О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
гр. София, 26.07.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 966 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Рикони” ЕООД, представлявано от адв. Г. К., срещу решение № 1 от 21.01.2021г. по в.т.д. № 206/2020г. на Апелативен съд – Бургас, с което, след частична отмяна на решение № 204 от 14.08.2020г. по т.д. № 443/2018г. на Окръжен съд – Бургас, са прогласени по иск на „Месембрия Ризорт” ООД за нищожни на основание чл.40 ЗЗД като сключени във вреда на представлявания четири сделки за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в нотариален акт № 68, том IV, рег. № 3754, дело № 487 от 2018 г., нотариален акт нотариален акт № 71, том IV, рег. № 3759, дело № 490 от 2018 г., нотариален акт № 72, том IV, рег. № 3761, дело № 491 от 2018 г. и нотариален акт № 73, том IV, рег. № 3763, дело № 492 от 2018 г., всички от 18.06.2018 г., на нотариус М. Б. , рег. № 110 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Несебър.
Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като част от доказателствата изобщо не са обсъдени от въззивния съд, а други са тълкувани превратно, както и неправилно е прието, че събирането в първоинстанционното производство на 23 броя нотариални актове е при условията на настъпила преклузия. Релевира и доводи за незаконосъобразност на извода на въззивния съд за наличие на изискуемите от чл.40 ЗЗД обективен и субективен елемент, тъй като, от една страна, в случая е налице пълно съответствие между волята на представител и представляван; нееквивалентността на престациите не е основание за нищожност на претендираното основание; обстоятелството, че плащането на цената е станало по неизвестна за дружеството-порадавач сметка и същата не му е била отчетена не касаят касатора – купувач; клаузите за отложено плащане на цената и задължението на продавача да вдигне наложените тежести са обичайни практики, а от друга страна, липсват доказателства за намерение за увреждане у него като приобретател по сделките, нито такова се презумира. В изложението си по чл.284, ал.3, т. 1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като сочи следните правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и които са решени в противоречие с практиката на ВКС:
1. Фактът, че купувачът купува имота на цена, равна на данъчната оценка, основание ли е да се приеме, че купувачът се уговоря с пълномощника на продавача за увреда на продавача?
2. Ако пазарната цена се различава от продажната, но продажбата е в съответствие на търговската практика на търговското дружество за продажби, следва ли да се счете обективно наличие на увреда на представлявания от тази разлика и доколко тя излиза от границите на свободното договаряне?
3. Неадекватността на престациите както основание за нищожност е нарушение на добрите нрави /чл.26, ал.1 ЗЗД/ или действия на представляващия във вреда на представлявания /чл.40 ЗЗД/?
4. Ако органният представител на търговско дружество действа в рамките на изрично дадената му представителна власт при продажба на недвижим имот, следва ли тези негови действия да се преценяват от упълномощителя като увреждащи го впоследствие?
5. Следва ли да се приеме наличие на сговор за увреда между страни, за които по делото няма никакви доказателства за лична, професионална, търговска или друг вид обвързаност или зависимост?
6. Следва ли действия по органно представителство на законно вписан управител и в рамките на дадените му правомощия да се преценяват във вреда на добросъвестен купувач?
7. Следва ли съдът, при аргументиране на основателност на иска по чл.40 ЗЗД, да установи недобросъвестност на купувача, явяващ се трето лице в отношенията между представлявания и представителя?
Касаторът твърди, че по първите три въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 1 т 24.07.2012г. по гр.д. № 777/2010г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 452 от 25.06.2010г. по гр.д .№ 4277/2008г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 65 от 21.03.2017г. по гр.д. № 639/2016г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 24 от 09.02.2016г. по гр.д № 2419/2015г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 1 от 27.02.2018г. по гр.д № 1471/2017г. на ВКС, ГК, III г.о., а по останалите четири въпроса - противоречие с решение № 73 от 08.04.2020г. по гр.д. № 2751/2019г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 103 от 16.07.2018г. по гр.д .№ 3209/2017г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 190 от 07.02.2018г. по гр.д № 180/2017г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 95 от 27.06.2017г. по гр.д. № 5523/2015г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 232 от 16.11.2018г. по гр.д № 3745/2017г. на ВКС, ТР № 3 от 15.11.2013г. по т.д. № 3/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът „Месембрия ризорт” ООД, представлявано от адв. П. А., оспорва касационната жалба. Възразява, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като сочи, че първата група въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС, тъй като изводът на въззивния съд за наличие на предпоставките на чл.40 ЗЗД не е обусловен от нееквивалентността на престациите, а втората група въпроси също не са решени в противоречие с практиката на ВКС, като посочената от касатора практика е по различни казуси, нямащи нищо общо с процесния от фактическа страна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд е приел, че на 19.01.2017 г. е взето решение от двамата съдружници в „Месембрия риззорт” ООД /”Е-куити” ЕООД и П. Л. С./, дружеството да прехвърля на трети лица собствени самостоятелни обекти в сгради, които сгради са с идентификатори 51500.507.601.1, 51500.507.601.2 и 51500.507.601.3., като са овластени двамата управители, всеки един от тях самостоятелно и без ограничения, да представляват дружеството пред нотариус при разпореждане с недвижимите имоти на дружеството при условия и за цена, каквито намери за добре.
Обсъдил е приетите като доказателства нотариални акове, във формата на които са сключени атакуваните сделки, и е приел, че във всеки от тях е записано задължение на продавача в 30-дневен срок да заличи вписаните ипотеки върху имота и да вдигне всички тежести върху него, като в противен случай той ще дължи на купувача, освен връщане на получената продажна цена, и неустойка в размер на двойния размер на продажната цена с ДДС, както и възстановяване на всички разноски по продажбата, направените необходими разноски по имота и стойността на подобренията. Приел е за безпорно, че цената по всеки един от договорите е платена с банков превод по посочена сметка с титуляр “Месебрия ризорт” ООД, която е открита и захранена първоначално от управителя П. С. на 26.06.2018 г. и на същата дата са постъпили четири превода от ответника “Рикони” ЕОООД , съответно: 45 782,16 лв., 32 814,12 лв., 26 670,24 лв. и 43 590,24 лв (общо 148 856,76 лв.), които съответстват на уговорените продажни цени с вкл. ДДС. Посочил е, че на същата дата (26.06.2018 г.) управителят на “Месембрия ризорт” ОООД е изтеглил в брой от сметката на дружеството сумите 45 600 лв., 43 000 лв., 33 000 лв. и 26650 лв. или общо 148 250 лв., за което банката е удържала такси за теглене над определена сума, като сумите, изтеглени в брой, (148 250 лв.) заедно с таксите за теглене (593 лв.) възлизат общо на 148 843 лв.
Приел е за установено от извършената по делото съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните, че пазарната стойност на четирите апартамента е, както следва: за апартамент с идентификатор 51500.507.601.3.8 - 40 110 лв. при продажна цена и данъчна оценка 22 225,20 лв. без ДДС; за апартамент с идентификатор 51500.507.601.1.4 - 49 053 лв. при продажна цена и данъчна оценка 27 345,10 лв. без ДДС; за апартамент с идентификатор 51500.507.601.1.43 - 69 822 лв. при продажна цена и данъчна оценка 38 151,80 лв. без ДДС и за апартамент с идентификатор 51500.507.601.1.44 - 68 270 лв. при продажна цена и данъчна оценка 36 325,20 лв. без ДДС. При дадените от експерта пазарни стойности е достигнал до извод, че четирите имота са били продадени на цена, която е между 53 % и 55 % от пазарната им стойност. Взел е предвид, че според вещото лице при продажба на ипотекиран имот цената е по-ниска от пазарната, когато задължението за погасяване на ипотеката остава за купувача, а най-често на практика имоти с тежести се предлагат на пазарна цена, като задължението за погасяване на ипотеката е за продавача.
Въззивният съд е осъдил и заключението на ССЕ, което също не е оспорено от страните, от което се установява, че сметката, по която е била платена цената на процесните имоти, не е отразена в счетоводството на дружеството-продавач. За четирите продажби са били издадени 4 бр. фактури, всички от 30.09.2018 г., които са осчетоводени по сметка 411 /Клиенти/ по партидата на “Рикони” ЕООД и по тях не са отразени плащания, салдото по сметката е дебитно в размер на 148 856,76 лв. и отразява вземане на продавача от купувача в същия размер. Посочил е, че според заключението за периода 2014 - 2018 г. ответното дружество “Рикони” ЕООД не е отчитало приходи от търговска дейност, а на 15.06.2018 г. е получило паричен заем в размер на 124 000 лв. от Адвокатско дружество “Ш. и Я.”.
Въззивният съд е разгледал и приел за неоснователни предявените искове за прогласяване нищожност на сделките поради привидност (относителна симулация) на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, поради заобикаляне на закона на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и поради липса на съгласие на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД.
Въззивният съд е намерил за основателен предявения в условия на евентуалност иск за прогласяване недействителност на същите договори на осн. чл. 40 ЗЗД като сключени от представителя на продавача и от купувача във вреда на представлявания. Посочил е, че съгласно чл. 40 ЗЗД, ако представителят и лицето, с което той договаря, се е споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания, като в т. 3 на ТР 5/2014 на ОСГТК на ВКС е разяснено, че такъв договор е недействителен и не поражда права и задължения, както и транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД за представлявания и за другата страна, която го е сключила, договаряйки с представителя във вреда на представлявания. Посочил е, че фактическият състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД включва обективен и субективен елемент, като от обективна страна договорът следва да уврежда представлявания, а от субективна - да има “споразумяване“ между представителя и насрещната страна по договора за увреждането на представлявания, което споразумяване се свежда до недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора.
Приел е, че сключените четири договора за продажба обективно увреждат представляваното дружество, тъй като от патримониума му излиза имущество, срещу което то получава едва между 53 % и 55 % процента от стойността му. Посочил е, че това е обективен факт и не може да бъде променен от това какви цени са били уговорени по други сделки на същия продавач. Констатирал е, че окръжният съд е допуснал процесуално нарушение, приемайки писмени доказателства, представени от ответника по делото след срока за отговор, и е счел, че приетите в с.з. на 23.01.2020 г. 23 броя нотариални актове не следва да се обсъждат и вземат под внимание.
Въз основа на конкретните установени по делото обстоятелства въззивният сд е достигнал до извод, че представителят на продавача П. С. и купувачът са били недобросъвестни, като са имали намерение и са съзнавали, че с процесните договори увреждат представлявания продавач. Изтъкнал е, че този извод следва не от успешно проведено пряко доказване, което по принцип е много трудно и практически невъзможно за увредения, а от съвкупната преценка на отделни факти и обстоятелства, които косвено и непряко сочат на единствено възможния извод за наличие на споразумяване за увреждане. В тази връзка е взел предвид следните обстоятелства: 1/ уговорките в нотариалните актове, а именно: продажна цена под пазарната; плащане на цената, което е отложено във времето - до един месец; задължение на продавача да заличи вписаните ипотеки; тежки неблагоприятни последици за продавача при неизпълнение на задължението за заличаване на ипотеките - връщане на продажната цена, заплащане на неустойка, равна на двойния размер на продажната цена, заплащане на всички разноски и подобрения; 2/ намерението за увреждане на продавача проличава и от обстоятелствата по плащане на продажната цена - плащането е станало по сметка, неизвестна на дружеството, и открита от представителя в деня на плащането, като платените суми са били изтеглени същия ден в брой от представителя и не са отчетени на представлявания. Поради това е заключил, че след като управителят на дружеството-ищец П. С. и дружеството-купувач са се споразумели във вреда на представлявания “Месембрия ризорт” ОООД, на осн. чл. 40 ЗЗД процесните четири договора са недействителни.
Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Първите три материалноправни въпроса не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивният съд. Видно от мотивите на обжалваното решение, крайният извод за нищожност на атакуваните сделки поради увреждащ представлявания характер е обоснован не единствено с цената на продаваните имота, а със съвкупната преценка на всички уговорки в договорите – начина на плащане на цената, поетите от купувача задължения и отговорността му за тяхното неизпълнение. Поради това искането за допускане на касационен контрол по поставените въпроси е неоснователно.
Формулираният четвърти материалноправен въпрос е разрешен в съответствие със задължителната практиката на ВКС – т.3 на ТР № 5 от 12.12.2016г. по т.д. № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите на което е посочено, че увреждането на интересите на представлявания може да има най-различни проявни форми, например: договор, сключен при неизгодни за него условия; имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под модалитет), нетипични за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт, както и най-различни други хипотези.
Последните три въпроса са свързани с мотивите на въззивния съд за наличие на недобросъвестност на купувача по процесните сделки. По тези въпроси не е налице твърдяното основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в съответствие с постоянната практика на ВКС. Съгласно решение № 241 от 15.01.2021г. по гр.д. № 3796/2019г. на ВКС, ГК, IV г.о., уговаряйки с насрещната страна по договора нееквивалентни престации – в случаите, когато престацията на представляваната страна по договора е на по-висока стойност от насрещната престация и неравностойността не е незначителна, представителят и насрещната страна по договора могат да се споразумеят във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД, ако действат недобросъвестно (в този смисъл са и разясненията в пункт 2 и пункт 5 от мотивите към т. 3 от тълкувателното решение). Фактическият състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД не включва преценка дали са накърнени добрите нрави, а дали действително, обективно са увредени интересите на представляваната страна по договора, както и дали действалият от нейно име представител и насрещната страна по договора са добросъвестни или не, т.е. – дали са осъзнавали, че увреждат представлявания или не са. Преценката както за наличие на увреждане интересите на представлявания, така и за недобросъвестност едновременно на представителя и на насрещната страна по договора, се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи – към момента на сключването на договора, като тежестта за доказване е за представлявания (в този смисъл – също разясненията в пункт 2 от мотивите към т. 3 от тълкувателното решение). Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като преценката му за наличие на недобросъвестност на представителя и купувача е основана на съвкупната преценка на събраните по делото доказателство относно конкретните обстоятелства по сключването на договора. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд представлява оплакване за неправилност, по което касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството. Не е налице произнасяне в противоречие с посочената от касатора съдебна практика, в това число с решение № 190 от 07.02.2018г. по гр.д № 180/2017г. на ВКС, ГК, IV г.о., тъй като посочените в последното обстоятелства, които могат да се явят косвени доказателства за недобросъвестност на представителя и насрещната страна, е примерно, а не изчерпателно.
При наличие на формирана постоянна практика по поставените въпроси, от които въззивният съд не се отклонил, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1 от 21.01.2021г. по в.т.д. № 206/2020г. на Апелативен съд – Бургас, с което, след частична отмяна на решение № 204 от 14.08.2020г. по т.д. № 443/2018г. на Окръжен съд – Бургас, са прогласени по иск на „Месембрия Ризорт” ООД за нищожни на основание чл.40 ЗЗД като сключени във вреда на представлявания четири сделки за покупко-продажба на недвижими имоти, обективирани в нотариален акт № 68, том IV, рег. № 3754, дело № 487 от 2018 г., нотариален акт нотариален акт № 71, том IV, рег. № 3759, дело № 490 от 2018 г., нотариален акт № 72, том IV, рег. № 3761, дело № 491 от 2018 г. и нотариален акт № 73, том IV, рег. № 3763, дело № 492 от 2018 г., всички от 18.06.2018 г., на нотариус М. Б. , рег. № 110 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Несебър.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |