Р Е Ш Е Н И Е № 59 Гр.София, 19.02.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари, 2015 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА И в присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.1991/ 2014 г. И за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №36/16.04.14 г., постановена от ОС-Пловдив /ПОС/ по Н.Д.201/14 г., подсъдимият Р. Ц. Ц. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.152,ал.4,т.1 вр.ал.2,т.2 вр.чл.18,ал.1 НК. Отхвърлен е предявеният от Роза С. Родопска чрез особения й представител иск за неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. По протест на представител на прокуратурата и по жалба на особения представител на гражданската ищца този съдебен акт е отменен с присъда № 529/ 23.09.14 г.,постановена от АС-Пловдив /ПАС/ по В.Н.Д.260/14 г. Подсъдимият е осъден за извършено от него престъпление по чл.149,ал.2 вр.чл.18,ал.1 НК,като вр.чл.58,ал.1,б.А НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, а е признат за невиновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение по чл.152 НК. Постановено е наложеното наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим и е зачетено времето, през което Ц. е бил задържан по настоящото производство с мярка за неотклонение Задържане под стража. Осъден е да заплати на Роза Родопска обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., като в останалата част до пълния претендиран размер от 2 000 лв.искът е отхвърлен като неоснователен. Срещу така постановената присъда на въззивната инстанция е постъпила касационна жалба, в която се настоява за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Иска се отмяна на съдебния акт на ПАС и оставяне в сила на присъдата на ПОС. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият,редовно призован,не се явява. Неговият защитник поддържа жалбата с изтъкнатите в нея доводи. Представителят на ВКП намира същата за неоснователна. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изтъкнатите в нея доводи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на правомощията си, разписани в разпоредбите на чл.347 и сл.НПК, намира следното: Макар и в касационната жалба да се твърди, че въззивната инстанция е постановила своя акт при наличие на процесуално нарушение, развитите съображения касаят необоснованост на атакувания съдебен акт. Открито се говори за фактическата страна на въпроса, като се прави ретроспекция на позицията на подсъдимия още от времето на провеждане на публичното съдебно заседание относно определяне на мярка за неотклонение. Буквално се цитират обяснения на дееца и свидетелски показания с претенция за прочит на същите като целения от защитата. Всичко това навежда на извод за необоснованост. Същата не е касационно основание, тъй като е относима към правомощията на съдилища по фактите, а ВКС е съд по правото /поне при първо и второ разглеждане на делото пред него; настоящото е първо такова/. Трябва да се отбележи, че най-вече се оспорват депозираните от пострадалата Роза Родопска свидетелски показания и се настоява за дължим разбор на същите в насока на възприемане на тяхна неправдоподобност, както е сторил първостепенният съд. Не се сочат пороци в изследователската дейност на въззивната инстанция, които да водят до процедурно неверни и логически неиздържани изводи, обуславящи недъзи при формиране на съдебната воля. За да бъде убеден ВКС да заеме претендираната позиция, се набляга на ромския произход на момичето, на обстоятелството,че е било осиновено и впоследствие разсиновено, което говорело за неговия характер. Никой от тези фактори, нито поотделно, нито взети в съвкупност, не може да обоснове порочност на доказателствено аналитичната дейност на съда, в частност релевантната такава относно достоверността на показанията на пострадалата. Желанието за дискредитиране на основния свидетел на обвинението установява предубеждение на защитата, основано на обстоятелства, стоящи извън допустимите за обсъждане елементи, в съответствие с предмета на доказване по силата на чл.102 НПК. Видно от мотивите към въззивната присъда, ПАС е направил задълбочен анализ на събраните доказателства, съпоставяйки показанията на момичето с депозираното от свидетелите С., П. и П. от една страна, а от друга-в съответствие с личностната характеристика на Родопска и начина,по който й е повлияло случилото се- с казаното от свидетелите Ч.,С. и И.. Въззивната инстанция е изследвала съдържанието на всички показания на малолетната пострадала, присъединени към годния за ценене доказателствен материал по съответен процесуален ред, като е дала отговор на какво се дължат различията в казаното, отчитайки ниската възраст на момичето, израстването му без родителска грижа и средата, в която живее. Същевременно внимателно е обмислена конкретиката на заявеното от Родопска във връзка с осъществената срещу й заплаха от дееца, къде се е намирал процесният нож, как е попаднал у нея, как го е ползвала и т.н. Тези обстоятелства са отнесени към обясненията на касатора, основателно счетени за недостоверни и плод на защитна позиция, както и с неговото поведение след случилото се. Особено показателни за уплашеното състояние на пострадалата и за реакцията на подсъдимия спрямо нея, са показанията на споменатите вече свидетели С. и П.. След като ПАС е направил процедурно издържан доказателствен анализ, той е извел верни изводи и по фактологията на престъпната дейност на Ц., а оттам- и по приложението на правото. Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване пък трябва да се каже, че по правило не би могло да бъде удовлетворено изложеното в касационната жалба искане за отмяна на въззивната присъда и потвърждаване на първостепенната такава, тъй като ВКС има правомощие за произнасяне по акта на първостепенния съд само при наличие на предпоставките на чл.354,ал.5,изр.2 НПК. Те в настоящия случай не присъстват. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА ПРИСЪДА № 529/23.09.14 г.,постановена от АС-Пловдив по В.Н.Д.260/14 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/