Р Е Ш Е Н И Е № 170 гр. София, 19 януари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на тринадесети септември, две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветинка Пашкунова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Лада Паунова при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Божидар Джамбазов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №755 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия Б. А. В. срещу решение №215 от 27.05.2016 г., постановено по ВНОХД №1116/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр. София. С присъда №45, постановена на 05.10.2015 г. по НОХД №129/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр. Видин, подсъдимият В. е признат за виновен в това, че на 07.06.2012 г. в [населено място], при условията на съучастие като подбудител и помагач, умишлено склонил и подпомогнал Г. А. Р. да пренесе без разрешително през границите на страната високорисково наркотично вещество 615, 286 гр. хероин на обща стойност 37 019, 06 лева, като на основание чл.242, ал.2, във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4, във вр. с ал.1 НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложил наказания „лишаване от свобода“ за срок от седем години и „глоба“ в размер на 100 000 лева. С присъдата подсъдимият е признат за виновен и в това, че на същата дата и място, при условията на съучастие като подбудител и помагач, умишлено склонил и подпомогнал Г. А. Р. да държи с цел разпространение високорисково наркотично вещество в големи размери- 615, 286 гр. хероин на обща стойност 37 019, 06 лева, като на основание чл.354а, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 НК и чл.54 НК му е наложил наказания „лишаване от свобода“ за срок от три години и „глоба“ в размер на 10 000 лева, като на основание чл.304 НПК подсъдимият е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.354а, ал.2, изр. 2-ро, пр.3-то НК. С присъдата на основание чл.23, ал.1 и ал.3 НК по отношение на подсъдимия В. е наложено едно общо най- тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затворническо общежитие от „закрит“ тип и е присъединено и наложеното наказание „глоба“ в размер на 100 000 лева. С присъдата на основание чл.242, ал.7 НК е отнето инкриминираното високорисково наркотично вещество и на основание чл.242, ал.8 НК е отнето превозното средство, послужило за извършване на контрабандата- лек автомобил „марка“ с ДК [рег.номер на МПС] . С присъдата на основание чл.59 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият В. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и подсъдимият е осъден да заплати разноски по водене на делото общо в размер на 1382, 37 лева. С въззивния съдебен акт е изменена първоинстанционната присъда, като осъщественото от подсъдимият В. престъпление е преквалифицирано от чл.242, ал.2, във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4, във вр. с ал.1 НК в опит да бъде извършено същото престъпление, като наложените за него наказания са намалени от седем на пет години „лишаване от свобода“, а „глобата“ е намалена от 100 000 лева на 70 000 лева. С въззивното решение е намалено и наказанието, наложено на подсъдимия В. за извършеното престъпление по чл.354а, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 НК от три години на две години „лишаване от свобода“ и наказанието „глоба“ е намалено от 10 000 лева на 7 000 лева. С въззивното решение е намалено определеното общо наказание от седем на пет години „лишаване от свобода“ и към него е присъединено наказанието „глоба“ от 70 000 лева. С въззивното решение е изменен и наложения първоначален режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от „строг“ на „общ“, като то е следвало да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от „открит“ тип. С въззивното решение подсъдимият В. е осъден два заплати и разноски по водене на делото в размер на 174, 76 лева. В касационната жалба се сочат всички касационни основания. Поддържа се, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, като в нарушение на закона е използвал обяснения на подсъдимия Р., дадени на досъдебното производство, които са приобщени по реда на чл.281, ал.2 НПК. Оспорва се компетентността на разследващите органи да извършват действия по разследването, като се твърди, че престъплението е било осъществено на място, което не е българска територия, което налага извод, че компетентни да водят делото са следствени служби. Поддържа се, че при извършване на част от действията по разследване (претърсване и изземване от жилището на В. и от управлявания от него автомобил) поемните лица са подписали протокола, но не са възприели отразеното в процесуалните документи. Моли се да бъде отчетено и това, че доказателствените резултати на посочените протоколи не могат да бъдат заместени от други доказателствени средства (свидетелски показания), тъй като нито едно от поемните лица не е възприело действията на разследващите органи. Твърди се, че решаващите съдилища са приели произволно установени факти, които не почиват на доказателства, а съставляват единствено хипотези. По отношение на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК в жалбата не са посочени конкретни подкрепящи ги доводи, като се твърди, че липсват доказателства, установяващи извършването от страна на подсъдимия В. на двете престъпления и отмерените му наказания са явно несправедливи. На тези основания се предлага постановените осъдителни съдебни актове да бъдат изцяло отменени и бъде постановена оправдателна присъда или въззивното решение да бъде изменено, като на подсъдимия В. бъде наложено наказание до три години „лишаване от свобода“, изпълнението, на което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от пет години и да бъде намален размера на наложеното му наказание „глоба“. В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа отразените в касационна жалба оплаквания и ги възпроизвежда отново. В допълнение оспорва изводите на решаващите съдилища, че обясненията на подсъдимия Р. са достоверни, като моли да бъде отчетено това, че последният е бил сериозно малтретиран (видно от приложеното по делото медицинско свидетелства) и това е компрометирало дадената от него м обясненията му информация. Моли да не бъдат кредитирани и протокола за оглед на автомобила, управляван от Р., тъй като намиращото се в него наркотично вещество е открито и тествано на място, различно от отразеното в този процесуален документ. На тези основания се предлага постановеното въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или алтернативно то да бъде изменено, като бъдат намалени наложените на подсъдимия В. наказания и изпълнението на по- тежкото от тях да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК. Представителят на държавното обвинение поддържа, че въззивната жалба е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Твърди, че въззивният съд е извършил пълен и верен анализ на доказателствата и правилно е установил фактите. Моли да бъде прието, че материалния закон е приложен правилно, като осъществените от подсъдимия Р. престъпления са извършени след като той е бил подбуден и подпомогнат от подсъдимия В.. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд прецени, че въззивната инстанция е направила задълбочен, пълен и верен анализ на доказателствените източници, като правилно е установила релевантните за изхода на делото факти. Правилно и първостепенният и въззивният съд са ценили обясненията, на подсъдимия Р., дадени на досъдебното производство, които са били приобщени по реда на чл.281, ал.2, във вр. с ал.1 НК. Настоящият съдебен състав не сподели тезата на защитника на подсъдимия В., че не могат да бъдат приобщени по посочения по- горе ред обяснения, дадени от подсъдим, разпитван впоследствие като свидетел, когато между тях и показанията, депозирани в хода на съдебното следствие съществуват съществени противоречия. При внимателен прочит на разпоредбата на чл.281, ал.2 НПК следва извод, че законодателят е предвидил възможност тези обяснения да бъдат приобщени към доказателствената съвкупност и в хипотезата на чл.281, ал.1, т.1 НПК, което е основание да се приеме, че с прочитането им първостепенния съд не е допуснал нарушение на процесуални правила. Вярно е, че са налице съществени различия между процесуалната природа на обясненията на обвиняем и показанията на свидетел в производството, предвид разликите в процесуалния статут на привлеченото към наказателна отговорност лице и свидетеля, но това не може да бъде предпоставка първите да не могат да бъдат противопоставяни на вторите. Като цяло разпоредбата на чл. 281 НПК урежда изключение от общите правила, регламентиращи възможността да бъдат събрани гласните доказателствени средства, като дава възможност да бъдат конфронтирани депозирани показания (а в хипотезата на чл.281, ал.2 НПК и обяснения), дадени от едно и също лице в различните фази на процеса. При наличие на съществена разлика в информацията, дадена в досъдебното и съдебното производство, за решаващия съд съществува задължение да обсъди и съпостави тези доказателствени източници и посочи в съдебния си акт кой от тях кредитира и защо. Именно това е направил въззивният съд, като подробно е съпоставил обясненията, дадени от подсъдимия Р., дадени на досъдебното производство и показанията му, депозирани в хода на съдебното следствие. Правилно съдът е констатирал съществени противоречия между двете гласни доказателствени средства, като е ценил обясненията му, тъй като същите се подкрепят от множество други доказателствени източници. Вярно съдът е приел, че от протокола за доброволно предаване от 08.06.2012 г. се установява, че именно подсъдимият В. му е дал мобилен телефон, с който да поддържа връзка по време на пътуването, че той му е написал на хартиен плик част от градовете, през които следва да премине, както и той му е купил пътна винетка за автомобила, с който е предприел пътуването. От показанията на свидетеля П. се установява, че непосредствено преди пътуването именно В. е представил Р. като негов приятел, нуждаещ се от помощ и той е отремонтирал седалката му, за да може да управлява предоставения му автомобил- обстоятелство, което изцяло потвърждава информацията, съдържаща се в обясненията, дадени на досъдебното производство. Правилно въззивният съд е приел, че от иззет от В. мобилен телефон са изпратени СМС съобщения до други, намиращ се в Р., както и в този апарат са записани като контакти условни названия, кореспондиращи с тези, за които дава информация в обясненията си подсъдимия Р.. Ето защо и касационния съд прецени, че правилно предходните съдебни състави са кредитирали дадените на досъдебното производство обяснения, тъй като същите се подкрепят от множество други доказателствени източници, а дадените показания, като свидетел, в които Р. твърди, че подсъдимият В. не е съпричастен към извършените престъпления, защото същият му е бил заел пари и това е била причината той да иска да му навреди. Не може да бъде възприето и оплакването, че посочените по- горе обяснения са компрометирани, тъй като е осъществено насилие по отношение на Р.. По делото липсват такива доказателства, а и същите са депозирани в присъствие на защитник, което изключва възможността при снемането им да е упражнен физически или психически натиск. Касационният съд не възприе и оплакванията за неправилно кредитиране на протоколите за претърсване и изземване, с които са приобщени част от веществените доказателства по делото и конкретно инкриминираното наркотично вещество. В протокола за претърсване на автомобил от 08.06.2012 г. са отразени като участвали поемни лица свидетелите Д. и П. К.. Правилно въззивният съд е преценил, че в показанията си Д. твърди, че не е присъствал на откриването на наркотичното вещество в автомобила, а единствено на тестването му, но това не може да доведе до извод, че същото не се е намирало в моторното превозно средство, управлявано от Р.. Вярно е, че в разпоредбата на чл.162 НПК законодателят е предвидил при извършване на действието по разследването да присъстват поемни лица, както и това, че отсъствието им представлява формално нарушение на установените процесуални правила, но дори да бъде възприета тезата на защитата, че обсъждания протокол за претърсване и изземване е опорочен, неговите доказателствени резултати се установяват от други годни доказателства и доказателствени средства. От показанията на свидетеля С. и от обясненията на подсъдимия Р. се установява начина на извършване на проверката и мястото, в автомобила, където се е намирало наркотичното вещество. Тази информация се потвърждава и от приложения по делото албум, където точно е заснето състоянието на автомобила преди да бъде иззето вещественото доказателства, а впоследствие и самото наркотичното вещество. При тези доказателствени източници може да бъде направен извод, че съществува непрекъсната доказателствена верига, свързваща намиращото се в автомобила вещество и това, което впоследствие е тествано с полеви тест, а след това е и изследвано посредством химическа експертиза, която е установила, че веществото е хероин. Касационният съд не може да сподели и оплакването, че протоколът за претърсване и изземване на вещи от дома на подсъдимия В. е негоден. В показанията си свидетелите А. и Н. (посочени като поемни лица присъствали на извършването му) твърдят, че са се намирали на мястото по време на претърсването, като първият поддържа, че не е възприел намирането на вещите, а Н. твърди обратното. Това противоречие не може да бъде формално основание да не бъде кредитиран протокола, още повече, че отразената в него информация се подкрепя от посочените по- горе доказателствени средства (по отношение на мобилните телефони, сим картите и обменяните посредством тях кратки съобщения между подсъдимия В. и Р.). Настоящата инстанция не възприе и оплакването, че действията, осъществени в началото на досъдебното производство, са извършени от некомпетентен орган защото подсъдимият Р. е спрян и проверен извън територията на страната. От показанията на свидетеля С. се установява, че претърсването на автомобила е извършено на българска територия от компетентен разследващ орган (разследващ полицай Т.) и не съществуват основания да се приеме, че това действие е опорочено. Къде е бил спрян Р. (дали преди Д. мост, както той твърди) или след това (в обособена за съвместни проверки зона на румънска територия) е без значение, тъй като обсъжданото действие по разследването е осъществено на наша територия. Предвид всичко изложено, касационният съд прецени, че в хода на воденото производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и не се налага отмяна на постановения въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. По оплакването за нарушение на материалния закон: В касационната жалба липсват конкретни доводи, свързани с приложението на материалния закон, като е отразено общо оплакване, че престъпленията, в извършването на които е признат за виновен подсъдимия В. не са осъществени от обективна и субективна страна. В касационното производство (за разлика от въззивното) не съществува служебно начало, като съдът проверява атакувания въззивен акт единствено в обжалваната му част и във връзка с отразените в касационната жалба основания и данните, които ги подкрепят. Доколкото в настоящата жалба липсват такива за съдът не съществува възможност да ги обсъди, като единствено следва да посочи това, че въззивният съд е приложил правилно закона въз основа на установените в хода на делото факти. По оплакването за явна несправедливост на наложените наказания: По отношение на това касационно основание също липсват конкретни оплаквания, като е отразено единствено общо недоволство от размера на наложените на подсъдимия В. наказания и се предлага те да бъдат намалени. При определянето им въззивният съд е отчел наличието единствено и само на смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му заетост, това че полага грижи за две деца и болен брат и обстоятелството, че престъплението по чл.242 НК е останало недовършено. Въззивният съд не е отчел наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, като е определил наказанията и за двете престъпления при приложението на чл.55, ал.1, т.1 НК. Касационният съд прецени, че отмерените наказания и определеното общо най- тежко в размер на пет години „лишаване от свобода“ и присъединеното такова „глоба“ в размер на 70 000 лева са съответни на обществената опасност на осъществените от подсъдимия В. престъпления и достатъчни за постигане на целите на чл.36 НК. Същите не следва да бъдат допълнително редуцирани, тъй като определянето им в по- нисък размер не би допринесло за постигане на целите на специалната превенция и не би било съответно на обществената опасност на конкретните престъпления. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №215 от 27.05.2016 г., постановено по ВНОХД №1116/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр. София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.