6 Р Е Ш Е Н И Е № 175 С., 04.11. 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 23 септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова при участието на секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова гр. д. № 1151/2015 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 620 от 01.06.2015г. по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 757 от 04.12.2014г. по в. гр. дело № 1034/2014г. Пловдивски апелативен съд, с което Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 З. да заплати на К. С. Х. допълнително сума в размер на 8000 лв. към присъденото от първата инстанция обезщетение от 7000 лв., или общо обезщетение в размер на 15 000 лв., за претърпени неимуществени вреди поради незаконно обвинение в извършване на престъпление приключило с прекратяване на наказателното производството, ведно със законна лихва считано от 17.08.2010г. до окончателното изплащане на задължението и потвърдил решение № 1420 от 14.07.2014г. по гр. дело № 1566/2013г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която искът е отхвърлен до пълния предявен размер 50 000 лв. Касационното обжалване е допуснато в частта, с която искът е уважен, по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД при определя размера на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на причинно - следствена връзка между воденото наказателно производство и действително претърпените морални вреди, с оглед на конкретно събраните по делото доказателства. В Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, т. 11 се приема, че при определяне размера на неимуществени вреди се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят вредите, като в мотивите съдът следва да посочи конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. Така понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, което не е абстрактно, придобива конкретно съдържание съобразено с релевантните за спорното право фактите и обстоятелствата. С Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, т. 11 се приема, че държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди и се определя глобално по справедливост. Съдът следва да съобрази броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда; тежестта на извършените деяния; причинната връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които дееца впоследствие е признат за невинен и причинете вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерии за справедливост по чл. 52 ЗЗД. От приетото в посочената задължителна съдебна практика следва, че разрешаването на въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди при непозволеното увреждане пряко е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерии настъпилите вреди следва да се съизмеряват, съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства. За да увеличи размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е приел, че ищецът е бил обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление с определена мярка за неотклонение „задържане под стража” за период от около 70 дни и ограничаване на правото му да напуска пределите на страната; до този момент ищецът не е бил изправян да отговоря пред правосъдни органи и макар наказателното производство да е продължило в периода 26.02.2010г. - 17.08.2010г., когато с постановление на Окръжна прокуратура П. е било прекратено, ищецът понесъл тежко предприетите спрямо него наказателни действия - бил подтиснат, притеснен, уплашен, чувствал се унизен, станал тревожен, че няма кой да се грижи за болния му брат, изолирал се от близки и приятели, отказвал покани за контакти, в ареста получил бъбречна криза и високо кръвно налягане, което наложило спешно медикаментозно лечение, поради това, че от 1985 г. ищецът е с един бъбрек - негативни преживявания и емоционален дисконфорт преценени от съда като значителни по интензитет, дали основание за възмездяване на понесените от ищеца морални вреди в размер общо на 15 000 лв. В касационната жалба се прави оплакване за материалноправна незаконосъобразност и необоснованост на решението при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, който се явява силно завишен поради неотчитане на правно - релевантни за спора факти. Ответникът К. С. Х. чрез пълномощник адв. Н. С. оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., провери правилността на обжалваното решение във връзка с касационната жалба и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното: При обсъждане здравословното състояние на ищеца, за установяването на което е била допусната и изслушана комплексна съдебно - медицинска експертиза от три вещи лица, двама специалисти нефролог и уролог, въззивният съд е изключил като доказателство заключението на вещите лица, след като констатирал, че експертизата не е подписана от двете вещи лица. Съгласно разпоредбата на чл. 199 ГПК, вещото лице представя заключението най-малко една седмица преди съдебното заседание, а в чл. 200, ал. 2 ГПК се сочи, че вещото лице излага устно заключението си при неговото изслушване в съдебно заседание. Тези изисквания за писмено заключение са спазени. В съдебно заседание всяко от вещите лица поотделно е заявило, че поддържа представеното писмено заключение, а със заявление трите вещи лица са заявили, че представят в срок експертиза с отговори на поставените от съда задачи, като са поискали завишаване на определеното от съда възнаграждение. Това заявление е подписано от трите вещи лица. Разгледано като част от заключението, въпреки че първоинстанционният съд не е констатирал липсата на два подписа, за да отстрани този пропуск, следва да се приеме, че по делото е представено писмено заключение депозирано от трите вещи лица, чиито изводи подлежат на обсъждане. Изслушаната по делото съдебно - медицинска експертиза е установила, че ищецът е с оперативно отстранен ляв бъбрек през 1985г. и същият е с единствен бъбрек вдясно; страда от интерстициален хроничен нефрит, артериална хипертония - първа степен и хипертонична нефропатия. Пред 2010г. е установена налична работна хипертрофия на десния бъбрек (увеличаване на бъбрека), която се появява веднага след премахване на левия бъбрек, като е възможно и в по-ранен стадии - при липса на функция на левия бъбрек, поради което констатираната работна хипертрофия е била оформена и налична още при задържането на ищеца. Вещите лица са посочили, че пребиваването и престоя в местата за лишаване от свобода са свързани с живот при определени условия, което предполага екстремни изживявания, мисли и чувства, които като фактори обострят заболяванията, от които страда ищецът - стресът и психическото напрежение са фактори, както за появяването на артериална хипертония, така и за обостряне на това заболяване. Експертизата не дава категорично заключение дали, в каква степен, в кой момент и с какво горе посочените фактори са повлияли на клиничната картина на общото здравословно състояние на ищеца и са влошили състоянието на отделителната му система, тъй като може да са били налице и други фактори, които да влошат състоянието конкретно на бъбречното заболяване и отделителната система. В тази връзка в експертизата е посочено, че при загуба на един бъбрек е необходимо да се прилага комплексно лечение включващо системен периодичен контрол на лекари - специалисти нефролози, строг хранителен режим, щадящ организма като цяло и в частност бъбреците режим на физически натоварвания, психоохранителен режим. По делото е установено, че след задържаното на ищеца здравословното му състояние се влошило - същият вдигнал кръвното налягане, започнал да чувства болки в дясната поясна част на тялото, цвета на урината му се променил и при направените изследвания било констатирано наличие на увеличен белтък и кръв в урината, поради което било приложено медикаментозно лечение. С оглед заключенията на изслушаната експертиза следва да се приеме, че преживения от ищеца стрес, уплах и негативни емоции след задържането му са в причинна връзка с обостряне на хипертоничното му заболяване - повишаване на кръвното налягане. Относно влошаване на бъбречното му заболяване, вещите лица не са категорични, дали то се дължи единствено и само на негативното емоционално състояние на ищеца, или са били налице и други фактори, поради което по делото не може да се изведе еднозначен извод, че задържането и престоя на ищеца в предварителния арест по определената му мярка за неотклонение „задържане под стража” е в пряка причинна връзка с влошаване на отделителната му система. Съгласно цитираната съдебна практика, държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди - т. 11 на ТР №3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС. Липсата на сигурност в причинната връзка между влошеното бъбречно заболяване на ищеца и повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление, респ. определената мярка за неотклонение „задържане под стража” следва да рефлектира върху размера на обезщетението за неимуществени вреди дължимо от държавата. Настоящият съдебен състав намира, че на ищеца следва да се определи обезщетение в размер на 9000 лв., който справедливо ще обезщети претърпените от него болки и страдания от повдигнатото обвинение в извършване на престъпление, производството по което, по отношение на ищеца е прекратено. По делото е установено, че задържането и престоят от около два месеца в ареста са се отразили негативно на психическото и емоционално състояние на ищеца, както и на общото му здравословното му състояние, което следва да бъде възмездено в посочения размер, като съдът отчита и краткия срок на воденото наказателно преследване, приключило за около шест месеца. Предвид изложеното обжалваното решение в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над 9 000 лв. като необосновано следва да се отмени и искът за разликата до присъдения размер 15 000 лв. се отхвърли. Решението ще следва да се отмени и в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати съдебни разноски над 281 лв. до присъдените 375 лв., съразмерно с отхвърлената част на иска. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. Р Е Ш И ОТМЕНЯВА въззивно решение № 757 от 04.12.2014г. по в. гр. дело № 1034/2014г. Пловдивски апелативен съд в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на К. С. Х. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З. обезщетение за неимуществени вреди над размер 9000 лв. до уважения размер 15 000 лв. и в частта за съдебните разноски за разликата над 281 лв. до присъдените 375 лв. ОТХВЪРЛЯ иска на К. С. Х. против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, производството по което е прекратено, за разликата над 9000 лв. до уважения размер 15 000 лв. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З.. ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която иска по чл. 2, ал.1, т.3 З. е уважен за 9000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, производството по което е прекратено. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ