Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * дисциплинарно уволнение * отмяна на уволнение * възстановяване на длъжност * обезщетение за оставане без работа * задължения на работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание * делегиране на правомощия * злоупотреба с доверието на работодателя

Р Е Ш Е Н И Е



№ 493


София 21.01.2013 г.


В И М Е Т О НА Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми ноември, две хиляди и дванадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ


при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1771/2011 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. з. к., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Б. М., срещу въззивно решение от 15.06.2011 г. на Софийския градски съд по гр.д. №1619/2010 г., с което частично е отменено решение от 30.07.2009 г. на Софийския районен съд по гр.д. №28630/2008 г. като са уважени предявените от Н. Н. Н. срещу Н. з. к. искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, т. 2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №20 от 11.08.2008 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – началник отдел „Приложно осигуряване” и за присъждане на 6 673.44 лв. – обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца е незаконно, защото заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е подписана от заместник - директора на НЗОК, който не е бил изрично упълномощен за това, а освен това не е спазена процедурата по чл.193 КТ, тъй като обясненията са поискани на 11.08.2008 г. и е трябвало да се дадат до 17 ч. на същата дата.
Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че уволнението е незаконно. По делото са събрани доказателства за изпълнение изискването на чл.193, ал.1 КТ като от ищеца са поискани писмени обяснения, както и за извършване на нарушенията, за които е наложено наказанието. Заповедта за уволнение е подписана от заместник-директора на Н. з. к., който е бил определен да замества директора по време на отсъствието му за периода 11.08.2008 г. – 24.08.2008 г.
Ответникът по касационната жалба Н. Н. Н., [населено място], оспорва жалбата.
С определение №826 от 11.07.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 15.06.2011 г. на Софийския градски съд по гр.д. №1619/2010 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправните въпроси за това имат ли правомощия лицата, заместващи работодателя, по време на неговото отсъствие, да налагат дисциплинарни наказания и дали са спазени изискванията на чл.193 КТ ако работникът или служителят писмено е поканен да даде обяснения.
По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Лицата, заместващи работодателя по време на неговото отсъствие, имат правомощия да налагат дисциплинарни наказания. При заместването съответният служител, основавайки се пряко на своето служебно положение на заместник, действа вместо замествания, като може да упражнява всички негови права, включително и да уволнява дисциплинарно работници или служители. Когато заместникът е само един, то той на общо основание може да замества титуляра по всички въпроси. В случаите когато заместниците са повече, то тогава обикновено един от тях е първи заместник и може да замества отсъстващия работодател по всички въпроси. Когато няма първи заместник се прави вътрешноорганизационно разпределение от работодателя между заместниците по отделните ресори.
Разпоредбата на чл.193 КТ е императивна. Дисциплинарното наказание, наложено без изслушване, респ. без поискване на писмени обяснения от работника или служителя, е незаконно. Обясненията трябва да са дадени пред работодателя, а не пред друг. Те трябва да са с оглед решаване въпроса за дисциплинарното наказание, а не в някакво друго производство извън трудовото правоотношение като например - ревизионно производство, дознание, пред полиция и т.н. Не е необходимо обаче да има специално откриване на процедура на дисциплинарното производство с уведомяване на работника или служителя, че предстои дисциплинарното му наказване. Достатъчно е работодателят да уведоми работника или служителя, че ще го изслуша за извършеното от него дисциплинарно нарушение или ще приеме в разумен срок писмените му обяснения. Обясненията трябва да са дадени преди връчване заповедта за дисциплинарно наказание. Ако не са поискани обяснения, то това е абсолютно основание за отмяна на заповедта за уволнение, без въобще да се разглежда спорът по същество. Според изричната разпоредбата на чл.193, ал.3 КТ обаче ако не са дадени по вина на работника или служителя, работодателят е изправен.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
Въззивният съд правилно е приел, че ищецът е работил при ответника като началник отдел „Приложно осигуряване” и не се е ползвал от закрилата по чл.333, ал.3 КТ, защото не е доказано да е бил член на ръководството на К. при НЗОК или да е бил освободен от него до 6 месеца преди уволнението. Неправилни са изводите, че уволнението на ищеца е незаконно, защото заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е подписана от заместник - директора на НЗОК, който не е бил изрично упълномощен за това, а освен това не е спазена процедурата по чл.193 КТ, тъй като обясненията са поискани на 11.08.2008 г. и е трябвало да се дадат до 17 ч. на същата дата. Ищецът е уволнен дисциплинарно на 11.08.2008 г. от заместник - директора на НЗОК, който е замествал тогава директора въз основа на изрична заповед от 08.08.2008 г. Оттук следва, че заместникът е имал законова възможност да упражнява всички права на работодателя, включително и да уволнява дисциплинарно работници или служители. В НЗОК е била извършена проверка от Д. за извършените от ищеца нарушения. Той е давал обяснения по повод тази проверка на 21 юли и 23 юли 2008 г. като е бил запознат и с резултатите от нея, описани в констативния протокол от 24.07.2008 год. Ето защо в конкретния случай определеният от работодателя срок за даване на писмени обяснения по чл.193 КТ в рамките на един работен ден трябва да се прецени като разумен. След като такива не са дадени по вина на ищеца, то следва да се приеме, че работодателят е изпълнил задълженията си по чл.193 КТ. В заповедта за уволнение е посочено, че след извършената проверка от Д. и съставен констативен протокол от 24.07.2008 г. е открито извършване на дисциплинарни нарушения по чл.187, т.8 КТ на 01.06.2008 г., 02.06.2008 г. и 12.06.2008 г. от ищеца, изразяващи се в неправомерно извличане на данни относно личен лекар, Е. на пациент, код на препарата, аптеката, отпуснала лекарството. На посочените дати е била извлечена детайлна информация за движението на всички лекарствени продукти от реимбурсния списък на НЗОК за периода 01.01.2008 г. – 30.04.2008 г. Ищецът е подписал констативния протокол от 24.07.2008 г. като по този начин е признал извънсъдебно извършването на нарушенията. Те се установяват и от показанията на свидетелите по делото и от приетите технически експертизи. Ето защо следва да се приеме за доказано, че от обективна и субективна страна ищецът е осъществил сочените дисциплинарни нарушения, които с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения са достатъчни, за да обосноват наложеното от работодателя наказание "уволнение". Изпълнени са изискванията по чл. 189, ал. 1 КТ като са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на ищеца. Работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение в разглеждания случай - служителят е извършил тежките дисциплинарни нарушения, за което е наложено наказанието.
Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. От изложеното по-горе за законността на уволнението следва, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни.
Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 381 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 15.06.2011 г. на Софийския градски съд по гр.д. №1619/2010 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Н. Н., [населено място], срещу Н. з. к., [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №20 от 11.08.2008 г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – началник отдел „Приложно осигуряване” и за присъждане на 6 673.44 лв. – обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. Н. Н., [населено място], да заплати на Н. з. к., [населено място], 381 лв. деловодни разноски.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.





2.