1 Р Е Ш Е Н И Е N 111 гр. София 13.06.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 6121/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение и за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Г. Д. С. и Й. Д. П. са подали касационна жалба вх. № 23428 от 24.07.2015 г.. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1144 от 10.06.2015г. по гр.д.№ 304/2015г. в частта, в която е отхвърлен предявения от тях насрещен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за разликата от 1299 до 10 800 лв. В касационната жалба се поддържат отменителните основания по чл. 281 ал.1 т.3 ГПК. Ответниците Я. В. М. и Д. М. П. не са подали отговор на касационната жалба. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос за задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните и да изложи мотиви върху кои доказателства основава своите изводи ако по делото са изготвени експертизи с идентични задачи, но с различни заключения. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Производството по делото е висящо по предявения от Г. Д. С. и Й. Д. П. против Я. В. М. и Д. М. П. насрещен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД . Твърденията в насрещната искова молба са, че ищците са признати за собственици на процесния имот – дворно място имот № 2209 по кадастралния план на [населено място],[жк], м.”Б.-юг” с площ от 643 кв.м. като правата им са признати с влязло в сила решение на Варненския окръжен съд от 25.11.2010г. по гр.д.№ 1443/2009г. и ответниците Я. В. М. и Д. М. П. са осъдени да им предадат на основание чл. 108 ЗС владението на имота. Съдебното решение е изпълнено като въводът във владение е извършен от съдебния изпълнител с протокол от 19.11.2012г. по изп.д.№ 10265/2012г. За периода от предявяване на ревандикационния иск – 19.11.2007г. до предаване на владението – 19.11.2012г. Г. Д. С. и Й. Д. П. са поискали да бъдат осъдени Я. В. М. и Д. М. П. да им заплатят обезщетение за ползваното без основание на дворно място в размер на 7800 лв. и стойността на събраните плодове от насажденията в размер на 3000 лв., общо 10 800 лв. В първоинстанционното производство е приета експертиза на вещото лице инж. М. Д. А., която е дала заключение, че доходът от насажденията е по 204.28 лв. годишно или за исковия период 919.26лв. , а средният пазарен наем за дворното място и сградите е 100 лв. месечно което за исковия период възлиза на 5299 лв. В заключението е допусната грешка в сборуването на сумите за отделните периоди и е посочено, че общата сума е 3502 лв. Заключението е оспорено от пълномощника на ищците в частта за размера на месечния пазарен наем и съдът е допуснал допълнителна експертиза. Назначеното ново вещо лице инж. С. Т. Д. е определил наемната стойност за сградата за периода от 10.07.2008г. до 19.11.2012г. в размер на 12 610лв. Първоинстанционният съд е уважил иска по чл. 59 ЗЗД за сумата 3502лв. възприемайки заключението на първата техническа експертиза без да забележи допуснатата от вещото лице аритметична грешка . Във въззивната жалба, подадена от Г. Д. С. и Й. Д. П. срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част е направен изричен довод за допуснато нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд с необсъждане на заключението на второто вещо лице, което е определило пазарен наем за сградите в имота в размер на 12 610лв. С обжалваното решение № 1144 от 10.06.2015г. по гр.д.№ 304/2015г. Варненският окръжен съд е съобразил допуснатата фактическа грешка в заключението на първоначалната експертиза , изготвена от инж. М. А. и е приел, че наемът за ползване на дворното място и сградите за периода 10.07.2008г. до 19.11.20102г. е размер на 5 299 лв., а не както е прието от първоинстанционния съд 3502 лв. Съобразявайки възражението на ответниците за прихващане със сумата от 4 000 лв. , изразходвана за запазване на насажденията за 5 г. или по 2000 лв. срещу всеки от ищците, които са с равни права в съсобствеността, искът е уважен само за 1299лв. общо на двамата ищци. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване настоящият състав намира следното: На основание чл. 12 и чл. 235 ГПК въззивният съд е длъжен при постановяване на съдебния акт съобразно посоченото в жалбата да обсъди доказателствата по делото и даде отговор на доводите на страните. При противоречиви заключения на вещите лица и изрично оплакване на въззивната жалба за допуснато нарушение на процесуалните правила от първата инстанция с необсъждане на една от експертизите, въззивният съд е длъжен да обсъди всички експертизи и да посочи кое заключение възприема като изложи и мотивите затова. В този смисъл е практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, която настоящият състав възприема - решение № 217 от 09.06.2011г. по гр.д.№ 761/2010г. на ВКС, ІV г.о., решение № 447 от 18.11.2011г. по гр.д.№ 1964/2010г. , ВКС ,ІV г.о. В разглеждания случай въззивният съд не е отговорил на довода във въззивната жалба , основан на заключението на вещото лице инж. Ст. Д. и не е обсъдил това заключение. Той също като първоинстанционния съд е основал изводите си само на експертизата на вещото лице инж. М.А. , с което е допуснал нарушение на процесуалните правила – основание за отмяна на решението по чл. 281 ал.1 т.3 ГПК. Поради липса на мотивировка и в двете заключения относно критериите, по които е определен пазарният наем , е налице хипотезата на чл. 201 предл. второ ГПК, което налага изслушването на повторно заключение или по преценка на съда назначаване на нови вещи лица. Ето защо на основание чл.293 ал.3 ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд. При новото разглеждане с оглед крайния изход на делото, въззивният съд следва да съобрази и разноските за касационното производство на основание чл. 294 ал.2 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1144 от 10.06.2015г. по гр.д.№ 304/2015г. в частта, в която е отхвърлен предявения от Г. Д. С. и Й. Д. П. насрещен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за разликата от 1299 до 10 800лв. и ВРЪЩА ДЕЛОТО на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: