Р Е Ш Е Н И Е № 27 София, 08.06. 2011 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №102 по описа за 2010 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. [фирма], [населено място], против решението от 30.12.2008г., постановено по гр.д. №303/2008г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 04.08.2008г. по гр.д.№421/2006г. на Бургаски окръжен съд за отхвърляне на предявените от П. [фирма] срещу Х. Б. П. от [населено място], искове за прогласяване нищожността на договор за дарение на лек автомобил поради договаряне сам със себе на изпълнителния член на Съвета на директорите на дружеството и поради сключването му въз основа на нищожно упълномощаване – поради липса форма. Касационното обжалване е допуснато с определение №784 от 22.07.2010г. на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпросите: за приложимия закон /ЗЗД или ТЗ/ при преценка валидността на разпоредителна сделка на търговско дружество с лек автомобил, при данни за сключване на договора от изпълнителния член на Съвета на директорите на акционерното дружество сам със себе си и заедно с друг член на СД на дружеството, въз основа на писмено упълномощаване, без заверка на подписите, доколкото съдебната практика по тези въпроси е недостатъчна и следва да бъде развита. Настоящият съдебен състав намира, че забраната по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД за договаряне сам със себе си намира приложение и при законното представителство на търговско дружество. За разлика от него, при доброволното представителство, е необходима упълномощителна сделка от представлявания търговец. Упълномощаването става писмено с нотариално заверен подпис, както в случаите на търговско пълномощно – на основание чл.26 от ТЗ, така и в случаите като разглеждания, когато се касае за упълномощаване за извършване на сделка извън търговската дейност – на основание чл.37 от ЗЗД. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и по съображения в жалбата се иска да бъде отменено. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата Х. Б. П. оспорва жалбата като неоснователна и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от П. [фирма] срещу Х. Б. П. искове за прогласяване нищожността на договор от 04.09.2001г. за дарение на лек автомобил поради договаряне сам със себе си в нарушение на забраната по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД и поради сключването му въз основа на нищожно упълномощаване – поради липса на изискуемата се форма – чл.37 ЗЗД. Решението е неправилно. Установено е, че с протоколно решение от 12.07.2001г. на Съвета на директорите на П. [фирма] е взето решение за даряване на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел С430Л, рег. [рег.номер на МПС] , на Х. Б. П.. С допълнително протоколно решение от 09.08.2001г. е упълномощен Д. Д. Д. – член на Съвета на директорите, да сключи договора за дарение на автомобила с Х. П.. Договорът за дарение е сключен на 04.09.2001г. с нотариална заверка на подписите на Х. Б. П. като дарен и като изпълнителен директор, представляващ дарителя и на Д. Д. Д. – член на Съвета на директорите. Искът за нищожност на договора поради договаряне сам със себе си в нарушение на забраната по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, неправилно е отхвърлен. Забраната по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД за договаряне сам със себе си намира приложение и при законното представителство на търговско дружество. Въззивният съд неправилно е приел, че договорът е валиден, тъй като е сключен в съответствие с императивната норма на чл.240б, ал.2 ТЗ и че търговецът е потвърдил действието - чл. 301 ТЗ. Нормата на чл.240б, ал.2 от ТЗ, съгласно която договорите с членовете на съветите, които излизат извън обичайната дейност на дружеството или съществено се отклоняват от пазарните условия, се сключват въз основа на решение на съвета на директорите, съответно на управителния съвет, не дерогира забраната за договаряне сам със себе си. При сключване на договора Хр.П. е действал като изпълнителен директор и в това си качество като законен представител на дружеството. Представителната му власт произтича от закона /чл. 235, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ТЗ/. Следователно договорът не е сключен от лице без представителна власт, поради което липсата на противопоставяне на търговеца, не означава, че търговецът е потвърдил действието /чл. 301 ТЗ/. Сделката, сключена от управителния член на съвета на директорите /законен представител/ на акционерно дружество, в която същият е договарял сам със себе си, е нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Искът за нищожност на договора поради сключването му въз основа на нищожно упълномощаване – поради липса на изискуемата се форма – чл.37 от ЗЗД, неправилно е отхвърлен. Неправилно въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.37 от ЗЗД не намира приложение за сключения между страните договор, а намира приложение разпоредбата на чл.235, ал.2 от ТЗ. Това разрешение се отнася за случаите на законно представителство, тъй като представителната власт на изпълнителния член произтича от факта на възлагане управлението на дружеството, а не от упълномощителна сделка. Не е отчетено от въззивния съд различието в юридическите факти, от които възниква представителната власт при различните случаи на законното представителство и при пълномощието. Отделно, в разглеждания случай макар в сделката да са участвали законния представител и упълномощен представител, спорът не е за валидността на сделката с оглед представителната власт на законния представител на дружеството, а с оглед валидността на упълномощителната сделка на друго лице, различно от законния представител, да сключи конкретна сделка. В този случай представителството е доброволно и за валидността на упълномощителната сделка се изисква нотариална заверка на подписа на пълномощното, независимо дали се касае до търговско пълномощно или до гражданско пълномощно /както в настоящия случай/. Възможността за овластяване на лица от съставите на съвета на директорите, съответно управителния съвет с одобрение на надзорния съвет, да представляват дружеството, предвидена в чл.235, ал.2 от ТЗ, не изключва общото гражданскоправно изискване на чл.37 от ЗЗД, че упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма. Договорът за дарение на автомобила следва да се сключи в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните, съгласно чл.144, ал.2 от Закона за движение по пътищата, поради което и съгласно чл.37 от ЗЗД пълномощното за дарение на автомобила също следва да бъде с нотариално заверен подпис. Неспазването на изискването за форма води до недействителност на упълномощаването въз основа на чл.26, ал.2 от ЗЗД, а също и на сделката, която е сключена въз основа на него, макар и тя да е надлежно оформена. Процесната разпоредителна сделка на акционерното дружество за дарение на лек автомобил, сключена от изпълнителния член на съвета на директорите на акционерното дружество сам със себе си и заедно с друг член на съвета на директорите на дружеството, въз основа на писмено упълномощаване, без заверка на подписите, е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.26, ал.2 от ЗЗД. По изложените съображения следва да се приме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съгласно чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК въззивното решение трябва да се отмени и исковете да се уважат. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в трите инстанции в размер на 6955лв. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от решението от 30.12.2008г., постановено по гр.д. №303/2008г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 04.08.2008г. по гр.д.№421/2006г. на Бургаски окръжен съд за отхвърляне на предявените от П. [фирма] срещу Х. Б. П. от [населено място], искове за прогласяване нищожността на договор за дарение на лек автомобил поради договаряне сам със себе на органния представител и поради сключването му въз основа на нищожно упълномощаване – поради липса форма и вместо него постановява: ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор от 04.09.2001г. за дарение на моторно превозво средство, с който П. [фирма] дарява на Х. Б. П. лек автомобил марка „Мерцедес”, модел С430Л, рег. [рег.номер на МПС] , на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във връзка с чл.38, ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.2 от ЗЗД, във връзка с чл.37 от ЗЗД. ОСЪЖДА Х. Б. П. да заплати на П. [фирма] сумата 6955лв. – разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: