Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                   № 108                                                  София, 17 февруари 2010 г.                                      В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                       Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 12 февруари две хиляди и десета година в състав:                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                        ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                               НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                               при участието на секретаря  Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия Ив.Анадолска н.дело № 745/09г       Производството е образувано по повод жалба на подсъдимия Й. И. Д. против въззивно решение № 103 / 01.12.2009г, постановено по в.н.о.х.д. № 104/09г. на военно-апелативен съд. Развити са съображения за нарушение на процесуалния и материален закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправено е алтернативно искане за отмяна на атакувания съдебен акт и упражняване правомощието по чл.354,ал.1т.2,пр.последно НПК, респ. – неговото изменение, с намаляване размера на наложеното наказание. В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. Заявеното в писмен вид искане на последния за отлагане на делото е оставено без уважение, като неоснователно. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.   Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните, провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, взе предвид следното: С атакуваният съдебен акт, е потвърдена присъда № 46/ 02.06.2009 год. по н.о.х.д. № 46/09 год. на военен съд-гр. Плевен, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Д за извършено престъпление по чл.343б,ал.1 НК, като, при условията на чл.54 НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, при условията на чл.66,ал.1 НК, с изпитателен срок от три години. На основание чл.343г НК е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца и зачетен периода, през който касатора е лишен от това право по административен ред.   Жалбата на подсъдимия е неоснователна. При постановяване на атакувания съдебен акт не са допуснати заявените процесуални нарушения. Въззивната инстанция, в изпълнение на задълженията си по чл.339, ал.2 НПК, е изложила аргументирани съображения при отхвърляне аналогичните възражения на подсъдимия. След обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, е взето решение по вътрешно убеждение на базата на съвкупна оценка на събрания доказателствен материал. Процесуалните права на Д. не са ограничени. На същия е дадена възможност да ангажира доказателства в подкрепа на защитната си теза. По категоричен и несъмнен начин е установено авторството на извършеното деяние и вината на дееца. Обясненията на подсъдимия, са разгледани в контекста на останалия доказателствен материал-показанията на свидетелите С служители и писмените такива - СМЕ, АУАН, талон и протокол за медицинско изследване. Подсъдимият не отрича факта, че в момента на полицейската проверка е управлявал собствения си лек автомобил, след употреба на алкохол, но твърди, че степента на алкохолна концентрация в кръвта му не е установена по несъмнен начин. Експертът от изслушаната съдебно-медицинска експертиза е категоричен в изводите си, относно елиминацията на алкохол в кръвта в течение на двата часа, след които е взета кръвната проба и възможността това да рефлектира върху показателите на алкохолна концентрация, които са под границите, отчетени от техническото средство. Аргументиран отговор е получил и въпроса за параметрите на фабрично предвидената техническа грешка при отчитане на „Алкомер 931”, констатиран като изправен след лабораторната проверка.   При установените по предвидения процесуален ред факти и обстоятелства, релевантни по делото, материалният закон е приложен правилно. Безспорно подсъдимият е управлявал моторно превозно средство-“Ланчия-Капа”, с ДКН ВТ 17-98 ВВ, с концентрация на алкохол в кръвта-1.5%, установена по надлежния ред. При индивидуализиране на наказанието, съдилищата са подложили на цялостна преценка, всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и дееца и за постигане целите, визирани в чл.36 НК, правилно са определили вида и размера наказанието, при условията на чл.54 НК, близо до законовия минимум. Като смекчаващите отговорността обстоятелства са посочени младата му възраст, липсата на предходни осъждания, трудова ангажираност, положителните характеристични данни, събрани за него, както и обстоятелството, че полага грижи за три малолетни деца. Като отегчаващи - е посочено, че подсъдимият на инкриминираната дата е предизвикал пътно-транспортно произшествие и е бил наказван по реда на чл.78аНК за извършване на аналогично престъпление. Кумулативно наложеното наказание-лишаване от права е съобразено с предходни административни наказания за нарушение на правилата за движение по пътищата.   По изложените съображения, касационната инстанция намира, че жалбата на подсъдимия Й. И. Д., следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а въззивният съдебен акт-в сила.   Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение     Р Е Ш И:     ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 103/ 01.12.2009 год., постановено по в.н.о.х.д. № 104/09 год. на Военно-апелативен съд на РБ. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: