Р Е Ш Е Н И Е № 431 Гр.София, 14 ноември 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ЛЮБЕНОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 2029/11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда, постановена на 17.03.11 г.по Н.Д.500/11 г.на ГС-София /СГС/, НО, 31 състав, подсъдимият Н. Г. Е. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.199,ал.1,т.4 вр. чл.198,ал.1 вр.чл.29, ал.1,б.А и Б НК, наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от девет години, което при условията на чл.58 А НК е намалено с една трета до шест години лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието в затвор от закрит тип. С решение № 186/07.06.11 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 8 състав по В.Н.Д.334/11 г. /по жалба на подсъдимия с искане за намаляване на наложеното му наказание/, цитираната присъда е била изменена и наложеното на Е. наказание е намалено на седем години и половина, като при спазване правилата на чл.58 А НК са определени пет години. Срещу така постановеното решение на САС е постъпила жалба от подсъдимия чрез неговия служебен защитник с оплакване за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК. Моли се решението на САС да бъде изменено и определеното на подсъдимия наказание да бъде намалено. В съдебно заседание пред ВКС Е. и неговият служебен защитник поддържат жалбата с изложените в нея съображения. Представителят на ВКП намира същата за неоснователна. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изтъкнатите в нея доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по силата на чл.347 НПК, намира за установено следното: Съдебното производство пред първостепенния съд е протекло по реда на глава 27 НПК-чл.371,т.2 и сл. Касаторът е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за вменената му с обстоятелствената част на прокурорския документ престъпна дейност. Активирането на процедурата по глава 27 е станало в съдебно заседание на 17.03.11 г.,когато е и постановен съдебният акт на СГС, като подсъдимият е осъден за извършен от него грабеж по чл.199,ал.1,т.4 НК /опасен рецидив/ на 24.09.08 г. Последното казано не е самоцелно. То е свързано в изключителна степен с релевираното по процесната жалба оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Същото се преценява от ВКС в контекста на липса на сезиране с възражение, но задължително за осмисляне нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348,ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК. Това е така, предвид момента на извършване на деянието от страна на подсъдимия и този на постановяване на осъдителна присъда срещу му, очертаващи приложимата редакция на разпоредбата на чл.58 А НК. И старата норма на чл.58 А НК, и настоящата такава, са свързани при всички случаи с процесуалния закон, в частност със съкратеното съдебно следствие по чл.371,т.2 и сл.НПК. В този смисъл се налага необходим размисъл за съществен процесуален ефект при прилагане на конкретната форма на диференцирана процедура при разглеждане на съответно наказателно производство в съдебна фаза. Казаното се явява от изключителна важност не само заради видимия процесуален ефект, а и заради дължимото в тази връзка тълкуване на разпоредбата на чл.58 А НК, предвид нейното граматическо и логическо формулиране, при определяне на по-благоприятен закон по силата на текста на чл.2,ал.2 НК. Преди измененията, публикувани в бр. 26/ 06.04.10 г. и 32/27.04.10 г., в сила от 28.05.10 г., на НК и НПК, съгласно чл.369 А НПК съкратено съдебно следствие не се допуска при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда, или когато деецът е бил в пияно състояние. За всички останали случаи, доколкото става дума за грабеж без причиняване на телесна повреда или смърт, е допустимо провеждането на съкратено съдебно следствие при признаване на фактическите обстоятелства по обвинителния акт от страна на подсъдимия, поради което винаги е можело се ползва привилегията на чл.58 А НК. Съгласно последната в отменената й редакция, когато съдът постановява осъдителна присъда в случаи като посочения, той не може да наложи по-тежкото по вид измежду алтернативно предвидените в санкционната част на материалната наказателноправна норма наказания, а в другите- определя наказанието при условията на чл.55 НК. С важимите от 28.05.10 г.насам промени, съкратено съдебно следствие с обсъжданите характеристики е допустимо за наказателно производство по обвинение по която и да е норма на НК. Разборът на актуалната разпоредба на чл.58 А НК навежда на категоричен извод за по-тежка наказуемост, като индивидуализация на наказанието с прилагане разпоредбата на чл. 55 НК е налична единствено при присъствие на съответните кумулативно предвидени предпоставки на тази норма. При старата- приложението е задължително, като съотношението между отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства се преценява на плоскостта на три месеца до минимума на наказанието лишаване от свобода, предвидено в разпоредбата на особената част, за която е визирано такова наказание с прогласен минимум; или се пристъпва към замяна на наказанието, когато не е прогласен такъв и т.н. Такова индивидуализиране на наказателната отговорност при всички случаи се явява по-благоприятно, отколкото актуалното по силата на чл.58 А НК, без прилагане на ал.4 на третирания законов текст. А иначе, материалният закон отново е формулиран по начин, че се взима предвид моментът на постановяване на осъдителна присъда. Това от своя страна експлицитно насочва към времето на преценка на разпоредбата на чл.58 А НК, с допускане след измененията на материалния закон от една страна и от друга-на процесуалния- на съкратено съдебно следствие по чл.371,т.2 и сл. НПК. По принцип за индивидуализация на наказание се говори едва след решаване на въпроса за извършване на престъплението, в осъществяване на което едно лице е обвинено, тоест, при постановяване на присъда, осъдителна при това. Тогава възниква въпросът, при престъпление, извършено преди влизане в сила на коментирания актуален материален законов текст, публикуван в бр.26/10 г.на Д.в-к, а и в съобразие с процесуалната уредба от бр.32/10 г.на Д.в-к, как трябва да се обмисля по-благоприятният закон. Най-общо казано, основните варианти са два. При първия става дума за допустимо за разглеждане по линия на съкратеното съдебно производство наказателно дело и по силата на стария, и по силата на новия процесуален закон. При втория, отмяната на чл.369 А НПК дава възможност новата разпоредба на чл.58 А НК да се прилага и относно престъпленията, свързани с умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда, или когато деецът е бил в пияно състояние. В този случай няма съмнение, че новият закон е по-благоприятен, ако деянието е извършено към момента на валидната процесуална забрана, защото с него се допуска въобще да се премине към разглеждане на делото в такава процедура, което рефлектира върху определянето на наказанието при преференциални за осъдения предпоставки. Що се касае до първия вариант, какъвто е и процесният такъв, проблемът намира разрешение във внимателното съотнасяне на процесуалната и материалната уредба. Процесуалната уредба при тези производства не търпи промяна. Материалната обаче от 10.04.10 г.търпи, и то съществена, като новият закон предвижда принципно по-тежка наказуемост. Следователно, по отношение на казусите, при които деянието е извършено по време на действие на стария закон, но съдебното производство с прилагане правилата на чл.371,т.2 и сл. НПК се осъществява при новия ред, старият материален закон е по-благоприятен, защото обмислянето се явява дължимо единствено на плоскостта на НК, не и в съобразие с промените в НПК, неважащи за тези случаи. Ето защо, макар и редакцията на чл.58 А НК да би могло да бъде тълкувана само предвид момента на постановяване на присъдата, който, инициирайки разглежданата проблематика, следва да е след изменението на НК, различна от предложената позиция /с прилагане на актуалната редакция, важаща при провеждането на съкратеното съдебно следствие/ е трудно защитима. В този ред на мисли се определя, че наказанието, наложено на касатора, е следвало да бъде съобразено със старата редакция на чл.58 А вр.чл.55 НК, по силата на разпоредбата на чл.2,ал.2 НК, тъй като процесното деяние е осъществено преди измененията на нормата на чл.58 А НК в актуалния й вариант. Като не са сторили това, решаващите съдилища са допуснали нарушение на материалния закон по чл.348,ал.2 вр.ал.1,т.1 НПК- законът е приложен неправилно, тъй като не са взети предвид изрични разпоредби на материалното наказателно законодателство. Казаното от своя страна е рефлектирало върху размера на наложеното наказание, което следва да се определи под предвидения в нормата на чл.199,ал.1 НК и определен от САС минимум от пет години лишаване от свобода. Следователно нарушението на материалния закон е довело и до явна несправедливост на наложеното наказание по чл.348, ал.5,т.1 вр.ал.1,т.3 НПК. Соченият порок е отстраним от настоящата инстанция, тъй като касае грешка в материалния закон не при оправдателна присъда, както и на практика необходимост от намаляване на наложеното наказание- все правомощия, дадени на върховната съдебна инстанция. При съобразяване на всички изтъкнати по производството отегчаващи /предимно/ и смекчаващи отговорността обстоятелства, като посочените по жалбата са взети предвид от предходните инстанции, ВКС намира, че при прилагане разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 НК на подсъдимия трябва да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години и десет месеца. Като доминантен утежняващ вината фактор не може да не се съобрази демонстрираният от Е. динамичен престъпен стереотип. Така отмерено, наложеното наказание лишаване от свобода ще съдейства за реализиране целите, заложени в чл.36 НК и най-вече за преосмисляне на поведението и превъзпитание на дееца в дух на стриктно спазване на прогласените законови правила. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.2,т.1 вр.чл.348,ал.1,т.1 и 3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА решение № 186/07.06.11 г.,постановено от АС-София,НО, 8 състав по В.Н.Д.334/11 г., като във връзка с чл.2,ал.2 вр.чл.58 А вр.чл.55,ал.1, т.1 НК НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия Н.Г. Е. наказание лишаване от свобода от пет години на четири години и десет месеца. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /ОМ/ ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/ Решението е подписано с особено мнение от председателя на съдебния състав съдия Лиляна Методиева, по отношение на приложимата редакция на нормата на чл.58 А НК. Особено мнение на председателя на съдебния състав Лиляна Методиева: Не споделям мнението на мнозинството на съдебния състав за допуснато нарушение на материалния закон с индивидуализацията на наказанието при условията на чл. 58а НК в редакцията му след изменението с Д.в. бр. 26/6.04.2010 год., вместо по съществуващия преди това ред. Изразеното разбиране, че двете норми, регламентиращи начина на определяне на наказанието при постановяване на осъдителна присъда след проведено съкратено следствие по реда на чл. 371 т.2 НПК, с оглед систематическото им съмто в глава пета НК, като материално правни във всички случаи слева да се преценяват през призмата на чл. 2 ал.2 НК и да се прилага по-благоприятния за подсъдимия закон, не държи сметка за характера им и за същността на института на съкратеното съдебно следствие в производството пред първата инстанция. Нормата на чл. 58а НК е материално правна, но няма самостоятелно действие без обвързване с процесуалните норми, регламентиращи допустимостта на този ред за решаване на делото и изпълнението на процедурата по глава двадесет и седма НПК. Едва когато са налице изискванията на процесуалния закон, регламентирани в чл. 370 НПК за провеждане на съкратено съдебно следствие, то се проведе по реда на чл. 371 т.2 НПК, с признаване от подсъдимия изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, с констатация от съда, че се подкрепят от събрани в досъдебното производство и при преценка че са налице основания за постановяване на осъдителна присъда, ще се постави и въпроса за начина на определяне на наказанието. Същността на института на съкратеното съдебно следствие в първоинтанционния съд се състои в облекчаване процеса на доказване, като процесуалното поведение на подсъдимия, който се отказва от правото си в състезателен процес да бъдат изяснени обстоятелствата по делото, има за последица смекчаване на наказателното положение. Затова редът, по който ще бъде индивидуализирано наказанието следва да се определи именно към момента, в който изрази съгласието си делото да бъде решено по този ред. В този смисъл е рапоредбата на пар. 65 от Преходните и заключителни разпореди на Закона за изменение и допълнение на НК, в който изрично е предвиден конкретен ред за налагане на наказанието при промяна в закона, последвала между вземането на решение за предварително изслушване и налагането му. В конкретния случай решението съдебното следствие да бъде проведено по реда на чл. 371 т.2 НПК е взето на 17.03.2011 год.. Редакцията на чл. 58а НК към този момент задължава съда при налагане на наказание да прецени дали да го индивидуализира при условията на чл. 55 НК или при условията на чл. 54 НК, като във втория случай се ръководи от разпоредбите на общата част на НК и намали определеното наказание с една трета. Софийският градси съд е индивидуализирал наказанието при съблюдаване на тези свои задължения, наложил го е при условията на чл. 54 НК и съответно го е намалил, а въззивната инстанция правилно е възприела извода му, макар да го е коригирала по размер. По изложените съображения и като споделям становищата на решаващите съдилища по този въпрос, считам, че при индивидуализацията на наказанието не е допуснато нарушение на материално-правната норма на чл. 58а НК и не следва да бъде изменявано в приетия смисъл. Председател: Л. Методиева