О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50239
гр. София,07.11.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
изслуша докладваното от съдия Соня Найденова ч.гр. дело № 3037/2022 г.
Производство по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ж. С. Д. чрез пълномощник адвокат Ц. Т. от АК - П., против определение № 884 от 04.04.2022 г. по в.ч.гр.д. № 340/2022 г. на ОС-Пловдив, с което е потвърдено определение № 702 от 19.01.2022 г. по гр.д. № 16018/2021 г. по описа на РС – Пловдив, с което на основание чл.130 ГПК е върната искова молба с вх. № 59116 от 12.10.2021 г., подадена от Ж. Д. против С. Н..
С частната жалба се излага доводи за неправилност на обжалваното определение на въззивния съд, иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба. В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Становище на насрещната страна не се изисква съгласно чл. 130 ГПК.
Частната касационна жалба е допустима.
Производството пред РС – Пловдив е образувано по искова молба на Ж. Д. против С. Н. - купувач при проведена публична продан, с която са предявени искове за установяване на право на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *** и построените в него сгради с идентификатори № **** и № ****, находящи се в [населено място], обл. П. . Искът се основава на твърдения, че имотът е бил предмет на делбено производство между ищцата и двете й сестри по гр.д.№1680/2006 г., че ищцата притежава 1/3 ид.ч. от съсобствеността по наследство, сестрите й - също по 1/ 3 ид.ч. по наследство, но по време на това делбено дело, ищцата е закупила от сестра си М. нейната 1/ 3 ид.ч. от делбения имот (земя, сграда и приращения), а останалата 1/3 ид.ч. от същия имот- частта на сестра й Р., е придобита по давност от ищцата, за което е съставен констативен нотариален акт на 18.06.2020 г., с начало на давностното владение 23.11.2006 г., когато се сключило споразумение между трите сестри. Твърди, че определеният начин на извършване на делбата с решението по втора фаза, влязло в сила на 14.12.2019 г., не прекратява съсобствеността, това не прави и проведената след това публична продан по искане на съделителят Р. А., защото делбеният имот, след допускане на делбата, е придобит изцяло от нея-ищцата, и поради това същата има интерес от настоящия иск, за да отрече правата на купувача по публичната продан, като твърди, че към подаване на исковата молба и уточнителната към нея молба от 11.01.2022 г., изпълнителното производство по публичната продан е още висящо.
С определение № 702/19.01.2022 г., по гр. д. № 16018/2021 г. на РС- Пловдив, първоинстанционният съд, преди изпращане препис от исковата молба на ответника, е приел че предявените искове са недопустими, и на основание чл. 130 ГПК е върнал исковата молба и прекратил производството.
Въззивният съд е потвърдил това определение със свое определение № 884 от 04.04.2022 г. по в.ч.гр.д. № 340/2022 г. на ОС-Пловдив. Приел е, че през 2006 г. е било образувано дело за делба на процесния недвижим имот, по което дело е постановено решение за допускането на делбата по чл. 344, ал.1 ГПК и впоследствие делото е архивирано. Впоследствие делбеното производство е възобновено през 2018 г. и е продължило във фазата по извършването на делбата, като с решение, влязло в сила на на 14.12.2019 г., имотът е изнесен на публична продан, и до влизане в сила на това решение жалбоподателката –страна по делбата, не се е легитимирала като единствен собственик на имота, и едва през 2020 г. се сдобива с констативен нотариален акт за придобита по давност 1/3 идеална част от имота. Въззивният съд е приел, че довода на ищцата, че е придобила изцяло недвижимия имот през 2020 г., е непротивопоставим на купувача на публичната продан, тъй като е преклудирана възможността за оспорване на правата на собственост, защото решението по извършването на делбата има сила на присъдено нещо и за да е възможно оспорването на придобиването на собствеността върху имота, жалбоподателката-ищца по делото, е следвало да се позове на факти и обстоятелства, настъпили след влизане в сила на решението, а такива не се сочат, поради което искът й се явява недопустим.
Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира следното по основанията за допускане на касационно обжалване:
В изложението си касаторът сочи противоречие на въззивното определение с практика на ВКС решение № 314/15.01.2018 г. по гр.д.№ 4301/2014 г., ІV г.о, решение № 55/22.02.2012 г. по гр.д. № 812/2011 г. , ІІ г.о, решение № 46/01.03.2011 г. по гр.д.№ 1275/2010 г. , ІІ г.о., относно силата на присъдено нещо на решението по втората фаза на делбата, и разпростирането й само до способа на прекратяване на съсобствеността, като тази съсобственост спрямо имот, лица и квоти, е установена с решението по допускане на делбата. Поставен е от касатора евентуално и следният въпрос, като такъв в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК : Решението, постановено във втората фаза на делбата, с което имотът е изнесен на публична продан, с което се формира сила на присъдено нещо относно начина на прекратяване на съсобствеността, явява ли се пречка за нов иск за собственост, в който съделител се позовава на обстоятелства, настъпили след влизане в сила на решението по допускане на делбата?
Касаторът не обосновава наличие на предпоставка за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- не е посочен правен въпрос от съществено значение за делото, който въпрос да се преценява дали е решен в противоречие със сочена от жалбоподателя практика на ВКС/ВС. Изложени са в първата част на изложението доводи, които по своята същност са израз на оплакването на касатора срещу извода по въззивното определение, че силата на присъдено нещо на решение по чл.348 ГПК е процесуална пречка за иск за собственост, основан на факти, настъпили след влизане в сила решението по извършване на делбата, и на разбирането на касатора, че решението по втората фаза на делбата има сила на присъдено нещо само относно начина на извършване на делбата. Извод за последното не е направен в обжалваното въззивно определение. Ето защо не е налице общото основание за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което не се налага преценка дали е налице противоречие със сочената практика на ВКС. За пълнота на изложението следва да се посочи, че в нито едно от трите посочени решения на ВКС не е даден отговор на въпрос за обхвата на силата на присъдено нещо на решението по втората фаза на делбата, в частност и това по чл.348 ГПК, поради което дори и да беше формулиран въпрос в контекста на изложените доводи в първата част на изложението за обхвата на силата на присъдено нещо на решението по втората фаза на делбата, то сочената съдебна практика би се явила неотносима и не може самостоятелно да обуслови допустимост на касационното обжалване.
Не е налице и основанието за допускане до касационно обжалване на въззивното определение по поставения въпрос в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както твърди жалбоподателя. Съгласно приетото в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание за допускане на касационно обжалване е налице в няколко случая: когато по приложимия към конкретното дело въпрос няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия; когато е налице неясна правна уредба, което налага тълкуването на закона от ВКС или когато са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, което налага промяна на вече даденото от ВКС тълкуване на закона. В практиката на ВКС е приемано последователно, че след влизане в сила на решението по допускане на делбата, ако са настъпили нови факти, от значение за установената съсобственост, страни и дялове с решението по допускане на делбата, тези нови факти следва да бъдат съобразени в същия делбен процес и докато той е висящ на втора фаза на делбата. Така напр. с решение № 387/29.09.2010 г. по гр.д.№ 439/2009 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., е прието, че ако след влизане в сила на решението по допускане на делбата, с влязло в сила решение по друго дело се установи, че праводателят на съделителите не е бил собственик на делбеното имущество, е налице установена липса на съсобственост между съделителите, а оттам и на липса на предмет на делбеното производство във фазата по извършване на делбата, и необходимост от прекратяване на същото на фаза извършване на делбата. Това разрешение обаче, според определение № 293 от 04.06.2019 г. по гр. д. № 82/2019 г., Г. К., І г. о. на ВКС, е приложимо само когато по делото е установено, че осъществилия се след влизане в сила на решението по допускане на делбата факт действително има за правна последица ликвидиране състоянието на съсобственост и то с участието на всички лица, които притежават дял от имуществото, предмет на делбата.
По въпроса за силата на присъдено нещо на решението по извършване на делбата, е налице произнасяне на ВКС с определение по чл.274, ал.3 ГПК № 52/27.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 417/2021 г., ГК, ІІ г.о., с което е прието, че решението за извършване на съдебна делба формира сила на присъдено нещо относно способа за прекратяване на съсобствеността между лицата и върху имотите, за които решението по допускане на делбата е формирало сила на пресъдено нещо, че са съсобственици, съответно – че са съсобственици при конкретни права, независимо от начина на ликвидиране на съсобствеността. Прието е още, че решение във втората фаза на делбата, с което имот е изнесен на публична продан, формира сила на пресъдено нещо за начина на прекратяване на съсобствеността и макар съсобствениците да могат доброволно да уредят отношенията си и по друг начин, то е пречка за предявяване на нов иск за делба. Даденото с това определение отговор на процесуален въпрос е израз на приетото в правната теория и в практиката на ВКС, че силата на присъдено нещо обхваща спорното материално право, което е признато или отречено със съдебното решение и обвързани от нея са страните по делото, техните наследници, частните им правоприемници след завеждане на делото, както и необходимите другари, дори и да не са участвали по делото, които не могат да предявяват нов иск за същото материално право, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда – чл.298 и чл.299 ГПК. Както е посочено в т.3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г., ОСГК на ВКС „… в отношенията между приобретателя и прехвърлителя обаче от материалноправна гледна точка правата върху валидно прехвърлената идеална част от имота ще се считат права на приобретателя, поради което във фазата по извършване на делбата прехвърлителят ще участва като процесуален субституент на приобретателя… Вещноправните последици на решението по извършване на делбата във всички случаи ще настъпят и спрямо приобретателя, дори същият да не е взел участие в делбеното производство като главна страна, вкл. и когато прехвърлянето на спорното право е останало неизвестно за съда.“.
В случая ищцата се позовава на факти, настъпили след влизане в сила на решението по допускане на делбата и преди влизане в сила на решението по извършване на делбата, които факти обаче, не са били наведени в хода на делбата на втората й фаза от настоящата ищца, която е била и страна в делбеното дело и няма качеството и на трето лице за делбения процес. Съобразно изложената по-горе формирана съдебна практика на ВКС, следва извод, че тези ненаведени от Ж. Д. в делбата на втората й фаза факти и възражения за настъпила липса на съсобственост, са преклудирани. Силата на присъдено нещо на решението по втора фаза на делбата обвързва съделителят Ж. Д. (ищца в настоящето производство по иск по чл.124, ал.1 ГПК) не само по начина на извършване на делбата, но и по въпросите за наличието на съсобственост, която съсобственост подлежи на прекратяване по предвидения с решението по втората фаза на делбата начин. Ето защо въпросът за липсата на съсобственост не може да се разглежда след влизане в сила на решението по извършване на делбата, когато е основан на факти, настъпили преди влизане в сила решението по извършване на делбата, и които факти са били известни на съсобственика, участващ в делбата и предявяващ впоследствие самостоятелни права върху делбения имот, основани именно на такива нови факти. Налице е формирана съдебна практика относно силата на присъдено нещо на решенията по допускане и извършване на делбата, и по въпроса за разпростиране силата на присъдено нещо спрямо правоприемниците на страда в процеса, вкл. и делбения процес, също и по преклузията за ненаведени от страните възражения и посочване на факти в процеса, промяна или осъвременяване на която не се налага, поради което не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане касационно обжалване в случая.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение:
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 884 от 04.04.2022 г. по в. ч. гр. д. № 340/2022 г. на ОС - Пловдив.
Определението е окончателно.
|