ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 540 София, 05.08.2014 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Мария Славчева ч. т. д. № 990/2014 година Производство по реда на чл. 274, ал. 3,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. К. М. в качеството му на [фирма], [населено място] срещу определение № 2672/06.12.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 4537/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава определение от 21.08.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на Софийски градски съд, с което е постановено, че Софийски градски съд не е международно компетентен да разгледа предявените от [фирма] срещу [фирма] обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 53 във вр. с чл. 59 от Конвенцията на О. относно договорите за международна продажба на стоки и е прекратил производството като процесуално недопустимо. Частният жалбоподател прави оплакване, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Моли за неговата отмяна и за връщане на делото на първоистанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, приложното поле на касационно обжалва е обосновано с наличие на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът [фирма] не изразил становище по частната касационна жалба в срока по чл.276, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение след преценка на данните намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на [фирма] срещу [фирма] със седалище в Конфедерация Швейцария за заплащане на сумата от 212 500.88 лева, представляваща незаплатена продажна цена по договор за търговска продажба, сключен между [фирма] и [фирма]. Вземането на [фирма] е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 28.09.2011 г. Първоинстанционният съд е приел, че производството пред него е недопустимо, поради липсата на общата международна компетентност на българския съд, която е налице в случаите, в които ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Република България (чл. 4, ал. 1, т. 1 КМЧП) и ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в Република България (чл. 4, ал. 1, т. 2 КМЧП). Т.е. първоинстанционният съд е приел, че международната компетентност на българския съд почива на наличието на кумулативните предпоставки на т. 1 и т. 2 на чл. 4, ал. 1 КМЧП. Въззивната инстанция е потвърдила първоинстанционния съдебен акт. Въззивното определение е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 3, от ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от въведените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението си жалбоподателят е посочил хипотезите на т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 на ГПК. Формулирал е следният процесуален въпрос – относно приложението на чл. 4, ал. 1, т. 2 КМЧП, който с оглед правомощията на ВКС, съгласно т. 1 на тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се прецизира до това дали международната компетентност на българския съд се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 КМЧП или всяка от предвидените предпоставки е самостоятелна и наличието на всяка една от тях води до компетентност на българските съдилища. По така поставения въпрос е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване . В изложението си по чл. 280, ал.1 ГПК жалбоподателят е цитирал постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 208 от 25.02.2010 г. по т. д. № 635/2008 г., II т. о. на ВКС. В посочения съдебен акт се приема, че на международната компетентност на българските съдилища е посветена глава втора на КМЧП, като според чл. 4, ал. 1 от Кодекса, тя е налице, когато 1/ ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Република България или 2/ ищецът или молителят е български гражданин или е юридическо лице, регистрирано в Република България. Международната компетентност на българския съд не е обвързана от кумулативното наличие на визираните в т. 1 и т. 2 на чл. 4, ал. 1 КМЧП предпоставки, доколкото всяка една от тях съставлява самостоятелно основание за упражняване на националната ни юрисдикция. Следователно отговорът на поставения въпрос е, че общата международна компетентност не почива на кумулативното наличие на териториалния принцип (lex domicilii) застъпен в чл. 4, ал. 1, т. 1 КМЧП и личния принцип (lex nationalis) застъпен в чл. 4, ал. 1, т. 2 КМЧП. Хипотезите на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 КМЧП са самостоятелни и всяка една от тях обуславя международната компетентност на българския съд. Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна. С оглед гореизложеното доводите на първоинстанционния съд, както и на въззивната инстанция са неправилни. Ищецът по предявените искове [фирма] е търговец физическо лице със седалище и адрес на управление [населено място], [община], [населено място]. Като и самото физическо лице И. К. М. е български гражданин. Следователно в случая е приложим личният принцип (lex nationalis) на хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 2 КМЧП, тъй като ищецът е търговец физическо лице регистриран в Република България. Това налага определението на Софийски апелативен съд, както и потвърденото с него първоинстанционното определение на Софийски градски съд /на основание чл. 278, ал. 2 ГПК/, с което е постановено, че Софийски градски съд не е международно компетентен да разгледа предявените от [фирма] срещу [фирма] искове, да бъдат отменени като неправилни и делото да бъде върнато на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2672/06.12.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 4537/2013 г. на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ определение № 2672/06.12.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 4537/2013 г. на Софийски апелативен съд, както и определение от 21.08.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на Софийски градски съд. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждането на т. д. № 596/2012 г. на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: