическа страна е прието за установено, че страните са бивши съпрузи-сключеният между тях граждански брак на 28.09.1996 г. е прекратен с влязло в сила решение на 08.11.2013 г. по гр.дело №70439/2013 г. на Районен съд [населено място] с развод по взаимно съгласие, без произнасяне на въпроса по вината с утвърждаване на споразумение по чл.51 СК. С решението е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл.49, ал.4 СК, включително, че семейното жилище находящо се в [населено място], [улица], придобито по време на брака ще се ползва от К. Ц., като същата ще заплаща на М. Ц. по 50 лв. месечно наем за ползването от нея и детето на цялото жилище придобито по време на брака им, за неговата ½ ид.част от жилището, считано от влизане на решението в сила.
Прието е, че по време на брака между страните по делото, ищецът е придобил правото на собственост върху спорните имоти, чрез договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт №40/2006 г. от 18.11.2006 г., с отразена в същия цена 25821.70 лв., която сума продавачите заявили, че са получили напълно и в брой от купувача преди подписването на договора. Страни по сделката са ищецът М. Ц. като купувач и родителите му- А. Ц. П. и Б. Ц. П. като продавачи. С писмена декларация с нотариална заверка на подписите рег.№ 2497/13.11.2013 г. А. П. и Б. П. са заявили, че сключения договор за продажба на процесните недвижими имоти прикрива договор за дарение и при „покупката” на имотите сина им М. Ц. не им е заплащал никакви пари. Поради оспорване на декларацията от ответницата-жалбоподател на осн.чл.165,ал.2 ГПК са допуснати като свидетели родителите на ищеца А. и Б. П.. Съдът е приел, че на проведеното пред първата инстанция на 27.02.2011 г. съдебно заседание те са потвърдили истинността на заявеното от тях в декларацията си, че при изповядване на договора за покупко-продажба, не са получили никакви пари от сина си, тъй като волята им била да му дарят имотите, а не да му ги продадат. Според показанията на свидетелите договора е сключен като покупко-продажба, за да осуетят възможността сестрата на сина им, след тяхната смърт да търси дял, с каквато възможност би разполагала, ако договора бъде изповядан като дарение. Прието е, че от показанията на свидетелите Г. К. М. и И. К. М., родители на ответницата и св. Е. И. К. – брат на последната, разпитани от първоинстанционния съд е установено, че същите свидетели са дали лично на ищеца в присъствието на дъщеря им през м.Х.2006г.-5000 лв., а през м.ХІІ.2006 г. сумата 4000 лв., както и сумата 4000 лв.-последната дадена от синът им Е. К. за покупка на къщата, за да подпомогнат на младото семейство да се сдобие с жилище.
От правна страна е прието, че страните са придобили с нот. акт № 40/2006 г. недвижим имот-представляващ поземлен имот с идентификатор 48489.11.208 с площ 354 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ведно с построените в имота сграда с идентификатор 48489.11.108.1-жилищна еднофамилна сграда на два етажа със застроена площ 55 кв.м, сграда с идентификатор 49489.11.108.3 и сграда с идентификатор 48489.11.108.2, чрез сделка, не отговаряща на отразената в акта покупко-продажба, поради липса на един от съществените елементи-уговаряне и заплащане на отразената цена. Съдът е направил извода, че от данните по делото е установен характера на сделката, а именно същата представлява дарение от родителите на ищеца, което съответства на тяхното намерение преди и по време на нотариалното й удостоверяване. С оглед на това е прието, че сключеният договор е привиден и прикрива договор за дарение. Като се е позовал на разпоредбата на чл.20 ал.1 СК /отм./ според въззивния съд така придобитите права върху недвижимия имот макар и по време на брака на страните принадлежат на съпруга, който ги е придобил или на ищеца. Според въззивния съд не е налице изисканото от разпоредбата на чл.19, ал.1 СК/отм./ условие вещите и правата върху тях да са придобити в резултат от съвместен принос на съпрузите и, че тази законова презумпция е оборена от доказателствата, включително от показанията на разпитаните свидетели А. П. и Б. П.. Въззивният съд е изложил доводи, че възприема тези показания, независимо от близката им родствена връзка с ищеца, че същите са допустими с оглед дадената писмена декларация с волеизявление на страните по сделката-прехвърлители и значението на обратното писмо, изходящо от тях за привидност на съгласието по оспорената в процеса сделка. Прието е, че декларацията изразява волята на страните по сделката и същата служи като писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК, че е допустимо доказване на действителните права и отношения между договорящите със свидетелски показания. Според въззивния съд документът, който създава вероятност за симулация, е предпоставка за допустимостта на гласните доказателства, че законът не поставя условие непълният обратен документ да бъде съставен преди или по време на симулативния договор. Прието е, че показанията на свидетелите А. и Б. П. не са изолирани или опровергани от другите доказателства по делото, включително и от показанията на разпитаните свидетелите Г. К., И. М. и Е. К., тъй като последните не установяват парите да са дадени на продавачите т.е. според съда не е установено тяхното влагане при придобиването. Прието е също, че предмет на доказване е самото влагане на средствата-предаването им на продавачите, а не че са давани на страните по делото средства, които не са достигнали до продавачите.
При тези съображения съдът е направил извода, че в случая не се касае за имот, придобит по време на брака в резултат на съвместен принос на съпрузите, а до имот, придобит от единия от тях по дарение-чл.20, ал.1 СК/отм./, при което между страните не е възникнала съсобственост. Прието е, че следва да се признае претендираното от ищеца право на собственост върху процесния имот като принадлежащ само на него.
Въззивният съд е преценил за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че след като със споразумението по чл.49, ал.4 СК /чл.99, ал.3 СК отменен/ и утвърждаването му от съда, бившите съпрузи са се съгласили придобитото по време на брака им имущество да се предостави за ползване на майката като семейно жилище, като същата се задължила да заплаща на ищеца по 50 лв. месечно наем за ползването от нея и детето цяло жилище, придобито по време на брака им, за неговата ½ ид.част, то по този начин със самото споразумение е налице признаване на правата на страните по отношение на семейното жилище и е постигнато съгласие имотът да остане след прекратяване на брака в обикновена съсобственост помежду им. Съдът се е позовал на практика на ВКС, според която при наличие на утвърдено от съда споразумение по чл.99, ал.3 СК/отм./, в което е посочено, че придобит по възмезден начин по време на брака им имот остава съсобствен между двамата съпрузи, то искът по чл.20, ал.1 СК/отм./ е допустим, но неоснователен. Посочил е, че волята на страните по споразумението ги обвързва по всички въпроси, свързани с имуществените им отношения, включително и по наличието на съсобственост, тъй като споразумението в тази му част има значение на спогодба и след като не е установено споразумението да не отразява действителната воля на страните, да е изменено, развалено или отменено, както и действието му да е преустановено по взаимно съгласие или на основанията, предвидени в закона, не може в последващ исков процес имуществените отношения между бившите съпрузи да се преуреждат. Според въззивния съд в случая в споразумението по чл.49,ал.4 СК и след утвърждаването му от съда, бившите съпрузи са се съгласили, семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица], придобито по време на брака да се ползва от ответницата, като същата ще заплаща на ищеца по 50 лв. месечно наем за ползването от нея и детето на цялото жилище, придобито по време на брака им, за неговата ½ ид.част от жилището, считано от влизане на решението в сила. Приел е, че със споразумението бившите съпрузи са се споразумяли относно ползването на семейното жилище, като с определяне цената на ползването/наема/ са предвидили задължение на ползващия семейното жилище съпруг да заплаща наем на неползващия, че по този начин са уредили пълно наведнъж мерките относно ползването на семейното жилище, че не е разрешен въпросът за съсобствеността му. Посочил е, че в споразумението не е отразено, че придобитото по време на брака жилище остава в обикновена съсобственост между двамата бивши съпрузи. При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неправилност на решението на районния съд и че същото следва да се отмени, като предявения иск с правно основание чл.20, ал.1 СК/отм./ следва да се уважи.
По правния въпрос:
Съдът преценява, че въззивното решение на Монтанския окръжен съд е допустимо. Съдържанието на исковата молба отговаря на изискванията на чл.128 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по заявените с предявения иск факти и обстоятелства и е квалифицирал иска като такъв с правно основание чл. 20,ал.1 СК/отм./. В исковата молба ищецът – сега ответник по касационната жалба М. А. Ц. твърди, че през време на брака с ответницата-жалбоподател К. И. К. родителите му прехвърлили собствеността на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 48489.11.108 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 354 кв.м., стар идентификатор УПИ X. с пл. № 1573 в кв. 71, заедно с построените в имота сграда с идентификатор 48489.11.108.1 с предназначение жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 55 кв.м., сграда с идентификатор 48489.11.108.3, представляваща селскостопанска едноетажна сграда с площ от 18 кв.м. и сграда с идентификатор 48489.1108.2, представляваща хангар, депо, гараж на един етаж със застроена площ от 25 кв.м. Договорът е извършен с нотариален акт за покупко-продажба № 40 от 18.12.2006 г. на нотариус при МРС, че придобитият имот не е в режим на съпружеска имуществена общност, а е лична собственост на ищеца, тъй като при придобиването му не е плащал цена, че този договор е привиден и прикрива дарение, че покупко-продажбата на това основание е нищожна и че ответницата няма принос в придобиването. Искането е за признаване за установено по отношение на ответницата, че процесният имот не съставлява съпружеска имуществена общност, а е лична собственост на ищеца, поради липса на принос от ответницата при придобиването му.
Съгласно разпоредбите на чл.19,ал.1 СК от 1985 г./отм./ , съответно чл.21,ал.1 от действащия СК от 2009 г. вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие име са придобити. Според тези текстове съпружеската имуществена общност възниква върху вещи, придобити през време на брака в резултат на съвместен принос на съпрузите, като чл.21 от действащия СК касае случаите, когато в имуществените отношения между съпрузите е приложим законовия режим на общност. В СК от 1985 г./отм./ - чл.19,ал.3, съответно чл.21,ал.3 от СК от 2009 г. е въведена оборима презумпция за наличието на съвместен принос. Според практиката на ВКС оборването на презумпцията може да се извърши само по съдебен ред, чрез предявяване на положителен установителен иск, че ищецът е собственик на определено вещно право, тъй като ответника няма принос в придобиването по смисъла на чл.19,ал.2 СК/отм./, съответно чл.21,ал.2 СК от 2009 г., така и чрез предявяване на отрицателен установителен иск, че ответникът не е собственик, съответно съсобственик на определено вещно право, поради липса на принос в придобиването му. И чрез двата иска ищецът, който се легитимира като приобретател в документа, обективиращ придобивно основание по време на брака ще защити твърдяното от него еднолично придобиване на правото на собственост, съответно на друго ограничено вещно право, поради липса на принос на другия съпруг, опровергавайки презумпцията, че придобиването на вещи по време на брака е резултат на съвместния принос на съпрузите и респ.включването на вещното право в режима на съпружеска имуществена общност. В двата случая предмет на доказване ще бъде липсата на принос във всичките му форми. В настоящият случай предявеният иск от ищеца М. А. Ц. е положителен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, вр.чл.22,ал.1 СК/ от 2009 г./ и е налице правен интерес от търсената с иска защита. В разпоредбата на чл.22,ал.1 СК е възпроизведен текста на чл.20,ал.1 от СК/отм./. Въззивният съд непрецизно е формулирал правното основание по чл.20,ал.1 СК/отм./, което не води до извода, че се е произнесъл по непредявен иск. Както се отбеляза съдът се е произнесъл по всички въведени от ищеца факти и обстоятелства в исковата молба, съответно и по заявения петитум.
По основателността на касационната жалба:
Като взема предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и като краен резултат е неправил но – постановено е при нарушение на разпоредбите на чл. 21,ал.3 СК/от 2009 г./ и необоснованост на правните изводи.
Установено е по делото, че страните са бивши съпрузи-сключеният между тях граждански брак на 28.09.1996 г. е прекратен с влязло в сила решение на 08.11.2013 г. по гр.дело № 70 439/2013 г. на Районен съд [населено място] с развод по взаимно съгласие, без произнасяне на въпроса по вината с утвърждаване на споразумение по чл.51 СК. С решението е утвърдено постигнатото между страните споразумение. Според последното – п. IV-ти семейното жилище, находящо се в [населено място], [улица], придобито по време на брака ще се ползва от К. И. Ц. – сега с фамилно име К.. В п.VI-ти от споразумението е постигнато съгласие, че съпругата К. Ц. – сега К. ще заплаща на М. А. Ц. по 50 лв. месечно наем за ползването от нея и детето на цялото жилище, придобито по време на брака им за неговата ½ идеална част от жилището, считано от влизане на решението в сила.
Установено е също, че по време на брака между страните възоснова на договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 40 от 18.11.2006 г. ищецът М. Ц. закупил процесния имот - поземлен имот с идентификатор 48489.11.108 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 354 кв.м., стар идентификатор УПИ X. с пл. № 1573 в кв. 71, заедно с построените в имота сграда с идентификатор 48489.11.108.1 с предназначение жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 55 кв.м., сграда с идентификатор 48489.11.108.3, представляваща селскостопанска едноетажна сграда с площ от 18 кв.м. и сграда с идентификатор 48489.1108.2, представляваща хангар, депо, гараж на един етаж със застроена площ от 25 кв.м, находящи се в [населено място], [улица]. Продавачи по договора са родителите на ищеца А. Ц. П. и Б. Ц. П.. В нотариалният акт е посочена продажна цена на имота 25 821.70 лв. и е удостоверено, че сумата е изплатена от купувача и е получена от продавачите А. и Б. П. напълно и в брой преди подписването на договора.
С писмена декларация с нотариална заверка на подписите рег.№ 2497 от 13.11.2013 г. продавачите по договора за продажба А. П. и Б. П. са заявили, че сключения договор прикрива договор за дарение и при „покупката” на имотите синът им М. Ц. не им е заплащал никакви пари. Поради оспорване на декларацията от ответницата-жалбоподател на осн.чл.165,ал.2 ГПК са допуснати като свидетели родителите на ищеца А. и Б. П.. В съдебно заседание пред първата инстанция, проведено на 27.02.2011 г. тези свидетели са потвърдили истинността на заявеното от тях в декларацията си, че при изповядване на договора за покупко-продажба, не са получили никакви пари от сина си, тъй като волята им била да му дарят имотите, а не да му ги продадат. Според същите показания договора е сключен като покупко-продажба, за да осуетят възможността сестрата на сина им, след тяхната смърт да търси дял, с каквато възможност би разполагала, ако договора бъде изповядан като дарение. Относно момента, в който е представена декларацията свидетелят А. П. е изложил показания, че е дал същата, когато е дошло време за делото, че до сега не му е трябвала, а свидетелката Б. П. – майка на ищеца е посочила, че е дала декларацията, тъй като не е мислела, че синът и снахата ще се разделят, че няма да живеят заедно, та ответницата да търси дял от недвижимия имот и поради това я е дала.
От показанията на свидетелите Г. К. М. и И. К. М., родители на ответницата и св. Е. И. К. – брат на последната, разпитани от първоинстанционния съд е установено, че родителите са дали лично на ищеца в присъствието на дъщеря им -ответницата през месец октомври 2006 година 5000 лв., а през месец декември 2006 г. сумата 4000 лв. През месец декември 2006 г. сумата от 4000 лв. дал свидетелят Е. К. за покупка на къщата, за да подпомогнат на младото семейство да се сдобие с жилище, че договорът, който ищецът е следвало да сключи е продажба на процесния имот срещу определена цена.
Установено е също по делото, че с влязло в сила на 30.12.2008 г. решение от 10.06.2008 г. по гр.дело № 62/2008 г. на Районен съд [населено място] е признато за установено по отношение на ответниците/по това дело/ М. А. Ц. и К. И. Ц., че собственици на 160/350 идеални части от процесния имот са К. Е. И. и И. А. И. и ответниците са осъдени да предадат владението на ищците върху собствените им 160/350 ид.части от този имот. По посоченото дело като необходим другар на М. А. Ц. е участвала съпругата му К. Ц..
Съдът намира за необосновани изводите на въззивния съд, че в случая сключеният договор за продажба на процесния имот от 18.12.2006 г. е нищожен, като привиден, прикриващ дарение, че не се касае за имот, придобит по време на брака в резултат на съвместен принос на съпрузите, че този имот е придобит от ищеца на основание дарение, поради което между страните не е възникнала съсобственост, че поради това следва да се признае претендираното от ищеца право на собственост върху имота като принадлежащ само на него.
В подкрепа на твърденията, че сключеният договор за продажба на процесния имот е симулативен, че прикрива дарение ищецът е представил нотариално заверена на декларация, подадена от продавачите по договора и негови родители, с която същите са декларирали, че договорът прикрива дарение, че при покупката на имота купувачът-ищец не е плащал никакви пари. Правилно въззивният съд е приел, че тази декларация представлява начало на писмено доказателство/непълен обратен документ/, че създава вероятност за симулация по смисъла на чл.165,ал.2 ГПК и е допуснал разпит на свидетели – А. Ц. П. и Б. Ц. П., родители на ищеца и Г. К. М. и И. К. М. – родители на ответницата, и И. К. М. неин брат. Неправилен е извода, че от показанията на свидетелите А. П. и Б. П. е установено, че покупко-продажбата на процесния имот е симулативна, че прикрива дарение. Тези показания са опровергани от показанията на свидетелите Г. К. М. и И. К. М. – родители на ответницата и Е. И. К. – брат на ответницата. От показанията на последните свидетели, които са ясни, подробни, последователни и логични се установява, че свидетелите са дали лично на ищеца в присъствието на ответницата-тяхна дъщеря през месец октомври 2006 г. 5000 лв., през месец декември 2006 г., когато е изповядана сделката 4000 лв., а брата на ответницата Е. К. през месец декември 2006 г. дал сумата 4000 лв. за покупка на процесния имот. От показанията на същите свидетели се установява възмездния характер на договора, който ищецът М. Ц. е сключил – т.е. че се касае за продажба на процесния имот срещу определена цена. С оглед и на това свидетелите предоставили на ищеца общо сумата от 13 000 лв., която е в значителен размер - половината от цената по договора за продажба с намерението да подсигурят дом на своята дъщеря и нейния съпруг. Освен това сумите са предоставени – 5000 лв. през месец октомври 2006 г., а непосредствено преди сключване на договора за продажба - през декември 2006 г. общо сумата 8000 лв. Установения момент, в който сумите са предадени от родителите и брата на ответницата на ищеца за покупка на процесния имот и удостовереното в нотариалния акт плащане на цената преди сключване на договора за продажба налагат извода, че сумата е вложена за придобиване на имота на основание сключения договор за продажба – със сумата е платена цената по договора от купувача.
Показанията на разпитаните свидетели А. П. и Б. П. се опровергават и от приложените по делото препис от влязло в сила решение от 08.11.2013 г. по гр.дело № 70 439/2013 г. на Районен съд [населено място], както и препис от решение от 10.06.2008 г., постановено по гр.дело № 62/2008 г. на същия районен съд.
С първото решение бракът между страните по делото е прекратен по взаимно съгласие – чл.50 СК. С решението е възпроизведено споразумението на страните, с което са уредени въпроси, свързани с брака, а именно – I. Местоживеенето на непълнолетното дете М. А., упражняване на родителските права върху него от майката К. Ц., II. Относно личните отношения с детето М. А. и бащата М. Ц., III. Относно издръжката на непълнолетното дете, IV. Ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], ул”Т.” № 20 и представляващо процесния имот – ползването е предоставено на ответницата, V. Относно издръжката между съпрузите, VI. Относно дължимия месечен наем от ответницата за ползване на семейното жилище и VII. относно фамилното име на ответницата след прекратяване на брака. Съгласно т.решение № 60/12.08.1987 г. на ОСГК на ВС съдебното решение в частта, с която се възпроизвежда споразумението между страните по чл.99,ал.3 СК/отм./ има договорен характер, като с него се цели уреждане на всички въпроси, свързани с брака, в това число и имуществените отношения между съпрузите.
Като взема предвид посочената практика на ВС, която не е загубила сила и при сега действащия Семеен кодекс съдът преценява, че с влязлото в сила на 08.11.2013 г. решение по гр.дело № 70439/2013 г. на Монтанския районен съд е възпроизведено споразумението между страните по делото, като с последното не е уреден въпроса относно имуществените отношения между съпрузите във връзка с придобитите през време на брака движими вещи и недвижими имоти. В същото споразумение липсва клауза, според която да е окончателно ликвидирана възникналата с прекратяване на брака дялова съсобственост върху придобитите през време на брака имущества, нито има клауза, с която съпрузите да са уредили отношенията си по повод тези имущества в по-малко завършен вид – само да е изразено съгласие, че имотите остават в обикновена съсобственост или да посочат към това и обема на правата на всеки от тях в тази съсобственост. В случая със споразумението е решен въпроса за ползване на семейното жилище, придобито през време на брака и дължимия наем за това ползване – ползването е предоставено на майката К. Ц. – п.IV-ти, на която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете, както и въпроса за задължението на К. Ц. да заплаща на М. А. Ц. по 50 лв. месечно наем за ползваното от нея и детето цяло жилище, придобито по време на брака им за неговата ½ идеална част – п.VI-ти. Обективираната воля на страните в п.IV-ти и п.VI-ти от споразумението, което е възпроизведено с брачното решение за прекратяване на брака представлява признание на ищеца М. Ц., съответно и на ответницата К. К., че процесния имот, придобит през време на брака е съпружеска имуществена общност - признание на правата им по отношение на този имот, представляващ бездялова съсобственост през времетраенето на брака.
Съдът преценява, че има характер на признание, направено от ищеца М. Ц., че процесният имот, придобит по време на брака е в режим на съпружеска имуществена общност - признание за правата на ответницата върху процесния имот и обстоятелството, че в хода на гр.дело № 62/2008 г. на Монтанския районен съд, по което срещу страните по настоящото дело е уважен иск, предявен от трети лица с правно основание чл.108 ЗС за 160/350 идеални части от процесния имот Ц. не е оспорил участието на К. И. като необходим другар. С влязлото в сила решение по това дело на М. Ц. и К. Ц. са признати права по отношение на спорния имот в обем, различен и по-малък от посочения със сключения договор за продажба от 2006 г.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява, че сключеният договор за продажба на процесния имот, обективиран в нотариален акт № 40 от 18.12.2006 г. е симулативен – т.е. че страните не желаят правното му действие и че този договор прикрива дарение. С оглед на това презумпцията за съвместен принос по чл.21,ал.3 СК от 2009 г. не е оборена от ищеца. В случая е безспорно между страните по делото, че за имуществените им отношения през време на брака им е приложим законовия режим на общност. Данните по делото налагат извода, че процесният имот е придобит през време на брака между ищеца М. Ц. и ответницата К. К. в резултат на съвместен принос, поради което принадлежи общо на двамата, независимо от това, че въз основа на договора за продажба от 18.12.2006 г. е придобит на името на М. Ц. – т.е. през времетраенето на брака имота е бил в режим на съпружеска имуществена общност. Последната с прекратяването на брака се трансформира в обикновена дялова съсобственост при равни права между страните. Следователно предявеният положителен установителен иск, че процесният имот е лична собственост на ищеца, като придобит през време на брака му с ответницата, поради липса на принос на последната в придобиването, тъй като сключения договор за продажба от 18.12.2006 г. е нищожен, като привиден, прикриващ дарение е неоснователен и следва да се отхвърли. Обжалваното решение, с което съдът е приел обратното следва да се отмени изцяло.
С оглед изхода на спора на осн.чл.78,ал.1 ГПК в полза жалбоподателката-ответник следва да се присъди сумата 2126.50 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя изцяло въззивно решение от 15.08.2014 г., постановено по в.гр.дело № 173/2014 г. на Монтанския окръжен съд и вместо това постановява
Отхвърля предявения положителен установителен иск от М. А. Ц., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] правно основание чл.124,ал.1 ГПК, вр. чл. 22,ал.1 СК от 2009 г. за признаване за установено по отношение на К. И. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], че придобития по време на брака им с нотариален акт № 40, том X., рег. № 30681, дело № 3311 от 18.12.2006 г. на нотариус с район на действие Районен съд [населено място], представляващ – поземлен имот с идентификатор 48489.11.108 по кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18.29/05.04.2006г на Изпълнителния директор на АК, находящ се в [населено място], [улица], с трайно предназначение: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с площ от 354-триста петдесет и четири квадратни метра, при съседи по скица: 48489.11.120, 48489.11.143, 48489.11.110 и 48489.11.106; стар идентификатор: УПИ ХVІ -шестнадесети, с пл. №1573 от кв. 71, ведно с построените в имота: сграда с идентификатор 48489.11.108.1 по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18.29/05.04.2006г. - на Изпълнителния директор на АК, находящ се в [населено място], [улица], попадаща в поземлен имот с идентификатор 48489.11.108, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна брой на етажите -2/два/, с площ от 55 кв. м. ; сграда с идентификатор 48489.11.108.3 по кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18.29/05.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в [населено място], [улица], попадаща в поземлен имот с идентификатор 48489.11.108, с предназначение: селскостопанска сграда, брой на етажите -1, с площ от 18 кв. м. ; сграда с идентификатор 48489.11.108.2 по кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18.29/05.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в [населено място], [улица], попадаща в поземлен имот с идентификатор 48489.11.108, с предназначение: хангар, депо, гараж, брой на етажите -1, с площ от 25 кв. м., не съставлява съпружеска имуществена общност, а е лична собственост на М. А. Ц., поради липса на принос при придобиването му от ответницата К. И. К., като неоснователен.
Осъжда М. А. Ц., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплати на К. И. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата 2 126.50 лв. направени разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: