Р Е Ш Е Н И Е № 357 София, 15 октомври, 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова и в присъствието на прокурора М.МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 1268/2012 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Г. П. Г. срещу въззивно решение № 75 от 18 април 2012г. по внохд № 92/2012г. по описа на Пловдивския апелативен съд,първи нак.състав,с което е потвърдена присъда № 27 от 01.02.2012г. по нохд № 672/11г. по описа на Хасковския окръжен съд В жалбата и в съдебно заседание се поддържа основание по чл.348,ал.1 т.3 НПК.Прави се искане за изменяване на решението и прилагане на разпоредбата на чл.66,ал.1 НК. Частните обвинители Г. Р. Т. и С. А. Т. чрез повереника си адв.Х. молят жалбата да се остави без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна.Здравословното състояние на подсъдимия не е основание за отменяване на условното наказание. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Хасковският окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това,че на 16.01.2011г. на път III -808 в [населено място],обл.Харманли,при управление на лек автомобил марка „Мерцедес” с рег. [рег.номер на МПС] ,в пияно състояние нарушил правилата за движение по пътищата,визирани в чл.21,ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Я. Г. Р. и средна телесна повреда на Й. Т. Д.,изразяваща се в трайно затруднение движението на левия му крак,поради което и на основание чл.343,ал.4 вр.с ал.3 пр.1 б.”б” пр.1,вр.с ал.1 б.”в” вр.с чл.342,ал.1 и чл.55,ал.1 т.1 НК ГО ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип. На основание чл.343г НК съдът е ЛИШИЛ подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Доводът за явна несправедливост на наказанието е бил поставен на разглеждане пред Пловдивския апелативен съд.Видно е от мотивите,че съдът е изложил съображения по реда на чл.339,ал.2 НПК защо не го приема. Съображенията на съда се споделят от настоящия касационен състав. Производството по делото пред първата инстанция е разгледано при условията на глава двадесет и седма от НПК.Подсъдимият е признал фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.В съответствие с разпоредбата на чл.372,ал.4 НПК съдът е дал ход на делото и постановил осъдителната си присъда съобразявайки се с чл.373,ал.2 НПК.Като последица от предварителното изслушване на подсъдимия , съдът е определил наказание при условията на чл.58а НК и е приложил нормата на чл.58а,ал.4 НК.Съдът е приел,че наред с изброените в мотивите смекчаващи отговорността обстоятелства е налице и друго такова- подсъдимият също е пострадал при настъпилото ПТП.Приел е,че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,при които и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко,поради което наложил на същия наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода.Изложил е убедителни мотиви за необходимостта от ефективно изтърпяване на наказанието. Въззивният съд е приел,че присъдата е справедлива и липсва основание за по-голямо снизхождение спрямо подсъдимия.Преценката на съда е обоснована.В резултат на неправомерното поведение на подсъдимия при управлението на лекия автомобил,той е причинил смъртта на един млад човек,както и средна телесна повреда на друго лице.Управлявал е автомобила след употреба на алкохол и със скорост 79 км/ч. при ограничение от 50 км/ч. за движение в населено място. В кръвта му след инцидента е установено наличие на 1.9 промили концентрация на алкохол.От делото освен това е видно,че подсъдимият е наказван многократно по административен ред за същото нарушение-управление на автомобила с превишена скорост. Правилно е прието,че прилагането на института на условното осъждане би съставлявало неоправдано снизхождение,в противоречие с изискванията на чл.36 НК.Касационният състав също намира,че ефективното изтърпяване на наказанието е справедливо и обществено оправдано. Здравословното състояние на подсъдимия е обсъдено от въззивния съд.Съдът е отбелязал в мотивите си,че същото не е достатъчно основание за отлагане изтърпяването на наказанието,и че в хода на изпълнение на наказанието няма пречка подсъдимият да бъде лекуван вкл. и в специализирано заведение,както и при необходимост да бъде прекъснато неговото изпълнение. По изложените съображения,като е потвърдил присъдата в санкционната й част и не е приложил разпоредбата на чл.66,ал.1 НК,въззивният съд не е допуснал явна несправедливост по смисъла на чл.348,ал.5 т.2 НПК. Решението е законосъобразно и справедливо и следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 75 от 18 април 2012г. по внохд № 92/2012г. по описа на Пловдивския апелативен съд,с което е потвърдена присъда № 27/01.02.2012г. по нохд № 672/2011г. постановена от Хасковския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: