Р Е Ш Е Н И Е
№ 279
София, 21.12.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ
2. ГАЛИНА ЗАХАРОВА
при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова разгледа докладваното от съдия Троянов
наказателно дело № 1139 по описа за 2016 г.
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Г. Р., чрез адв. Р. Н., против решение № 185 от 10.08.2016 г. по в.н.о.х.д. № 472/ 2015 г. на Варненски апелативен съд, Наказателна колегия, ІІ състав, с искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. В жалбата се навеждат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, подкрепени с доводи за неправилна преценка на доказателства и приоритетно позоваване на констатациите на данъчните органи, вместо на събраните по делото доказателства, както и с липса на свидетели за част от инкриминираните сделки.
В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият А. Г. Р. не взема становище. Неговият защитник адвокат Н. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подновява аргументите, че за десет от общо осемнадесет деяния, включени в продължаваната престъпна дейност, не са събрани доказателства, а показанията на разпитаните свидетели се съотнасят само до осем от сделките.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита исканията за жалбоподателя за неоснователни и предлага атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Поддържа, че съдилищата са извършили правилна проверка на доказателствата, не са нарушени правата на подсъдимия да участва в тяхното събиране и проверка, поради което не са допуснати посочените от касатора съществени процесуални нарушения. Липсата счетоводни документи, присъщи за вида облагаеми сделки, потвърждава констатацията за фиктивността на доставките по тях.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:
Касационната жалба е частично основателна.
С решение № 185 от 10.08.2016 г. по в.н.о.х.д. № 472/ 2015 г. Варненският апелативен съд, Наказателна колегия, ІІ състав потвърдил присъда № 105 от 10.11.2015 г. по н.о.х.д. № 1350/ 2014 г. на Варненски окръжен съд, с която подсъдимият А. Г. Р. бил признат за виновен в това, че в периода от 01.12.2000 г. до 31.08.2003 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, като собственик и управител на [фирма], потвърдил неистина в справки-декларации по ЗДДС и в дневниците за покупки за съответните отчетни периоди по данъчно облагаеми сделки, като избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери: ДДС в размер на 57 472 лева, поради което и на основание чл. 257, ал. 1 (отм.) във вр. с чл. 255, ал. 1 (отм) във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК и чл.54 от НК му наложил наказания от две години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, както и наказание глоба в размер на 5000 лв. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото.
Въззивната инстанция изцяло се доверила на изводите на Варненския окръжен съд. Доказателственият анализ на първоинстанционния съд е възприет без съществени промени, а фактическата обстановка е идентична на изложената в присъдата. Преповторени са фактическите и правните изводи за фиктивност на инкриминираните сделки.
Касационната проверка установи съществен пропуск в доказателствения анализ, допуснат с присъдата, който не е бил отстранен от апелативния съд и е възпроизведен отново във въззивното решение.
Основният упрек на касатора, че съдилищата придали предварително доказателствено значение на залегналите в данъчно-ревизионния акт констатации, вместо да анализират събраните в наказателното производство доказателства, се явява частично основателен.
Подсъдимият А. Р. е признат за виновен в извършването на продължавано престъпление, което включва осемнадесет отделни деяния, обособени по данъчни периоди, а облагаемите сделки систематично са разгледани според доставчиците: [фирма], [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. Доказателствената съвкупност обхваща приобщените по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите М. А., Д. Г. и Й. Г., частично кредитираните обяснения на подсъдимия Р., както и заключенията по две счетоводни експертизи (основна и допълнителна), назначени от първоинстанционния съд.
Изложените констатации в счетоводните експертизи са инкорпорирани в мотивите на съдебните актове, но не били обсъдени съвкупно с другите доказателства.
Изводите на Допълнителната съдебно-счетоводна експертиза (л. 132-137, н.о.х.д. № 1350/ 2014 г. на Варненски окръжен съд) са отразени в присъдата и във въззивното решение. Експертизата е била назначена в хода на първоинстанционното съдебно следствие, за да изследва постъпленията на парични средства по банковите сметки на част от доставчиците, направени от ръководеното от подсъдимия предприятие [фирма].
Вещото лице е установило, че по банковите сметки на [фирма], [фирма] и [фирма] има парични постъпления – факт, който се оказал новоразкрит по делото, тъй като не е посочен в обстоятелствената част на обвинителния акт. Новият факт е включен в съдебните актове, но изобщо не е коментиран. Не е бил съпоставен с останалите доказателства и не е преценен дали и по какъв начин повлиява върху правните изводи за извършено престъпление.
Според допълнителните експертни констатации [фирма] е получил неколкократно парични средства общо в размер на 78 240 лева както следва: 19 440 лв на 12.03.2001 г.; 10 200 лв на 10.07.2001 г.; 5 400 лв и 21 600 лв на 16.10.2001 г.; а на 22.10.2001 г. – съответно 9 600 лв и 12 000 лв. Съпоставката на постъпилите парични суми с издадените от [фирма] фактури за доставка в полза на [фирма] показва пълно сходство. Вещото лице е посочило, че към всяка от петте фактури на [фирма] е приложен платежен документ – вносна бележка за извършено касово плащане по сметката на едноличния търговец в Ц. АД, офис Д..
В мотивите на съдебните актове окръжният и апелативният съд направили идентичен извод, че сделките били фиктивни, защото „…не били представени банкови извлечения от разплащателната сметка на [фирма], от които да се установи дали постъпленията, отразени в тези бележки, действително са постъпили по тази сметка от платец [фирма] и дали същите представляват плащания по тези фактури“. (стр. 10 от въззивното решение; стр. 8 от мотивите на присъдата). Позовали се на изводите на Съдебно-счетоводната експертиза (л. 78-98 от н.о.х.д.), изготвени от същия експерт-счетоводител, но не съобразили новата информация и не я съпоставили с направения от по-рано експертен извод. Защото новоразкрития факт за действително извършени плащания по сметката на [фирма] в Ц. АД, офис Д., задължително налага нова преоценка на събраните доказателства и на и правните изводи за реалност на сключените пет сделки. Вместо това, въззивната инстанция преповторила съждението на първоинстанционният съд, че по делото не се съдържали „документи, удостоверяващи реално извършени стопански операции, въз основа на които са издадени процесните фактури с номера 36/06.02.2001 година, 46/24.04.2001 година, 367/09.05.2001 година, 409/18-06.2001 година, 412/03.07.2001 година и 1351/30.07.2001година“ (стр. 10 от въззивното решение; стр. 9 от мотивите на присъдата).
По този начин съдилищата допуснали съществено нарушение на процесуалните правила, по смисъла на чл. 14, ал. 1 от НПК, тъй като вътрешното им убеждение не е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Основният им аргумент да преценят декларираните сделки с право на данъчен кредит за фиктивни е обстоятелството, че по делото липсвали документи за извършени плащания. Но допълнително събраните в хода на съдебното следствие доказателства сочат тъкмо обратното – доставките били заплатени от предприятието на подсъдимия Р..
Постъпилите плащания по банковата сметка на доставчика задължително налагат преценка на извода за нереалност на сделките. Фактът следва да бъде съпоставен и с обясненията на подсъдимия А. Р., в които потвърждава извършените плащания към [фирма], както и да се направи нова оценка за достоверност на обясненията в тази им част. Отново да бъдат анализирани показанията на свид. Й. Г., който лично не е извършвал търговска дейност (не е имал офис, търговски помещения, персонал, автопарк или капитал). Не е обсъдено твърдението на свидетеля, че дейността на предприятието е била ръководена от пълномощници, а според експертното заключение фактурите са били подписани именно от пълномощници, макар техните имена да не са отразени в счетоводния документ. Не са дадени отговори и на въпросите: по какъв начин липсата на реквизити от първичните счетоводни документи (констатирани в данъчно-ревизионния акт) се отразяват на наказателноправните изводи за извършено престъпление; как се съпоставят отделните факти за извършени плащания по петте фактури с твърдението, че по делото не били приложени „съпътстващи документи /приемо-предавателни протоколи, пътни листи, фактури за гориво, услуги по рязане, трупане, подвоз и товаро-разтоварни дейности и др./ удостоверяващи реалното извършване на документираните с процесните фактури стопански операции“ (стр. 8-9 от присъдата; стр. 10 от въззивното решение); фиктивни ли са сделките, когато в банковите регистри не е посочено основанието за извършено плащане и данни за платеца?
Освен изложеното, съдилищата изопачено възприели констатацията на вещото лице от Допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, според която само внесените на 22.10.2001 г. две суми от 9 600 лв и от 12 000 лв са били изтеглени от сметката на [фирма] същия ден. В съдебните актове този факт превратно е интерпретиран, като е посочено, че всички суми, постъпили по сметката на едноличния търговец – общо в размер на 66 240 лв, били изтеглени същия ден. Не било изследвано обстоятелството на какво се дължи несъответствието между тази сумарна числова стойност и посочената в таблицата № 2 обща сума от 78 240 лв (стр. 3 от Допълнителната съдебно-счетоводна експертиза).
По аналогичен начин е извършен доказателственият анализ и за осъществените от [фирма] и [фирма] доставки.
Допълнителната счетоводна експертиза посочила, че по банковата сметка на [фирма] в Ц. АД, офис Д., са постъпили парични средства (вж таблица № 3 от експертното заключение), а към фактурите били прикачени вносните бележки. По фактури с №№ 850/ 26.09.2001 г. за рязане на дървесина на стойност 3300 лв и ДДС от 660 лв; № 854/ 15.10.2001 г. за транспортна услуга на стойност 16 850,00 лв и ДДС 3 370,00 лв; № 2326/ 05.07.2002 г за транспортна услуга по устна договорка на стойност 17 000 лв и ДДС 3 400 лв; № 2327/ 23.07.2002 г. за транспортна услуга по устна договорка на стойност 3 000 лв и ДДС 600 лв били извършени плащания. В банковия регистър не било посочено основанието за постъпване на сумите и данни за платеца.
Доказателствата, включително новоразкритите с допълнителната експертиза за извършено плащане, не били обсъдени съвкупно.
Доставките на [фирма] към [фирма] също се оказали заплатени (вж и таблица № 4 от Допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, стр. 5). Като по фактура № 356/ 26.07.2002 г. за рязане на дървесина на стойност 3 500 лв и ДДС 700 лв, както и по фактура № 362/ 08.07.2002 г. за рязане, трупане, пренасяне и товарене на дървесина на стойност 17 100 лв и ДДС от 3 420 лв също били заплатени, съответно на 10.06.2002 г. и на 30.07.2002 г. в Ц. АД, офис Д.. Банковият регистър – дневната ведомост на извършените счетоводни операции по сметката на дружеството също не съдържал данни за основанието за плащане и платеца на сумите, които били изтеглени в деня на внасянето им.
Допуснатите съществени процесуални нарушения налагат отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на въззивното съдебно заседание.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 185 от 10.08.2016 г. по в.н.о.х.д. № 472/ 2015 г. на Варненски апелативен съд, Наказателна колегия, ІІ състав и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |