Ключови фрази
Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * длъжностно присвояване * големи размери * несъставомерно деяние * Касационни дела по глава тридесет и трета НПК * Касационни дела по глава тридесет и трета НПК

Р Е Ш Е Н И Е

Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е

 

                                                           № 79

 

                                     София, 08 март 2010 година

 

 

                                      В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

          Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и десета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова

                                                           ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов

                                                                               Фиданка Пенева

 

при секретар Л. Гаврилова

и с участието на прокурор от ВКП – Н. Любенов

изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева

 наказателно дело № 757/2009 г.

 

Производството е по реда на глава тридесет и трета НПК.

Образувано е по искане на главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 316/2009 година по описа на Окръжен съд - Пазарджик и отмяна на въззивно решение № 120/10.06.2009 година, с което е потвърдена оправдателната присъда на Районен съд – Пазарджик по н о х д № 2685/2008 година.

В искането, като предпоставка за допустимостта му са въведени следните касационни основания – по чл. 348 ал. 1, т. 1 НПК, за допуснато нарушение на материалния закон и по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК, за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Твърди се по второто основание, че по делото не са изяснени, както от първата, така и от втората инстанция всички относими към предмета на доказване факти, в нарушение на чл. 13 ал. 1 НПК. По конкретните възражения са относно неизяснени обстоятелства свързани с представителните и управленски правомощия на оправдания С. ; каква длъжност е заемал в „Каучук-97” АД и в „Каучук” АД; не е изяснен статута на „Каучук – импекс”, както и функциите на С. в това дружество; не е извършена проверка на твърденията на св. Б относно наличие на решение на общите събрания на двете дружества - „Каучук-97” АД и в „Каучук” АД, за взаимно покриване на задълженията; не е установен фактът за постигане на договореност между двете дружества за прихващане на задълженията.

По същото основание се твърди, че оценката на доказателствата от въззивния съд е извършена в нарушение на чл. 14 НПК, тъй като съдът не е извършил обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В резултат на това нарушение съдът е направил неправилен извод, че сумата предмет на разпореждане от страна на С. не е собственост на „Каучук” АД, а е собственост на „Каучук-97” АД, респективно, че той не е извършил разпореждане с чужди средства. Според съобразителната част на искането на главния прокурор, всъщност сумата от 18 166 лева е внесена от „Каучук – импекс”, като извън вниманието на съдилищата са останали обстоятелствата, че 1. сумата е предназначена за внасяне на държавна такса и за адвокатски хонорар по дело по което Каучук” АД, е ответник, а не ищец и 2. разпоредителните действия са извършени по време на смяна в управлението на „Каучук” АД.

В искането се обобщава, че посочените нарушения на основни принципи в наказателния процес са съществени и са довели до неправилно приложение на материалния закон.

Освен изложеното, в искането се твърди, че е допуснато и съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 3, т. 1 НПК, тъй като в нарушение на чл. 339 ал. 2 НПК, във въззивното решение не е даден отговор на доводите изложени в протеста, с който е искана проверката на оправдателната присъда на първата инстанция.

Главният прокурор иска да се възобнови наказателното производство по въззивното дело, поради допуснатите нарушения, да се отмени решението с което е потвърдена оправдателната присъда спрямо И. С. и делото да се върне за ново разглеждане, с указания за отстраняване на нарушенията.

В съдебното заседание прокурорът от ВКП поддържа искането по основанията изложени в него.

Пред касационния съд оправданият И. С. се явява лично и в правото си на лична защита поддържа, че е изпълнявал решения на общото събрание на акционерите и прави искане въззивното решение да се остави в сила.

Неговият упълномощен защитник – адвокат И от Пазарджишката адвокатска колегия пледира за същото с подробно развити доводи в писмена защита. В същата твърди, че С. е бил търговски пълномощник, обстоятелство което не подлежи на вписване в търговския регистър, за което се позовава на определение на ПОС, цитирано в защитата.

Върховният касационен съд за да се произнесе съобрази следното:

 

Искането е неоснователно.

С цитираното решение е потвърдена присъдата на Пазарджишкия районен съд с № 128/26.06.2009 година постановена по н о х д № 2685/2008 година, с която И. С. е бил признат за невиновен по обвинението в това, че на 3.10.2006 година, в гр. П., в качеството си на длъжностно лице – изпълнителен директор на „Каучук” АД е присвоил чужди пари сумата от 27612 лева, големи размери, собственост на същото дружество, връчени му в това му качество и оправдан за престъплението по чл. 202 ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 НК.

Твърденията в искането на главния прокурор, за неустановеност на обективната истина и опорочаване на принципа за вземане на решение след пълно и всестранно обсъждане на всички доказателства по делото, не кореспондира с данните по делото и изискванията за съставомерност на присвоителното престъпление, в което е бил обвинен С.

Установено е, че обвиненото лице е бил изпълнителен директор на „Каучук” АД и успоредно с това е бил търговски пълномощник на „Каучук 97” АД. На л. 270 от досъдебното производство е приложен договор между лицата Г. Л. и Т. Д. , от една страна, на които общо събрание на „Каучук 97” АД е възложило да представляват дружеството по този договор и И. С. , от друга. По силата на този договор С. е добил статута на търговски пълномощник, на който, съгласно параграф 5.9 му е възложено да урежда правоотношенията по трудовите и гражданските договори във връзка с дейността на търговеца „Каучук 97” АД.становено е и това, че последното дружество е мажоритарен собственик на „Каучук” АД, на което С. е бил изпълнителен директор към момента на инкриминираното деяние. От приложените по делото многобройни протоколи от общи събрания се установява, че акционерите на тези дружества са били разделени на две групи – такива които подкрепят идеите и действията на С. и други които подкрепят В. Г. – авторът на сигнала до прокуратурата, послужило като законен повод за образуване на наказателното производство, чието възобновяване се иска. На л. 150 от ДП е приложен протокол от заседание на Съвета на директорите на „Куачук” АД от 17.05.2006 г., на което е взето решение формулирано в т. 4, с което изпълнителният директор /И. Славков/ се задължава да осигури необходимите средства за правна помощ и съдебни разходи, за да се изпълнят решения на ОС на дружествата, оформени с протоколи № 8 и 13. В изпълнение на посочените решения, на инкриминираната дата, след като получил факс от наетия за изпълнение на задачата адвокат К от АК-Кюстендил с посочени суми и сметки, С. получил с РКО № 1152/3.10.2006 г. сумата от 27 612 лева, която превел по сметката на Кюстендилския окръжен съд и по сметката на наетия адвокат /вж. пълномощно от 7.07.2006 г. на л. 41 от ДП/. В този случай С. е действал като търговски пълномощник на „Каучук 97” АД, което дружество видно от приложената по делото искова молба е ищец при условията на суброгация с дружеството „ХАЛА” ЕООД.

Настоящият състав намира, че не е необходимо при посоченото до тук, да се изяснява със средствата и методите на наказателното производство чия собственост е била сумата, с която се е разпоредил С. , при положение, че той я е получил от касата на това дружество, на което е бил изпълнителен директор и е използвал парите в качеството на търговски пълномощник, по предназначението указано с решение на общото събрание на другото дружество, което от своя страна е мажоритарен собственик на първото -„Каучук” АД. Важното е това, че по делото е безспорно изяснено, че С. като длъжностно лице – изпълнителен директор на едното дружество и търговски пълномощник на другото се е разпоредил със средства които са му били поверени за управление, не в свой личен или чужд интерес, а в изпълнение на валидно взети решения на ОС на акционерите и на съвета на директорите на двете дружества, цитирани по-горе. Обвинението описано в обвинителния акт, в който процесуален документ се очертава предмета на доказване в наказателния процес по делата от общ характер, рамките досежно предмета касаят само действията на С. като изпълнителен директор на едното дружество. Съдът именно в изпълнение на задължението си по чл. 13 НПК, служебно и по искане на защитата на С. , е установил и обстоятелствата свързани с дейността на С. като търговски пълномощник на дружеството, мажоритарен собственик на това, на което е бил изпълнителен директор.

От изложеното до тук, в пределите на правомощията на касационната инстанция да проверява основателността на искане на главния прокурор за възобновяване на наказателно производство, завършило с влязла в сила оправдателна присъда следва, че правилно е прието от инстанционните съдилища, че обвиненото от прокуратурата лице – И. С. , не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна престъплението по чл. 202 ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 НК.

Освен това, при проверката по делото се установи, че въззивният съд не само е изпълнил задълженията си по чл. 339 ал. 2 НПК, да отговори на всички доводи в протеста на прокурора, но нещо повече, като втора инстанция по фактите е изпълнил задълженията си по чл.314 ал. 1 НПК и проверил изцяло правилността на протестираната оправдателна присъда на районния съд.

 

При това положение и поради липса на въведените в искането касационни основания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като предпоставка за основанието за възобновяване по чл. 422 ал. 1, т. 5 НПК, същото следва да се остави без уважение.

 

Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 316/2009 година по описа на Окръжен съд – Пазарджик..

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: