3 Р Е Ш Е Н И Е № 60195
гр. София, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Зоя Атанасова
Геника Михайлова при секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 232 по описа за 2021 г.
Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 12309/ 12.11.2020 г. по гр.д. № 3882/ 2018 г., с което Софийски апелативен съд е отказал да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в своето решение № 11733/ 30.07.2020 г. по същото дело.
Решението е допуснато до касационно обжалване по следните правни въпроси: Промяната в името на дете, чийто произход от майката или от бащата е установен или отречен по исков ред, представлява ли задължителен реквизит на съдебното решение и какви са условията и редът, по който се поправя пропускът съдът да се произнесе по тези въпроси?
Настоящият състав намира, че с решението за установяване или отричане на произход по исков ред съдът е длъжен да приложи законните последици по чл. 16, ал. 2 и по чл. 73 от Закона за гражданската регистрация, като определи бащиното и фамилно име на физическото лице при спазване на изискванията по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 или по чл. 15 от Закона за гражданската регистрация и допусне съответна промяна в съставения акт за гражданско състояние. Пропускът на съда да постанови тези законни последици на решението е отстраним безсрочно по реда на чл. 247 ГПК. Мотиви:
При раждането на български гражданин на територията на Република България се съставя акт за гражданско състояние, в който се вписват неговото име (собствено, бащино и фамилно) и произход (чл. 9 ЗГР). Бащиното и фамилното име на физическото лице с установен произход от бащата се определя според изискванията по чл. 13 и чл. 14, ал. 1 и 3 ЗГР, а когато е установен само произходът от майката – според изискванията по чл. 15 ЗГР. Когато по исков ред произходът е отречен и/ или установен, чл. 16, ал. 2 ЗГР изисква съдът да променени с решението бащиното и фамилното име на физическото лице, като спази изискванията по чл. 13 и 14, ал. 1 и 3, респ. по чл. 15 ЗГР. Чл. 73 ЗГР изисква също съдът да допусне съответна промяна в съставения акт за гражданско състояние, а след влизане в сила на решението да изпрати препис на длъжностното лице по гражданско състояние за отразяване на променените обстоятелства по произхода и името.
В обективното ни право има много други случаи, при които в решението за уважаване на иска съдът следва да отрази (да постанови, да определи) и други правни последици, предвидени в различните закони, производни от силата на пресъдено нещо. Например като законна последица от уважения иск за развод или за унищожаване на брака съдът е длъжен да постанови длъжностното лице да отбележи решението в регистрите за гражданското състояние, включително възстановеното фамилно име на бившия съпруг (чл. 79 ЗГР). Като законна последица от уважения иск на третото лице, различно от титуляра на правото по констативния нотариален акт, съдът е длъжен да отмени или измени съставения нотариален акт (чл. 537, ал. 2, изр. 2 ГПК). Като законна последица от уважаване на иска за установяване нищожността или недопустимостта на вписването в търговския регистър или в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, съдът е длъжен да постанови длъжностното лице по регистрацията да заличи вписаното обстоятелство (чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ). Пропускът на съда да отрази в своето решение тези законни последици от уважения иск е отстраним безсрочно при условията и реда по чл. 247 ГПК. Порокът е неотстраним чрез инстанционен контрол, защото не се отнася до правилността на решението.
Материалноправните условия и ред по чл. 19 ЗГР са несъотносими към законните последици по чл. 16, ал. 2 и по чл. 73 ЗГР на съдебното решение за установяване или отричане на произход. Съгласно чл. 19 ЗГР, промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересования, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и когато важни обстоятелства налагат това. Следователно материалноправните условия, редът (охранителен), надлежната процесуална легитимация (само за лицето, на което принадлежи правния интерес за исканата промяна на име) са различни от предвидените в чл. 16, ал. 2 и чл. 73 ЗГР законни последици на съдебното решение за установяване или отричане на произхода.
Основателни са касационните оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с чл. 16, ал. 2 и чл. 73 ЗГР и съществено процесуално нарушение на чл. 247 ГПК. Съображения:
С решение № 1048/ 28.05.2020 г. по гр.д. № 3882/ 2018 г. Софийски апелативен съд, изменяйки решение № 1699/ 19.03.2016 г. по гр.д. № 5285/ 2014 г. на Софийски градски съд, е признал за установено по иска по чл. 62, ал. 2 СК на майката А. М. Б., че малолетното дете М. А. М., не е заченато и не произхожда от бащата А. М. З.. Отхвърлен е искът на А. М. Б. по чл. 69 СК, че малолетното дете е заченато и произхожда от И. Б.. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 01.10.2020 г.
С молба от 15.10.2020 г. ищцата А. М. Б. е поискала от въззивния съд да съобрази, че поради съдебното решение малолетното дете остава с установен произход само от майката, по реда на чл. 247 ГПК да установи допусната очевидна фактическа грешка, изразена в пропуска на съда да определи бащиното и фамилното име на детето М. на основание чл. 16, ал. 2, вр. чл. 15, ал. 1 ЗГР, като определи А. Б. за бащиното и фамилно име на детето М.. Неправилно въззивният е приел, че пропускът е отстраним по реда на касационното обжалване на неговото решение, а тази възможност е преклудирана с влизането му в сила.
Неправилното решение следва да се касира, а касационният състав следва да реши по същество въпросът по молбата по чл. 247 ГПК.
С основното въззивно решение малолетното дете М. остава с установен произход само от майката – от ищцата А. М. Б.. На основание чл. 16, ал. 2, вр. чл. 15, ал. 1 ЗГР – общата разпоредба, на която ищцата А. Б. се е позовала в молба за поправка на допусната очевидна фактическа грешка (незачитане на законните последици по чл. 16, ал. 2 ЗГР) бащиното име на детето М. следва да се образува от собственото име на майката – А., а за фамилно име се взема фамилното име на майката – Б.. Съгласно чл. 73 ЗГР следва да се допуснат и съответни промени в съставения акта за раждане на детето М. – неустановен произход от бащата и нови бащино и фамилно име, като препис от решенията (основното и касационното) се изпратят на длъжностното лице по гражданската регистрация при Столична община ... Тези пропуски са поправими по реда на чл. 247 ГПК, доколкото се отнасят все до законните последици на основното въззивно решение.
При тези мотиви, съдътР Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 12309/12.11.2020 г. по гр.д. № 3882/2018 г. на Софийския апелативен съд.
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 11733/30.07.2020 г. по гр.д. № 3882/2018 г. на Софийски апелативен съд, като добавя и следните законни последици:
ОПРЕДЕЛЯ А. Б. за бащино и фамилно име на детето М. ЕГН [ЕГН] - на основание чл. 16, ал. 2, вр. чл. 15, ал. 1 СК.
ДОПУСКА промяна в съставения акт за раждане на детето М. А. М. ЕГН [ЕГН] от майка А. М. Б. (преди М.), като се впише произход от бащата – неустановен и име на детето М. А. Б..
Да се изготвят служебно преписи от касационното решение и от решение № 11733/30.07.2020 г. по гр.д. № 3882/2018 г. на Софийски апелативен съд и да се изпратят на длъжностното лице при Район Т. – Столична община за нанасяне на промените в съставения акт за гражданско състояние на детето.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
|