Р Е Ш Е Н И Е № 184 гр. София, 12 юни 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи март, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Павлина Панова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Руско Карагогов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №353 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на защитника на осъдените А. С. С. и Н. С. С. за възобновяване на воденото срещу тях наказателно производство по ВНОХД №1273/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Стара Загора. С решение №265 от 03.01.2013 г., постановено по ВНОХД №1273/2012 г. по описа на ОС- гр. Стара Загора е потвърдена изцяло присъда № 229 от 28.11.2011 г., постановена по НОХД №386/2010 г., с която подсъдимите А. и Н. С. са признати за виновни в това, че на 03.11.2008 г. в [населено място] в съучастие помежду си като съизвършители са причинили на В. И. Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на първа дланна кост на лявата ръка, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, като на основание чл.131а, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” НК на двамата осъдени са наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от по три години и половина, като същите е трябвало да бъдат изтърпени при първоначален „строг” режим. С искането се релевират доводи за необходимост от възобновяване на приключилото наказателно производство, поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила и неправилно приложение на материалния закон. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК се поддържа, че предходните съдебни състави са направили погрешен анализ на доказателствените материали, като неправилно са приели, че от тях следва извод, че осъдените С. са извършили престъплението. Твърди се, че неправилно не са били кредитирани събраните в хода на съдебното следствие пред първостепенния съд гласни доказателства, а са кредитирани единствено показанията на свидетелите, депозирани в хода на досъдебното производство. Като самостоятелно нарушение на процесуални правила се сочи и това, че първостепенният съд не е допуснал и извършил очни ставки между свидетелите И., В. и Т., които давали противоположни показания по отношение на релевантни за изхода на производството факти. Като нарушение на материалния закон се сочи това, че неправилно е ангажирана отговорността и на двамата осъдени за извършени при условията на съучастие престъпление, като не е отчетено това, че съставомерното увреждане е причинено с един единствен удар, както и това, че осъденият Н. С. не е взел участие в сбиването, а е разтървавал биещите се. На тези основания се предлага наказателното производство бъде възобновено. В хода на касационното производство защитникът на осъдените С. поддържа искането по съображенията, отразени в него. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Представителят на държавното обвинение предлага искането да не бъде уважена, като твърди, че инкриминираното деяние е доказано по несъмнен начин. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането: Депозираното за възобновяване на воденото осъдените А. и Н. С. наказателно производство по ВНОХД №1273/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Стара Загора е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и е процесуално допустимо. По основателността на искането: Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съдебен състав прецени, че в хода на приключилото наказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Първостепенният и въззивният съдебни състави са направили пълен и верен анализ на доказателствените материали, като правилно са очертали противоречието между показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, както и противоречията между показанията на едни и същи свидетели, депозирани в досъдебното производство и съдебната фаза. Законосъобразно въззивният съд е възприел изводите на първостепенния съдебен състав за това, че е установено по несъмнен и категоричен начин това, че подсъдимите са извикали в заведението пострадалия Т. и са му нанесли побой, в резултат на който е било причинено и съставомерното увреждане- счупване на първа дланна кост на лявата му ръка. Това обстоятелство се установява от показанията на пострадалия (дадени на фазата на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 НПК към доказателствената маса) и от показанията на свидетелите В. и С. (отново дадени на фазата на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 НПК), от които се установява, че пострадалият е бит именно от двамата подсъдими. Информация за това, че възникналия скандал е прераснал във физически сблъсък между С. и Т. се съдържат и в показанията на свидетелите А., Х. и С., които са били на инкриминираната дата и час в заведението и са очевидци на случилото се. Законосъобразно решаващите съдилища са констатирали противоречия между показанията на част от свидетелите (Т., С. и В.), дадени на досъдебното и съдебното производство, като правилно са кредитирани тези, дадени на досъдебното производство. Именно тези показания кореспондират с приложената по делото медицинска документация, установяваща вида на претърпените от пострадалия увреждания и заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза, от която се установява, че същите са причинени в резултат на нанасяне на удари, не само по увредената ръка, но и по други части на тялото на свидетеля Т. и не могат да бъдат причинени в резултат на игра на футбол. Тези обективни доказателствени източници са правилно оценени и въз основа на тях е отстранено противоречието между събраните гласни доказателства. Допълнителен аргумент, подкрепящ извода, че именно показанията от досъдебното производство трябва да бъдат кредитирани са и показанията на свидетеля И. (полицейски служител), който твърди, че свидетелите са се страхували от осъдените С. и това е обективно е било възможно да е причината да променят показанията си. На тези основания касационната инстанция прецени, че при анализа на доказателствените материали първостепенният и въззивният са не са допуснали процесуални нарушения и са изяснили правилно релевантните за изхода на делото факти. Събрани са били всички възможни и относими доказателствени материали и същите са били вярно оценени. Не може да бъде възприета тезата, че съдът е трябвало да проведе очна ставка между свидетелите И., В. и Т., тъй като при внимателен преглед на техните показания, дадени в съдебната фаза, се установява, че същите не съдържат съществени противоречия. Такива са налични между показанията им, дадени на досъдебното и съдебното производство, а те, както бе посочено по- горе са отстранени по предвидения в процесуални закон ред. По оплакването за нарушение на материалния закон Единственото оплакване, във връзка с касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК е за това, че неправилно е ангажирана отговорността на двамата осъдени, след като е установено, че съставомерното увреждане е причинено с един единствен удар. Съществува изобилна и константна съдебна практика за това, че при престъпленията срещу личността, когато повече от едно лице са осъществявали действия, с които са увреждали пострадалия и съставомерното увреждане е настъпило в резултат на само едно от тези действия, отговорност за настъпилия цялостен резултат носят всички извършители, а не само този, които е причинил конкретното увреждане. В този смисъл са Р №586/1983 г., ВС, НК, ІІ НО, Р №295/2006 г., ВС, НК, І НО и т.н. От събраните доказателствени материали е установено това, че и двамата осъдени са нанасяли удари на пострадалия Т., респективно и двамата са осъществявали действия, с които са засягали телесния му интегритет. Няма спор, че именно нанесен удар в хода на побоя е причинило увреждането на пострадалия, което е и основание съдът правилно да приеме, че наказателната отговорност трябва да бъде носена от двамата осъдени. Ето защо касационната инстанция не прие оплакването за това, че отговорността трябва да бъде носена само от този, които е нанесъл удар, довел до счупване на първа дланна кост на пострадалия Т., а прецени, че правилно решаващите съдилища, след като са установили участието на двамата осъдени в извършването на престъплението, са ангажирали наказателната им отговорност за извършването му при условията на съучастие, като съизвършители. Законосъобразно отговорността им е била ангажирана за извършено престъпление при наличието на квалифициращото обстоятелство по чл.131а НК, тъй като и А. и Н. С. са осъждани за друго тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” за срок повече от една година и са извършили престъплението в срока по чл.30 НК от изтърпяване на предходната си ефективна присъда. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдените А. С. С. и Н. С. С. за възобновяване на воденото срещу тях наказателно производство по ВНОХД №1273/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр. Стара Загора. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.