РЕШЕНИЕ № 404/2013 София, 06 януари 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1968 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 2627/27.12.2012 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 3430/2012, с което е отменено частично решение № 3923/26.09.2012 на Варненския районен съд по гр.д. № 9958/2012, като са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалнаправните въпроси за наличието на реално съкращение при наличието на трансформация, когато трудовите функции на съкратената длъжност се преразпределят между други длъжности със съществено различаващи се трудови функции, за необходимостта от извършването на подбор и кръга на лицата, които трябва да участват в него при наличието на такава трансформация, за значението на извършен подбор, когато той не е задължителен и за правомощието на съда да упражни контрол върху него. По първия повдигнат въпрос Върховният касационен съд намира, че работодателят извършва съкращения, за да оптимизира работата на своето предприятие. Когато се налага някоя дейност да бъде преустановена или да бъде намален нейният обем, както и при наличието на възможност да бъде увеличена производителността и/или интензивността на труда, без да се увеличава обемът на работата, работодателят може да съкрати всички или част от работниците или служителите, заети в извършването на съответната дейност. Работодателят може също да съчетае съществено различаващите се трудови функции на две длъжности по щатното си разписание в една нова, както и да възложи трудовите функции на съществуваща по щатното разписание длъжност на работници и служители с друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция или да разпредели трудовите функции на съществуваща по щатното разписание длъжност между работници и служители с други длъжности със съществено различаващи се трудови функции. В тези случаи той извършва трасформация, като общото между двете форми е, че от старото щатно разписание се премахват една или повече длъжности, а разликата – в това, че при първата форма се създават, а при втората не се създават нови длъжности. Характерното за трансформацията е, че новосъздадените или запазените в новото щатно разписание длъжности имат съществено различна трудова функция в сравнение със съществувалите по старото щатно разписание. Има реално съкращение при наличието на трансформация, когато трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности със съществено различаващи се трудови функции. По втория повдигнат въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 329 КТ при съкращаване в щата работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. За да е възможно упражняването на „правото на подбор”, трудовата функция на съкращаваната длъжност трябва да е сходна с тази на несъкръщаваните, инак не може да бъдат сравнени кваликацията и качеството на работа на заемащия съкращаваната длъжност със заемащите несъкращаваните длъжности при извършването на подбора, а и предпочетеният работник от съкратената длъжност няма как да изпълнява занапред задълженията на уволнения работник от несъкратената длъжност. За да бъде упражнено „правото на подбор”, трябва да има сходство между трудовите функции на съкращаваната и несъкращаваните длъжности. По различен начин се поставя въпросът при „задължението за подбор” (вж. решение № 282/01.09.2011 ВКС, ІV ГО по гр.д. № 110/2010). При съкращаването на част от повече еднакви длъжности работодателят е длъжен да извърши подбор, инак той не може да определи кои работници да уволни и кои да запази на работа. При определяне кръга на лицата, които да участват в подбора не се изхожда от наименованието на длъжностите нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали различията са съществени. Две длъжности със сходни наименования може да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжност с различни наименования може включват несъществено различаващи се трудови функции. За да бъде изпълнено „задължението за подбор”, в него трябва да бъдат включени всички лица, изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции. При наличието на трансформация, когато трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности със съществено различаващи се трудови функции не възниква задължение за работодателя да извърши подбор, тъй като задължение за подбор може да възникне, само когато трудовите функции на различните длъжности не се различават съществено. Доколкото обаче съществува сходство между съкращаваната и променените длъжности, работодателят има право да извърши подбор с участието на работниците или служителите, чиято длъжност се съкращава и работниците или служителите, чиито длъжности са променени. По третия повдигнат въпрос Върховният касационен съд намира, че съдът не следи служебно за това, извършен ли е подбор и не може да проверява служебно неговата законност. Ако уволнението се оспорва поради неизпълнение на задължението за извършване на подбор или поради ненадлежното му извършване, съдът е длъжен да провери извършен ли е подбор с участието на всички надлежни лица според законовите критерии и въз основа на действителни качества на участниците. Ако работодателят е упражнил правото си подбор и уволнението се оспорва поради ненадлежното му извършване, съдът е длъжен да провери участвали ли са в подбора всички работници или служители, чиято длъжност се съкращава и работниците или служителите, чиито длъжности са променени и извършен ли подборът според законовите критерии и въз основа на действителни качества на участниците. Работодателят не е длъжен да доказва липсата на достатъчна степен на сходство между трудовата функция на съкращаваната длъжност и трудовите функции на длъжностите извън засегнатите от съкращението при наличието на трансформация, тъй като трудовите функции на всички длъжности в едно предприятие имат някаква степен на сходство, най-малкото защото всички работници и служители са длъжни да пазят имуществото на работодателя. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „технически сътрудник” по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено поради съкращение, но реално такова не е налице, макар да е взето решение за това, но по делото не е представено ново щатно разписание, в което липсва съкратената длъжност, а и трудовата функция по съкратената длъжност е възложена на изпълняващата по заместване длъжността „специалист обучение”. Дори да се приеме, че е налице реално съкращение и работодателят не е длъжен да извърши подбор при съкращаването на единствена длъжност, той го е извършил между ищцата и заемащата длъжността „технически изпълнител” в друг отдел, но не е известно защо в подбора не са включени всички изпълняващи спомагателни функции, тъй като те показват различна степен на сходство. Правилно въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като „технически сътрудник” по безсрочен трудов договор, което е прекратено поради съкращение, като трудовата функция по съкратената длъжност е възложена на изпълняващата по заместване длъжността „специалист обучение”. В нарушение на закона съдът е приел, че представеното по делото ново щатно разписание от 01.12.2011 г., в което липсва съкратената длъжност не удостоверява извършването му, тъй като след уволнението на ищцата с оспорваната заповед № 243/21.05.2012 повече от пет месеца по-късно не е съставено ново щатно разписание. Нито решението за съкращение, нито щатното разписания са формални актове, законът не изисква определена форма за валидността нито за доказването им. Те не са и административни актове, които е необходимо да влязат в сила. Решението за съкращение и щатното разписания са гражданскоправни изявления, които не променят правната сфера на други правни субекти и пораждат действие според волята на изявителя. Те са адресирани до съответните служители, които трябва да предприемат последващи действия в изпълнение на взетото решение. Дори когато е съставен документ, той е частен и след като не е подписан от работника, няма доказателствена сила срещу него. Съгласно чл. 180 ГПК (чл. 144 ГПК отм.) частните документи, подписни от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица, друга материална доказателствена сила те нямат. По същество правилно въззивният съд е приел, че работодателят не е длъжен да извърши подбор при съкращаването на единствена длъжност, съчетана с трансформация, но той се е възползвал от правото си и го е извършил между ищцата и заемащата длъжността „специалист обучение” в друг отдел, към която е прехвърлена трудовата функция по съкратената длъжност. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че в тежест на работодателя е да докаже защо в подбора не са включени всички изпълняващи спомагателни функции, тъй като те показват различна степен на сходство. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищцата е работила при ответника като „технически сътрудник” по безсрочен трудов договор. На 01.12.2011 изпълнителният директор на дружеството утвърждава ново щатно разписание, в което е съкратена щатната бройка за „технически сътрудник”. Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено с оспорваното предизвестие № 170/21.04.2012 и заповед № 243/21.05.2012 поради съкращение на щата, след като работодателят е извършил подбор между ищцата и заемащата длъжността „специалист обучение” в друг отдел, към която е прехвърлена трудовата функция по съкратената длъжност. Подборът е извършен от надлежно назначена комисия според законовите критерии и въз основа на действителни качества на участниците, като ищцата е показала по-слаб резултат. Видно от изложеното работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата. Не е в тежест на упражнилия правото си подбор работодател да докаже липсата на достатъчна степен на сходство между трудовата функция на съкращаваната длъжност и трудовите функции на длъжностите извън засегнатите от съкращението при наличието на трансформация. Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение. На ответника [фирма], В. следва да бъдат присъдени и всички разноски по делото в размер на 1.020,00 лева в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 2627/27.12.2012 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 3430/2012. ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. А. М. от В. срещу [фирма], В. за признаване на уволнението й с предизвестие № 170/21.04.2012 и заповед № 243/21.05.2012 поради съкращение на щата за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. ОСЪЖДА Х. А. М. от В. да заплати на [фирма], В. сумата 1.020,00 лева разноски за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.