5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1162 гр. София,08.05.2024год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч.т.д. N 1788 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на частна касационна жалба на ищеца по делото „Еврокапитал-България” ЕАД /н/ против определение № 452/20.07.2023г. по в.ч.т.д. № 548/2023г. на Апелативен съд – София, с което се потвърждава определение № 1410/27.04.2023г. по т. д. № 1772/2022г. на Софийски градски съд за връщане, на основание чл.130, изр. първо ГПК, на исковата молба на „Еврокапитал-България“ ЕАД /н/, чрез синдика Г., срещу „Литекс“ АД, „Рос ойл“ ЕООД, „Петрол холдинг“ АД /н/, „Петрол“ АД и „Нафтекс петрол“ ЕООД. Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при наличие на съществени процесуални нарушения и е необосновано. Ответникът по жалбата и по делото, “ЛИТЕКС” АД, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Ответникът по жалбата и по делото, „Нафтекс Петрол” ЕООД /н/, в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Софийският апелативен съд, след преценка на фактите по делото и доводите на частния жалбоподател, е приел за установено от фактическа и правна страна, следното: Предмет на делото са обективно и субектвивно съединени искове от несъстоятелния длъжник „Еврокапитал-България“ ЕАД, който твърди, че е учредил договорни ипотеки върху свои недвижими имоти за обезпечение на чужд дълг по договори за банков кредит, първият сключен на 27.12.2007г., по силата на който „Стопанска и инвестиционна банка“ АД е предоставила на „Рос ойл“ ЕООД кредит в размер на 20 000 000 лева, като солидарен длъжник по кредита е „Петрол холдинг“ АД /сега в несъстоятелност/. С последващи анекси съдлъжник по договора за кредит е и ответникът „Нафтекс петрол“ ЕООД. След обявяване на вземанията по договорите за банков кредит за предсрочно изискуеми, с договор за цесия от 30.11.2015г. банката е прехвърлила на „Литекс“ АД вземанията, които са обезпечени чрез учредените от ищеца ипотеки. Част от тези имоти са продадени в производство по индивидуално принудително изпълнение и постъпилите средства са преведени от частните съдебни изпълнители в производството по несъстоятелност на ищеца. Предвид, че вземанията по двата договора за банков кредит са цедирани от банката на ответника „Литекс“ АД, същият е поискал да му бъдат преведени постъпилите суми от продажбата на ипотекираните имоти. Ищецът твърди, че задълженията по договор за банков кредит № 925/2007г. са изцяло заплатени, поради пълно погашение на задължението от главния длъжник и от другите солидарни длъжници, поради което се погасява ипотечното право и „Литекс“ АД няма право да се удовлетвори предпочтително в производството по универсално принудително изпълнение на несъстоятелния длъжник. За да прекрати производството по предявените искове като недопустимо, първоинстанционният съд е приел, че правата на „Литекс“ АД по чл.717н ТЗ се противопоставят на кредиторите в производството по несъстоятелност на „Еврокапитал-България“ ЕАД, които са засегнати от съществуването им, поради което те са легитимирани да водят искове за отричането на тези права. С оглед на това е намерил, че предявените искове няма да породят изгодни правни последици в правната сфера на ищеца. На следващо място е приел, че процесните искове не са за попълване на масата на несъстоятелността, тъй като имотите са част от масата на несъстоятелността и подлежат на осребряване в производството по универсално принудително изпълнение. На последно място е посочено, че спорът относно съществуването на ипотечното право, може да се разреши в производството по одобряване на сметката за разпределение по чл.717н, ал.2 ТЗ, поради което не е налице правен интерес от воденето на процесните искове за защита правата на неговите кредитори - чл.26, ал.2 ГПК. Мнозинството от апелативния съдебен състав е приело, че при наличието на постъпили суми от продажба на недвижими имоти, ипотекирани от длъжника за обезпечение на чужд дълг, синдикът е длъжен да изготви сметка за разпределение по реда на чл.717н, ал.2 ТЗ, с която да разпредели получените суми от тяхната продажба. В неговите правомощия като орган на несъстоятелността е да определи размерът на дължимите суми на ипотекарния кредитор, включително и да откаже да му разпредели такива, като разпредели постъпилите суми на останалите кредитори в несъстоятелността. Предвид, че спорът относно съществуването /погасяването/ на ипотечното право, както и неговият действителен размер е предмет на производството по одобряване на сметката за разпределение по чл.717н, ал.2 ТЗ, е достигнал до извода за липсата на правен интерес от воденето на процесните искове. В особеното мнение на докладчика по въззивното дело е посочено, че е предявен отрицателен установителен иск от дружеството, обявено в несъстоятелност, чрез синдика, което със своя вещ е обезпечило чужд дълг, с който се оспорва като погасено чрез плащане (от главния длъжник и от другите солидарни длъжници) вземането на ипотекарния кредитор по чл.717н ТЗ, поради което се иска да се установи несъществуването на ипотечното право на ответника „Литекс“ АД. Прието е, че предмет на правния спор е съществуването на самото материално право – дълга на главния длъжник, обезпечен с ипотеките, како същият не може да се разреши в производството по чл.728-729 ТЗ, а по общия исков ред по чл.124, ал.1 ГПК, тъй като е налице спор за погасяване на изпълняемото право. Посочено е, че в случая не е налице хипотезата на чл.26, ал.2 ГПК, тъй като ипотекарният длъжник упражнява свое право и има правен интерес да установи, че задължението на същинския длъжник е погасено. Счетено е, че исковете са за попълване на масата на несъстоятелност, тъй като при евентуалното им уважаване постъпилите суми от продажбата на ипотекираните имоти ще останат в масата на несъстоятелността и няма да бъдат изплатени на ипотекарен кредитор с погасено, поради плащане вземане, като длъжникът има интерес да бъдат удовлетворени действително съществуващи и непогасени вземания, като при евентуалното им погасяване в пълен размер, ще получи и остатъка от продажната цена на продадените недвижими имоти. Посочено е, че фактът, че правен интерес от предявяване на исковете имат и кредиторите на несъстоятелността, не означава, че за длъжника липсва такъв. На последно място е прието, че липсва коректно формулиран петитум за недължимост на сумата, която е погасена от главния длъжник и от солидарните длъжници, като е налице противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум, за отстраняване на което следва да бъдат дадени указания от съда. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Задължен ли е решаващият състав на съда да предостави на заинтересованата страна възможност да изясни, конкретизира или да отстрани противоречията в искането си, преди да постанови прекратителен акт?; Твърди се противоречие на акта с: решение № 15/16.02.2017г. по т.д. № 60077/2016г. на 2-ро г.о. на ВКС, решение № 163/17.01.2012г. по гр.д. № 965/2010г. на 1-во т.о. на ВКС, решение № 163/17.01.2012г. по т.д. № 965/2010г. на 1-во т.о. на ВКС.; 2/ Допустимо ли е предявяването на иск от страна на ипотечен длъжник, обезпечил чуждо задължение, с който да бъде установено съществуването, или несъществуването на изпълняемо ипотечното право?; Сочи се несъответствие с: решение № 64/16.04.2015г. по гр.д. № 6300/2014г. на 1-во г.о. на ВКС, решение № 153/29.12.2016г. по т.д. № 896/2016г. на 2-ро т.о. на ВКС; 3/ Исковете, които се водят за попълване на масата на несъстоятелност, изчерпателно ли са изредени в Глава 41 на ТЗ?; Извежда се противоречие с: определение № 479/29.12.2008г. по ч.т.д. № 339/2008г. на 2-ро т.о на ВКС, определение № 618/07.12.2017г. по ч.т.д. № 2958/2017г. на 1-во т.о. на ВКС, определение № 92/16.02.2017г. по ч.т.д. № 2413/2016г. на 1-во т.о. на ВКС, определение № 266/10.03.2011г. по ч.т.д. № 123/2011г. на 2-ро т.о. на ВКС, определение № 267/07.05.2009г. по ч.т.д. № 139/2009г. на 2-ро т.о. на ВКС, определение № 301/22.03.2011г. по ч.т.д. № 107/2011 г. на 2-ро т.о. на ВКС.; 4/ Въззивният съд задължен ли е да се произнесе по всички оплаквания, направени с въззивната жалба?; Сочи се несъответствие с: решение №324/22.04.2010г. по гр.д. № 1413/2009г.на 4-то г.о. на ВКС, решение № 157/08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 10/04.07.2011г. по гр.д. № 533/2010г. на 3-то г.о. на ВКС, решение № 147/11.01.2013г. по т.д. № 46/2012г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 221/18.01.2013г. по т.д. № 1270/2011г. на 2-ро т.о. на ВКС.“ Жалбоподателят се позовава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Въззивното определение следва да бъде допуснато до касационен контрол, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по последния формулиран в изложението въпрос, тъй като в противоречие на цитираната практика на ВКС, според която въззивната инстанция следва да се произнесе по всички оплаквания и доводи на страните, липсва произнасяне на мнозинството на състава, формирало волята на съда, относно твърдението на касатора във въззивната жалба, че искът е за попълване на масата на несъстоятелността, поради което е допустим. В случая правилно е посочено в особеното мнение на докладчика по въззивното дело, че иск за попълване на масата на несъстоятелността е и искът за нейното съхранение, какъвто безспорно се явява искът за установяване несъществуване на материалното право на ипотекарния кредитор към същинския длъжник (главен и солидарни), за чийто чужд дълг са учредени ипотеките от ищеца – ипотекарен длъжник, който в случая не упражнява чужди права (на кредиторите на несъстоятелността). Във връзка с единствения правен извод на мнозинството на апелативния състав, че липсва правен интерес на ипотекарния длъжник от водене на иска, тъй като спорът относно съществуването /погасяването/ на ипотечното право, както и неговият действителен размер е предмет на производството по одобряване на сметката за разпределение по чл.717н, ал.2 ТЗ, настоящият състав на ВКС приема следното: Приложението на разпоредбите на чл.717н ТЗ е предпоставено от продажба на имущество от масата на несъстоятелността, ипотекирано или заложено за обезпечаване на чужд дълг от длъжника или придобито от него обременено с ипотека или залог. Когато реалното обезпечение е ипотека върху имот от масата на несъстоятелността, с оглед формата й за действителност, тя се установява с нотариалния акт за учредяването й, от чието съдържание, при съобразяване на чл.174 ЗЗД, се установяват и вземанията, предмет на обезпечението. За удостоверяване на размера на вземанията, съгласно чл.717н, ал.3 ТЗ, е необходимо представяне от ипотекарния кредитор на изпълнителен лист срещу лицето, чийто дълг се обезпечава с продаденото имущество, или ако последният е в производство по несъстоятелност – удостоверение, че обезпеченото вземане е прието (по см. на чл.693 ТЗ) в това производство по несъстоятелност. В чл.717н, ал.2 ТЗ е предвидено, че за сумата, получена от проданта на ипотекирания за чужд дълг имот, се съставя отделна сметка за разпределение, в която се посочват сумите, дължими на обезпечения кредитор, като приложими за нея са общите правила по чл.728 - 729 ТЗ за оспорване и одобряване. Приспадащата се по разпределението сума на обезпечения кредитор се запазва до представяне на посочените по-горе документите по чл.717н, ал.3 ТЗ. Видно от очертаната по-горе правна рамка, предмет на преценка на съда в производството по чл.717н ТЗ са: 1/ наличие на осребрено имущество, част от масата на несъстоятелността; 2/ учредена върху него ипотека; 3/ учредяването на ипотеката да е за чужд дълг; 4/ да е издаден изпълнителен лист или удостоверение в производство по несъстоятелност относно дълга на третото лице, за който е дадено обезпечението. Когато обаче се оспорва материалното право, обезпечено с ипотеката, не само кредиторите на несъстоятелността, но и ипотекарният длъжник има правен интерес да установи несъществуването му по исков ред спрямо предявилия претенцията цесионер на ипотекарния кредитор. Следва да се има предвид, че ипотекарният длъжник не е участник нито в производствата, в които са установени вземанията спрямо същинския длъжник (главен и солидарни), нито в принудителните производства (по ГПК и ТЗ), по които е извършвано осребряване на имущество на главния длъжник, на солидарните длъжници, посредством което са погасени изцяло, съответно частично обезпечените дълговете по двата договора за кредит, вкл. и чрез доброволни плащания от другия ипотекарен длъжник. В случая искът се основава на факти, осъществили се след издаването на изпълнителните листи, вкл. се поддържа, че „Литекс“ като цесионер (по договор за цесия и споразумения с ипотекарния кредитор) е придобил само част от вземанията по договорите за кредит, а освен това от своя страна е прехвърлил вземания на „Сторидж Ойл“ ЕАД. С оглед изложеното, въззивното определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд следва да бъдат отменени като неправилни и делото върнато на първата инстанция за продължаване на съдъпроизводствените действия. При разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да даде указания на ищеца за отстраняване на констатираното и в особеното мнение на члена на въззивния състав несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, изразяващо се в липса на коректно формулиран петитум, който следва да бъде преведен в съответствие с обстоятелствената част, а именно за недължимост на претендираната от „Литекс“ АД сума от 4 524 817,83 лева по двата договора като погасена (от главния длъжник, солидарните длъжници и от ипотекарните длъжници) изцяло по договора за кредит № 925/2007г. и частично погасена до остатък от 1 189 540,65 лева по втория договор за кредит № 1080/12г. Делото следва да бъде разгледано с участието на всички длъжници (главен и солидарни; искът е допустим съгласно чл.637, ал.5, т.3 ТЗ и спрямо длъжници с открито производство по несъстоятелност), чийто дълг е обезпечен с учредените ипотеки върху имуществото от масата на несъстоятелността. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 452/20.07.2023г. по в.ч.т.д. № 548/2023г. на Апелативен съд – София. ОТМЕНЯ определение № 452/20.07.2023г. по в.ч.т.д. № 548/2023г. на Апелативен съд – София и потвърденото с него определение № 1410/27.04.2023г. по т. д. № 1772/2022г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.